КОГАТО ЛЕВИТЕ ПАРТИИ НЕ ЗАЩИТАВАТ ТРУДОВИЯ ЧОВЕК СЕ ПОЯВЯВАТ ДЕСНИТЕ ОРАТОРИ

Първата задача на една лява социалистическа партия е възстановяването на демокрацията, заяви Валери Жаблянов – бивш народен представител от „БСП за България“ и председател на Комисията на НС на БСП за идейно и програмно развитие(2016-2020), в разговор с Валентин Кардамски в предаването „Алтернативен поглед“ на Поглед ТВ.

0
205

Навлизането в криза на многопартийната политическа система не е явление, изолирано само в България. То е осъзнат опит за ограничаване на гражданските свободи, на свободата на словото. Тук успешно се използва идеята за фалшивите новини, която граничи с идеята за цензурата. И често се използва в тази посока. Основните стълбове на либералната демокрация, каквато бе постулирана преди 30 години, са сериозно разклатени. Онази система, която е призвана да охранява правата на гражданите и устоите на парламентарната демокрация, е сериозно ерозирала.

Първата задача на една лява социалистическа партия е възстановяването на демокрацията. За това обаче не може да бъде настоявано, когато в собствената ти партия първата ѝ задача е да изключи някого, сетне да му отнеме думата, после да каже, че няма право да гласува, накрая да каже (председателят ѝ – б.а.), че тая партия е негова и на никого няма да я даде, независимо колко души ще трябва да изгони. Когато социалистическата партия, която е участник в изграждането на демократичната политическа система в България, е стигнала до това жалко състояние, няма кой да се обяви и защити правата на гражданите.  А те, както се вижда, се отдръпват от политическия процес. И дори партиите от десницата, които претендират да съставят правителство, не могат да формулират на каква основа ще го направят.

Не може да се твърди, че в партиите днес липсва идеология. По-скоро всички, които се явяват на избори през последните две години, а и преди това, са носители на една единствена идеология. И това е нещото, което отблъсква избирателите. Те не могат да направят избор между кого и какво. Когато има възможност някой да предложи друг тип социално-икономическа, аграрна, енергийна и пр. политика, която да е ориентирана към интересите на българската държава и общество, то тогава ще има реален избор.

В момента всяко икономическо или финансово решение стига до зададените за България параметри от институции извън българската конституционна и политическа система. Това е неоспорим факт. След като председателката на ЕК и самата ЕК могат да фиксират температурата на топлата вода в баните и в жилищните помещения в държавите-членки на ЕС, то за каква самостоятелна икономическа и каквато и да е друга политика може да се говори? В такъв случай националният политически живот става в голяма степен безсмислен, партиите – безпомощни и неслучайно единствените теми, по които те търсят някакво разграничение помежду си в предизборната надпревара, са геополитическите. Няма нито една ясна и стройна идея за това как да се управлява българското стопанство.

Обедняването на европейските граждани заради инфлацията, високите цени на енергията, банковите кредити и пр. е несъмнен процес.  Процесът със снижаването на жизненото равнище е започнал и не виждам как ще бъде преодолян в следващите няколко години. Въпросът е, дали този процес ще доведе до естествена реакция за търсене на леви решения?

Не съм оптимист, че ще се случи и европейската история го потвърждава. Превръщането на голяма част от обществото в радикализирана маса, хора, лишени от средства за нормално съществуване, често се превръщат в социална база на десницата. В различните си форми левицата има за естествена основа организираното работничество – широки трудови слоеве с ясни политически интереси, които са готови да отстояват основните принципи на политическата демокрация.

Да се говори, че ще имаме функциониращ пазар, че десницата, в нейния познат вид, ще може да преодолее тенденциите на изкривяването му, че пазарът е в основата на демокрацията и т.н. – всички догми на либералната доктрина вече не струват и пукната пара. Това, което се доказа е, че в днешния свят тя е несъстоятелна, пазарът е в дълбока криза и заедно с него в криза навлиза и представителната либерална демокрация.

Очевидно е, че този пазар, който беше постулиран и наложен и се споделя от всички – не работи. Популистки предложения, като направеното от един председател на партия-коалиционен партньор в предното правителство, а именно цените на дървата да бъдат намалени, а други цени замразени, също не работят. Няма как да стане в тази икономическа система, в която решенията за цените (и как да бъде структуриран пазарът) се взимат на друго място, а не от партиите. Голяма част от хората го знаят, както и че партиите се явяват на избори с празни обещания, с невъзможност да реализират каквото и да било. Те са разочаровани от представителното управление, каквото имаме в момента. Затова и много анализатори в политиката говорят за деидеологизация. Тя не е деидеологизирана, а е силно идеологизирана, но само от една гледна точка и позиция, всички други са премахнати.

БСП се оплаква, че ѝ били взели лозунгите. С лозунги политика не се върши. Неслучайно има 230 000 гласа на изборите. Защото се занимава само с лозунги, които днес са едни, а утре други. Повтаряме едно и също до втръсване. Хората не желаят вече да ни слушат. Дори тези, които гласуват за БСП го правят без да слушат какво говори, а само защото е лявата партия. Ако се заслушат в това, което говори ръководството, ще се отчаят от него. Ще се объркат от това, което се говори и което се предлага. Коалира се с Продължаваме Промяната и само три седмици по-късно се оплаква, че са ѝ откраднали идеите. Това са състояния, които по-успешно биха били обяснявани от психологията, а не от политиката.

Днес не стои въпроса толкова за БСП, колкото за това каква лява политика да се прави и от какви позиции. Това засяга не само България, а в голяма степен и големите европейски държави. Ние виждаме възход на десни и крайно-десни радикални партии в Европа, което не може да бъде определено като случайно явление. Не е случайна подкрепата за някои радикални движения и послания през последните месеци и години от страна на институционално добре поставените политически среди в Европа. Десните радикали получават подкрепа за участие в управлението, печелят избори, правят опити за ревизия на европейската история за мястото на фашизма и националсоциализма в нея и това се прави не от вчера. Наблюдаваме настъпление на десни радикали, неофашисти и неонацисти, а левицата няма и не намира своя адекватен отговор на тези процеси. Той е в съвсем тривиална посока – когато левите партии, социалистически и социалдемократически, не решават въпросите за бита на трудовия човек, когато не могат да защитят ефективно интересите му, да гарантират дохода му, отопление, осветление, храна, училище и пр.,  се появяват магнетичните десни оратори по площади, телевизии, станции на метрото и пр., които печелят все по-широка обществена подкрепа във времена на икономическа, финансова и социална криза и политическа безпътица.

   Целият разговор с Валери Жаблянов можете да видите в сайта Поглед инфо – https://pogled.info/tv/alternativen-pogled /valeri-zhablyanov- navlizaneto-v-kriza-na-mnogopartiinata-sistema-e-signal-za-ogranichavane-na-grazhdanskite-svobodi.147409 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук