Професор, доктор по история. Работи в областта на българо-руските и българо-съветските връзки. Автор е на книгите “Българо-руски революционни връзки 1885-1917 г.”, 1965 г.; “Г.В. Плеханов и социалистическото движение в България”, 1978 г.; “Ленин и България – Биохроника”, 1980 г. (две издания); “Честване на Октомврийската революция в България 1918-1944 г.” в съавторство с проф. Цанко Николов; “Революционна България и революционна Русия” 1987 и др.
Да, предизвикателно е заглавието, но то поставя въпроса как и защо първият руски социалист, който се родее с най-знаменитите личности на своята епоха, човекът който лично познава един от авторите на комунистическия манифест Фр. Енгелс се е борил против царизма. Гонен и преследван от царското правителство, още при първите известия, че в Русия е избухнала през февруари революция Плеханов, напуска уютния си дом в Женева и с цялото си семейство идва в столицата на революцията – Петербург. В негово лице трудова Русия – работници, селяни, интелектуалци излиза масово да посреща най-уважавания социалист в Русия.
Но защо, този именно човек който с перо и беседи говори за революция в Русия ще се обяви по-късно против нея и ще стане най-главния й противник? В лицето на Плеханов Русия през бурната 1917 г. очакваше своя спасител.
През нощта на 31 март 1917 г. той пристига от Швеция в Петербург.
На Плеханов са оказани всички външни почести, включително и почетен караул. Неговите довчерашни опоненти Чхеидзе и Церетели – едни от най-красноречивите лидери на меншевизма държат прочуствени речи, приветстват неговото завръщане от името на революционния Петроградско съвет. Пред този съвет той ще обяви за пръв път своето верою, че се гордее със своето звание социалпатриот. Дълг е на руските социалисти да се борят в защита на своята родина, а не да превръщат войната в гражданска. Това ще отслаби Русия и тя ще бъде победена от Германия. Болшевиките противно на Плеханов считат, че руската социалдемокрация ще измени на социализма като участва във войната срещу немския милитаризъм.
В миналото българската партийна историография също, критикува Благоев и цялата негова партия, в неразбиране на ленинското учение за превръщането на империалистическата война в гражданска. Но Благоев с присъщото му самостоятелно мислене не се поддава на влияние, ако то не е в унисон с неговите възгледи.
Когато Плеханов – безспорният авторитет и учител на българските социалисти, призовава в специално писмо тесните социалисти да съдействат на своето правителство за присъединяването му във войната на страната на Русия, Благоев пише известната си статия Magister dixit т.е. учителят говори, учителят ни съветва, но учителят греши, ние с него не можем да се съгласим. Това е първото разграничаване от Плеханов. Благоев се противопоставя тогава на Ленин и на Карл Кауцки. БРСДП (тс) се разграничава от всички, (които искат България да участва на едната или другата воюваща групировки), оставяйки вярна на принципите на пролетарският интернационализъм. Но Благоевци се съгласяват с гледището на Плеханов, че Русия не е узряла за социалистическа революция. Социализмът може да победи според Маркс и Енгелс, в няколко и то силни и напреднали в капиталистическото си развитие страни. Това марксово учение за революцията, Плеханов следва. Ленин ревизира в това отношение учението на класиците на марксизма. По-късно Сталин ще коригира пък Ленин, който нарича Плеханов оборонец, т.е. патриот. В първите години на Отечествената война, Сталин припомня големите патриоти на Русия от времето на Наполеоновите войни и към тях, причислява и Плеханов, който е искал победата на Русия над Германия.
А Благоев е неутралист. Авторитети той не признава – войната носи само жертви. Така става и с Плеханов и Карл Кауцки, който иска България да воюва на страната на Германия.
Авторитетът на Плеханов сред бившите му привърженици бързо спада. Той все повече се изолира, проповядвайки в Русия граждански мир. Неговите проповеди за класов мир стават утопия. Революцията набира сили и не спира на първия си етап, защото Временното правителство не прави нищо в полза на родината си.
Раздяла с Плеханов настъпва и с най-близките му ученици и приятели. Кръстьо Раковски става министър председател на Украйна, дипломат и посланик на революционна Русия в Лондон и Париж. Д. Благоев и цялата партия в Русия приветстват Октомврийската революция и разгръщат активна дейност в защита и покрепа на младата съветска република. Бакалов след Раковски е един от най-близките му приятели. Постепенно връзките на Плеханов с неговите поклоници в България намаляват.
Истинските му български приятели, обаче не го забравят. Чрез неговата съпруга д-р Розалия Маркова, те продължават връзките с неговите близки и се включват най-активно в събирането и издаване литературното му наследство. То е осъществено от създадения по личното поръчение на Сталин през 1927 г., специализиран научен институт “Дом на Плеханов”.
Споменавам неслучайно Г. Бакалов – най-близкият от българското обкръжение на Плеханов затова, че сам той е роден на седми ноември 1873 г. По-късно той с особена радост говори за “съвпадението” на рожденния му ден с великата дата на Октомврийската революция и счита, че има по-голямо основание да твърди, че се е родил на “първия ден на вековното време”, т.е. на новата ера в история на човечеството, отколкото великия Хайне, който казвал, че се е родил на първия ден на новия деветнадесети век.
Великата руска революция и нейният вожд искат, борят се и ратуват за мирно развитие на събитията. Плеханов търси мирния път на развитие на революционния процес, но надигането на контрареволюцията налага друг път на развитие, пътя на гражданската война, който както е известно причини гибелта на хиляди революционни работници и селяни, които ясно са разбрали и осъзнали, че Ленин им посочва истинския път за завоеванията на революцията.
