ЗА НОВИТЕ РЕАЛНОСТИ – НОВА ПРОГРАМА
Новите реалности
Програмата на БСП от 1994 г . бе синтез на вижданията на БСП към онзи момент „за демократизацията на съвременната българска държава и обществена уредба, за извеждане на страната от кризата и за модернизация на нашето икономическо развитие пред прага на ХХI век” (Пр., с. 3). Безспорно основните цели и ценности, както и много от анализа в нея запазват значението си на основни програмни опори и постановки.
Същевременно изминалото десетилетие ни изправи пред нови реалности и предизвикателства – и в България, и в Европа, и в света. Такива са неуспешното социалистическо управление от 1995-1996 г. и последвалото го различно от очакваното развитие на страната, както и качествено новият етап на европейска интеграция и новата фаза на глобализация в световен мащаб в началото на новия век.
Преходът в България доведе до дълбоко социално разслоение, което поражда новите социални конфликти; бедността и безработицата, престъпността, неграмотността и болестите се превръщат в тежки проблеми с дълготрайни последствия. Мизерните равнища на доходите днес – заплати и пенсии – са тежката социална цена, която хората на труда от града и селото, болшинството специалисти и служители платиха и продължават да плащат за макроикономическата стабилизация след 1997 г.
В политиката демокрацията се профанира, основни демократични права на гражданите на практика се обезсмислят. Скокообразно расте „партията на протеста” – на отвратените от държава и политици – подходяща среда за най-безотговорен популизъм – както крайно десен и креслив, така и по-приглушен, но затова и толкова по-опасен.
В обществото се налага всемогъществото на безконтролните пазарни сили, пазарният радикализъм и криминализирането на стопанската дейност, което подменя основни етични норми на взаимоотношения в публичната сфера. В резултат на практика са зачеркнати признанието за честно положен труд, равните права за достъп до основни публични услуги и т.н.
Тежък упадък изживяват и духовността, човечността. Трайните стойности на човешката култура отпадат пред всепроникващия напор на „живите реалности” на „големия брат”.
Най-общо може да се каже, че сегашната програма бе приета към края на един първи етап от прехода, когато в страната бяха формирани структурите на демократичната политическа система съгласно конституцията. Но в нея не можеха да бъдат отчетени реалностите на новия етап на утвърдили се в страната капиталистически отношения с недостатъчно конкурентна икономика, огромна социална диференциация и невероятно обедняване, както и на членство в Европейския съюз при неблагоприятни условия и в променена среда.
За новата програма
Ето защо 46-ият конгрес на БСП реши „да се даде реален тласък на работата по нова програма на партията, която да бъде обсъдена широко с нейния актив и след допитване до всички членове тя да бъде утвърдена” (Пр, с.12). Повече от очевидно е, че ни е нужно не самоцелно „писане на нови програми”, а напротив – отговорна разработка на нов програмен документ, който да ни даде необходимата програмна основа за успешна политика в защита на жизнените интереси на широките слоеве на обществото, както и за реализация на определящите национални приоритети.
Независимо от цялата сложност и противоречивост на процесите в съвременния свят и на отпечатъка им върху страната, „БСП не може да отстъпи от своята социална идентичност, от своята социална същност като партия на демократичния социализъм” (ПР, с.10). Затова и определящата задача на новата програма на партията следва да бъде: защита на интересите на труда, демокрацията и социалната справедливост чрез дълбоки промени в обществено-икономическите структури по еволюционен път (НРНП, с.2-3).
Именно програма, подчинена на тази основополагаща задача, може да стане надеждна основа за реализиране на левия проект в България. Този проект бе достатъчно отчетливо очертан в решенията на 46-ия конгрес на партията – това е проектът, „с който трябва да започне изграждането на социална държава по европейските модели и новите значими трансформации в тях, като се отчита българската специфика. Това е социална държава на активните и инициативните, предприемчивите и по-образованите – позитивна социална държава, която може да създаде условия за намаляване на бедността и неравенството, за подкрепа на най-засегнатите социални слоеве, за едно по-справедливо и по-солидарно общество. (ПР, с.10).
Ориентир за осъществяването на такъв проект следва да бъде доближаването и изравняването със средните показатели за доходи и жизнено равнище в Европейския съюз. Периодът, за който би трябвало да се постигнат такива цели и следователно времето, което новата програма обхваща, е предстоящият период от следващите 10-15 години.
ПОУКИТЕ ОТ РАЗМИНАВАНЕТО МЕЖДУ ИДЕИ И ПОЛИТИКА
Програмата на партията ясно декларира: обществата на авторитарния социализъм, като това в България, изведоха своите страни от вековна икономическа изостаналост, но не успяха да осъществят по-висока степен на свобода и демокрация; гарантираха социалните, обаче допуснаха сериозни нарушения на личните права на човека. Техният провал не е резултат от победата на капитализма. В основата му стоят принципни слабости на създадената политическа и икономическа система за реализиране на социализма, а също така тяхното вкостеняване, липсата на развитие съобразно новите условия и предизвикателства (Пр., с.19).
Освен достатъчно убедително свидетелство срещу илюзорни носталгични тежнения, тази недвусмислена оценка сочи и фаталните последици от базисното разминаване между ценности, идеи и политика. Защото именно това разминаване е в корена на провала на обществата на авторитарния социализъм, както личи от причините за него, назовани с безкомпромисна яснота в сегашната програма на партията:
– авторитарна политическа система, която не функционираше демократично и водеше до потъпкване на основни свободи и права на гражданите;
– неефективна, бюрократизирана командно-административна икономическа система на тотално централизирано планиране, която потисна и прекомерно одържави частната собственост, дълбоко деформира пазара и доведе до неконкурентоспособност на икономиката;
– сливане на управляващите комунистически партии с държавата, което породи тежки деформации в ролята и в саморазвитието на партиите като обществено-политически и парламентарни формации;
– криза на политическите и държавните елити, която постави управлението на партиите и на държавите в ръцете и на много хора с посредствени политически, интелектуални, професионални и морални качества (Пр.,с.18).
В програмата си от 1994 г. партията заяви, че „определящи за модернизацията и просперитета на България са създаването на правова държава и преходът към гражданско общество със социално и екологично ориентирано пазарно стопанство” (Пр.,с.33). Разграничавайки се от допуснатите извращения на социалистическите идеи, партията заяви решимостта си „още по-категорично (да) се противопоставя на усилията на крайнодесните политически сили у нас да върнат България в периода на дивия капитализъм” (Пр., с.21).
Равносметката на прехода, която партията направи още преди четири години на 45-ия си конгрес обаче се изрази в констатацията, че „резултатът е капитализъм в неговите най-уродливи форми, което доведе до упадък – социален, икономически и духовен.” (ПП, с.19). Макар и да не отразява постигнатото в демократизацията на обществото и държавата, тази равносметка отразява реалностите в живота на милиони български граждани.
Главната причина, посочена тогава от конгреса, е, „че СДС от самото начало на промените натрапи шоково-монетарния вместо провеждане на социално-пазарния модел на реформа, който бе отстояван от БСП. Необходима предпоставка на този модел стана крайната политическа конфронтация като удобно прикритие за овладяване на икономическата власт и държавните институции” (ПП, с.20).
Също тогава ясно бе назована и отговорността на партията – „БСП носи огромна отговорност за това, че не успя да отстои и да реализира социалния модел на прехода, независимо че два пъти спечели абсолютно парламентарно мнозинство. На БСП не достигнаха политическа воля и последователност да реализира необходимите икономически реформи, независимо от политическата цена. Българските граждани можеха да оценят този политически риск и отговорност” (ПП, с.21).
Но главният политически извод с най-съществено значение за бъдещето, който партията тогава изведе от равносметката на изминалия период бе, че „голямото завоевание в началото на прехода бе приемането на новата Конституция на Република България като основа за по-нататъшното развитие на страната като демократична, правова и социална държава” (ПП, с.19). Днес този извод придобива нова актуалност като практическа основа за политиката на партията в предстоящия период: преодоляване на кризата на демокрацията и върховенството на закона и утвърждаване на социална сигурност в живота на хората – т.е. политика на последователна социална демокрация, солидно обоснована в съвременните български условия.
КРИЗАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ МОДЕЛИ
Още преди столетие и половина в Комунистическия манифест Маркс и Енгелс разкриха помитащата всякакви прегради мощ на глобализиращата се капиталистическа система: „чрез експлоатацията на световния пазар буржоазията превърна производството и потреблението на всички страни в космополитически… На мястото на старото местно и национално самозадоволяване и затвореност се появяват всестранна размяна и всестранна зависимост на нациите една от друга.” Чрез дълбоки реформи и внасянето на съществени социални регулатори капитализмът от втората половина на миналия век съумя да овладее колосалните противоречия, непрестанно пораждани от този всеобхватен процес на капитализация, да постигне нов непознат ръст на производството, науката и технологиите.
Новите дълбоки кризисни процеси, обхванали най-развитите индустриални държави през последното десетилетие обаче, свидетелстват за това, че както консервативният, така и либералният модел не са в състояние вече да предложат необходимата концептуална основа за успешно регулиране на световната икономика на новия етап на нейната глобализация. Нещо повече, политиката, основана на крайните форми на тези модели – либертарианството и т. нар. неоконсерватизъм – на практика води до допълнително изостряне на базисните противоречия на съвременния капитализъм.
В западноевропейските страни търсенето на работещи баланси между императивите на пазарната конкуренция и изискванията за социална справедливост доведе до политика, условно характеризирана като европейски социален модел. Независимо че в следвоенния период в много от страните такава политика бе следвана от десни правителства, тя носеше и носи отпечатъка на европейския социалдемократически политически модел.
Но новият етап на глобализация постави на крайно изпитание и този модел, намерил реализация в съвременната социална държава. В западноевропейските страни социалната държава изживява дълбока криза, предизвикана от непознатата досега сила на глобалната пазарна конкуренция и по-специално от изключителната мобилност на световните капитали, както и доминиращата роля на спекулативните капитали.
Пряка и особено съществена последица от кризата на политическите модели е новата криза на политическото представителство. Политиката и представителството са в сегашната си най-ниска точка на доверие от страна на гражданите поради комплекс от причини, но централната е, че реалностите в съвременните общества принизяват или направо потъпкват мястото на човека като пълноценна личност със свой глас в развитието на обществото, с възможност да води свой достоен живот.
Историческото предизвикателство пред съвременната социална демокрация следователно е да осмисли дълбочината на промяната, която е нужна, за да надделее хуманистичната алтернатива за устойчиво развитие и да предложи адекватен на новите реалности модел за политика, подчинена и последователно изградена върху ценностите на демократическия социализъм. Затова днес и демократичната левица като цяло, и социалдемокрацията в частност усилено разработват и конкретизират програмните си разбирания за ценности и идеи, за политика и управление като взаимосвързани и допълващи се елементи на цялостна алтернатива на сегашната глобализация, подчинена на всевластието на пазара.
ЦЕННОСТИ, ИДЕИ И ПОЛИТИКА – В ЕДИНСТВО!
На сегашния етап в партията се изказват немалко мнения, които под различни форми оспорват необходимостта от нова програмна разработка – според някои в съвременното българско общество няма място за ляв проект, според други и сега разполагаме с достатъчна програмна яснота, според трети пък нямаме достатъчно капацитет за нов програмен продукт. Независимо от аргументите, всъщност тези становища означават съгласие с твърденията на нашите опоненти – че в съвременните условия е възможна само дясна политика, че социалистическата партия не е способна да предложи съвременна европейска визия и политика за България.
Нужно е да си дадем ясна сметка, че без програмно обоснована политика партията не може да разшири доверието и подкрепата към себе си, не може да бъде убедителна и настъпателна при участието си в политическия живот и във властта. Несъмнено днес осмислянето на основни ценности и още повече – обвързването им с послания и политика, е свръхсложна задача, но напълно решима, при условие че с нея се ангажира целият теоретичен и политически потенциал на партията.
Ето защо пред нас днес възниква двойното предизвикателство – да се постараем да дадем солидна интерпретация на основополагащите за левицата ценности в съвременните български условия, като същевременно ги обвържем в единно цяло с програмните идеи и практическата политика, която предлагаме. Това е необходимото и решаващо условие партията да заеме активна водеща позиция в дебатите и процесите, определящи за предстоящия период на развитие на страната – задача, от която нямаме право да се отклоняваме.
Ценности
В своята програма още преди десет години партията ясно заяви, че „е партия на демократичния социализъм, на намиращия се в процес на обновление демократичен социализъм… в съответствие с новите реалности и предизвикателства на завършващия ХХ век и настъпващия ХХI век. Българската социалистическа партия възприема класическата ценностна триада на демократичния социализъм, кристализирала в програмните документи и в практиката на социалдемократическите партии и на Социалистическия интернационал: свобода, справедливост и солидарност” (Пр.,с. 22). Както и че „днес за нас придобиват особено голямо значение и актуалност и следните ценности: мирът, екологичната сигурност, новото качество на живота, новата хуманизация на обществото, реализирането на всяка човешка индивидуалност” (Пр.,с. 23-24).
Затова първата ни задача днес е както да актуализираме, така и да „приземим” представите си за комплекса от ценности, които искаме да вградим в политиката си за реализация на левия проект в България през следващите 10-15 години. Без такава първа стъпка рискуваме да останем на територията на т.нар. лява идея, която, независимо от емоционалния си заряд, не може да бъде заместител на солидната теоретична и концептуална основа, необходима за успешна политика.
Свободата е определена в програмата на партията като присъща и на индивида, и на народа. „Всеки човек и всеки народ трябва да бъде свободен както от политическо насилие, така и в реализацията на своите творчески способности” (Пр., с. 22). Независимо че това определение запазва непреходната си стойност, в реалностите на съвременното общество представите за свободата, както и за другите ценности, преминават през развитие и конкретизация.
Съвременното разбиране за свободата надхвърля индивидуалната свобода на избора; свободата не е естествена даденост. Принципът е “равна свобода за всички”, а не само за икономически и социално силните. За реализацията на свободата освен формални са необходими и материални предпоставки; необходима е и повече лична отговорност, съчетана с отговорността за другите.
Справедливостта в програмата се разглежда като „равенство на възможностите, като осигуряване на благосъстояние на всички граждани, като премахване на всякаква дискриминация срещу хора и социални групи, като еднаква ценност на всички човешки същества и като условия за свободно развитие на човешката личност” (п.т.).
Днес справедливостта надхвърля простото равенство пред закона, като обхваща и равенството на политическото участие, и равенството на стартовите възможности, на жизнените шансове. Това означава създаване на гарантирано равенство спрямо жизнено необходимите предпоставки за достоен живот, доколкото пазарът оптимизира икономическите решения, но съвсем не може да бъде последна инстанция за справедливо разпределение на жизнените шансове.
От решаващо значение за практическа реализация на справедливостта като обществена норма е публичното определяне на критериите за обществено полезните приноси. Това е необходимо, за да се реализира социалната справедливост комплексно, като пълна интеграция на индивида в общността, при която равенството на шансовете е свързано с различия спрямо резултатите.
Солидарността е определена в програмата като „израз на общността на човечеството, на взаимозависимостта между хората и народите, на необходимостта от взаимодействие за постигане на човешките идеали” (п.т.).
Като крайъгълен камък за програма на партията солидарността означава, че свободата и справедливостта могат да бъдат осъществени само когато хората действат солидарно; при това тя надхвърля солидарността в рамките на групата и обхваща понятието за общото благо. В този смисъл солидарността представлява онази непреходна ценност, която формира етичното ядро на европейския социален проект в неговите съвременни измерения и която най-пряко се противопоставя на господството на комерсиализацията и всевластието на пазара.
Възприемането на ценностите като програмна основа, означава не просто дефиниране на специфичното им съдържание, но и разглеждането им в цялост и взаимовръзка, като равнопоставени и взаимодопълващи и модулиращи се. Така формирано ценностно ядро на програмната партия придава смисъла, насоката и обосновката на политическите й проекти, способни да печелят обществена подкрепа и да предлагат позитивни решения в интерес на широките слоеве на обществото.
В условията на разрастваща се глобализация от особено значение за партията е да потвърди това ценностно ядро, като валидно не само за България, а и в рамките на обединяваща се Европа и на целия свят. То представлява свързващото звено между различните леви политически течения и формации, между социалистическите и социалдемократическите партии, които търсят и прилагат форми на интернационална солидарност и взаимодействие за формулирането и провеждането на политика, алтернативна на политиката, основана на либералния или на консервативния модел и ценности.
Идеи
В днешните условия определенията за висши ценности драстично се разминават с житейските реалности; на свой ред това прави всяка възвишено формулирана мисъл неадекватна на живия живот. Не е така обаче, когато ценностите намерят израз чрез програмни послания, които са способни да задоволят нуждата на съвременния човек от идеен хоризонт, от духовен контекст, в който да разположи собствения си живот.
Свободни граждани. За хората днес абстракцията свобода може да придобие реална стойност, ако достоверно се свърже с битието му на гражданин със свое място и права в обществото. На практика това означава личните и гражданските права на всеки, заложени в конституцията и законите на страната, да бъдат потвърдени с реални условия и гаранции за осъществяването им.
Наред с личните и гражданските, не по-малко необходими за свободата на човека днес са и политическите и икономическите му права; реалното им упражняване изисква и предполага всеки да може да получи нужното образование, медицинска помощ и социална сигурност, както и да има реален глас в политическия живот. Вградена в разбираемата и привлекателна идея за свободния гражданин, свободата като ценност в социалната си интерпретация може и трябва да стане основна опорна точка на програмно обоснована политика на партията.
Справедлива държава. Справедливостта като реална ценност в условията на ежедневието ни също звучи едва ли не като неуместна подигравка, още повече, когато се свързва с поведението на държавата. Независимо от дълбокото разочарование от институции и практика обаче днешният гражданин продължава да очаква и да търси присъствието и съдействието на съвременна държава, за да може да решава проблемите си – да получи защита чрез закона, да намира работа срещу достойно заплащане и безопасни условия на труд, да създава дом и семейство.
Затова не бива да се боим да заявим, че поддържането на необходимата справедливост в обществото – като изравнени възможности за развитие на всеки, както и като гаранции за достъпа до основни публични блага и услуги, нужни за достоен живот – следва да бъде грижа и отговорност на съвременната демократична и правова държава. Социалната й същност и роля са насъщна потребност за гражданите и именно БСП е политическата сила, която е длъжна да обоснове и докаже способността си да гради такава държава.
Солидарно общество. Може би подложена най-силно на ударите на съвременните глобални реалности е ценността на човешката солидарност – в днешния свят на абсолютизиране на индивидуалните предпочитания и изяви, подчинени на императивите на пазара, представите за взаимност и съпричастност търпят най-драстична девалвация. Но и в този случай зад ежедневната отчужденост и съперничество прозира, а в моменти на екстремна заплаха дори взема връх колективното начало у хората, потребността и готовността да се усетят част от сплотена общност, в която се чувстват не само по-сигурни, но и по-пълноценни като личности, живеещи и за другите.
Затова БСП следва да обоснове идеята, че гражданското общество, което съвременниците ни приемат като желана цел, на практика остава недовършено и половинчато, ако не е и солидарно – т.е. общество на самостоятелни и отговорни участници, които търсят собствената си реализация и чрез взаимопомощта, чрез кооперативния принцип като жизнено необходим компонент за достоен живот в модерното общество. Именно солидарността е онази ценност, която, получила плът и достоверност чрез реализуеми идеи, може да даде реално предимство на левия проект пред конкурентите му отдясно.
Политика
Без действена политика, способна да спечели необходимата обществена подкрепа, идеите и ценностите в тях си остават благи пожелания. Това не означава грубо прагматизиране и опортюнизъм, а напротив – отговорен политически курс, предлагащ осъществими решения на проблемите на страната, който последователно се изгражда въз основа на ясни ценности и работещи идеи.
За съвременната социална демокрация предизвикателството е двойно по-голямо, тъй като тя е призвана да очертае политически проект за алтернативна глобализация, съчетаващ пазарната икономика с непазарно общество. Такава свръхцел изисква дълбоки промени в икономическите основи и публичните структури на съвременните общества, способни да насърчат производителната конкуренция и едновременно да осигурят нарастваща сигурност и справедливост.
Реализацията на такава цел в български условия става още по-сложна – очевидно е, че готови социалдемократически модели и решения, които пряко да бъдат приложени в България, не може и да има. Но това не може да означава отказ от необходимостта политиката, която БСП предлага, да отразява съвременната лява социалдемократическа алтернатива, насочена към защитата и реализацията на основните права на всеки гражданин за достоен живот.
На сегашния етап е целесъобразно програмните търсения и разработки да се съчетаят с разработката и приемането на политически позиции на БСП по няколко остро актуални проблеми пред страната днес. Сред тези проблеми са:
Инвестиционната политика и усвояването на еврофондовете. На сегашния етап първостепенна актуалност има задачата за разработка на ефективна инвестиционна политика, която чувствително да повиши нормата на натрупване в икономиката, за да се постигне по-висок темп на растеж и по-висока трайна заетост при достойно заплащане. Срочността на тази задача се засилва във връзка с необходимостта да се осигури максимално ефективно усвояване на ресурсите по линия на Структурните и Кохезионния фонд на ЕС.
В тази връзка е необходимо Висшият съвет на партията да изработи и приеме позиция, очертаваща инвестиционната политика в полза на конкурентни производства в индустрията и селското стопанство, както и развитие на информационните, комуникационните, финансовите и др. видове съвременни услуги. При това е наложително да се очертае участието в инвестиционния процес на стопански субекти както от частния, така и от държавния и кооперативния сектор, както и на общинско равнище; да се дефинират и основните начала за развитие на форми на публично-частно партньорство при реализацията на инвестиционни проекти.
Необходимо е БСП да поеме активна роля по отношение на изготвянето и реализацията на Националния план за развитие, както и на средносрочната рамка и оперативните програми по линия на Европейския съюз. В тази насока да се разработват и огласяват предложенията на партията за развитие на икономиката и на регионите, за ускорена модернизация на националната инфраструктура.
Публичната собственост и следприватизационният контрол. Нужно е да се актуализира виждането за мястото и ролята на публичния сектор в стопанския живот и в социалната сфера. Както глобализираната пазарна конкуренция, така и кризисното състояние на основни сектори на икономиката и публичните услуги в страната изискват укрепването и развитието на публични структури, способни да участват пълноценно в развитието на конкурентни стопански дейности, както и да предлагат публични услуги при конкурентни цени и повишено качество.
Същевременно е необходимо качествено да се повиши ефективността на следприватизационния контрол по отношение на изпълнение на ангажиментите както на приватизатора, така и на съответните държавни органи. Нужно е да се осигури добросъвестно изпълнение на поетите ангажименти и постигане на по-високо качество при по-ниски цени на производството и услугите, предлагани от приватизираните предприятия.
Бюджетното програмиране и данъчната политика. Същата актуалност има и приоритетната задача за формулиране на бюджетна и данъчна политика за предстоящите три години и в по-далечна перспектива, която отговаря на разбирането за активна социална държава, способна да насърчава икономическия растеж, повишаването на заетостта и градивната конкуренция, както и да намалява социалните неравенства и да преодолява крайната бедност в обществото. Това означава и разработката на основните параметри на съответна данъчна политика.
В съответствие с целта за активна данъчна и бюджетна политика в частност е целесъобразно да се вземе решение за отпадане на 40-процентното ограничение на нивото на бюджетния разход спрямо БВП. Възприемането на такова ограничение има смисъл само в случай, че играе ролята на основно бюджетно правило, заместващо изискването за нулево салдо и скрит резерв на превишение на приходите над разходите на консолидирания бюджет.
Доколкото на практика остава да се прилага правилото на бюджетното салдо, то отпада необходимостта от второ допълнително ограничение на бюджетната политика. Отпадането на последното създава реална възможност за постигане на бюджетен баланс при по-високо равнище на приходи и разходи, което на практика създава предпоставки за по-мащабни бюджетни програми.
Парламентарна дейност
В предстоящия период е необходимо съществено да се повиши активността и резултатността на дейността на партията по линия на законодателната власт, както и на равнище на местното самоуправление. Формите на представителна демокрация – Народното събрание и общинските съвети, са форумите, в които представителите на БСП и на левицата следва най-ясно и аргументирано да отстояват политическите позиции и проекти на партията, основаващи се на нейните програмни ценности и идеи.
В тази връзка е нужно БСП и Коалиция за България да станат инициатори на дълбоки промени в организация и начина на работа на парламента, осигуряващи спазването на Конституцията и нормативните изисквания, както и необходимата публичност и връзка с избирателите. Тези промени са необходими не като самоцел, а като особено важно условие за утвърждаване авторитета на държавните институции и на законовите норми, необходими за осигуряване на повече и по-ефективни инвестиции, по-висока производителност и равнище на заплащане, както и на по-висока степен на социална сигурност и реална защита на правата на гражданите.
*
БСП следва да остане и се утвърждава като програмна партия в новите реалности, защото само като такава ще бъде в състояние да разработва и провежда последователна политика на социална демокрация, способна да реализира левия проект в съвременна България. Това съвсем не означава просто да се преповтарят веднъж приети програмни постановки, а напротив – да се обновява програмната основа на партията и паралелно да се подготвят и реализират политически проекти и управленски алтернативи, изградени въз основа на ценностите и идеите, защитавани от партията.
Използвани съкращения:
Пр. – Програма на БСП – нови времена, нова България, нова БСП
ПП – Политическа платформа на 45-ия конгрес на БСП
ПР – Програмна резолюция на 46-ия конгрес на БСП
п.т. – пак там
НРНП – Направления за разработка на нова програма на БСП, утвърдени от Комисията за разработка на нова програма на БСП на 17 февруари 2006 г.
(Позицията е утвърдена от Комисията за разработване на нова програма на БСП на заседанието на Комисията на 25 май 2006 г. – окончателен текст с отразени предложенията, направени на заседанието)
29 май 2006 г.
