ДЪЛБОКА КОМА ЗА КРЪГА ОТ ПРЕГОВОРИ В ДОХА

0
226

Статията е от раздела „Нови конфликтни взаимоотношения на международната сцена“ на Атлас на „Монд дипломатик“, 2009
Световната търговска организация либерализира значително търговския обмен, но застоят на преговорите от Доха показва, че догмата, обвързваща развитието и свободната търговия, е опровергавана от фактите.

Общото споразумение за митата и търговията (GATT) от 1947 г. трябваше да представлява четвъртата глава от Хаванската харта от март 1948 г.,
която предвиждаше създаване на Международна търговска организация (МТО). Но американският Конгрес отказа да ратифицира тази харта, отстранявайки МТО за сметка на една по-неангажираща форма на преговори, а именно GATT. Услугите бяха изключени от споразумението и земеделието не бе засегнато от либерализацията.

Но през 1985 г. интересите на САЩ, чиито търговски дефицити бяха изострени от силния долар, съвпаднаха с тези на Европейската икономическа общност, превърнала се в Европейски съюз през 1992 г., и така се постави началото на Уругвайския кръг от преговори: и САЩ, и ЕС желаеха да завладеят нови пазари, като за целта интегрират в GATT земеделието, за което те разполагаха с широко субсидирани излишъци, както и експортните услуги, в които двете доминиращи сили имат голямо „сравнително предимство“.

От началото на 80-те години големите институции в сферата на глобализацията налагат на задлъжнелите страни догмата, според която пречките, спъващи търговията, спъват също и растежа. Само че либерализацията на търговията бе съпътствана от спад в средното равнище на растеж на развиващите се страни (с изключение на Китай и Индия), както и в това на западните държави; а големият растеж на Китай и Индия се обяснява с политиката им на държавна намеса в икономиката, а не със свободната търговия. В действителност равнището на отваряне (1) на най-развитите страни през 2006 г. — 13,5% за САЩ и Япония, 14,3% за 27-те държави от ЕС — бе много по-ниско от това на недотам развитите държави (близо 30%).

162 милиона души в света живеят под прага на бедността. Те не могат да задоволяват нуждите си от храна и преживяват с по-малко от половин долар на ден. 80% от тях живеят в селскостопанските региони на развиващите се страни, които са насърчавани да плащат дълговете си, като ограничават субсидиите и протекциите за внос, подпомагайки земеделските си фирми за износ… Такава бе наложената стратегия от Международния валутен фонд и Световната банка, заменени на 1 януари 1995 г. от Световната търговска организация (СТО). Разполагаща с повече средства за упражняване на принуда от GATT, чийто наследник е тя, СТО притежава Орган за разрешаване на споровете, определящ международноправните отношения и разглеждащ жалбите на страните членки (общо 153 през декември 2008 г.). Дейността на организацията обаче може да бъде възпрепятствана от принципа за консенсус: съществува споразумение, изискващо съгласието на всички.

Заявявайки, че се борят в полза на развитието, преговарящите страни започнаха работа в Доха в края на 2001 г. под унищожителните критики на алтерглобалистите. ЕС и САЩ желаят да изнасят повече промишлени продукти и услуги за развиващите се страни, приемайки за разменна монета понижаването на земеделските мита (то обаче засяга твърде малко собствените им „чувствителни“ хранителни продукти), както и на „несъответстващите на търговията“ субсидии, лицемерно заменени с други, за които се твърди, че нямат ефект върху износа.

По средата на тези преговори Конференцията в Канкун ( Мексико) от септември 2003 г. не приключи с желания успех над обединените развиващи се страни. Тогава западните държави решиха да отслабят тяхната съпротива, като приобщят към неформалните лидери на СТО Бразилия и Индия, които защитават интересите на големите си компании за износ (на земеделски продукти за Бразилия и на услуги за Индия)…

Преговорите обаче са в застой от 2006 г., понеже развиващите се страни, и по-конкретно най-бедните от тях, не са готови да пожертват развитието на собствените си услуги и промишленост за малко по-голям земеделски износ. Те освен това осъждат лицемерието на ЕС и САЩ, с което последните поеха своите ангажименти: Европа изразходи само 2,5 млрд. евро субсидии за износ през 2006 г., но вътрешните субсидии за изнасяните продукти са близо 6 млрд. евро; американците, от своя страна, са принудени да се лишат от своите формални субсидии за износ на памук (253 млн. долара през 2005 г.), но при все това успяха да задържат през същата година равнище от 3,3 млрд. долара вътрешни субсидии за изнасяния памук, а това позволи да се намали чувствително неговата вътрешна цена, която, като се добавят разходите до достигането му до границата, определя също и световната му цена.

Различията между развиващите се страни се изостриха по-конкретно заради покачване на цените на храните, което бе много изгодно за Бразилия. Губейки доверието си на лидер на развиващите се страни, тя желае да ограничи възможностите на последните да предпазват своя вътрешен земеделски пазар, към който вече се отправят повечето от нейните земеделски стоки за износ. Най-бедните страни искат да запазят поне малка част от хранителната си независимост чрез приемането на механизъм за специална защита. Благодарение на твърдата позиция на Индия, последният се превърна в препъникамък за организираната през юли 2008 г. от СТО „миниконференция“ на министрите, на която САЩ блокираха дискусията за намаляване на вътрешните субсидии за памука в сериозен ущърб на африканските страни.

Бележка

(1) Равнището на отваряне изразява съотношението между вноса и износа на дадена държава, от една страна, и нейния брутен вътрешен продукт, от друга (бел. пр.).

Превод Ивайло Буров

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук