НОВИЯТ ЕВРОПЕЙСКИ РЕГЛАМЕНТ – ГАРАНЦИЯ ЗА СВОБОДАТА НА МЕДИИТЕ?

0
520

 

Европейският съюз ще добави към обширното си законодателство още един регламент. Наречен е Европейски акт за свободата на медиите[1]. Регламент, това ще рече, документ задължителен, който държавите-членки трябва да спазват директно, без да го прехвърлят в националните си системи.  Необходимостта от подготовка на регламента беше обявена от председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен в нейното обръщение към Съюза през септември 2021 г. Текстът е изработен от ЕК и одобрен от ръководството й на 16.09.2022 г.  След по-малко от година, на 21.06.2023 г., Съветът приема преговорната си позиция по Регламента, а най-емоционалната европейска институция – Парламентът   съгласува виждането и предложенията си през октомври т.г., когато евродепутатите приемат  позиция относно законодателството за повишаване на прозрачността и независимостта на медиите в ЕС.

Следващата стъпка за окончателното приемане на текста са преговорите между Съвета и Парламента в рамките на обикновената законодателна процедура. Очакванията са регламентът да влезе в сила преди изборите за Европейски парламент през май 2024 г.

Темата, от който и ъгъл да се погледне, е чувствителна – това е четвъртата власт – медиите, и европейското законодателство в тази област е по-скоро скромно, поради разбирането на европейските институции, че медийната свобода е национална политика. То включва Директивата[2] за аудиовизуалните услуги от 2010 г., Препоръката[3] за защитата, сигурността на и оправомощаването на журналистите, Директивата[4] за защита на журналистите и защитниците на правата на човека от явно неоснователни или неправомерни съдебни производства (стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността),    известна по-скоро като SLAPP директива. Други две директиви: Директивата относно борбата с изпирането на пари от 2015 г. и Директивата в областта на дружественото право от 2017 г. третират въпросите за прозрачността на действителните медийни собственици и информацията, която трябва да се оповестява в търговските регистри.

Предисторията на създаването на регламента датира отпреди четири години. Според Елена Йончева, наш депутат от  Групата на социалистите и демократите /S&D/, идеята се е зародила от нейна среща с комисаря Вера Йоурова, като констатацията, че в Европа спадът на доверието към обществени и частни медии е достигнал критична точка е послужила като основен аргумент за създаването на подобен нормативен акт. Към този извод са били добавени и фактите за овладени медии, за натиск срещу журналисти от управляващи и бизнес интереси, за сливане между политическа власт и медии, за липса на съществени промени в националните законодателства, въпреки негативните оценки на „Репортери без граници“.

Ето какво заяви Елена Йончева, евродепутат от Групата на социалистите и демократите, по време на дебатите в пленарната зала в Страсбург във вторник 3 октомври 2023 г. по Европейския законодателен акт за свободата на медиите:

„Уважаеми колеги, предлагаме действително медиен закон, който ще промени, надявам се, медийната среда. Овладени медии, натиск срещу журналисти от управляващи и бизнес интереси, сливане между политическата власт и медии – това е реалността в Европа днес, а спадът на доверие към обществените частни медии логично достига своята критична точка. Целта на Европейския акт за свободата на медиите не е да цензурира или да регулира медиите. Целта е да отслабим хватката на бизнеса и на властта, да създадем условия за независима журналистика. Днес Европейският парламент е на път да гарантира защитата на журналистите от натиск и от употреба на всякакви методи на подслушване и на следене. Ние предлагаме ясни мерки за осветяване на собствеността на медиите и техните финансови източници, за да скъсаме порочната зависимост между медиите, бизнеса и политиката. Предприемаме мерки срещу свалянето на медийно съдържание от страна на платформи, от страна на платформи като Фейсбук, Екс и Тик Ток. Слагаме край на тенденциозното разпределение на евросредства, чрез което се бетонира политическото влияние в редица държави” слагаме край на тенденциозното разпределение на европейски средства. Европейският акт за свобода на медиите е резултат от усилена работа и години натиск, а тежките преговори с държавите членки тепърва предстоят. Надявам се, че днес с голямо мнозинство ще направим първа решителна стъпка към връщането на свободата на медиите и на независимата журналистика в Европа. Искам да благодаря на комисар Вера Йоурова  за положените усилия в тази посока.“[5].

Отношението на европейските институции към медийната тема еволюира главно поради отбелязаните тенденции от европейските институции, и най-вече от ЕК и ЕП, за влошаване на медийната среда в ЕС и спад на свободата на медиите. По-конкретно се наблюдава все по-силна политизация на медиите и намаляване на прозрачността по отношение на тяхната собственост. Зачестяват тормоза и натиска върху журналистите в ЕС, особено от страна на политици. Усеща се и контрол на медиите отстрана на бизнеса. Както изтъква евродепутатът Елена Йончева „важно е изсветляване не само на собствеността на частните медии, която може да бъде прикрита, а и на техните спонсори, рекламодатели и донори“. Именно там, според нея се крие политическият натиск и зависимост. Стига се до физически нападения над журналисти, в т.ч. и над жени-журналисти. Журналистите стават обект на шпиониране по електронен път. Променя се характера на обществените медии в определени страни-членки на ЕС – те се превръщат в рупори на проправителствена пропаганда. Няма прозрачност при разпределянето на държавната реклама               между доставчиците на медийни услуги. Възникват и проблеми с използването на средствата на ЕС. В определени случаи с тях се насърчават контролирани от правителствата медии и проправителствена пропаганда. Съществуващата тенденция за концентрация на собствеността върху медиите в ръцете на твърде малко хора излага на риск плурализма и възпрепятства борбата с разпространението на дезинформация. С все по-бурно развиващата се технологична революция в медиите възникват въпроси, свързани с онлайн платформите, като чуждестранната намеса и произтичащите от нея незаконно съдържание и дезинформация. Пак с платформите е свързано увеличаването на онлайн изказванията, подбуждащи към омраза.

Обобщение на днешната медийна ситуация дава и полската евродепутатка Магдалена Адамович. Тя заявява, че „ днес сме свидетели на оттегляне на демокрацията. Не съществува свобода без независимост на медиите, нито демокрация без медиен плурализъм. Медиите следва да служат на истината, а не на лъжите. Те следва да служат на гласоподавателите, а не на тези, които са на власт, и следва да бъдат използвани за контрол върху властта. Медиите трябва да защитават демокрацията, но те могат също да я убият. Ето защо медиите трябва да бъдат независими“.

Цялата тази неблагоприятна картина води до извода, че опитите да се навреди на свободата и плурализма на медиите следва да се разглеждат като сериозна и системна злоупотреба с власт и като опит за подронване на основните ценности на ЕС, а оттук и до необходимостта от задължителен законодателен акт на ЕС.

Какво представлява проектът за Регламент „Европейски акт за свободата на медиите“?

Според заместник-председателя на ЕК по въпросите на ценностите и прозрачността Вера Йоурова  ЕК предлага за първи път общи гаранции за защита на свободата и плурализма на медиите в ЕС, а комисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон добавя, че „Европейският законодателен акт за свободата на медиите осигурява общи гаранции на равнището на ЕС в защита на плурализма и на възможността нашите медии да могат да работят без каквато и да било намеса, независимо дали са частни или обществени. Ефективното прилагане на новите правила за свободата на медиите ще се насърчава от нов европейски орган, който ще следи за това концентрацията в медиите да не е пречка пред плурализма.“

Най-общо, целта на регламента е да се създаде обща рамка за медийните услуги във вътрешния европейски пазар, осигуряването на работата на медиите – публични и частни – без върху тях да се упражнява натиск. В регламента се отчита и дигиталната трансформация на медийното пространство.

Няколко са основните насоки в предложението на Европейската комисия за  новия регламент. Те се отнасят до:

  1. Съществуването на независими публични медии със стабилни източници за финансиране. Регламентът предвижда осигуряването на адекватно и стабилно финансиране на публичните медии, така че да се гарантира тяхната редакционна независимост. Ръководството на публичните медии следва да бъде определяно и назначавано чрез прозрачни, открити и недискриминационни процедури, а самите медии трябва да изразяват плурализма на информацията и мненията по безпристрастен начин в съответствие с тяхната публична мисия;
  2. Прозрачността на собствеността на медиите. Доставчиците на медийни услуги трябва да осигурят прозрачността на собствеността върху медиите, като публично обявят тази информация;
  3. Защитата на редакционната и авторската независимост. Регламентът предвижда формулирането на изисквания към държавите-членки да не се допуска политически натиск върху медиите, да се спазва редакционната независимост на доставчиците на медийни услуги и да се подобрят механизмите за защита на източниците на информация на журналистите, както и да се вземат мерки за гарантирането на индивидуалните редакционни решения;
  4. Забрана за използването на подслушването и следенето срещу медиите. Новият акт включва силни защитни мерки срещу използването на шпионски и злонамерен софтуер срещу медиите, журналистите и техните семейства;
  5. Защита на медийното съдържание онлайн. Регламентът се базира на вече съществуващите европейски нормативни документи, свързани с дигиталните услуги и включва защитни мерки срещу необоснованото премахване на медийно съдържание, публикувано съгласно професионалните стандарти. В случаи, които не предполагат системен риск, като например дезинформация, най-големите медийни онлайн платформи, възнамеряващи да премахнат определена законна информация, трябва да информират доставчиците на медийни услуги за причините за това тяхно намерение преди да пристъпят към действие. Всяко оплакване от доставчиците на медийни услуги по този повод следва да бъде разгледано от платформите с приоритет;
  6. Защитата и насърчаването на медийния плурализъм и избягването на медийната концентрация. Регламентът налага изискването държавите-членки да направят преценка за влиянието на медийната концентрация върху медийния плурализъм и редакционната независимост. Мерки от законодателен, регулаторен или административен характер в страните-членки, които биха имали отражение върху медиите, трябва да бъдат изцяло оправдани и пропорционални;
  7. Прозрачност при предоставянето на държавни средства за реклама. Чрез регламента се създават нови изисквания за предоставянето на държавни средства за реклама в медиите, така че този процес да бъде прозрачен и недискриминационен;
  8. Предвижда се засилването на прозрачността и обективността при оценката на обема на аудиторията на съответната медия, в т.ч. и на он- лайн медиите, тъй като тези данни оказват влияние върху приходите от реклама;
  9. Въвежда се правото на персонализиране на медийното предлагане на устройства и интерфейси, като например свързани телевизори, което ще позволи на потребителите да променят настройките по подразбиране, така че да отразяват собствените им предпочитания;
  10. Създаването на нов независим орган на ЕС за медийната свобода – Европейски съвет за медийните услуги. Той ще включва националните медийни регулатори, като всяка държава членка ще излъчи по един техен представител. Съветът ще наблюдава прилагането на европейското медийно законодателство и ще подпомага ЕК при подготвянето на насоки по въпросите на медийното регулиране. Той ще координира и изработването на национални регулаторни мерки по отношение на медии от трети страни, които представляват заплаха за публичната сигурност. Съветът ще организира и структуриран диалог с най-големите онлайн платформи, като наблюдава спазването от тяхна страна на европейските документи, като например, Европейския кодекс срещу използването на дезинформация. В правомощията на Съвета влиза и възможността да предоставя становище за медийна концентрация в отделните държави. Съветът ще подпомага ЕК и при извършването на ежегоден мониторинг на медийния пазар. Това означава, че всяка година ще има обективна информация, доколко медиите отговарят на стандартите за журналистика;
  11. В регламента се предвиждат и мерки за защита на издателите и разкриване на възможни конфликти на интереси.

Обсъждането на новия регламент за медийната свобода следваше установената процедура на ЕС. Както беше отбелязано по-горе, след изработването на проекта от ЕК последва неговото разглеждане и в другите две основни европейски институции.

Най-напред, своето становище изрази Съветът. Посланиците на държавите-членки на ЕС постигнаха съгласие за неговия мандат[6]. Според шведската министърка на културата Лилиестранд, позицията на Съвета относно новия регламент укрепва защитата на доставчиците на медийни услуги и техните източници и възлага на националните регулаторни органи повече отговорност при сътрудничеството и консултирането на Комисията във връзка с правилното функциониране на вътрешния пазар на медийни услуги, като същевременно гарантира, че специфичната медийна среда в отделните държави членки може да продължи да процъфтява. Мандатът на Съвета запазва амбицията и целите на предложението на Комисията, като същевременно гарантира, че новият законодателен акт е в съответствие със съществуващото законодателство на ЕС, зачита националните компетентности в тази област и постига подходящо равновесие между необходимата хармонизация и зачитането на националните различия.

По-конкретно, позицията на Съвета обхваща следните насоки на регламента :

  • изяснява отговорността на държавите членки да гарантират плурализма, независимостта и правилното функциониране на доставчиците на медийни услуги със задължение за обществена услуга, извършващи дейност на тяхна територия;
  • определя обхвата на Европейския съвет за медийни услуги и укрепва неговата независимост;
  • определя разпоредби за засилване на защитата на журналистите и журналистическите източници и ограничава използването на принудителни мерки, като например внедряването на шпионски софтуер, с цел получаване по незаконен път информация за работата на журналистите;
  • гарантира, че държавите членки могат да приемат по-строги или по-подробни правила от определените в съответните части на регламента;
  • разширява обхвата на изискванията за прозрачност както по отношение на прозрачността на собствеността, които се предлага да се прилагат за всички доставчици на медийни услуги, така и по отношение на прозрачността на държавната реклама, където възможността за освобождаване на национално равнище на малките субекти е значително ограничена;
  • осигурява по-ясни правила за отношенията между доставчиците на много големи онлайн платформи и доставчиците на медийни услуги, които се придържат към регулаторни или саморегулаторни режими на редакционен контрол и журналистически стандарти в държавите членки, за да се гарантира, че на съдържанието, предоставено от доставчиците на медийни услуги се обръща допълнително внимание.

В Европарламента текстовете на регламента бяха разгледани в три комисии, като в едната от тях – Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE)  – докладчик беше Елена Йончева. В обобщената позиция на ЕП, приета от ЕП с огромно мнозинство – 448 евродепутати гласуваха със „за“, 102-ма бяха против, а 75 „въздържал се“, залегнаха поредица от предложения, направени от евродепутатите от Групата на социалистите и демократите /S&D/, които ще бъдат обект на преговорите между Съвета и ЕП при окончателното редактиране на текста на Регламента.

Подобренията, за които настояваха социалистите и демократите и които влязоха в позицията на Парламента, са следните:

  • редакционна независимост на публичните медии от държавата и тяхното адекватно и устойчиво финансиране на многогодишна основа / три години /. Търсене на възможности за финансиране на сектора на новинарските медии чрез постоянен фонд за новинарските медии и чрез увеличаване на бюджетите на медийните направления на програмата „Творческа Европа“;
  • правителствата не следва да използват националната сигурност като предлог за натиск върху журналистите;
  • защитата срещу подслушване на журналистите и използването на технологии за тяхното следене, в т.ч. и шпионски софтуер, следва да бъде подкрепена с по-силни законодателни мерки. Медийният регламент трябва изрично да забрани достъпа до криптирана информация и следенето на журналисти чрез всякакви технологии, когато се отнася до тяхната дейност. Подслушването може да бъде оправдано само ако има разрешение от независим съдебен орган с цел разследване на сериозно престъпление, като тероризъм или трафик на хора;
  • трябва да бъде осигурена възможно най-високата защита на комуникацията, водена от журналистите и на източниците им на информация;
  • предложеният орган : Европейски съвет за медийни услуги следва да притежава правна и функционална независимост от ЕК и държавите-членки, за да се гарантира автономност на медиите и да може да действа по собствена инициатива, а не само по искане на ЕК;
  • в текста да се гарантира пълната прозрачност на структурата и собствеността на медийните доставчици;
  • тенденциозното разпределение на европейски средства за реклама по европрограми е добре познат проблем. ЕС не може да позволи установяване на политическо влияние в медийното пространство чрез европейски средства;
  • средствата за реклама от публични фондове да не надхвърлят 15% от рекламния бюджет на съответната медия, сайт или платформа. Медиите следва да съобщават за получени държавни средства за реклама и финансова подкрепа, включително и от страни, които не са членки на ЕС;
  • в регламента да има нормативна защита срещу икономическото превземане на медии от частни собственици, като за това следва да се създаде ефективна база за данните на медийната собственост, както на национално, така и на европейско равнище;
  • засилване на клаузите относно медийните услуги на най-големите онлайн платформи, тъй като съществуващата мрежа от правила за борба с дезинформацията не е достатъчно ефективна;
  • бъдещето на медийния сектор е в разнообразното поднасяне на услуги и съдържание от икономически силни медии, процес, който може да бъде повлиян отрицателно от пазарната концентрация на медиите, а тя от своя страна да застраши медийния плурализъм и редакционната независимост;
  • измерването на аудиторията на медиите трябва да бъде честно и прозрачно;
  • медийните доставчици да докладват за всеки потенциален конфликт на интереси;
  • Предприемане на решителни стъпки срещу произволното сваляне на качествено медийно съдържание от страна на платформи като Фейсбук, Екс и Тик Ток.

С позицията си, приета на 3 октомври 2023 г., Парламентът отговаря на исканията на гражданите, изложени в заключенията на Конференцията за бъдещето на Европа, както уточняват от ЕП, по-специално в предложение 27 относно медиите, фалшивите новини, дезинформацията, проверката на фактите, киберсигурността (параграфи 1,2) и в предложение 37 относно информацията, участието и младежта (параграф 4).

Новото европейско медийно законодателство не се приема еднозначно, особено в журналистическата гилдия. Възникват опасения от налагането на цензура. Допуска се, че медиите могат да се обезличат заради прекалено много ограничения. В страховете се стига дотам, че в Брюксел ще се създаде ново министерство на истината. Възникват и съмнения, че в регламента няма достатъчно механизми, ограничаващи концентрацията на медии. Не е ясно и как биха били контролирани изискванията на регламента и дали механизмът на ЕК за върховенството на правото и така наречения Мониторинг за плурализма на медиите са достатъчни инструменти в тази насока.

Къде се намира България във вече очертаващата се европейска регулаторна рамка? Последните меродавни оценки можем да намерим в раздела за медиите на годишните доклади за 2022 г.[7] и 2023 г.[8] за върховенството на закона. В тях се отбелязва, че у нас правната база за медиите се състои от мрежа от конституционни и законови гаранции. Посочват се Закона за радиото и телевизията, Закона за достъп до публична информация, Закона за задължително депозиране на копия, в който има изисквания за прозрачността на медийната собственост. Дава се и описание на институционалната рамка: Съвета за електронните медии /СЕМ/ и Националния съвет за журналистическа етика с неговия изпълнителен орган – Етичната комисия.

 Не са спестени критики, особено що се отнася до ефективната прозрачност на медийната собственост и прилагането и изпълнението на задълженията за нейното обявяване. Посочва се, че наред с публичния регистър, поддържан от СЕМ, отразяващ собствеността на радиата и телевизиите, Министерството на културата също поддържа регистър, в който, на базата на доброволни декларации, се заявява собствеността върху медиите, както и получените публични средства от публични фондове, политически партии и други. Въпреки че правната рамка е налице, някои медии / преимуществено онлайн медиите / не декларират своята структура на собственост, нито пък крайния собственик, докато други посочват фиктивни собственици – такива, които реално не контролират съответните медии.

Критикувани сме, че няма ясни правила за прозрачността при предоставянето на държавни средства за реклама, и по-специално, при получаването на държавни поръчки чрез посредници, като медийните агенции. Все пак се отбелязва, че са предприети мерки това положение да се подобри чрез публикуването на списък на договорите, възложени за държавна реклама през 2023г.

Що се отнася до политическото влияние върху медиите, докладите отбелязват, че въпреки правната рамка такова да не се допуска, на практика то съществува. В докладите се посочва, че предпазните мерки за недопускане на конфликт на интереси са недостатъчни. Според журналистите основен източник на външен натиск са икономическите структури, като същевременно финансовата слабост на медиите ги прави зависими от външно финансиране. Местните медии се обръщат към държавни субсидии в замяна на публикуването на положителни материали за властта. Няма и конкретни правила, когато става дума за икономическа дейност, която води до медийна концентрация.

Част от тези констатации са повторени и по време на посещението в София през октомври т.г. на делегация на Комисията на ЕП  по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи /LIBE/. В срещите на евродепутатите в българските институции беше отбелязана липсата на прозрачност на собствеността на медиите. Констатирано беше, че Министерството на културата няма необходимия инструмент да контролира доколко информацията в Единния регистър на медиите е пълна. Беше посочено, че не всички медийни платформи се регистрират като такива. Медийната информация не е лесно достъпна за гражданите. Не е видно дали медията се финансира от политически партии, дали от определени лица, дали от чужбина

Друг показател за медийната свобода в България са ежегодните класации на неправителствената организация „Репортери без граници“. В тях България, от унизителното 112 място от общо 180 държави в света, за последните две години отбелязва напредък, изкачвайки се с 40 места по-напред.

За подобряване на медийната среда в България има внесени законодателни предложения още през миналото десетилетие. Съюзът на българските журналисти, обясни председателят на организацията Снежана Тодорова, подготви предложения на СБЖ за законодателни инициативи в защита на журналистическия труд и свободата на медиите още през 2016 г. Те са обсъдени и приети на заседание на Управителния съвет на Съюза и са представени на вниманието на народните представители и представители на държавни институции, организации и медии. Съюзът на българските журналисти внася в Народното събрание юридически прецизиран текст и мотиви за законодателната инициатива, свързана със защитата на медиите.

Като професионална организация на журналистите  СБЖ формулира няколко предложения за законодателни промени в областта на медиите и през юни 2017 г. Основното в тях е водене на регистър на собствеността на печатните и електронните медии и деклариране на размера на участието в едномесечен срок от неговото придобиване, включващо санкции за юридически и физически лица, които не са спазили изискванията; държавно субсидиране на медиите с цел защита на медийната среда; създаване на фонд за защита на медийната среда, който да подпомага дейността на централните и регионални медии. Активността и законодателната инициатива от страна на СБЖ продължава и до днес по отношение на свободата, прозрачността, независимостта на медиите и правата на журналистите. За  законодателни инициативи и дейности  на СБЖ  в областта на медиите може да прочетете на официалната интернет страница на организацията.- Съюз на българските журналисти (sbj-bg.eu)

През 2018 г. в парламента е внесено ново законодателно предложение[9] от депутати от ДПС. С него се предлага изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Проектът за закон  е обсъден в парламентарните комисии на НС и гласуван в пленарна зала през м. ноември същата година . Какво ново внасят измененията и допълненията от 2018 г.? Целта, която заявяват вносителите е изсветляването на собствеността и на финансирането на медиите. Най-напред в заглавието на Закона се добавят разпространителите и доставчиците на медийни услуги, които следва да обявят собствеността си. Дава се определение на доставчик на медийна услуга, който следва да подаде декларация в Министерството на културата, като посочи действителния собственик, дали този собственик заема публична длъжност и какво публично финансиране е получил през съответната отчетна година.

В дискусията в пленарна зала се отправят, най-вече от БСП, много въпроси към вносителите като: как се определя лицето, което има фактически контрол над медийното съдържание, тъй като липсва правна основа за това определение; посочва се, че няма ясна дефиниция на действителен собственик и медиите могат да бъдат финансирани от посреднически фирми. Отбелязва се и действителната ситуация, че много доставчици на медийни услуги в България са собственост или са под директния контрол на големи корпорации, а те от своя страна могат да получават пари от държавата и да ги прехвърлят чрез рекламни договори на доставчиците.

Последната законодателна инициатива е на ИТН от 2021 г. и предвижда нови изменения в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на собствеността на разпространителите и доставчиците на медийни услуги. Проектът не е разглеждан.

Предстои, както посочихме, окончателното съгласуване на текста на регламента – Европейски законодателен акт за свободата на медиите. Какво следва за България след влизането в сила на този документ[10]? Най-напред, както нашата страна, така и всички държави-членки на ЕС ще имат интерес да спазват това законодателство, тъй като неговите нарушения биха могли да повлекат наказателни процедури и да намерят място в годишните доклади за върховенството на закона. Регламентът ще бъде и рамка от стандарти, към които ще трябва да се придържаме стриктно, ще бъде и помощ за утвърждаване на обективни и независими медии у нас. Придържането към изискванията на регламента би извело България на по-предна позиция в индекса на Репортери без граници, класация, която има значение за медийния и политическия престиж на страната ни.

И нещо много повече – приемането на този акт следва да стане мощен стимул за цялостен преглед на твърде тревожното състояние на свободата на медиите у нас с цел превръщането й от празно пожелание в ключов гарант за политика, трансформираща системата.

[1] Прочетете ТУК: Законодателен акт за свободата на медиите: ЕП в защита на журналистите и медиите 3 октомври 2023 Законодателен акт за свободата на медиите: ЕП в защита на журналистите и медиите | Новини | Европейски парламент (europa.eu)

Свобода на пресата: подкрепата на Европейския парламент за журналистите  4 октомври 2023 Свобода на пресата: подкрепата на Европейския парламент за журналистите | Новини | Европейски парламент (europa.eu)

Европейски законодателен акт за свободата на медиите: Съветът постига съгласие за мандат за преговори 21 юни 2023 Европейски законодателен акт за свободата на медиите: Съветът постига съгласие за мандат за преговори – Consilium (europa.eu)

Европейската комисия представи Европейския законодателен акт за свободата на медиите 16 септември 2022 Европейски законодателен акт за свободата на медиите (europa.eu)

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32010L0013

[2] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=CELEX%3A32010L0013

[3] Recommendation on the protection, safety and empowerment of journalists https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A32022H0758

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A52022PC0177

[5] Пълен протокол на разискванията – Европейски законодателен акт за свободата на медиите (разискване) – Вторник, 3 октомври 2023 г. (europa.eu)

ДОКЛАД относно укрепването на свободата на медиите: защита на журналистите в Европа, слово на омразата, дезинформация и роля на платформите | A9-0205/2020 | Европейски парламент (europa.eu)

[6] https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-10954-2023-INIT/en/pdf

[7] https://commission.europa.eu/system/files/2022-07/10_1_193975_coun_chap_bulgaria_en.pdf

[8] https://commission.europa.eu/system/files/2023-07/10_1_52568_coun_chap_bulgaria_en.pdf

[9] https://parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/6493

[10] https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/library/european-media-freedom-act-impact-assessment

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук