Уважаеми другарки и другари,
Скъпи приятели, антифашисти,
Девети септември е една от най-забележителните дати в българската история. Ден, който извади България от нацисткия тристранен пакт. Въпреки, че някои „демократи“ отричат антифашистката съпротива у нас, те не могат да изтрият с лека ръка достойнството на тази дата.
В навечерието на Девети септември 1944 година България е била на прага на нова национална катастрофа и под угрозата на огромни териториални загуби и репарации. Отечественият фронт и създаденото на Девети септември правителство успяват да я спасят. Не забравяме и подкрепата на Съветския съюз за българската кауза.
Днес ние отново водим борба против погрешната дясна политика в България и Европа, която ражда расова омраза и фашизъм. Днес отново се неглижират проблемите с бедността и мизерията на българските граждани. Но пътят към по-доброто ни общо бъдеще не минава през омраза и разделение. Историята ни показва, че дивият капитализъм ражда фашизъм, но фашизмът и войните не са решение за света, в който живеем.
На това свято място, ще припомня думите на Анжел Вагенщайн: „С фашизма не се водят теоретични спорове за човешките права, нито срещу него се надуват вувузели. С фашизма се воюва, а за свободата се мре! Както воюваха и оставиха костите си по балкани и стърнища, по стрелбища и бесилки онези светли наши другари, в чиято памет сме се събрали днес тук, при братската им могила. Те не дочакаха нито празничните салюти, нито споделиха радостта ни от победата, нито ползваха законни или незаконни привилегии, нито могат да споделят нашите огорчения, упреци и съмнения. Те паднаха в името на един велик идеал неопетнени и чисти, и останаха завинаги в сърцата ни чисти и неопетнени!“
Ето това е истината за Девети септември. Истина, която години наред ние заедно, твърдо и категорично, отстояваме от всякакви опити да бъде изкривена, подменена, изтрита, забравена. Пазим тази истина, за да не бъде употребявана с користни цели от временно пребиваващи в политиката лица. Тези, които продължават да твърдят, че в България не е имало фашизъм, че не е имало антифашисти.
Наричат антифашистите терористи, убийци… Питам тези господа – Гео Милев ли? Никола Вапцаров ли? Христо Ясенов ли? Или децата от Ястребино и още 250 избити невръстни момчета и момичета?! От години не разрешават да поставим техен паметник на 50 метра оттук, зад Братската могила?!
Ние не сме тук, за да говорим с омраза. Днес общност не се гради с омраза. Да мразиш е път без изход.
Уважаеми другарки и другари антифашисти!
Драги приятели,
Там долу, в началото на Парка на Свободата, ни „гледат“ младите и дръзки революционери, които осъществиха идеала си. Умряха за него. Лицата на революцията. Мечтателите!…
Мисля, кое е по-страшно: Да умреш за революцията или да я преживееш? Защо Девети септември днес не е национален празник? Защо Девети септември днес не е толкова тържествен, както мечтаеха младите, които лежат там долу, в началото на пътеката, която води към Братската могила?
Днес, 78 години след революцията, ние си задаваме все по-драматични въпроси, преживяваме разочарования. Питам ви – сбъднаха ли се мечтите на тези млади герои? Кои са победителите и кои са победените в тази революция?
Аз съм член на БСП, защото все още имам мечти. Член съм на Социалистическата партия, защото историята на моя род до днес е история на борци за свобода и справедливост. Идеалът за свобода и справедливост в обществото още не е осъществен. Революцията още не е завършила. Убеден съм, че ние трябва да продължим с вярата на загиналите и с тъгата на оцелелите. За това днес сме се събрали тук – да си кажем, че има още работа, която трябва да свършим.
Вижте, как ни наблюдават тези каменни лица. Те ни питат – как е България, накъде вървите?
Какво да им отговорим днес, 78 години след Девети септември… 78 години след величавия и трагичен Девети септември!
Искам да им кажа: Мили момичета и момчета, святи герои на революцията – ще пренесем мечтите ви за свобода и справедлив живот в новия век.
Тук сме, защото помним героите, дали живота си в борбата с „кафявата чума“. Тук сме, защото ценим тяхната саможертва. Да заявим, че следваме техния пример и ще се борим срещу всеки опит за реставрация на фашизма. Да разказваме истината за историческите събития от преди 78 години на следващите поколения. Истината за идеала, за който са умирали нашите предци. Истината за фашизма, за грешките и за победата.
Тук сме, за да заявим: Никога повече!
Светла да е паметта за героите!
Поклон пред саможертвата им!
Честит празник!
