АМЕРИКАНСКИЯТ КАПИТАЛИЗЪМ И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ ПРЕДИ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

0
192


Периодът преди Първата световна война (годините от средата на ХІХ в. до 1913 г.) внася значителни промени в картата на света – появяват се нови държави, а други се обединяват. В Европа бушуват революции, Съединените щати, Канада и Русия разширяват териториите си. С помощта на железниците и телеграфа светът изглежда по-малък. Нови градове като Ню Йорк, Буенос Айрес, Йоханесбург, Бомбай и Шанхай се превръщат във важни икономически, политически и културни центрове.

На този фон не само с площта, която заема на картата на света, но и с изключителната си икономическа и политическа мощ изпъква младата република САЩ.

Отхвърляйки външната намеса, не само в Северна, но и в Южна Америка, САЩ успяват да създадат огромно икономическо пространство в двете Америки. Подпомагайки освободителното движение на Симон Боливар срещу испанското и португалското господство в Латинска Америка, както и мексиканското революционно движение в края на ХІХ в., САЩ слагат ръка върху пазарите и ресурсите на Централна и Южна Америка. Те налагат продължителна икономическа политика на изолационизъм и независимост от европейските държави. През 1867 г. руският император Александър ІІ продава на Съединените щати Аляска – големия полуостров в северозападната част на Северна Америка, с чиито богати ресурси и пространство младата държава се разширява значително. САЩ развиват и железопътната си система и през 70-те години на ХІХ в. успяват да свържат двете крайбрежия с транспортни артерии. Така още в края на ХІХ в. САЩ се превръщат в една от най-големите икономики на планетата.

Икономическият растеж благоприятства активизирането на американската външна политика. Към края на XIX в. САЩ поемат към по-експанзивна външна политика. Възможност за това дава пълното усвояване на западните региони към 1890 г. Осъзнали своите богатства и сила и повлияни от европейската колониална експанзия в Африка и Азия, САЩ надхвърлят рамките на традиционната „доктрина Мънро“ („Америка за американците”) и започват да се самоутвърждават на международната арена.

Нарастване на икономическата мощ на САЩ

Краят на ХІХ в. е важен етап в развитието на САЩ, тъй като победата на Севера в Гражданската война изиграва ролята на буржоазнодемократична революция и създава благоприятни условия за свободно развитие на капитализма.

Късното излизане на САЩ на световната икономическа сцена се оказва предимство. Избавени от тежестта на стари технологии и морално износен машинен парк, те внедряват нови модерни технологии с най-съвършено за времето си оборудване, което осигурява висока производителност на труда .

Работната заплата в САЩ значително надвишава тази в най-развитите европейски страни, въпреки непрекъснато засилващия се поток от имигранти в САЩ в края на ХІХ и началото на ХХ в. Имиграцията в САЩ се увеличава бързо, въпреки налагането на ограничения, като успоредно с това расте и населението: през 1870 г. то е 39.8 млн. души, през 1890 г. – 62.9 млн., а през 1910 г. вече е 91.9 млн. Увеличеното население, от една страна, разрешава проблема с работната ръка, а от друга, създава широк вътрешен пазар за нарастващото производство. Друг благоприятен фактор за развитието на американската икономика е митническата политика. Американската промишленост е защитена с изключително високи мита, стигащи при някои стоки до 49% от стойността им . Но има благоприятни условия за внос на чужди капитали в отраслите, където те не достигат. В навечерието на ХХ в. в американската икономика са вложени 3.4 млрд. долара (главно английски капитали), докато американските капиталовложения в чужбина, главно в Карибския басейн и Латинска Америка, са едва 700 млн. долара.

През този период САЩ се превръщат в индустриално-аграрна страна. През 80-те години на ХІХ в. селското стопанство все още произвежда половината от продукцията, но в следващите години промишленото производство нараства, за да надхвърли в навечерието на Първата световна война двукратно селскостопанското производство .

Важна роля за развитието на промишлеността играе железопътното строителство. За темповете му говори фактът, че ако през 1870 г. САЩ разполагат с 53 000 мили железопътни линии, то през 1900 г. те вече са 199 867 мили, а в навечерието на войната 391 142 мили. През 90-те години на ХІХ в. четири трансконтинентални линии свързват Западното и Източното крайбрежие и въвличат в икономически оборот нови географски райони. Характерно за американското железопътно строителство е широкото участие на чужди капитали, които са между една четвърт и една трета . САЩ стават първи от развитите страни, в които в края на ХІХ в. производството на тежката промишленост надвишава това на леката. В началото на ХХ в. САЩ стават основен производител на чугун, стомана, въглища и други основни промишлени стоки. Американската промишленост е водеща и в управлението на производството и реализацията на продукцията. Най-важната характеристика на американската икономика става монополизацията, тук се развиват процесите, характерни за прехода от свободния капитализъм към империализма в икономическата област.

Големите тръстове контролират пазарите, цените и заплатите. Те изместват малките фирми като основен елемент на икономическите процеси, което довежда и до сериозни социални разслоения. Магнати като Ендрю Карнеги и Джон Рокфелер са сред най-богатите хора в света чрез своите семейни тръстове. Стоманодобивната корпорация на “Карнеги” носи в началото на ХХ в. доход от 10 млн. долара годишно – докато средната заплата се движи между 450-500 долара годишно . Най-големите сливания в бизнеса по онова време обаче минават през Джон Морган, наследил банкова мрежа с клонове из целия свят, от която произлиза днешната инвестиционна банка „Джей Пи Морган Чейс”. През 1892 г. от „Едисон дженеръл електрик” и „Томпсън-Хюстън електрик” се ражда „Дженеръл електрик къмпани”. През 1901 г. Морган купува „Карнеги стийл” и извършва сливане, което може да се нарече най-голямото в историята на икономиката. Финансистът Морган спасява американския финансов пазар по време на големия борсов срив от 1893 г. Две години по-късно, когато финансовата система отново е застрашена от колапс, той създава синдикат, който допълва резервите на хазната и предотвратява сгромолясването на пазара.

Новите технологии и методи на производство променят облика на промишлеността. Производителността на труда нараства с 12% през първото десетилетие и с още 7,5% през второто десетилетие на XX в. Появяват се нови отрасли, най-впечатляващият от които е производството на автомобили.

Повишената производителност на американската икономика в началото на века води до появата на излишъци, за които трябва да се търсят пазари в чужбина. От края на ХІХ в. американският експорт неизменно надвишава импорта с нарастващи темпове. Променя се и структурата на американския износ, като промишлените стоки трайно заместват селскостопанската продукция.

Ръстът на външната търговия засилва интереса към външни инвестиции, особено в страните на Централна Америка. През 1914 г. САЩ са вложили извън страната около 5 млрд. долара, докато в тяхната икономика има чуждестранни капитали на стойност 7.2 млрд. дол.

Експанзионизмът във външната политика на САЩ

До последното десетилетие на ХІХ в. американската външна политика не е особено активна и по-скоро маркира границите на бъдещите интереси на САЩ. В основата на появяващата се експанзия са големите икономически промени и свързаното с тях увеличение на американския износ. Един от видните привърженици на експанзионизма, сенаторът Албърт Бивъридж, през 1899 г. заявява: „Днес ние произвеждаме повече, отколкото можем да използваме. Затова трябва да намерим нови пазари за нашата продукция, нови места за нашите капитали, нова работа за нашите работници.”

Активизирането на американската външна политика в края на ХІХ в. личи от „поправката” на “доктрината Мънро”, направена от държавния секретар Олни през 1895 г. и от появата на „Доктрината Олни” по отношение на дългогодишния спор между Англия и Венецуела за границата на Британска Гвиана. В тълкуването на Олни, защитата на американския континент съдържа и амбицията Западното полукълбо да се контролира от САЩ, т.е. да се установи северноамериканската хегемония в целия континент и право на САЩ за намеса в цяла Латинска Америка. Трактовката на Олни на “доктрината Мънро” е плод на нарасналите икономически възможности на САЩ. Тя може да се тълкува и като първа заявка на икономически и индустриално най-могъщата страна за световно господство. Този пръв опит е контриран от Англия и от системата й от съюзи, която отхвърля правото на САЩ да се намесват в отношенията с Венецуела. В нотата си английският премиер Гладстон напомня на американците, че “доктрината Мънро” не е международно признат акт, затова САЩ нямат право да се чувстват засегнати от всички спорове в Западното полукълбо.

Новият курс на експанзия започва да се реализира в региона, където САЩ имат най-силни икономически, политически и стратегически интереси – по-специално Централна Америка. Няколко събития маркират налагането на американското господство там.

На 15 февруари 1898 г. в хаванското пристанище при неизяснени обстоятелства е потопен американският броненосец “Мен”, което става повод за кратката Испано-американска война. Парижкият мирен договор от декември с. г. отнема от Испания Куба и Пуерто Рико в Карибско море, Филипините и Гуам в Тихия океан. Срещу 20 млн. долара САЩ получават Филипините, Гуам и Пуерто Рико. Съдбата на Куба е определена по-късно с известната “поправка Плат”, която превръща острова в американски протекторат при формално запазване на независимостта . Завладяването на важни стратегически пунктове в Карибския басейн активизира американската политика по трансконтиненталния канал. Американският контрол върху него е регламентирано с подписания през 1901 г. договор Хей – Понсфът, с който Англия отстъпва на САЩ правото си на контрол. Договорът ускорява режисираната революция в Панама от 1903 г., която дава на САЩ изключителни права върху зоната на канала. Бързата американска реакция в панамските събития е дело на енергичния президент Т. Рузвелт, чиято политика на „голямата тояга” води до нова, съществена поправка на “Доктрината Мънроу”.

Политиката на Т. Рузвелт става постоянно средство в арсенала на американската политика спрямо останалите американски държави, особено в района на Карибския басейн. Американските въоръжени сили осъществяват акции в Централна Америка през целия предвоенен период и в годините на Първата световна война. Обект на американска намеса стават Санто Доминго, Куба, Хондурас, Никарагуа, Мексико, Хаити, Гватемала. Успоредно с прилагането на сила в страните от Латинска Америка американската експанзия е съпроводена и с икономическо проникване. Политиката на “голямата тояга” е заменена от „дипломация на долара”, обявена в президентското послание на Тафт от декември 1912 г. Според Тафт: „Дипломацията на сегашното правителство се стреми да отговори на съвременните изисквания в търговските отношения. Тази политика се характеризира с това, че доларите изпълняват ролята на щикове.”

В началото на ХХ в. Вашингтон се стреми да подпомага активно дейността на търговските и финансовите кръгове и да създава благоприятни условия за изгодни американски инвестиции навън. Благодарение на това външните капиталовложения на САЩ в навечерието на войната достигат 2652 млн. долара. Преобладаващата част от тези капитали са в Латинска Америка, където се конкурират с британските. Същата тенденция показва и американският износ – от 1902 до 1914 г. САЩ увеличават търговията си в Европа с 32%, в Азия със 77%, в Карибския басейн със 158%, а в Южна Америка с 237% .

Нов подход търси американската политика и по отношение на далекоизточния проблем. Целта е да се преодолеят външно- и вътрешнополитическите затруднения и ефективно да се осъществява американската експанзия, независимо че става дума за територии извън американския континент. Така се появява учението на „отворените врати”, конструирано с оглед на американските интереси. Поставянето на всички заинтересовани от китайските пазари страни в равни позиции очевидно е в полза на икономически по-силните, които несъмнено са американците.

Доктрината на „отворени врати” предвижда запазване на целостта на Китай, поставена под заплаха на границата между двата века. Така се постига двоен резултат – в полза на американските интереси, но и в интерес на Китай. Американската пропаганда се възползва широко от този факт, за да подчертае хуманния характер на американската политика в противовес на агресивните стремежи на останалите велики сили и най-вече на Русия и Япония, опитващи се да откъснат отделни китайски провинции.
Експанзията на Япония в Корея и Китай е възпрепятствана от американската доктрина на „отворените врати”, но тъй като се нуждае от британска и американска подкрепа срещу руската конкуренция, Токио дава съгласие за американската инициатива. През март 1900 г. държавният секретар Хей излиза със заявление, че американското предложение е окончателно прието само чрез дипломатически средства. Декларацията на Хей е посрещната със задоволство от заинтересованите от икономическо проникване в Китай, чиито действия са вече необезпокоявани .

Отношението на Теодор Рузвелт към Руско-японската война от 1904-1905 г. и завършилият я Портсмутския мир е показателно за новите моменти в американската външна политика. Формално Рузвелт спазва духа на изолационизма, но по време на войната дава да се разбере, че намесата на сили, готови да подпомогнат Русия, ще срещнат американска съпротива. Подкрепата за Япония продължава и при сключването на мирния договор. Безспорният дипломатически успех на Рузвелт, донесъл му Нобелова награда за мир, не се превръща в стратегически успех на американската външна политика. На практика прояпонската политика на Рузвелт цели подкрепата на доктрината за „отворени врати”, която Русия нарушава . Но японският възход заплашва не по-малко проникването на американския бизнес в Далечния изток. Американското удовлетворение от сключеното през 1905 г. споразумение Тафт-Кацура, с което се признава японският протекторат над Корея и американският суверенитет над Филипините скоро се разсейва от агресивната политика на Япония и бързото й израстване като морска сила.

САЩ и Европа в навечерието на Първата световна война

Нарастващата икономическа мощ на САЩ и влиянието им на американския континент, новият подход към Далечния изток съвпадат с промяната на равновесието на силите в Европа в края на ХІХ и началото на ХХ в. Новият курс на американската външна политика е свързан и с нови моменти в отношенията им с главните европейски държави. Водещи между тях са американско-британските и американско-германските отношения .

В края на ХІХ в. в отношенията между Великобритания и САЩ съществуват достатъчно проблеми, макар че не са стигнали до противоречия, подобни на френско-германските или англо-германските. Въпреки това стремежът към приятелство личи от писмото на Т. Рузвелт до Меън, в което той противопоставя чувствата си към Англия на тези към Германия .

И на американския континент, и в Тихия океан експанзията на американците се сблъсква с тази на германците. Особено опасна изглежда германската експанзия в Южна Америка, макар че е затруднена от “доктрината Мънро” и от новия курс на американските делови среди. Връхна точка в сблъсъка става втората Венецуелска криза от 1902 г., когато германски кораби на два пъти обстрелват венецуелски пристанища. Президентът Рузвелт е недоволен от германските позиции и в Източна Азия, тъй като доктрината на „отворени врати” е възможна само при баланс на силите в Европа, който Германия иска да разруши.

В годините преди Първата световна война силната изолационистка традиция пречи на САЩ да се намесят в международните кризи, докарали Европа до ръба на войната (Босненската, Втората Мароканска криза, балканските войни). Аргументи на изолационистите дават и негативните резултати от „отворените врати” в Далечния изток, тъй като американските търговски и финансови интереси в Китай и Корея бележат тенденция към западане: намалява търговията, а американските капитали не могат да намерят поле за действие . За намаляващото американско присъствие в Далечния изток допринася нежеланието на останалите велики сили да делят влиянието си със САЩ, както и революцията в Китай през 1911 г. Интересите на преобладаващата част от американските финансисти и търговци са обръщат къч американския континент за сметка на рисковани операции във външно- и вътрешнополитически несигурните пазари на Далечния изток.

Въпреки че САЩ се оттеглят от експанзията извън американския континент след излизането на Т. Рузвелт от Белия дом, те продължават да укрепват икономически и да налагат влиянието си в южната част на континента. Тяхната сила като потенциален съюзник или противник в една бъдеща война се калкулира в плановете на зараждащите се военнополитически групировки в Европа.

В годините до Първата световна война в САЩ се провеждат ред либерални реформи в икономическото и социалното законодателство, с което се поставя т.нар. прогресивна ера. Те са свързани с името на 28-ия американски президент Томас Удроу Уилсън (1913–1921), който изиграва важна роля и във външнополитическата област. Той съумява не само да се ориентира добре в сложните отношения в „европейския и световен концерт”, но и да изведе САЩ от изолационизма, да ги включи в Световната война, а накрая да представи една амбициозна мирна програма, важен пункт от която е създаването на Общество на народите.

Началото на Първата световна война поставя пред администрацията на президента Удроу Уилсън проблема за ролята на САЩ в световната политика .

Нарушаването на международното право по време на война от страна на Германия създава възможност за военна намеса на САЩ във войната. Потапянето на големия британски пасажерски лайнер “Лузитания” от германската подводница U-20 предизвиква масови протести в САЩ поради големия брой загинали (1198 от 1959). Този инцидент осигурява и обществена подкрепа за идеята за влизане на САЩ във войната. Германски подводници потапят и седем американски търговски кораба, за да блокиран морската търговия на враждебните държави. Към всичко това може да се прибави и заловената от британското разузнаване телеграма, в която Министерството на вътрешните работи на Германия нарежда на посланика си в Мексико да предложи на мексиканското правителство да се присъедини към Централните сили и да нападне САЩ. Президентът Удроу Уилсън обявява, че войната срещу търговията е война срещу човечеството и декларира влизането на САЩ във войната .

Според Ноам Чомски, въпреки че е избрано с платформа за мир, правителството на Уилсън е било за включване във войната и се стреми да го осигури. За целта е създадена пропагандна комисия, наречена “Крийл”, която само за шест месеца успява да превърне едно миролюбиво население в истерична, призоваваща към война тълпа, копнееща да разруши всичко немско, да разкъса германците на парчета, да се бие докрай и да спаси света .
През 1914 г. „европейският концерт” от велики сили се оказва въвлечен в поредната война между два гигантски военнополитически блока, война, водена от европейци в Европа, в името на европейските интереси и цели.

В рамките на „европоцентричният свят” от началото на ХХ в. само две извъневропейски страни могат да претендират за статуса на велики сили – САЩ и Япония. И докато Япония се присъединява към Антантата още в началото на конфликта, като ролята й във войната е символична, то с разгара на военните действия става ясно, че ако САЩ се ангажират с участие, то няма да е символично. Така САЩ се превръщат във важна цел за „ухажване”, както от страна на Антантата, така и на Централните сили. След договора от Брест-Литовск от март 1918 г. Русия излиза от войната и изходът й зависи от американската позиция.

Участието на САЩ в Първата световна война променя както нейния ход, така и историята на страната. За първи път от своето основаване САЩ напускат традиционния си изолационизъм и се намесват във военнополитически конфликт извън тяхната територия. Нещо повече, на Парижката мирна конференция от 1919 г. САЩ са един от главните участници в устройването на следвоенния свят .

Глобално влияние на американския капитализъм

Периодът от края на XIX и началото на XX в., когато светът е на прага на световна война, САЩ добиват икономическа и индустриална мощ, която им позволява да направят заявка за световно господство. Фактори за това са:

– свободното развитие на американския капитализъм след Гражданската война и навлизането му във фазата на формиране на големи индустриални, финансови и търговски обединения (монополи) и на мощни финансово-индустриални корпорации, които се превръщат в международни;

– воденето на редица войни, с които получават територии, и не особено изолационистка политика, базирана предимно на икономически и политически средства, отколкото на военни.
В началото на века обаче местата на великите сили вече са заети, светът е разпределен и за да се намести нова велика сила, тя трябва да разбута съществуващите. По-голямата част от света е разпределена между колониалните империи на Англия и Франция, затова САЩ или трябва да отнемат територии от по-слаби велики сили, или да намерят начин да разместят съществуващите.

В новата обстановка великите сили са принудени да се съобразяват с политиката на САЩ, но и Съединените щати трябва да се съобразяват с останалите сили. При прокарване на интересите си САЩ не могат да действат с методите, прилагани на американския континент, без това да доведе до конфликт с великите сили, затова политика на „голямата тояга” е изключена. Може да се разчита само на мирни средства, подкрепяни от финансови и търговски лостове, т.е. „дипломация на долара”. Но и тази американска експанзия се натъква на определени външно- и вътрешнополитически трудности, а проникването на американската търговия и капитали е ограничено от установените зони на интереси на останалите велики сили.

Всъщност американската „доларова дипломация” е причина преобладаващата част от централноамериканските държави да стават все по-зависими от американския експорт, а икономиката им да се нагажда към американския пазар. Това допълнително ги обвързва към орбитата на американското влияние. Активизирането на американската политика в района на Латинска Америка прави САЩ хегемон в тази район. Особено силно е американското влияние в Централна Америка и островите на Карибско море, където се създава система от американски протекторати, въпреки формалната независимост на държавите там. Част от тази политика е Вашингтонският договор на четирите, който разтрогва англо-японския съюз, както и поправката на “доктрината Мънро”, която запазва защитата на американските интереси срещу намесата на европейските сили, като присвоява на САЩ правото да решават кога могат да влязат в ролята на международна полицейска сила. По този начин САЩ се поставя в безпрецедентно положение спрямо останалите американски държави – от евентуален защитник се превръща в потенциален агресор.

Въпреки нарастващото американско финансово и търговско проникване, в южната част на американския континент не се установява американска хегемония. Една от главните причини е все още силното английско и отчасти германско влияние. Друго обстоятелство е и липсата на достатъчно свободни американски капитали, което ги прави по-слабо конкурентни в южната част на Америка.

Новото стратегическо положение на САЩ води до промяна и на мястото им в системата на международните отношения, с което пък се откриват нови хоризонти пред амбицията да се наложи американската икономическа и политическа система отначало в Западното полукълбо, а по-късно и в целия свят.

Свободно развиващият се американски капитализъм влиза с нараснало самочувствие и териториална и икономическа мощ в ХХ в. Първата световна война позволява на САЩ да заемат мястото на първа икономическа сила, да се наложат като част от великите сили, да поставят международните отношения на нова основа, очертаваща зараждането на нов световен ред.

Бележки
Петков, П. Нови акценти в американската външна политика от Гражданската война до Първата световна война, сп. „История”, кн. 3-4, С, 1996, 55-57
История США. Т. 2, 1877-1918, Москва, 1985, с. 180.
Джонсън, П. История на американския народ. С., 2002, с. 98.
История США, с. 183.
Пак там, 196-197.
Грозев, К., САЩ между двете световни войни, УИ „Св. Кл. Охридски”, С., 1999, 45-85
Петков, П. Цит. съч., с. 70.
Лан, В. И. США: От испано-американской до Первой мировой войны. Москва, 1975, с. 280.
Пак там, с. 285.
Пак там, с. 286.
Пак там.
Джонсън, П. Цит. съч., с. 125.
Петков, П. Цит. съч., с. 70.
Пак там, с. 71.
Джонсън, П. Цит. съч., с. 150.
Козенко, Б. Первая мировая война: дискуссионные проблемы истории. Москва, 1994, с. 89.
Петков, П. САЩ, Световната война и мирната програма на президента Удроу Уилсън, ГСУ, ИФ, т. 89-90, 1996-1997, УИ „Св. Кл. Охридски“, 2002, с. 107.
Джонсън, П., Цит. съч., с. 152.
Пак там, с. 153.
Петков, П. САЩ, Световната война… , с. 108.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук