ДИСКУСИЯ БСП И БЪЛГАРСКОТО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО

0
240


Дискусия по повод социологическо изследване на тема “Фирмата: състояние, проблеми и тенденции”, проведено от агенция АФИС от 3-12 май 2004

Петър Апостолов: Дискутираният днес проблем е пряко свързан с политиката на БСП, с нейното възпроизводството и влияние. Факт е, че за изминалите години на преход БСП се утвърди единствено като силна парламентарна партия, оттегляйки се все повече от проблемите на реалния живот в страната. Една от причините за това оттегляне бе закриването на партийните организации по месторабота през 1990 г.

Коментирайки районната партийна организация в район „Красно село” – София, на която съм председател, мога да споделя, че РС на БСП не се оказа на висота и не беше подготвен да привлече бившите комунисти в трудоспособна възраст от закритите партийни организации в новосъздадените тогава клубове по интереси. Вярно е, че ние имаме няколко такива клуба, но от тях само един – два живеят пълноценен живот. В същото време е налице трайна тенденция на намаляване на числения състав и застаряване на основните партийни организации (ОПО) в кварталите, чийто облик си остана пенсионерски.

Ясно е, че нашето бъдеще като партия зависи много от това дали ще успеем да вземем властта на парламентарните избори догодина и ако успеем, дали ще съумеем да управляваме така, че да бъдем полезни на България в следващите години за приемането й за пълноправен член на Европейския съюз. За да успеем, трябва организационно да укрепим ОПО, трябва да изменим качествения състав на партията и то в ускорено време. В смисъл тя да излезе оттам, където бе навряна в последните 14 години – а именно в кварталните партийни организации.

Бих желал да добавя, че ние не подценяваме ОПО по местоживеене, които успешно изпълняват функциите на емоционална връзка и опора на социалистите; на идейна близост и потребност от участие в политическия живот; на социален отдушник; на разбиране за работата, която трябва да се свърши и особено важната им роля в подготовката и провеждането на изборите.

Но животът сега изисква от нас, в един обозрим период от време, да укрепим нашите клубове по интереси, които обединяват социалисти, споделящи общи възгледи, имащи сходни лични интереси и начин на мислене.

Опитът на Политически клуб „Георги Кирков”, на който гостуваме, ни подсказва, че правилният път на привличане на младите хора с леви убеждения е именно клубната форма. Такава е нагласата и на много бивши комунисти – отпаднали от партията, с които се срещаме в живота. Те самите изразяват желание тази форма да бъде основна за привличането им отново в редовете на БСП. Именно в тези клубове те считат, че ще могат да общуват пълноценно, ще изграждат позиция, ще генерират идеи, които да отстояват в публичното пространство.Така ще успеем много по ефективно да отстояваме идеите на партията в цялото общество.

По днешния конкретен проблем не е необходимо анализът да започва от мен. Мисля, че е редно др. Асланов, който е ръководител на това изследване, проведено в национален мащаб, да сподели с вас основните неща, след което всеки от вас има думата да сподели собствено мнение и виждания.

Юрий Асланов: Най-напред ще направя някои важни уточнения.
Изследването е представително за фирмите, които осъществяват реална стопанска дейност. Онези, които съществуват във фирмения регистър, но не извършват дейност, са извадени от наблюдение.

Освен това изследването не си поставя за цел да обхване всички проблеми на фирмената организация в България. Данните са представителни за мнението на тези, които управляват фирмите – собственици или назначени от собствениците ръководни служители.

Какво показват в най-общи линии резултатите?

Установихме, че е твърде голям относителният дял на фирмите, които са или фиктивно регистрирани, или са фалирали или по други причини са преустановили дейността си. По наши изчисления такива фирми са над две трети от всички регистрирани.

Как установихме това? Моят екип имаше ясни указания да пристъпи към планираните интервюта само ако установи, че на посетения адрес по фирмения регистър могат визуално да се установят белези на извършващата се стопанска дейност (производствено или канцеларско оборудване, работни места и др.). Не са малко случаите, в които на адреса по фирмения регистър не само че не се открива вписаната фирма, но и никога не се е водила каквато и да е фирма.

Това ни даде основание да направим извода, че голям брой стопански субекти, следвайки буквата на закона, заобикалят неговата идея.

Защо има фиктивни фирми?

Можем само да гадаем за причините, но по всяка вероятност част от фиктивно регистрираните фирми се ползват за други операции – управление на сиви финансови потоци, прикриване на данъчни задължения и прочее. Това следва да се има предвид, когато говорим за бъдещите си законодателни планове.

Какво в най-общи линии показа изследването?
Първо, налице е твърде неравномерно разпределение на фирмените структури в зависимост от регионалния план на страната. Съществува голяма концентрация на фирми в по-големите градове и преди всичко в София и областните центрове. Две пети от фирмите са концентрирани в столицата, а общо четири пети – в областните центрове. Този факт може да бъде обяснен по няколко начина, но най-близо до достоверността е доводът в полза на по-високата степен на комуникативност на големите градове в съобщително и транспортно отношение, както и близостта на големите градове до по-високата концентрация на ресурси (материални, финансови, трудови).
Коректно е да се направи и обратният извод, а именно, че малките градове и селата са отдалечени от условията за правене на бизнес в България, което като тенденция вероятно води до задълбочаване на процеса на тяхното обезлюдяване.

Второ, преобладаваща форма на собственост на фирмите е частната, която доминира в три четвърти от случаите. По-интересен е фактът, че най-голяма е концентрацията на ООД (ЕООД) в общинските центрове, малките градове и селата, докато в столицата и областните центрове се наблюдава разпределение на дяловете в сравнително по-къси маржове.
Пресечните данни по признаците „Форма на собственост на фирмата“ и „Правен статут на фирмата“ показват, че най-висок е делът на частната собственост във фирмите с правен статут ООД (ЕООД), а на държавната собственост – в акционерните дружества.

Трето, в две трети от фирмите работят по по-малко от 50 работници и служители, като в една пета от случаите този брой е под 10 души. В 0.4% от случаите във фирмите работят по над 1000 души, а в 19.2% от случаите фирмата се състои от едно работещо лице – нейният собственик. В столицата и областните центрове преобла-дават фирмите с по 10-49 работници и служители, в общинските центрове, малките градове и селата големите по брой на работниците и служителите фирми са рядкост. Типичният случай на българската фирма е частно ООД (ЕООД) в областен център, с 10-49 работници и служители, а нетипичният – държавно АД (ЕАД) с над 100 работници и служители.

Четвърто, данните свидетелстват за извършена гигантска трансформация в структурата на българската икономика, тъй като едва 6% от съществуващите фирми са приемници на предприятия и стопански организации, осъществявали дейност 20 и повече години.

Типичният случай е на учредената през последните 3-10 години фирма, като в една шеста от случаите това учредяване е настъпило и в по-скорошен период.

Най-висок е делът на „старите фирми“, в които работят от 50 до 99 работници и служители, а най-висок дял сред „младите фирми“ имат фирмите, в които работят от 10 до 49 души. Очевидна е тенденцията на съкращаване на работните места в по-дългогодишните фирми и на увеличаване на работните места в новообразуващите се фирми.

Причините, както ще стане видно от коментара на по-нататъшните данни, са комплексни и се базират на комбинация от няколко фактора. Преди всичко „старите“ фирми имат проблем с компетентността и адекватността на управлението си, тъй като управляващите тези фирми са в сравнително по-ниски степени на категориите „информираност за бизнеса“ и „завършени квалификационни курсове“. Наистина, управляващите такива фирми превъзхождат останалите по образователен ценз, но като се вземе предвид „възрастта“ на тези фирми, може да се предположи, че тя кореспондира и с времето на придобиване на образователния ценз на управляващите.

Известно е обаче, че условията за управление на бизнеса в България се промениха радикално през последните години и на преден план излизат критериите за модерен професионален опит и модерна професионална подготовка. Както ще проличи от по-нататъшния коментар, „старите“ фирми оценяват сравнително по-песимистично обозримото си бъдеще и оценяват като по-тежки срещаните в работата проблеми и затруднения.

Пето, прави впечатление, че в категорията на промишлените отрасли доминират хранително-вкусовата, дървообработващата и мебелна промишленост, а в сферата на вторичните отрасли – търговията и туризма.

Данните, общо взето, съвпадат с наблюденията, регистрирани от официалната статистика и тъкмо заради това са повод за един тревожен извод, а именно – тенденция към преструктуриране на българската икономика в полза на неиндустриалните дейности и пренасочването към области, свързани с преразпределението на брутния вътрешен продукт.

Шесто, какъв е типичният фирмен стопански ръководител? Това най-често е мъж на възраст между 40 и 49 години (31.6%), с висше образование (49.1%) и най-малко една допълнителна квалификация (54.7%), владеещ на средно ниво поне един западен език (45.7%) и с професионален опит между 3 и 9 години (40.2%).

Седмо, самооценката на фирмените ръководители за собствения им бизнес е оптимистична. 31.3% оценяват бизнеса си като успешен и 42.7% – като успешно развиващ се, макар и с известни проблеми – 37.4% смятат, че са в по-добра позиция в сравнение с миналата година, а 45.6% смятат, че ще бъдат в още по-добра позиция догодина.

Осмо, от данните се вижда, че оптимизмът по отношение на приемането на страната в НАТО е два пъти и половина по-висок в сравнение с отношението към предстоящото приемане на България в ЕС.
Евроскептицизмът има две възможни обяснения: едното е свързано с това, че актът на приемане на България в НАТО е факт, докато приемането на страната в ЕС предстои и бизнес-елитът предпочита да не отдава подкрепата си за бъдещи и сравнително неясни явления; другото обяснение е страхът от изместването на националния бизнес на собствен терен чрез навлизането на по-мощните европейски компании. И в двата случая обаче съмненията, подозренията и страховете са базирани на липсата на достатъчно информация за процесите и общо взето масовата неготовност за работа в новите условия.

Девето, отношението на бизнеса към изпълнителната власт е белязано от негативни оценки за начина, по който работи държавната и местната администрация, но е по-позитивно, отколкото през предходните години. Най-критична е оценката за работата на парламента и местната администрация, най-позитивна е оценката за правителството.

Десето, за разлика от общата подкрепа, която получават партиите от страна на избирателите, тук има разместване на ранговете. В общата класация лидер е БСП, докато тук левицата заема второто място. ДПС също получава по-висока стойност, докато общото одобрение на ССД е по-високо в сравнение с оценката на бизнеса. Вижда се, че основното съревнование протича между две партии – това са НДСВ и БСП. Първата получава по-висока поддръжка от страна на бизнеса, докато втората получава по-висока подкрепа от страна на избирателите. Двете партии обаче получават подкрепата на над половината от бизнесмените и избирателите с активна позиция и поведение.

В заключение мога да подчертая, че бизнесът е позитивно настроен към извършващите се политически промени в страната. Не бих се изразил с думите на управляващите, че наблюдаваме ръст на оптимизма, но е очевидно, че има спад на песимизма, който определяше основното настроение на бизнеса само до преди две години.

Добромир Гущеров: И това изследване, и прегледът в различни партийни структури показват ясно и категорично, че наистина – дали са 5 или са под 5%, а в някои от организациите въобще няма членове, които са в т.нар. икономически активна възраст.

Това кореспондира и с друг факт, а именно, че възрастта на преобладаващата част от стопанския актив (аз няма да ги наричам нито предприемачи, нито фирми, нито бизнес, а стопански актив) не съответства с възрастовата група, характерна за БСП.
Нещо повече, и тук Юрий Асланов може да го допълни, 70% от членовете на партията на практика са в тази неактивна възраст, много малка част (8-10 процента) са работници и голямата, преобладаваща, част са служители – учители, лекари, юристи и т.н.

Всичко това го казвам не от позицията на самоцелно търсене на факти, а поради вътрешната ми потребност да споделя някои основни проблеми.

Първият проблем е, че БСП не е припознала стопански активните хора, не е припознала предприемачите. Дали ще използваме този краен израз, или по-мекия “не достатъчно добре ги е припознала”, фактът е факт. Спомням си големите дискусии в Икономическия институт до 1988 г., когато се търсеха и се определяха разликите между една социалистическа партия от тогавашния Социнтерн и една партия от нашия Източен блок. Ясна и категорична бе позицията, че разликата между тези модерни социалистически партии, каквато понастоящем като член на Социнтерна е и нашата партия, и управляващите компартии е, че първите признават частната собственост и предприемачеството. Нещо повече, предприемачеството е гръбнакът на една такава социалдемократическа партия.

При нас битува тезата, че е много трудно БСП да признае факта, че тя е характерната, потребна политическа структура за средната класа.

Тук обаче искам да споделя и нещо друго – страхът да се приеме този факт е свързан с оправданието, че хората с бели коси няма да приемат такова обяснение, няма да приемат една такава теза. Серията от срещи и разговори, включително и с районното ръководство на “Красно село”, показа съвсем друго, показа едно категорично подценяване на тези хора. Твърдението, че те не могат да видят перспективата, че не могат да видят утрешния ден, не е вярно. Напротив, добрата формулировка, доброто обяснение не само че позволява това приемане, но и води до добра поддръжка.

Обратно, когато не е отворена страницата за разговори, такива конфликти се появяват в редица партийни организации. Може би някой ще сподели опита на драстичното противопоставяне между поколенията в различните партийни организации.

Този проблем според мен е темелен, той е генерален проблем и мисля,че такъв тип дискусия за припознаването на предприемачеството, на средната класа, на активното население, трябва час по скоро не само да започне, но и да стигне до някакви резултати.

Ще дам пример, който съм използвал няколко пъти. Не може на конгреса в Габрово миналата година хора от съюз “Възраждане” да се чувстват неудобно, да се притесняват. “От какво се притеснявате? И аз съм на конгреса. Няма кой да Ви се скара, какъв е проблемът?”

Много предприемачи са функционери в различни партийни структури. Но някак си това е табу. Това не трябва да се казва, това не трябва да се знае. Защо?

Все още битува тезата, че всеки предприемач е експлоататор и той няма място в партията. Защо? Къде е проблемът? И тези въпроси са генерални за по-нататъшната яснота и структура на електората на партията, за нейния гръбнак. Ако щете и за това, че един млад човек отива в една модерна и перспективна, развита партия. Това е много, много основно и трябва да се каже.

На следващо място, за да има модерност и желание за съпричастност, съществува въпрос: “Какво се предлага тук, каква програма, с какви основни икономически параметри, с каква стопанската идеология?” Дайте да видим макрорамката на партията. Няма яснота и от това бизнесменът е уплашен, притеснен е. Той обаче потомствено е представител на леви партии – в зависимост от периода. Той, предприемачът, бивш наш партиен функционер, колега, ми казва: “Целият съм БСП, с изключение на едно – много голям страх имам, че ще се обърка цялата работа. Като застана пред урната си мисля: дали да подпаля бизнеса или да гласувам за БСП?”

И още си го спомням от събранията, на които ме е и наказвал. Ама как “няма страшно”? Какво няма страшно? Няма яснота каква е нашата идеологическа стопанска рамка. Цялата. Не се знае. Ако тя наистина е за развитие и утвърждаване на средна класа, на предприема-чеството, това е едно. Но не е казано. Въпросът се състои в това, че има някакво недоверие, някакъв страх. Няма ясна и категорична позиция. Гръбна-кът на БСП е средната класа на България. И въпросът не е в това богатият да стане беден, а бедният да стане богат. Нашата идеологическа рамка в областта на стопанството е утвърждаването на средната класа. Може пък и да не е такава. Не знам. Имам чувството обаче, че много хора не знаят, но вдигат знамето и …. напред!

На следващо място, аз мисля, че когато говорим за ляво и дясно предприемачество, много пъти с тези, които се самоопределят като десни, няма кой да води диалог.

В Стара Загора има една партия от буржоазен тип, създадена от предприемачи. Тя се яви на изборите, после се затвори и в момента се готви отново за предстоящите парламентарни избори. В тази партия са само предприемачи и по тази причина хората я приемат за дясна. Те ми казват така: “Това дясно, което досега съществуваше, не искаме да го чуем. Ние най-сетне искаме да създадем класическа дясна партия.” За какво говори това? Това говори, че те са узрели много повече от десните централи в София. Тези централи са създадени на абсурдния принцип “анти”.

Така както повечето големи политически събития са ставали в провинцията, така и истинските буржоазни партии се раждат извън София. Особеностите обаче на БСП, електоралната й структура, стопанската й рамка, идеологията й, не позволяват нормален диалог с тях.

Трябва да се търсят възможности да се говори с тях. Те ми се обаждат. Аз разговарям. Искам да разбера. “Добре, подайте вашите виждания за проблемите в икономиката, за реформите, за движението в законодателството, свързано с развитието на икономиката. Какви действия бихте предложили на БСП? Защото, ако едното съвпада с другото по определени точки, тогава ти срещу кого си?” Той ми казва: “Ти виждал ли си някога да ти се предлага нещо?” “Чакай, ще ти предложат, казвам му, ще седнем…..” Но това го няма. Тук спира възможността за диалог с подобни структури. Цели направления в една такава програма могат да съвпадат. Какви са възможностите, който и да управлява? Колко лоста има? Тук няма място за грам идеология, грам.

Ще продължа въпроса със социалния аспект на партията. Той постоянно се повтаря и е тема за дискусия. Социално, социално…и тук започват да ни критикуват. Добре де, нека да запазим социалната страна, но ние искаме да решаваме социални въпроси чрез решаването на икономически. Икономическите са тези и тези. Иначе, като говориш непрекъснато само за социалното, без да посочваш неговия източник, те обвиняват, че си структура, която иска само да изяде нещо. Не знам каква ще е дискусията, какъв ще е резултатът, каква ще е политиката. Аз например в пенсионната сфера не виждам нещо гениално, което може да се направи. Смея да твърдя, че познавам пенсионната система на 90%. В детайли. А следва да се отчете, че в България няма много специалисти в тази област. Така че, когато говорим за социалния аспект, нека да кажем веднага и пътя за неговото достигане. И никой няма да те критикува.

Това според мен са генерални въпроси, произтичащи от много, много обсъждания на тези изследвания. И мисля, че с едни спокойни, професионални дискусии, дискусии с хора специалисти, при това не задължително наши симпатизанти, могат да се получат интересни предложения. Нашата дейност е свързана само с едно – провеждане на обсъждания и формулиране на предложения. Нищо повече.

Още един път искам да приветствам колегите от различните клу¬бове. Много приятно би било, ако започнем регулярно да общуваме и да дискутираме.

Невяна Малчева: Отдавна не съм била толкова доволна от това, което показва едно социологическо проучване. Доволна съм затова, защото разбрах, че българинът е много силен, корав човек. Проучването включва активната част на обществото, но това всъщност е самият народ. И като виждам резултатите , дано не греша, разбирам следното:

Първо, българинът е изживял стреса от политическата промяна, която му се случи преди 14 години. Той е разбрал, че икономическите про¬цеси са обективни и политиката не може да не се съобразява с тях. Виждам, че много по-голяма част от хората вярват в собствените си сили, вярват, че бизнесът им е добре или ще стане по-добре, или има шанс да стане по-добре. Значи те активно търсят този шанс.

Второ, от това проучване става ясно, че нашата партия трябва да актуализира посланията си. Тя трябва да спре да отрича това, което е характерно за развитието на икономически силните страни. Няма да минем без либерализиране на процесите в нашето общество.

Прав е др. Гущеров, като казва: “Трябва все пак да кажем от какво ще се от¬кажем, преди да кажем колко добри ще бъдем.” Защото, ако говорим колко неща ще върнем и ще ги направим, както бяха, ние няма да отговорим на интересите на хората.

Процентът, който сега ни дават избирателите, не е плод на носталгия към старите ни успехи в икономиката, а на вярата, че разполагаме с кадрови ресурс да продължим обективните процеси в икономиката, че можем професионално да задълбочим успехите в икономическия процес, като създадем по-добри условия за неговото протичане в бъдеще. Те вярват на нашия професионализъм. Дано не изневерим на тези очаквания като предложим пак чисто идеологическа програма, вместо една сериозна, управленческа стратегия.

Няма да коментирам повече, защото сега за пръв път виждам тези цифри. Обнадеждена съм обаче за това, което може би ще ни отговори българинът, ако успеем правилно да му зададем посланията си и обясним зад какво ще стои едно ляво правителство.

Аз работя в сферата на културата. В тази сфера грешим, като непрекъснато напомняме на интелигенцията колко много сме направили за нея преди 10 ноември, като изцяло сме ръководили, финансирали и по своему сме “поръчвали музиката” срещу осигуряване на по-пълна закрила на творческите процеси. Като че ли искаме да кажем на културните дейци и много често ги мамим с това, че държавата отново ще продължи да осигурява пълната им реализация, безусловно ще създава условия за разцъфтяване на творческите им инвенции. Не обясняваме как и доколко са се променили отношенията в пазарната икономика и затова не е чудно, че дори парадиращите със своята дясна ориентация творци имат претенции към държавата за планово и безусловно финансово гарантиране на творческия процес, без съобразяване с пазара.

Трябва честно да признаем, че културата не е украшение, а важна част от целия икономически процес и че нейният продукт също трябва да отговаря на условията на пазара. Културата не може да е привилегированата част от обществения живот, из¬държана изцяло от държавата, а трябва да бъде превърната в приоритетна сфера на добре обоснованите икономически творчески проекти. Трябва да се управлява с високи стандарти и бизнес – решения, отговарящи както на една цялостна политика, така и на основните правила за възпроизводство на ресурсите, необходими за продължаване на процесите в културата.

Ще дам един пример. Случи се в един разговор да общувам с представители на деклариращите себе си като дясно ориентирани културни дейци. Ще кажа и името – Коко Азарян. Голям българ¬ски режисьор, много ярко определен в дясното пространство. “Какво си мислите, казва той, не разбирате ли, че аз съм творческа личност? На мен преди ни¬кой не ми е поставял финансови граници. Като започна да правя нещо, аз развивам творческата си идея и го правя докрай, а сега ми налагате някакви лимити и може да се случи по сре¬дата на моето творческо вдъхновение да спра за един гвоздей, защото трябва да се купи, а няма пари.”

Той не разбира, или не иска да разбере, че също както при колегата му от Бродуей, като свърши лимитът, и най-революционният в естетическо отношение про¬ект не може да продължи или просто ще фалира, ако не е разчел обективните условия и обществената потребност от него. Ще бъде трудно, защото у нас дори тези, които се наричат “продуценти” в българското изкуство, всъщност са само разпоредители с държавни кредитни средства. На нас се пада трудната задача да сложим нещата по местата им.

Така трябва да сме откровени и пред средния и дребния бизнес. Стига сме демагогствали и волю или неволю да подкрепяме илюзията, че повече държава в икономиката ще даде повече възможности за развитието ни и че условията на пазара могат да се декретират. Казвам го в най- добрия смисъл на думата. Просто откровено и честно трябва да признаем това, което управленският опит и кадровият потенциал на нашата партия може да предложи за създаване на оптимални условия за подкрепа на личната инициатива и таланта, днес и сега.

Дойде време за особено внимание към тези, които са активни в българския обществен и политически живот. В това социологическо проучване точно за тях се говори. И аз се радвам, че българинът е стигнал до тези изводи преди политическите партии. Заради това той отговаря, че е доволен от това, което обективно става или ще стане утре, но и все още се съмнява дали точно ние ще го подкрепим и няма ли да започнем отново да го водим по стари утъпкани пътища, където капиталът е на почит само ако държавата е негов създател и собственик.

Боримир Дончев: Подвластни в последно време на европейските футболни страсти, считам, че е уместно да направим известна съпоставка с политическите амбиции у нас на фона на предстоящата европеизация на България.
Първенството в Португалия ясно показа, че тези, които играят демодиран и лишен от въображение футбол – отборите на Италия, Испания, Германия, Русия, както и нашите избраници, получават адекватни и заслужени резултати. Тези, които показаха лицето на новия, модерен футбол – Чехия на първо място, съответно бяха възнаградени за усилията си. Няма да сгрешим, ако кажем, че подобна съдба очаква и всички политически партии, нови и стари, които провеждат демодирана политика и си позволяват да играят на политическата арена с остарели тактики и стратегии.

А сега накратко по засегнатите в дискусията въпроси.

В предишни изказвания ставаше въпрос за проблеми, които засягат бизнеса у нас, като данъчни ставки и пр. Аз бих разширил темата с нещо много по-всеобхватно, с думичката “справедливост”. Разбира се, не става дума за абсолютна справедливост – такава няма, а за конкретна, ежедневна и осезаема равнопоставеност в обществените процеси. У нас отдавна никой и по никакъв начин не обсъжда темата за справедливостта. Кое е справедливо, кое – не, за кого е справедливо, как и защо. Сякаш тази дума изчезна от българския език.

Апологетите на демокрацията удобно забравиха, че всъщност справедливостта е основата на това, за което ратуваха, и подмениха същността й с изгодата. А справедливостта е изключително важна за обществото, за бизнеса и преди всичко за отделния човек, гражданин на демократична България. Без нея изчезва идеята за държава.

Сега има една тема, на която вероятно може да се посвети отделна дискусия. Това е отношението държава – бизнес. За мен тази тема е от изключително значение предвид случващото с в нашата страна в последните 15 години. Някакви политици и икономисти набързо прекроиха модела на държавата в своя полза и решиха, че тя няма никакви задължения и няма да се грижи за нищо. По този начин бизнесът бе оставен да се оправя сам, да оцелява, да се саморегулира и т.н., а отделният гражданин – да се самоообразова, самоосигурява, самолекува и пр. И всичко това в условията на някаква дивашка конкуренция без правила. Този хаос получи името “натрупване на първоначалния капитал” в България. Разбира се, всичко това е deja vue. Случило се е през XVIII век.

Тъй като е много вероятно БСП да управлява след изборите догодина, най-важното е тази тенденция да бъде радикално променена. Държавата има своите конкретни задължения да създава условия, възможности и да осигурява помощ за реализиране на потенциала на нацията, за развитие на икономиката чрез бизнеса, за усъвършенстване на обществото чрез изявата на всеки гражданин. В това отношение нейните задължения следва точно да се формулират, да се разработят механизмите за осъществяването им и строго да се спазва общественият договор. Всичко това, с активното участие и съпричастност на членовете на клуба, следва да се материализира в ясна и точна програма, която да е модерна и действаща.

Тук се изнесоха данни за перспективите на развитие и хоризонтите на фирмите. Считам, че изнесените данни за десет годишна перспектива са много оптимистични. Мисля, че за повечето от българските фирми надали съществува хоризонт по-голям от една-две години. Тази липса на перспектива пряко засяга друг основен аспект, а именно устойчивото развитие – една много модерна фраза, която, поставена където трябва и където не трябва автоматично внушава респект и признание за актуалност.

Ето ви още едно задължение на държавата – да осигури устойчиво развитие за бизнеса и обществото. Разбира се, малцина са тези, които разбират какво означава това, а още по-малко са тези, които знаят как да го направят. За петнадесет години, независимо че се сменяха различни управления – леви, десни и центристки, ние надали почувствахме разлика в методите на управление, а още по-малко в резултатите. Това бе един еволюционен процес на отпускане по малко на юздите (да не би хората да се опиянят от свободата), в чиято благодатна почва избуяха като бурени различни частни, корпоративни, вождистки и бизнес-интереси. Те приватизираха общественото богатство, подкопаха държавността и разрушиха ценностната система на българина. Процесите у нас протекоха с много лозунги и обещания, за разлика от радикалните и прагматични действия на бившите социалистически страни като Чехия, Унгария, Словения и пр.

Завръщане към истинското значение на думите, към истинските действия за осъществяването на една програма за развитие на България – това е скромната задача на нашия клуб. Как ще наречем тази програма за действие – национална идея или българска мечта, не е толкова важно, важното е да участваме в нея и да успеем да я осъществим с помощта на колкото се може повече съмишленици.

За да не изпаднем в незавидното положение на нашите футболисти, отчитайки като успех трите загуби на Европейското.

Васко Бояджиев: Искам специално да откроя два момента. Обсъждаме тази тема неколкократно и е хубаво да фиксираме някои неща ясно и отчетливо.

За мен думата предприемач звучи първо много български, тя е много възрожденска, тя е присъща на българина и в същото време около нея витаят разни идеологеми и страхове.

Сигурен съм, че някому не е съвсем удобна, може би всява някакъв дискомфорт. Частично за това допринесоха и някои идеологически заклинания, останали в публичното пространство, като например популизмът за “чорбаджиите” и “изедниците”.

За какво говоря? За профанация и елементаризъм в подхода. Аз искам да отбележа съдбата на клуб “Георги Кирков” – как така той стана клуб на хора от предприемаческото съсловие. Той не е бил предприемачески, това е един класически дискусионен клуб, който се зароди през 1989 г. от реални дейци на обществено-политическия живот в един хубав столичен район. Те си бяха поставили за цел в името на патрона си да разкрият личността на един непреходен образец, много актуален и днес, и около това през 1989 година бяха съсредоточили своите тър¬сения за новия облик на партията.

През целия този петнадесетгодишен период клубът е водил живот с променлива динамика и в един момент се оказа клуб от хора със съдба съсловна, предприемаческа. Това бяха хора в активна възраст, които просто имаха ангажимента да гледат деца, да издържат семейства. И поради това, че в новите условия не можеха да бъдат държавни чиновници или политически работници, те не можеха да бъдат никакви други освен предприемачи. Тоест това са хора, които на своя отговорност, на свой риск решават въпроса за хляба.

Естествено, когато тръгнеш да вършиш нещо свързано със създаване на материални и духовни блага, в един момент се озоваваш и в друго качество, което те прави работодател. Защото създавайки блага по този начин, ти даваш възможност и на други да печелят, съучаствайки в този процес.

Ако на базата на тези реалности се опитаме да покажем за какво става дума, ще се преодолеят редица недоразумения. Тъй или иначе генезисът на повечето от този тип хора е свързан със социалистическия период. Това са хора, които нямат бели петна в биографията си. Значи, ако човек е петдесетгодишен в момента, той 35 години е живял в онази България, кой както иска да я нарича. Това е една реалност. Аз мисля, че освен на политиците, на които им се губят периоди като бели петна, на нормалните хора нищо не им се губи. В моята биография тези години си присъстват. И аз нямам никакви притеснения, защото историята и човешката биография не се пренаписват със задна дата. Ако снемем заклинанията и идеологемите, ще видим, че става дума за съдба на поколения, на хора, на личности. Става дума в крайна сметка за личности, които и днес поемат отговорността за себе си и за другите по единствено възможния начин – като участват в създаването на материални и духовни блага.

Ето така, според мен, може да се развенчае недоразумението, свързано с възприемането на предприемачеството, което някои много претенциозно наричат бизнес. В крайна сметка във всяко нормално общество, по принципа на вретеното, тези хора би трябвало да бъдат средната, стабилната, голямата, доминиращата част, която гарантира стабилитета на обществото. Защо? Защото това са хора свободни, независими, които могат да си позволят лукса да имат собствено мнение, които не могат да бъдат държани в подчинение. Тези хора ние трябва да ги направим съпричастни.

Тази задача се оказва непосилна и твърде често неприятна за някои политически партии. И минавам към втората тема.

Имам удоволствието, като човек с петнадесетгодишна реална биография на предприемач, да съучаствам в едно перспективно, високоотговорно дело, заложено от Гущеров през 1989 г., което в момента съществува в лицето на един от легитимните национално припознати съюзи на предприемачите “Възраждане”. Като се почне от името му, не случайно подбрано и актуално звучащо, и се стигне до това, че в момента става дума за една официална работодателска организация в България.

Повече или по-малко успешно, но в България вече е структуриран легитимният образ на гражданското общество. Има три стълба:
Първият основен стълб, в който това гражданско общество получава легитимно представителство, са предприемачеството и съсловните организации. И в Националния съвет за тристранно сътрудничество, и в новоизградения икономически и социален съвет предприемачеството присъства по един категоричен начин.

Вторият стълб – това са представителите на наемния труд.

И третият стълб, който не е окончателно структуриран, това са другите организации, другите сектори на гражданското общество.

Значи, вече не е въпрос дали го има или няма предприемачеството. То участва в редица, а по силата на европейската практика ще участва в абсолютно всички диалогови форми на при¬съствие на гражданското общество – и при оценката на предприсъединителните програми и тяхното усвояване, и в програмирането и мониторинга на структурните фондове. Аз лично участвам в момента там, където се залага стратегията за структурните фондове. Все повече представители на това гражданско общество ще могат не само да поставят въпроси, а също да дават граждански квалификации и присъди на политическите партии. Може да се каже, че свърши времето, когато някой от последна инстанция можеше да лепи етикети. В момента има обратен процес.

Защо говоря това? За да кажа, че има една реалност, че тази реалност има своя генезис, че в повечето случаи това са социално отговорни хора, много от тях поколенчески свързани с БСП. И ако се преодолеят някои недоразумения, които за част от нас имат сериозни личностни измерения, усмивката би била основната ни форма на общуване, а не гримасата. Значи ще се види, че става дума за много близки и много точни неща.

Смятам, че развитието на нашия клуб е в тази посока – на активни хора, на хора със съзидателна мисия. След като петнадесет години търпяхме разрушители, ликвидатори и прочие сурогати на прехода, който завършва, дошло е времето да се гради.

Но градеж се прави от темел. Тия, които се стремиха да разтребят всичко, ще видят бая зор къде да хванат темел. Ние имаме темел. Някои от нас, ако не всички. Читавото ще остане, новото ще се надгражда върху него. Е, за това става дума, това е, което ни дава на нас основанието, комфорта, ако щете даже и самочувствието, на хора различни.

Аз се радвам, че с Гущеров се срещнах след петнадесет години, по друг повод, в ново качество. Това качество дава комфорта на общуването между отговорни хора, които са извървели собствен път и имат сходни разбирания. Това е нещо, което мисля, че трябва да се познава, да се зачита, защото верните решения в реалната икономика се дават от хората, които днес са действащи лица. Споменът от вчера трябва да респектира, споменът от вчера трябва да задължава хората, които имат памет, отговорността пред бъдещето е също фактор, но това да си днес в реалния живот е изключителен аргумент.

Позволих по-пристрастно да говоря, за да кажа, че в този състав намирам изключително удовлетворение от това, че има млади хора, отговорни хора. Клубът се разраства, съвсем не случайно в последните месеци се обогати и по отношение на географията на присъствието. Моето желание, след като знам, че по страната има подобни клубове, е да работим в диалог, да поставяме въпроси, да търсим верните отговори, да дискутираме. Знам, че има идея да изградим съвременна, виртуална, интернет среда. Не е необходимо да изминаваме стотици километри. Да общуваме по редица въпроси, да оглеждаме многостранно проблемите и да консолидираме градивни становища по отношение на това, което предстои. И да понесем остатъка на своята мисия на хора, съпричастни към градежа. Тези, които са участвали в разграждането, да отговарят пред съвестта си.

Юрий Стоименов: Другарски поздрави от далечна Силистра, далечна като разстояние, но с идеи, същите като вашите.
Нас ни вълнуват същите въпроси. Ние сме клуб вече с двумесечна история. От какво бе продиктувано създаването му?

В последните петнадесет години стана нещо, което преобрази целия политически живот, цялата икономика, начина на общуването между хората. Минахме през тотален ан¬тагонизъм, който за наша радост започна вече да замира, ан¬тагонизъм, при който интелектуалният елит сякаш изпадна в периферията на политическия живот. Всичко обаче започна да уляга на мястото си.

А къде е нашето място? Да си зададем въпроса като предприемачи, като интелектуалци.

Преди четиринадесет години др. Лилов каза, че ние се борим да станем една малка, модерна европейска партия. Аз видях вече, че сме малка. Сега въпросът е как ще станем модерна и европейска. С нашия електорат, в който 5% са под четиридесет и девет години. С предприемаческия елит, при който виждаме, че стоим на едно от най- ниските нива в сравнение с другите политически сили.

Къде беше нашата грешка и къде е една от старите грешки на нашата партия?
95 или 99% от енергията си ние хвърляме в самата партия. Сами себе си убеждаваме. Като се съберем, се чувствуваме силни, здрави, мощни, но ей така, в затворено общество. Навън сме по-пасивни. Електоратът ни започна да остарява, започнаха да не ни припознават. Въп¬реки че има хора с леви идеи, и те не ни припознават, защото това не е тях¬ната среда, особено в селските райони. Има села с по 10 000 жители, в които няма млад социалист. Те не могат да припознаят нашата партия. Това не е тяхната естествена среда. Значи пътят, по който сме тръгнали, е верен – с клубовете по интереси, с привличането на средния бизнес, с привличането на множеството малки фирми от 10 до 50 души. Това са гъвкавите структури, това са мислещите, сравнително млади хора, които успяха в тези 15 години. На тях се дължи икономическият растеж, който отчитат нашите политици.

Не може да има голям бизнес, без да има добре развит малък бизнес. Това е основата, това се темелите, както преждеговорившият спомена.

Мястото – как бихме го постигнали? Напоследък в едно изследване бе показано, че обществото се дели на 1% лидери, около 25% със собствено мнение, а останалите – податливи на влияние. Нашата цел, нашата задача е да присъстваме най-вече в тези 25%. При тези гъв¬кави хора, които спечелиха икономическата битка и заеха своето прост¬ранство в бизнеса.

Днес аз съм изключително радостен, че приехте 5-6 социалисти на едно събрание. Аз не мога да си пожелая чак такъв прием при нас. Но трябва да търсим начин да се обърнем към младите хора, да започнем да ги приобщаваме към различните инициативи, било то в творчески занимания, било в бизнеса. Мисля, че клубовете “Възраждане” работят добре в тази насока. Там хората се срещат, говорят, дискутират, виждат доверие в лицата срещу себе си. Точно това е средата, в която те естествено могат да контактуват с нас и да бъдат привлечени.

Защото, начинът да ги привлечем няма да бъде партийното събрание, на което да ги покани кварталната организация.

Желая успех на клуб “Г.Кирков” – здрав, строен и интелектуално зареден.

Валентин Венков: От десет години се занимавам с частен бизнес и имам счетоводно-одиторска кантора. Трябва да ви кажа, че точно тези проблеми, които бяха показани в изследването, аз ги знам доста отдавна – обслужвам около 130 предприятия със счетоводство и одит, като има такива с по 10 000 лв. оборот и такива с по 20 млн. лв.

Бих желал да отбележа един много болен проблем. Това са връзките на БСП с предприемачите. Тези връзки са само от избори на избори, когато е нужно да се плати бензинът. Обикновено става така – идват избори, печелим ги и оттам нататък се забравя. След четири години пак се сещаме. Става дума за необходимостта от регулярни срещи с предприемачите и от регулярни посла¬ния.

Какви според мен могат да бъдат тези послания?

Данъчната ставка не е най-важна. Разберете, пълно е с множество малки проблеми при средния и малкия бизнес. Има ги и при големия, но той ги решава по друг начин. Дали ще даде рушвет, дали ще се обади на зам.-министъра или министъра – той се оправя. Дребният и средният бизнес имат ежедневни, ежечасни проблеми. И за най-малките и дребни неща могат да бъдат санкционирани с прилични глоби. Например, паднала табелката или не я сложили на рафта – 500 лв. глоба. В хотела – трябва да имаш лиценз за ресторанта, за бара, но и за минибара, който е по стаите и т.н. Естествено всичко това се заплаща.

Обслужването – доколкото съм информиран, от 1 юли се закриват да¬нъчните служби по малките градове. И за да направиш една справка, ще трябва да пропътуваш 60 км или 100 км, за¬виси от големината на общината. Г-н Велчев казва, че има Интернет. Сигурно, но в малките населени места телефон няма, камо ли Интернет. И тези 2%, които ги имаше като бизнес по селата, ще станат 0.2 %.

По отношение на ставките ще ви кажа за нашумялото преотстъпване на ставката за данък във връзка с безработицата. Навярно знаете, Търговище постоянно е на първо или на второ място по ниво на безработица. Бяха приети про¬мени в корпоративния закон – който създава производство в тези общини, няма да плаща корпоративен данък. На 17 ноември миналата година Министерството на финансите казва: “Да, добре, ама ако имаш просрочени данъци дори за 5 лв., не можеш…”, “Да, добре, ама има и нови, и нови условия….” С това практически се обезсмислят тези преференции.

Затова в посланието на първо място да се постави решаването на тези уж дребни на пръв поглед проблеми. Сред тях е и намаляването на разрешителните режими. Всички партии говорят за това. Като гледам обаче, нищо не е намаляло. Затова трябва ясно да бъде казано колко ще бъдат намалени през първата година от управлението, колко през втората и т.н.

Още нещо – послания към изрядния бизнес. Сигурен съм, че ако не 100%, то поне 90% от парите, които получи фондация “Демокрация” от ДДС от Видинския край, не са източени от държавата, а са платени от изрядните данъкоплатци по веригата – четвърти, пети и т.н.. Хора, които и хабер си нямат от дарения, платиха тези пари. Те са взети от нас, които работим по дванадесет часа на ден. И идва някой, който казва: “Ти си четвърти-пети, плащай тука.” И естественно изрядният плаща, защото има имущество и иска да си запази бизнеса.

И може би не на последно място е реформата в съдебната система. Неслучайно в изследването е показан висок процент на тези, които търсят справедливост по частен път, защото нямат доверие в държавата. Нека да не е рекет, нека да е съвсем нормална търговска сделка, при която да има спор. Две години и половина не ви мърдат, да не говорим за парите. И в един момент по-малките, по-дребните, които не могат да си позволят разходи за дела и адвокати, пак отнасят каишката.

Иван Токаджиев: Преди 4-5 години, по време на една предизборна кампания ми се наложи да отида в една мощна структура, да почукам на вратата и да започна отда¬леч.“А бе то сега идват избори и т.н. ..” Отсреща човекът каза: “Аа – разб¬рах. Ама объркал си вратата. Ние сме двама. Аз съм определен да давам парите за СДС – то, а колегата е за БСП.”
Какво ми харесва в тази дискусия днес?

Господа другари предприемачи, вашият ресурс не е на първо място. На първо място са вашият опит, вашите познания, вашите контакти.

Заповядайте, влезте наистина в партията и правете политика с този ресурс. А не да чакате от една или друга политическа сила (защото ние не сме по-голямо цвете от другите) да идват, да ви рекетират и това да обс¬лужва единствено самоназначил се политически елит, много малък и тесен, който единствено потребява този ресурс, за да възпроизвежда себе си. Друго не го интересува.

От вас зависи политиката на БСП наистина да се промени, тя да стане наистина народна, наистина в интерес на обществото, а не на опре¬делени люде. И тогава наистина БСП ще вземе властта, но знаейки защо я взима.

Тодор Петков: Повечето неща се казаха. Аз искам да спра вашето внимание само върху един акцент. Да подчертая, че тези проблеми са проблеми № 1, които нашата партия трябва да реши, ако наистина искаме утре да управляваме.
Във връзка с това ние учредихме в Пловдив дискусионен клуб, който има определена цел – да привлича в своите дискусии граж¬данското общество. Това са нашите идеи. На нашите сбирки ние каним ме¬диите. Защо? Защото искаме един път завинаги да се разбере, че ние не сме СДС, който само се оглежда в огледалото. Ние този период го изживяхме. Ние сме национално отговорна партия, която се занимава с ин¬тересите на хората и затова искаме да чуем мнението, включително и на инакомислещи, за нашата управленска политика. Тази политика ще се формира в интерес на всички хора.

Затова смятам, че ще бъде правилно, ако започнем да провеждаме тези дискусии на различни места, а не само в Со¬фия. Позволявам си да ви поканя в Пловдив, когато подготвим следващата тема. Ако ние не се отворим, няма смисъл от всичко онова, което ще пра¬вим. Ние трябва да ликвидираме страха в БСП от бизнеса. Наистина има такъв страх.

Аз не вярвам на тези отговори от изследването, че хората не давали рушвети и сами се оправяли. Повечето хора предпочитат СДС да е на власт просто защото на тях не им е чужд нито един размер на рушвета. Докато по времето на Жан рушветите не вървяха, не се даваха. Нашите ги беше страх от рушвети. И хората видяха, че не могат да си решават проб¬лемите. А по онова време, пък и сега, няма други механизми да бъдат ре¬шавани нещата. Защото има чиновници, които без рушвет не решават нищо. Една скица за строеж не искат да издадат.

Следователно ние трябва да кажем на бизнеса: “Да, когато дойдем на власт, ще имаме еди-каква си данъчна и за¬конова политика, която ще ви развързва ръцете.” И тогава бизнесът ще ни повярва.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук