ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА СОЦИАЛНАТА ДЪРЖАВА

Основни констатации от първата работна дискусия по проекта „Социалната държава – устойчив модел в интерес на работниците?“ на Фондация „Солидарно общество“ и списание „Ново време“ София, 20 април 2023 г., хотел „Централ“

0
1341

В дискусията взеха участие 35 изследователи, синдикалисти и политици. Свои доклади представиха:
проф. Искра Баева: Как и защо възниква социалната държава в Европа
проф. Васил Проданов: Възникване, видове и криза на социалната държава
проф. Боян Дуранкев: Синдикатите и развитието на социалната държава
доц. Борис Попиванов: Ковид-пандемията и връщането към социалната държава
На участниците в дискусията бе предоставена и статията на Асбьорн Вал „Класовата борба изгради социалната държава.
Изказвания направиха Любослав Костов /КНСБ//, доц. Татяна Буруджиева /СУ/, доц. Живко Минков /НБУ/, Валери Жаблянов /“Левицата!“/, Ив. Кръстев, Румен Петков /АБВ/, проф. Максим Мизов, Марин Маринов /УНСС/ и Чавдар Христов /КНСБ/. Модератор бе Георги Пирински /ФСО и сп. „Ново време“/.

В хода на дискусията бяха формулирани следните основни констатации:

  1. Предвестници на представата за социална държава могат да се видят в идеите от Просвещението за естествените права на човека на живот, свобода, сигурност, както и на собственост. Развитието на капитализма и приматът на свободната стопанска инициатива изпразват от съдържание принципите на справедливостта и равната свобода. В отговор, като форми на борба за социални и политически права, възникват и се развиват синдикалното работническо движение и политическата организация на социалистите и комунистите. Бисмарк въвежда осигурителните закони и същевременно забранява социалдемократическата партия в Германия като опит да спре растящото влияние на германските социалисти
  2. Взаимодействието между организираното работническо движение и левите политически партии е основната движеща сила за зараждането и развитието на различните форми на социална държава. Появата на профсъюзното движение, в съюз с други масови движения и тяхната борба в продължение на десетилетия срещу капитала и бизнес интересите създаде нови властови съотношения чрез пазарни регулации, обществена собственост и демократичен контрол върху основни инфраструктури. Това води до универсална, висококачествена социална защита и обществени услуги. Там, където синдикатите са особено силни, социалната държава е също по-високоразвита, както и икономическата система на съответната страна. Там, където синдикатите са слаби и държавата „работи“ в полза на бизнеса, там социалната държава е „инерционна“ или в застой по социални блага и придобивки.
  3. Почти във всички страни по света бизнесът води открита или прикрита война срещу синдикатите; нарастването на мощта на транснационалните корпорации им дава самочувствие да ограничават или ликвидират синдикалните обединения. Синдикатите могат да въздействат в посока на по-висок коефициент на социалност на държавата чрез борба за постигането на пълна трудова заетост, за благоприятни условия на труд и на почивка и за преход от еднолична към публична (акционерна или кооперативна) собственост, както и чрез подобряване на първичното разпределение на новосъздадения доход в пропорцията „печалба – работна заплата“ и на  преразпределителните процеси на БВП.
  4. Следвоенната социална държава изолира основни елементи на икономическия живот от пазарните сили и в същото време подпомага развитието на пазара. Тя едновременно е и кейнсианска, и социална държава – и подпомага, и регулира бизнеса в името на обществения интерес и защитава хората от бедност и безработица. Кейнсианското учение в икономиеската теория предлага редица антициклични мероприятия и инструменти за управляване на търсенето, които съдействат на равнище икономическа политика в установяване на социална държава в Европа.
  5. Появата на социалната държава, особено в нейния корпоративен вариант в германския и скандинавския регион, направи възможни дерадикализация на идеологията и политиката и  възхода на социалдемокрацията с нейните тези за класовия компромис и възможността държавата да бъде независима от капитала, за постепенността на реализация на такива ценности като справедливост, солидарност, свобода, за разширяване на класовата й база и ориентиране и към разрастващата се подоходно «средната класа». Важна особеност на нейната стратегия е декомодификацията.
  6. Най-известно е разграничението на либерална, консервативна и социалдемократическа, от една страна, и на реактивна и превантивна, от друга страна. Либералният свят се означава като англосаксонски, християндемократичният като консервативен и континентален, а социалдемократичният като скандинавски. Разграничението между тях е по два основни критерия – равнище на декомодификация и степен на стратификация на обществото. Възможна е и следната класификация на видовете социална държава: осигуряваща – с  разгърната сиистема за социална сигурност, регулираща – която в допълнение се стреми да регулира пазарите за предотвратяване на безработицата и поляризацията на обществото, както и социализираща – която, наред с осигуряването и регулирането, си поставя за задача за насърчава различните форми на социализиране на собствеността в интерес на работниците и обществото.
  7. Упадъкът на кейнсианството и на социалната държава са свързани с дългосрочна рецесия на световната икономика. Глобализацията на пазарите стана предпоставка за разгръщането на едно “дуалистично общество”, на върха на което стоеше класа, чието богатство бързо растеше, а на дъното увеличаващо се количество от хора в позиция на изхвърлени от живота, което бе провал на стремежи, постулирани от социалната държава. Приватизацията, намаляването на данъците и на ограниченията върху капитала, отслабващата роля на профсъюзите водят до снижаване на възможностите за леви решения в рамките на националната държава, което обезсилва и неолиберализира лявото, независимо от това, че неравенствата днес са по-големи отколкото по времето на Маркс, а относителният дял на бедните, включително и на работещите бедни в държавите от капиталистическия център, включително и в страни като нашата, нараства. Така социалната държава при неолибералния капитализъм е изправена пред антиномията дали да избере остеритет (ограничаване на разходите) или да изпадне в дългов капан.
  8. Съвкупният резултат от разнообразяването и интензифицирането на експлоатацията е, че относителният дял на заплащането за труд намалява, за сметка на доходите от капитал и това води до ситуация, при която производителността на труда се увеличава, но по-голямата част от печалбата отива при капитала, докато при труда намалява или стагнира. Разгръща се капитализъм, при който натрупването става чрез „отнемане на собственост”. Това се извършва чрез множество механизми като един от най-типичните са приватизацията на обществени ресурси много под цената им или одържавяване и обобществяване на загубите и приватизация на печалбите
  9. В продължение на над три десетилетия неолиберализмът беше доминираща идеология, но след глобалната финансова криза от 2007-2008 г. той е в нарастваща криза. Увеличават се критиците, които твърдят, че неолибералният капитализъм се е провалил и създал един нарастващо неравен и несигурен свят. Отчита се, че големият победител през последните три десетилетия не е западният неолиберален капитализъм, обезсилващ държавата, а Китай със силната държава, контрола върху финансовата система и основните инфраструктурни обекти, последователно изпълняващ стратегии за развитие във водещи технологични области.
  10. Същевременно, преходът към Четвърта индустриална революция прави невъзможно завръщането към социалната държава от времето до седемдесетте години на ХХ век, която е свързана с масовото производство и масовото потребление. Социалната държава е формация от ХХ век, която вече не съществува в своя класически вид и на практика е невъзможно да бъде възстановена при съвременните класово-социални реалности. За функционирането й преди всичко е необходим национален суверенитет.
  11. Навлизането в епохата на дигиталната икономика на Четвъртата индустриална революция на големите данни води до тенденции на персонализация на потреблението и изисква и нови форми, чрез които да се реализира един нов тип социална държава. Появяват се нови феномени, които следва да се имат предвид. Върви нарастваща дискусия за безусловен базов доход, който става възможен в новите условия. Подобна дискусия върви за един нов тип дигитална социална държава, опираща се на големите данни и изкуствения интелект.
  12. В последните години се появиха редица понятия, отразяващи еволюцията на представите за социалната държава – пост-социална, нова социална, дигитална, пост-ковид и т.н. Освен това, докато в Западна Европа е съвсем нормално в публичните обсъждания да се говори за труд, експлоатация, работници и класи, то в бившите социалистически страни те са едва ли не анатемосани поради свързването им с времето на реалния социализъм, асоцииран с диктатура и лагери. Налага се необходимостта от изясняване на съдържанието на социалното начало като въпрос на цялостна политика за развитие на обществото, а не като набор от „политики“ за социална защита.
  13. България е най-неолибералната страна в ЕС, което се вижда от факта, че най-голяма част от нейната икономика е оставена извън държавата на пазарни субекти. Типичен индикатор за това са разходите на държавния бюджет спрямо БВП на страната, които са между най-ниските в ЕС – 40.6 % от БВП, докато средно за ЕС те са 51.5 %. Същевременно социалните плащания като част от държавния бюджет са 13.4 %, докато средно за ЕС те са 20.5 %. Затова и България е страната с най-голямо неравенство в Европа през 2022 – с коефициент на Джини 41.3 и в това отношение почти достига равнището на глобалния хегемон на неолибералния капитализъм САЩ, където коефициентът на Джини е 41.4. Според изследване на базираната във Вашингтон компания «Глобъл файненшъл интегрити», в периода 2002-2011 г. от България са изтекли нелегално 585 млрд. долара, което прави средно 2.559 млрд. долара годишно. Развитите западни държави са получили наготово от България 700-800 хиляди високо квалифицирани кадри, подготовката на които би им струвала над сто милиарда долара, т.е. извършен е най-гигантския в историята на страната ни грабеж
  14. Има противоречиви данни за степента на синдикално организиране в страната. Според едни оценки този процент е 13, докато КНСБ отчитат повече от два пъти по-висок – 28%, който в сравнение например с Румъния е значително по-висок.

През годините усилията за създаване на силни синдикални организации непрекъснато се сблъсква с яростната съпротива на капитала, който няма никакъв интерес от синдикати, с които да дели властта. Онова, което имаме днес е резултат от упорита и много остра  борба, която заслужава да бъде далеч по-добре известна. Борба, която досега остава без подкрепа и защита, както от политическите сили, така и чрез необходимите гаранции в Конституцията.

  1. Какво знаем за България днес? Какъв социален модел имаме всъщност – някакъв уникат? България беше превърната за пореден път в един вид лаборатория за най-крайни неолиберални решения в областта на социалната политика. Което сега предполага необходимостта сами да извървим определен път, да овладеем сами едно пространство, за да стигнем до по-развити форми на социална политика
  2. В България позиция по данъчната система няма и който повдигне въпроса ще бъде буквално ликвидиран. Дори един процент повишение на корпоративните данъци се натъква на яростната съпротива на бизнеса в лицето на КРИБ и другите негови формации, високо организиран в цялата страната и налагащ своята воля при избори.
  3. Подчиняването на медиите от страна на бизнеса води до налагането в обществото на мнения, изцяло в полза на неговите интереси. В тези условия всеки опит за отхвърляне на модела, наложен у нас от началото на 90-те години е обречен на неуспех.
  4. Липсата на политика за формиране на висококвалифицирани кадри за отрасли като машиностроенето обрича икономиката на трудно обратими последици. Тази липса води и до намеренията за внасяне на работна ръка, но това е за сметка на собственото ни развитие – въпроси, които би следвало да занимават синдикатите. Настъпва общо отчаяние и отдръпване, водещо и до нежелание на хората да отидат да гласуват.
  5. Всъщност има ли социална политика у нас? На практика има силно развити аспекти, наследени от времето на държавния социализъм, като например по отношение на пазара на труда, наред с отсъствието на жизнено важни видове подкрепа, каквато е тази за подпомагане на децата и подрастващите – за каквато има и изрична препоръка по отношение на ПВУ.
  6. След безпрецедентната криза, предизвикана от пандемията, Планът на България за възстановяване и устойчивост отговаря в голяма степен (но не чрез решаваща проблемите степен!) на спешната необходимост от насърчаване на стабилно възстановяване и подготвяне на бъдещето на България, като се фокусира в екологичния и цифровия преход. Само по себе си, споразумението е плюс за сдържането на глобалното затопляне, но с три допълнителни въпросадали няма да подкопае енергийния баланс; дали няма да се стигне до рязко увеличение на цената на електроенергията и дали няма да прати в армията на безработните пряко и косвено няколко хиляди души от сектора на енергетиката.
  7. Социалната държава е нужна на човека – и като производител, и като потребител. За такава е нужна ясна системна политика, а не „на парче“ – от кого да вземем, за да дадем на други. Всъщност е нужна висока производителност на труда, призната на международните пазари, като основа са пълноценна социална държава. Нужно е гордиевият възел да бъде разсечен чрез формирането на високопроизводителна работна сила.

ГП/

10.05.2023 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук