ЩЕ ПРОБУДЯТ ЛИ СЪРЦАТА НИ КАМБАНИТЕ НА ИЛИНДЕН – Втора част

В предишната публикация започнахме темата за Илинденско-Преображенското въстание, от което през 2023 г. се навършват 120 години. Събратята ни от днешна Северна Македония продължават да си присвояват нашия порив за строшаване на веригите на турското робство, кичат си Гоце, Даме и Яне като значки на ревера, като са изличили издъно  одринската част на въстанието. Излезлият неотдавна впечатляващ сборник с документи за Франция и македонския въпрос на бележития историк-изворист Цочо Билярски, обаче, свидетелства и за още един факт – безскрупулната  намеса на европейските Велики сили в делата на Балканите  и в частност в съдбата на многострадална България, с която и тогава, и днес, смятат, че могат да се разпореждат като с бащиния. Цочо Билярски  е публикувал доклади на дипломатическите представители на Франция в Македония, свързани със случилото се там в началото на миналия век, както и български дипломатически  документи за отношението на Франция по македонския въпрос.
Предлагаме ви и няколко страници от сборника с документи „Тук се създава народът на бъдещето” (Руски спомени за българите и България – края на  19–ти – началото на 20-и век),  те разказват за нещо, което и досега си остава почти неизвестно у нас – в Илинденско-Преображенското въстание са участвали и… руснаци, изумили българите със своята смелост. Потресаващ е разказът на Борис Леонидович Тагеев за зверствата на османлиите в Македонско и за героизма на българите.    Пък и не  е зле пръкналите се отново напоследък у нас професионални русомразци да прочетат  в спомените на съвременници на онези времена преинтересни свидетелства за неизлечимото русофилство на българските следосвобожденски  „русофоби”…
 
„ФРАНЦИЯ И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС”, Сборник с документи, Съставител Цочо В. Билярски, Изд. „Анико” София, 2022 г.

Френският посланик във Виена Де Реверсо
до министъра на външните работи Делкасе.
Виена, 16/29 декември 1902 г.
Граф Голуховски в един разговор, който имах вчера с него, сподели с мен поверително впечатленията си по въпроса за пътуването на граф Ламсдорф (1845 – 1907, външен министър на Русия ) в Белград и София. Той не се поколеба да изрази съжале­нието си, че руският министър е сметнал за необходимо да отиде в Со­фия, преди да дойде във Виена. Това триумфално посещение на представителя на великата държава – покровителка на България, не е от естество да омаловажи значението, вече преувеличено, което си припис­ват българите, и да възпре техните национални претенции. То не ще ус­пее да обуздае и тяхното нетърпение въпреки съветите за предпазли­вост, които граф Ламсдорф им е дал. Значението на тези думи се на­малява до голяма степен от моралния ефект на официалната мисия, която той току-що изпълнил и която доказва какво значение придават императорът и неговото правителство на България и нейните интереси. По този начин македонският въпрос се оказва поставен от Русия в пол­за на българите, които се смятат косвено окуражени към въстание, ако не получат доброволно от Турция и въпреки мирната намеса на силите, реформите, които те изискват. Това означава, добави граф Го­луховски, да се върви против целта, която си поставят Австрия и Ру­сия със споразумението си от 1897 г., и да се затруднят моите разго­вори с граф Ламсдорф. Наистина ние не можем да го следваме върху тази опасна почва за запазване на статуквото и ние трябва непременно да се покажем много резервирани при избор на отстъпките, които след­ва да се искат от Турция. Защото, колкото и широки да са те, българи­те не ще се покажат задоволени, след като знаят, че Русия няма да остави да ги избиват. Царското правителство, вярно е, трябва да дър­жи сметка в политиката си за руското мнение, както и за силата на панславянските комитети. Това именно обяснява отстъпката, която то направи напоследък, като натовари граф Ламсдорф да предаде от име­то на царя добра дума на българите и на българските македонци. Но и императорът Франц Йосиф е длъжен да не жертвува политиката и по­ложението на Австрия в Изтока. Страхувам се следователно, че посеще­нието в София и коментарите, които е позволено да се направят за не­го, могат да компрометират благотворния ефект на мерките, които сме призовани да обсъдим с граф Ламсдорф и да наложим на българите и в същото време на Портата, и следователно да навредим на омиротво­ряването, което ние преследваме на Балканите.
Трябва да добавя, че добих същите впечатления и от моите колеги, и от политическите личности, които имах случай да видя след съобще­нието за пътуването на руския министър в София. Граф Калпист, който има същите впечатления, няма да пропусне да му ги съобщи още щом пристигне във Виена.
DDF, serie II, t. 2, № 546. Освободителна борба …, с. 61-62.

ДОКУМЕНТИ ИЗ „ЖЪЛТАТА КНИГА“ (1903-1905):

Френският министър на външните работи Делкасе
до дипломатическите представители в Цариград, Петербург,
Лондон, Берлин, Рим, Атина, София, Белград и Букурещ
Париж, 3/16 февруари 1903 г.
Гръцкият пълномощен министър уведоми моя отдел за две теле­грами от своето правителство, изразяващи оплакване относно раз­движването, причинено от българските комитети в Македония. Гръцко­то правителство, което впрочем твърди, че гърците са по-многобройни от българите в Македония, поиска реформи от административен харак­тер и изрази желание Великите сили да отправят упрек по този повод в София.
На г-н Делиани бе отговорено, че ние не скъпим съветите си за умереност нито в София, нито в Истанбул и че нашите усилия имат за цел християните, между които не искаме да правим разлика, да се възползуват от едно законосъобразно управление, така че тяхната участ да е по-поносима и да не правят опити за бунт.
Няколко дни преди тази постъпка на Делиани нашият представи­тел в Атина ме уведоми, че гръцкото правителство се оплакало, че правителството на републиката не е отделило достатъчно внимание на гръцкия елемент в областта на Македония в нашата наскоро излязла „Жълта книга“. Г-н д’Ормесон отговори на министъра на външните работи в съответствие с моите възгледи, че ние не искаме никакви привилегии за никого в Македония, а поносими условия за всички.
Считам за необходимо да ви предоставя тези данни като инфор­мация.
Делкасе

• DD. Affaires de Macedoine janvier-fevrier 1903, № 14. Освободителна борба …, с. 108-109. 
  Снимка: xnews.bg 
• Френският консул в Солун Стег
  до министъра на външните работи Делкасе
  Солун, 17/30 април 1903 г.
  Експлозията, станала онзи ден на борда на френския параход „Гуадалкивир“ в пристанището на Солун, е била причинена от механизъм, по­ставен в машинното отделение от един български революционер, аре­стуван току-що, и тя представлява част от един цялостен план за атен­тати от този род.
  Вчера вечерта около осем часа са били взривени един склад за петрол и главният газопровод. Непосредствено след това след смрачаване са били хвърлени бомби в три кафенета, а в Отоманската бан­ка една мина, разположена под сградата, е причинила страхотна ек­сплозия, като част от банката се е срутила върху немския клуб, където са били ранени значителен брой швейцарци, австрийци и немци, между които и управляващият консулството на Германия. Впоследст­вие са хвърлени голям брой малки бомби върху казармата и немското училище. Спокойствието е било възстановено около полунощ, по­лицията е била напълно изненадана.
  Току-що завърших обиколката из града и в нашите заведения: един швейцарец, закрилян от Франция, е бил убит при експлозията в Отоманската банка. Няма други жертви в нашата колония; няколко чужденци са убити и ранени. Бомбите са убили един войник, един по­лицай и няколко пазачи. Няколко българи са били убити или заловени на местопрестъплението; извършени са многобройни арести. Трима бегълци са избити в къщата на един французин в присъствие на не­говото семейство. Незабавно уведомих валията, който ми обеща да даде строги нареждания за избягването на кланета. Открити бяха го­леми количества бомби и динамит. Обиските и арестите продължават.
  Пристигането на нови военни части позволява да се разчита на възстановяване на сигурността. Имам сведения, че по молба на тех­ните колонии, някои от моите колеги са ходатайствували за изпра­щането на военни кораби. Не научих за наличието на смутове във вът­решността на страната.
  Стег
  10. DD. Affaires de Macedoine 1903-1905, № 10. Освободителна борба …, с. 140-141.

• Френският посланик в Цариград Констанс
  до министъра на външните работи Делкасе.
  Пера, 8/21 май 1903 г.
  […] Но каквото и да е, събитията в Албания не подобриха чувствително положението на Македония; цялата област остава и днес жерт­ва на същите смутове, както и преди кампанията за Джаково и Ипек, и при все че изказвам надеждата, че голямата мобилизация, осъще­ствявана от отоманското правителство, ще бъде достатъчна да ги за­души, аз не смея да разчитам твърдо на такъв резултат.
  Националното чувство наистина е свръхвъзбудено всред населе­нието от българска народност, за да може враждебността му към тур­ската власт да отстъпи пред едничкия страх от въоръжени репресии. Трябва следователно да очакваме продължаването на тази четническа война в селските райони, трябва да очакваме също да видим в градо­вете атентати, подобни на тези в Солун. Без съмнение в своето от­чаяние, голям брой македонци вече нямат скрупули в избора на сред­ства и за да привлекат вниманието на Европа върху своите искания, те не се спират пред извършването на престъпни действия срещу чуж­денци, рискувайки да навлекат всеобщо порицание за цялата българ­ска народност.
  От друга страна, македонското въстание има значителни резерви от сили, които могат да бъдат изтощени само вследствие на продължи­телна, трудна и кръвопролитна борба. Освен привържениците, които комитетите са набрали на самата територия на Империята, въстание­то непрекъснато се подхранва в княжеството: то не само намира там убежище, но и ежедневно черпи оттам подкрепа в пари, муниции и хо­ра. Миналата неделя например от Двореца ми съобщиха за влиза­нето в Турция на доста офицери от пловдивския гарнизон, които се присъединили към четите.
  На протестите на Портата по този повод княжеското правителст­во отговаря, че то охранява границата възможно най-добре, но не е задължено да върши невъзможното; освен това, добавя то не без ос­нование, ако въстаниците успяват да преминават и да прекарват оръ­жие, то вината за това е наполовина в турската власт, която също има за задължение да охранява границата.
  При това княжеското правителство, ако се съди по линията на по­ведение, която държи през последните години, е твърде благоразумно, за да допусне същата непредпазливост като Гърция през 1897 и да на­падне турските сили, съсредоточени в Македония.
  Единствената опасност, заплашваща отоманското правителство, произхожда от липсата на пари. Ще може ли то да поддържа дълго мобилизираните 200 000 души, понастоящем съсредоточени в Македония, имайки предвид най-вече, че тяхното изхранване ще бъде край­но обременително, понеже далеч наоколо е унищожена цялата ре­колта, а четите (герилата) ще залавят, доколкото могат, всички прат­ки отвън? Ако трябва да се прибегне към разпускането на една част от мобилизираните войски, какви евентуалности биха могли да про­излязат?

  Констанс

  11. 11. 11. DD. Affaires de Macedoine 1903-1905, №11. Освободителна борба …, с. 182-184.

      № 9.
      Френският посланик в Цариград Констанс
      до министър на външните работи Делкасе
      Терапия, 9/22 август 1903 г.
      Въстаническите действия, развили се преди няколко дни в Битолския вилает, дълбоко развълнуваха населението на тази провинция и прекомерно раздразниха мюсюлманите. Изплашени от превзема­нето на известен брой градчета и села, те се ужасяваха от страх пред събития, които за щастие предотврати бързото пристигане на се­риозни военни подкрепления.
      Многобройните батальони отблъснаха четите и овладяха отново пунктовете, които те заемаха. Крушово и петте села, които се нами­рат около това мюдюрство, паднаха в техни ръце. Същото важи и за известен брой села на юг от Битоля и според изявленията на Пор­тата войсковите части били господари на Прилепската област и на целия район между градовете Костур, Лерин и езерата на североза­пад от този град. Значителен брой въстанали българи били дори об­кръжени от шест батальона на няколко километра от Лерин. Този ус­пех на отоманските войски позволява да се предполага, че известно спокойствие ще смени периода на размирици, прекаран току-що. Това обаче не става и ако е вярно, че няколкостотин въстаници са сложи­ли оръжие, то не по-малко сигурно е, че четническите акции стават все­общи и че те вече са се почувствували в Скопски и Одрински вилает. От няколко дни в Скопие цари голямо безпокойство. Валията сметна, че трябва да защищава джамиите с военни части. Съвсем наскоро му бе разрешено да призове и последните резерви от провинцията си и Портата му остави пълна свобода да ги използува, както намери за уместно.
      В Одрински вилает, доскоро почти спокоен, също бе констатира­на активност на четите. През нощта на 16 срещу 17, близо до Кулели Бургас, гара по линията Истанбул – Одрин многобройни изстрели са били разменени между войниците, охраняващи линията, и револю­ционерите. Освен това на следващия ден след пристигането на рус­ката ескадра на котва, в залива на Иниада българи са нападнали и разрушили две гръцки села, намиращи се между този залив и Лозен­град, който също е бил нападнат, а конакът му – опожарен.
      Ако се свържат тези действия с различните атентати, извършени от бунтовниците по железопътните линии Солун – Дедеагач, Солун – Битоля и Солун – Скопие, ще стигнем до извода, че движението на пътници и войскови части, вече твърде затруднено, ще стане скоро абсолютно невъзможно.
      Последните дни се видях няколко пъти с Негово Височество ве­ликия везир и министъра на външните работи. Привидно и двамата напълно вярват в скорошното възстановяване на реда. След послед­ното си посещение при великия везир научих, че на 16-и Портата е дала нареждане на одринския валия да мобилизира 32-та бата­льона илаве в Европейска Турция, несвикани досега. Заповядано му е още да свика 16-те батальона редифи на разположение в неговия вилает и четирите, оставащи ,в Солунския. Двете дивизии илаве а Анкара и Кесарля също са получили заповед за готовност да тръг­нат при първия сигнал. Мобилизирането на 84 батальона не свидетелствували за извънредното безпокойство на отоманското правител­ство?
      Консулското тяло в Европейска Турция – трябва да отбележа, че нашите агенти са най-малко песимисти между всички – не скрива своите опасения пред представителите на Силите в Истанбул и аз ус­пях да установя същата загриженост у колегите ми. Аз също не съм се освободил от опасения, както и те. Как се снабдяват чети­те? Как нараства постоянно броят на тези чети въпреки сериозните загуби, които те търпят? Как експлозивите, и по-специално динами­тът, изобилствуват навсякъде в страната? На всички тези въпроси, които си поставяме, не е възможно да се отговори ако откажем да допуснем, че българското правителство проявява най-малкото известна небрежност при възпрепятствуването на пренасянето през нейните граници на оръжия и експлозиви.
      Средствата, прилагани до днес от Великите сили за слагане край на македонските вълнения, са очевидно неефикасни. Българите, не без основание се оплакват от жестокостите, проявявани от имперски­те войски, и от произволите, на които те са изложени от страна на отоманските чиновници. За да бъдат те гарантирани срещу всяко насилие, за защитата на личността и имота им, руското и австро-унгарското правителство препоръчаха цяла редица реформи. Считам, че Н. В. султанът е решен да ги приложи. Но престъпленията, из­вършени от българите, варварските действия на четите не са по-мал­ко жестоки от тези, в които те обвиняват мюсюлманите. Как тогава да се осъществят реформи в една страна, в която навред има най-страшни жестокости и никъде – мир и спокойствие? Намесата на всички Велики сили, ако тя се осъществи, ще доведе ли до желания резултат? Възможно е. Във всеки случай трябва да се признае, че досегашната намеса не е дала очакваните резултати.
      Констанс

      11. 11. 22. DD. Affaires de Macedoine 1903-1905, №22.Освободителна борба …, с. 395-398

       

  12. Нота на българския министър-председател
      и министър на външните работи и изповеданията
      ген. Рачо Петров до френския дипломатически
      агент в София Бургарел. София, 31 август / 13 септември 1903 г.
      Предвижданията на княжеското правителство, изложени в моята депеша от 16/29 юни т.г., се потвърждават точка по точка.
      Имперското отоманско правителство цели, от една страна, система­тично и безмилостно изтребването на българското население в евро­пейските провинции на Турция; от друга страна, то продължава да мо­билизира своята армия, за да бъде в състояние да я концентрира възможно най-бързо на българската граница, което позволява да се предполага, че то има намерението да предприеме в благоприятен мо­мент въоръжена акция против княжеството.
      Княжеското правителство не може вече да остане безразлично при наличието на подобна ситуация, която неизбежно заплашва да до­веде до въоръжен конфликт между Турция и България, ако Великите сили не накарат Високата порта да чуе съветите им за благоразумие и умереност.
      Българското правителство счита прочее за свой дълг да апелира към чувството за справедливост и хуманност на Великите сили, умоля­вайки ги да спасят едно християнско население от пълното изтребле­ние, което го заплашва, и да интервенират пред имперското отоманско правителство, за да отмени заповедите си за мобилизация, както и мерките си за военна концентрация, които не са оправдани от нищо, имайки предвид коректното поведение на княжеското правителство.
      Моля Ви, г-н дипломатически агент, да предадете горното на пра­вителството, при което сте акредитиран, като изразявам надеждата, че то ще оцени вашето действие като ново доказателство за лоялното раз­положение на княжеското правителство и за твърдата решимост, коя­то то винаги е имало, да избягва всичко, което би могло да компрометира мира. Но ако и след тази крачка ние не получим уверения, спо­собни да разпръснат нашите опасения относно това, което става понастоящем в Турция, ние ще бъдем принудени да вземем необходимите мерки, за да бъдем готови за всяка евентуалност и да се предпазим от всяка изненада.
      11. 11. 437. DD. Affaires de Macedoine 1903-1905, № 27, annexe. Освободителна борба …, с. 435-437.№ 11.</strong

       

  13. Френският дипломатически агент в София Бургарел
      до министъра на външните работи Делкасе.
      София, 10/23 септември 1903 г.
      По нареждане на своето правителство отоманският имперски комисар е направил вчера предложение за споразумение на българското прави­телство. Неговите основи са всеобща амнистия и назначаването на коми­сия, съставена наполовина от отомански чиновници и наполовина от македонски българи, посочени от Екзарха по волята на султана. Тази комисия ще има за цел да изработи проект за реформи, чиито главни положения ще бъдат: общинска автономия, допускане на християните в администрацията, свобода на училищата и църквите и създаването на местна смесена полиция. Българското правителство, станало недовер­чиво поради неуспеха на опитите за аналогични преговори преди два месеца, изисква, преди да разгледа това предложение и като доказа­телство за искреността на отоманското правителство, да бъде сложен край на кланетата, да бъдат репатрирани от Портата бегълците, по­търсили убежище в България (техният брой достига 12 000 само в Бургаска околия), да бъде прекратена турската мобилизация и накрая да се пристъпи към дислокация на отоманските войскови части, съсредоточени на границата. Когато тези гаранции бъдат дадени, България от своя страна ще разпусне повика на запасняците.
      Бургарел
      11. 11. 464. DD. Affaires de Macedoine 1903-1905, № 30, annexe. Освободителна борба …, с. 463-464.

       

  14.  „ТУК СЕ СЪЗДАВА НАРОДЪТ НА БЪДЕЩЕТО”
      (Руски спомени за българите и България –
      края на  19–ти – началото на 20-и век), Изд. „Синева”, 2023 г.
       
      Из спомените на Борис Леонидович Тагеев (1871 – 1938)
      […] Сега преминаването на българската граница е безопасно за бежанците и те се транспортират на големи тълпи към България. Всички градове са пълни с македонци. В София имаше вече няколко представления в полза на тези нещастници, организират се благотворителни вечери и концерти […] Австрийският император дарява 10 000 лева за подпомагане на бежанците, което заедно с щедрата помощ на руския цар вече е горе-долу голяма подкрепа – но все пак тези средства далеч не стигат дори за сносна издръжка на нещастниците.
      Нужна е и друга помощ, помощ не с милостиня на българите, а с мощната, силна ръка на великия освободител на славянските народи, на цялото население на Македония, чието славянско население умира пред очите на целия свят, равнодушен към клането на турския деспот.
      Сърцето кърви при вида на нещастните македонци, тъжно бродещи по улиците на градовете на България. Попитайте някой от тези бедняци къде е баща ви, брат, сестра или жена ви и сигурно ще получите такъв отговор: „Майката е убита” или „Всички са убити”.
      Какво има още? Пиша, а точно там с мен стаята седи моят приятел и съратник поручик Каназиров, който с двамата си братя защити родното си гнездо, сега опожарената от турците Мехомия в Разлог, където имаше баща, майка и сестра учител.
      Попитайте го какво се е случило с близките му? Той ще те погледне, ще махне с ръка и ястребовият поглед на този македонски юнак ще се покрие с влага.
      „Майката и бащата са стари хора, те вече не се страхуват от смъртта, те я очакваха всяка минута“, отговори ми този смел млад мъж, „но сестра ми, сестра … какво падна на нейната съдба в ръцете на безмилостни фанатици!…“
      Не е ли страшна драма, страшна трагедия, в тези прости думи, но изпълнени с дълбок и фатален смисъл!
      Възмутителното клане на християните в Македония и героичната защита на потиснатото население от българите не може да не намери отзвук в различни кръгове на руското общество в различни части на Русия
      Революционността на македонското движение, потушаването от руската преса на събитията на Балканския полуостров, всичко това, разбира се, оказа влияние за това мрачното положение на българите в Македония да не бъде представено в достатъчно ярки цветове в Русия, която реагира в общественото си мнение не така пламенно на македонците, както навремето на сърбите и българите.
      Освен това, благодарение на славянофобите, в Русия се носи най-възмутителен слух за някакви прословути „неблагодарни малки братя“.
      „За толкова добрини ни се отплатиха с черна неблагодарност“, постоянно чувате от руснака и ако го попитате на какво се е отразила тази неблагодарност, той или няма да ви отговори, или казва: „в Стамболовско“. Каква заблуда, какво неразбиране на психологията на българския народ.
      И ще кажа, че русофоби сред българите няма, всеки запален стамболовец е русофил в душата си, той е само враг на съвременната ни външна политика. Изучавайки сега българския народ в България, и в Източна Румелия, както и в Македония, обгърнат от пламъци и дим, безусловно стигнах до извода, че руският човек е еднакво близък и на цанковист, и на стамболовец, и на народник, и само партията на социалистите, тази незначителна шепа предимно руски емигранти ни мрази тук, както мразят целия свят, цялото човечество.
      Въпреки това, въпреки такава представа за българите, сред нашето общество имаше хора, които отидоха да помогнат на своите славянски братя […]
      Миналата година известният руски публицист Михаил Василиевич Юркевич, сътрудник на „Санкт-Петербургски ведомости“ славен участник в Сръбско-турската война от 1876 г., който от 24 години живее в София и се радва на всеобщо уважение, направи пътуване с един куриер в цяла Македония. Тогава, през юли тази година, славянофилът, авторът на брошурата „Долу остарелите девизи“ и много статии по славянски въпроси, племенникът на известния пътешественик Роман Григориевич Пржевалски, първо пристигна в Македония, а след това, при пристигането в София се присъединява към четата на полковник Янков и участва в кървава битка при Белица, в Разлог, и в много битки с турците, прославил се безусловен смел човек.
      Пржевалски е последван от пенсионирания щабен капитан Пьотр Петрович Орловец, който също участва в отряда на Янков, а преди него дойде 16-годишният Роман Топешко от Тифлис. Това момче със своята смелост изуми българите и прие под свое командване 19 четника.
      В началото на септември пристигнах в София и се присъединих към отряда на подполковник Николов, с когото действах в Солунския вилает и главно в санджака Серес и участвах в няколко боя.
      В деня на пристигането си в София се срещнах с друг руски доброволец, възпитаник на юридическия факултет Сергей Владимирович Тур (за когото вече споменахме по-горе), бил е част от четата на капитан Шипков. Сред четниците той беше запомнен и като човек, издържал твърдо всички трудности на кампанията и аз съм убеден, че ако имаше шанс да се бие с турците, ние, руснаците, нямаше да се червим за този млад човек.
      Това са всички мои сънародници, които взеха участие в македонското освободително движение и спечелиха любовта и дълбокото уважение на българите и възторжени отзиви на българския и сръбския печат.

      Редактор Велиана Христова