В навечерието на паметната дата 11 септември 1973 г. поместваме последните думи на Салвадор Алиенде в сутрешното му обръщение към чилийския народ, минути преди да отнеме своя живот, вместо да капитулира пред превратаджиите.
ИСТОРИЯТА Е НА НАША СТРАНА, НАРОДИТЕ ТВОРЯТ ИСТОРИЯТА!/*
САЛВАДОР АЛИЕНДЕ „Очевидно, това ще е последната възможност, която ще имам да се обърна към вас. Военновъздушните сили са бомбардирали кулите на Радио Порталес и Радио Корпорасион. Думите ми не са на горчивина, а на разочарование. Нека те бъдат морална присъда за онези, които изневериха на своята клетва. Предвид ситуацията, всичко, което мога да направя, е да уверя работниците, че няма да подам оставка. В условията на този повратен исторически момент, верността ми към народа ще ми струва живота. И на вас казвам, че съм сигурен, че семето, което посяхме в светлото съзнание на хиляди и хиляди чилийци, не може да бъде посечено завинаги. Те имат силата да ни надвият, но социалните движения не могат да бъдат потушени с престъпност или сила.
Историята е на наша страна, хората творят историята. Работници на моята страна, искам да ви благодаря за лоялността, която винаги сте проявявали, за доверието, което оказахте на човек, който беше само интерпретатор на възвишени копнежи за справедливост, който даде своята дума да спазва Конституцията и закона, и направи точно това. В този решаващ момент, последният път, когато мога да се обърна към вас, се надявам, че ще усвоите следния урок: обединени в своята реакционност, чуждият капитал и империализмът сътвориха климата, в който въоръжените сили предадоха традицията. Традицията, преподадена от генерал Шнайдер и препотвърдена от командир Арая, жертви на онези от същия социален сектор, които ще бъдат днес по домовете си, надявайки се с чужда помощ отново да завземат властта и да продължат да си осигуряват печалбите и привилегиите.
Обръщам се преди всичко към скромната жена от нашата земя, към селянката, която вярваше в нас, към работещата жена, която се трудеше извънредно, към майката, която знаеше грижата ни за нейните деца. Обръщам се към професионалистите на нацията, патриотичните професионалисти, тези, които през последните дни продължиха да работят, противопоставяйки се на вредителството, насърчавано от професионалните асоциации – класови асоциации, също защитаващи предимствата, които капиталистическото общество предоставя на малцина. Обръщам се към младите, тези, които пяха и отдадоха своята радост и своя борбен дух. Обръщам се към човека на Чили, работника, фермера, интелектуалеца, към онези, които ще бъдат преследвани, защото фашизмът вече действа в нашата страна от много часове: с терористични атаки, взривяване на мостове, прекъсване на железопътни линии, разрушаване на нефтопроводите и газопроводите, при мълчанието на онези, които бяха длъжни да ги защитават. Те бяха съучастници. Историята ще ги съди.
Явно радио Магаланес ще бъде закрито и спокойният метал на моя глас вече няма да стигне до вас. Няма значение, вие ще продължите да го чувате. Винаги ще бъда с вас или поне споменът за мен ще бъде за достоен човек, за човек, останал верен на работниците. Народът трябва да се защитава, но не и да се жертва. Хората не бива да бъдат унищожени или покосени от куршуми, но не следва и да изневерят на себе си. Работници на моята страна, вярвам в Чили и нейната съдба. Други хора ще преодолеят този мрачен и горчив момент, в който предателството търси да се наложи. Вървете напред, знаейки, че много по-рано, отколкото по-късно, големият друм, през който преминават свободните хора, ще се отвори отново за изграждането на по-добро общество.
Да живее Чили. Да живее народът. Да живеят работниците. Това са последните ми думи и съм сигурен, че моята жертва няма да бъде напразна. Сигурен съм, че това поне ще бъде морален урок, който ще накаже престъплението, малодушието и предателството.“
Бележка на редактора
/*Текстът на Салвадор Алиенде е свален от записа в YouTube https://www.youtube.com/watch?v=RJLA2_Ho7X0 на материала на PlasticPills “Cybersocialism: Project Cybersyn & The CIA Coup in Chile” („Киберсоциализъм: Проектът Киберсин и превратът на ЦРУ в Чили“).
Това е драматичен разказ за уникалния експеримент на група млади експерти в правителството на Алиенде, които създават функционираща кибернетична система за социалистическо планиране и управление на националната икономика на Чили.
Предстои днешните поколения да си припомнят уникалния пример на революционните социалистически преобразования, въведени от правителството на народния фронт на Чили, начело с президента Салвадор Алиенде, в периода 1970-1973 година. На 11 септември 1973 година то бе свалено чрез кървав преврат, осъществен от чилийските военни, подготвен и реализиран с прякото участие на ЦРУ и администрацията на САЩ.
Едно от красноречивите свидетелства за възобновения интерес към съдбата на чилийската революция от преди половин век е и появата на подкаст, озаглавен „Момчетата от Сантиаго“ („The Santiago boys“ – https://the-santiago-boys.com/), за който съобщи и Financial Times от 21 август т.г., с уточнението, че това е място, където „технологията е политика и политиката е технология“. В пространното си предаването от девет части неговият създател Евгени Морозов разказва за изключителното постижение на групата млади специалисти, вдъхновени от Салвадор Алиенде, реализирали проекта „Киберсоц“ в периода 1970-1973 година.
В архива на „Ново време“ можете да намерите поредица от материали за забележителната история на чилийската революция от 1970 година, както и за бруталната разправа с десетки и стотици хиляди чилийски жени и мъже, дръзнали да заявяват волята си за достоен живот в свобода, справедливост и независимост.
Виж:
Къдринка Къдринова – БЪЛГАРСКОТО ЧИЛИ, сп.”Ново време“, бр.6/2005
Александър Сивилов – АУГУСТО ПИНОЧЕТ – ЛИЧНОСТТА,РАЗДЕЛИЛА ЧИЛИ, сп.”Ново време“, бр.4/2007
проф. Уолдън Бело – ЧИЛИ и СТРУКТУРНИТЕ ПРОГРАМИ на МВФ и СБ сп.”Ново време“, бр.2/2011
Къдринка Къдринова – ЛЯВОТО И ДЯСНОТО ЕХО ОТ ЧИЛИ 40 ГОДИНИ ПО-КЪСНО, сп.”Ново време“, бр.9/2013
Къдринка Къдринова – БЕЗКРАЙНАТА ПЕСЕН НА ВИКТОР ХАРА , сп.”Ново време“, бр.3-4/2016
Къдринка Къдринова – МИТЪТ ЗА „ДЕСНИЯ РЕВАНШ“ В ЛАТИНСКА АМЕРИКА, сп.”Ново време“, бр.1-2/2017
Къдринка Къдринова – ЧИЛИ СЕ СЪБУДИ И РАЗКЛАТИ СВЕТОВНИЯ РЕД, сп.”Ново време“,
бр.8-9-10/2019
Къдринка Къдринова – ИСТОРИЧЕСКА ПОБЕДА В ЧИЛИ НА СИЛИТЕ ЗА ПРОМЯНА, сп.”Ново време“, бр.11-12/2020
Къдринка Къдринова – ЗАЩО ЧИЛИЙЦИТЕ ОТХВЪРЛИХА НОВАТА КОНСТИТУЦИЯ, КОЯТО ТОЛКОВА ИСКАХА? https://novovreme.com/evropa-i-svetat/zashto-chiliicite-othvarliha-novata-konstitucia-koiato-tolkova-iskaha/
Къдринка Къдринова – БЪЛГАРСКИ ПОКЛОН ЗА БУДЕЩИТЕ ЧОВЕШКОТО У ЧОВЕКА ВИКТОР ХАРА И ВИОЛЕТА ПАРА https://novovreme.com/kultura-2/bulgarski-poklon-za-budeshtite-choveshkoto-u-choveka-viktor-hara-i-violeta-para/
Къдринка Къдринова – ЕДИН ОТ УБИЙЦИТЕ НА ВИКТОР ХАРА СЕ САМОУБИ В ЧИЛИ, ЗА ДА НЕ ВЛЕЗЕ В ЗАТВОРА https://baricada.org/2023/08/30/chile-victor-jara-sud-ubiitsi/
Днес, с постиженията и поуките си, яркият пример на Чили от преди 50 години придобива и нова актуалност във връзка с набиращите сила глобални процеси в полза на нов справедлив международен икономически и политически ред в света на ХХI век. /НВ/
4 септември 2023 г.
В ЧИЛИ ПОЧЕТОХА ЖУРНАЛИСТИТЕ, ИЗЛЪЧИЛИ ПОСЛЕДНИТЕ ДУМИ НА ПРЕЗИДЕНТА АЛИЕНДИ ПРИ ПРЕВРАТА ПРЕДИ 50 Г.
Къдринка Къдринова
Колегиумът на журналистите в Чили проведе в Сантяго церемония, в която отдаде почит на журналистите от екипа на радиостанция „Магаянес”, излъчила с риск за живота си на 11 септември 1973 г. последното слово на президента социалист Салвадор Алиенде, минути преди президентския дворец „Ла Монеда” да бъде бомбардиран от включилите се във военния преврат тогава военновъздушни сили.
Веднага след излъчването на речта на Алиенде е бомбардиран и предавателят на радиостанция „Магаянес”, след което военните нахлуват в редакцията на радиото, арестувайки всички журналисти там.
Това бе припомнено на възпоменателна церемония на Колегиума на журналистите в Чили, състояла се в Сантяго на 9 септември, в навечерието на отбелязваната на 11 септември 2023 г. 50-годишнина от военния преврат срещу демократичното правителство на Алиенде. Репортаж за събитието бе излъчен по латиноамериканската регионална телевизия TeleSur. Почетени бяха радиожурналистите Хесус Диас и Кармен Торес, говорителят Агустин „Чучо” Фернандес, звукооператорът Серхио Контрерас.
По време на възпоменанието в Сантяго за журналистите от „Магаянес“
На сайта на СБЖ преди пет години разказахме и за починалия тогава, през 2018 г., на 91-годишна възраст журналист Гийермо Равест, който вдига телефона в редакцията на „Магаянес”, когато Алиенде звъни от „Ла Монеда” в 9.20 ч на 11 септември 1973 г. с молба да бъде включен директно в ефир с последното си обръщение към нацията.
В драматичните часове на преврата, започнал още в 6 часа на 11 септември с бунт във военноморската база в пристанището във Валпараисо и обхванал всички родове войска, Алиенде прави четири свои радиообръщения от обсадения президентски дворец „Ла Монеда” в Сантяго. Всичките те са излъчени от радиостанцията „Корпорасион” на партията, към която принадлежи президентът – Социалистическата. „Корпорасион” оглавява по онова време мрежа от радиостанции, лоялни към правителството, наречена „Гласът на родината”. Всички, влизащи в тази мрежа, сред които е и „Магаянес”, също препредават президентските обръщения. „Магаянес” е радиостанцията на влизащата в управляващата коалиция Народно единство и в правителството Комунистическа партия.
С напредването на преврата извършителите му задвижват и „Операция тишина” – бомбардират предавателите и щурмуват редакциите на левите радиостанции от мрежата „Гласът на родината”, за да ги принудят да замлъкнат. Целта е в ефира да звучат само военните комюникета, които се четат по радио „Агрикултура” – на влиятелното латифундистко Национално сдружение на земеделците. Всякакви други излъчвания са забранени.
Забавят се обаче с бомбардирането на предавателя на „Магаянес”, разположен в квартал Ренка на Сантяго. Известно време той остава единственият все още функциониращ. И в 9.20 ч. на 11 септември Алиенде звъни по телефона от „Ла Монеда” именно в редакцията на „Магаянес”. Там са всички журналисти, звукооператори и технически служители от сутрешната смяна, а са останали и дежурните от нощта. Слушалката вдига Гийермо Равест и веднага разпознава гласа на президента.
В онзи момент Алиенде вече е наясно с мащабите на преврата и на предателството в армията. Отхвърлил е предложението на хунтата да се предаде и да замине в чужбина с предоставен му самолет. Над „Ла Монеда”, където са останали само държавният глава и най-близките му съратници, решени да се отбраняват до последно, всеки момент ще започне бомбардировка. Самолетите на бойната авиация вече кръжат над двореца.
Президентът бърза да отправи последното си обръщение към чилийския народ. Затова се обажда в единствената все още предаваща радиостанция – „Магаянес”. И ето какво казва в нейния ефир сред пукота от лошата техника и телефонните смущения, свистенето на прелитащите над „Ла Монеда” бойни самолети и откъслечните фрази на екипа от „Магаянес”:
„Съотечественици!
Сигурно това ще е последната възможност, когато ще мога да се обърна към вас. Въздушните сили вече бомбардираха предавателите на радио „Порталес” и радио „Корпорасион”.
В думите ми няма горчивина, но има разочарование и нека те бъдат морално наказание, за онези, които предадоха дадената клетва… войници на Чили, титулярни командващи войските, адмирал Мерино, който сам се произведе за такъв, плюс господин Мендоса, раболепния генерал…, който едва вчера демонстрираше своята вярност и лоялност към правителството – той също се самопровъзгласи за генерален директор на карабинерите.
Пред лицето на тези факти ми остава само да кажа на работниците: аз няма да се оттегля! На този кръстопът на историята аз ще платя с живота си своята преданост към народа. Убеден съм, че семенцето, посято от нас в достойното съзнание на хиляди и хиляди чилийци, няма да може да бъде напълно заличено.
Сега други разполагат със сила, могат да ни подчинят, но не могат да спрат социалните процеси нито с престъпления, нито със сила. Историята е наша и я правят народите.
Работници на моята родина, искам да ви благодаря за вашата лоялност, която винаги показвахте, за доверието, вложено от вас в един човек, който бе само изразител на големите копнежи по справедливост, който даде дума, че ще зачита конституцията и закона – и го изпълни.
В този решаващ момент – последния, в който мога да се обърна към вас, ви моля да усвоите този урок. Чуждият капитал, империализмът, обединен с реакцията – именно те създадоха атмосферата, в която въоръжените сили да скъсат със своята традиция. Традиция, на каквато ги учеше генерал Шнайдер (убит през октомври 1970 г. с цел дестабилизация на страната и недопускане на утвърждаването в парламента на избора на Алиенде – б.а.) и която бе потвърдена от майор Арая (адютант на Алиенде, убит при опита за преврат на 29 юни 1973 г. – б.а.) – жертви на същия социален сектор, който днес е скрит по домовете си, очаквайки една чужда ръка да им върне властта, за да продължат да се занимават със своите имения и привилегии.
Обръщам се най-вече към скромната жена от нашата земя, към жената от село, която вярваше в нас. Към работничката, която работеше още повече, към майката, която видя нашата грижа за децата.
Обръщам се към професионалистите в родината, към професионалистите патриоти, които дни наред работеха, за да противостоят на размириците, нагнетявани от професионалните колегии, класовите колегии, устремени да бранят привилегиите, давани от едно капиталистическо общество на малцина.
Обръщам се към младежта, към онези, които пееха, заразяваха със своята радост и борбен дух.
Обръщам се към мъжа от Чили, към работника, селянина, интелектуалеца, към онези, които ще бъдат преследвани… защото в нашата страна фашизмът вече е дошъл, той е тук с терористичните атентати, с взривяването на мостове, с прекъсването на жп линии, с разрушаването на петролопроводи и газопроводи… Те бяха поръчани. Историята ще ги съди.
Сигурно ще накарат да замълчи и радио „Магаянес” и спокойният метал в гласа ми няма да стигне до вас. Няма значение, вие ще продължите да го чувате. Винаги ще бъда с вас. Най-малкото споменът за мен ще е като за достоен човек, който не изневери на верността на работниците.
Народът трябва да се защитава, но не и да се жертва. Народът не бива да се оставя да го разстрелват, нито да го унижават.
Трудещи се на родината, аз вярвам в Чили и неговата съдба. Други хора ще надживеят това мрачно и горчиво време, когато във властта се вкопчва предателството. Бъдете сигурни, че по-скоро рано, отколкото късно отново ще се отворят широките булеварди, по които ще тръгне свободният човек, за да гради новото общество.
Да живее Чили! Да живее народът! Да живеят трудещите се! Това са последните ми думи. И аз съм убеден – гибелта ми няма да е напразна. Сигурен съм, че тя ще бъде поне морален урок и наказание за вероломството, страхливостта и предателството“.
…Както е известно, защитниците на „Ла Монеда“ са надвити от армията, а Алиенде се самоубива, за да изпълни обещаното пред народа – че никога няма да изневери на президентската си клетва, няма да подаде оставка и няма да излезе жив от президентския дворец…
Гийермо Равест по-късно разказва как журналистите от „Магаянес”, излъчили речта на Алиенде, са я записали и на около 40 касети, за да ги предадат по-късно на чужди кореспонденти. Част от касетите скриват из сградата на самото радио, преди то да бъдо щурмувано от военните и намиращите се вътре хора да бъдат арестувани. Така тази последна реч на Алиенде влиза в историята…
- септември 2023 г.
От сайта на СБЖ – https://sbj-bg.eu/article/details/56002
50 ГОДИНИ ОТ ПРЕВРАТА В ЧИЛИ: ИСТОРИЧЕСКА ПАМЕТ, ВРЪЗКИ С БЪЛГАРИЯ
Възпоменателна вечер в Клуб „Журналист” на СБЖ ще припомни навръх 11 септември – точно половин век след кървавия преврат на Пиночет, какви исторически уроци преподаде на света онази трагедия, какви личности погуби, как посрещнахме у нас стотици бежанци от репресиите на хунтата, как се раждаха българо-чилийски семейства и приятелства.
Превратът отприщи кървави репресии и 17-годишна брутална диктатура на генерал Аугусто Пиночет, поради което около един милион чилийци бяха принудени да търсят спасение в емиграцията. Много страни по света тогава приеха чилийски бежанци от терора в родината им, включително и България.
В годините между 1974 и 1990 г. подслон у нас и възможност да учат и работят получиха общо около 600 чилийци. Те развиваха и богата културна дейност в Чилийския клуб в София, който беше средище за общуване и на други, многобройни по онова време латиноамерикански студенти, следващи в България. Клубът бе магнит и за български младежи, които се интересуваха далечния „пламтящ” континент.
1979 г. Студенти от Чили се готвят да изпълнят чилийския танц куека в Чилийския клуб в София. Снимка: Къдринка Къдринова
Повечето от „българските чилийци” се върнаха в родината си след възстановяването на демокрацията там през 1990 г., някои останаха сред нас. Част от тези хора, някои специално гостуващи сега в България, ще участват във възпоменателната вечер на 11 септември в Клуб „Журналист” на СБЖ. Ще бъдат разказани спомени и от тях, и от българи, свързани с Чили и чилийската емиграция.
Разговорът ще включи и историческите уроци за света от чилийските събития отпреди 50 години, и ролята на Салвадор Алиенде и други ярки личности от онзи период, и българо-чилийските човешки връзки, скрепени от дълбоки лични приятелства и смесени бракове, и много други теми от вчерашния и днешния свят с всичките им отзвуци в съдбите и на Чили, и на България.
Къдринка Къдринова