Професор, доктор по история. Работи в областта на българо-руските и българо-съветските връзки. Автор е на книгите „Българо-руски революционни връзки 1885-1917 г.“, 1965 г.; „Г. В. Плеханов и социалистическото движение в България“, 1978 г.; „Ленин и България – Биохроника“, 1980 г. (две издания); „Чествуване на Октомврийската революция в България 1918-1944 г.“ в съавторство с проф. Цанко Николов; „Революционна България и революционна Русия“ 1987 г. и др.
Тодор Луканов е от първото поколение български социалисти. Той е близък приятел и съратник на първите дейци на Българската социалдемократическа партия. Както и всички дейци от това благоевско поколение. Те бяха едновременно и не само първите пропагандатори и организатори на партията, но и първокласни журналисти – публицисти, оратори, както на събрания и митинги така и като депутати в Народното събрание. Около Благоев се формира една фаланга от първокласни партийни дейци, възпитаници на най-престижните европейски университети. Там на Запад се ковяха първите кадри интелектуалци на българската социалдемокрация.
Те бяха щастливи, че доживяха и станаха свидетели на крупни български и международни исторически събития. Това поколение дълго време неоснователно ще се счита, като носител на социалдемократизма, т.е. на реформи за легализма, парламентаризма, че е беда, че е расло и възпитано от идеите на Втория интернационал и че след образуването на Коминтерна и Октомврийската революция една част от него е станала пречка по пътя на нейната ленинизация.
Т. Луканов беше от това поколение в историята на българския социализъм. Той най-болезнено преживя трагедията на този преход и прелом от теснячеството към болшевизма. От първи пионери на социализма, в новите условия в това число и Луканов започнаха, да се считат като носители на опортюнизма и десния уклон в партията, в насаждане на опортюнизъм и ревизионизъм в българското комунистическо движение. Към това поколение партийни кадри се изпитваше недоверие, от тях се изискваше да се преварят в болшевишки котел, да се очистят от социалдемократическите преживелици и станат истински болшевики. Но трудно и болезнено от тесняка ставаше болшевик.
Тази съдба преживя лично и Тодор Луканов, за когото ще стане дума. Много тежки удари понесе той, много унижения и оскърбления незаслужено преживя, но за негова чест остана докрая на живота си верен на идеалите на своята младост.
И така, кой е Тодор Луканов? Какви следи остави той в историята на българския социализъм? Кой е този човек, за който в официалната партийна историография се пишеха само ругатни, епитети и квалификации от най-долнокачествено естество. За поколенията след неговата смърт (1946 г.) той си остана човекът-виновник за поражението на Септемврийското въстание, главния виновник за неутралитета на БКП по време на Юнските събития в България през 1923 г. Само с неговото име се свързваше т.нар. „контрапарола“ (да не се обявява въстанието през септември 1923 г.).
Задачата на настоящата статия, основана на автентична документална база от българските и руските секретни архиви хвърля нова светлина върху ролята и мястото на Тодор Луканов в нашата партийна история. Нови документи и аргументи очистват от злокачествените налепи чистото лице на един голям патриот, оратор, депутат, всеотдаен на едно велико дело и идеал-социализма.
* * *
Тодор Станчев Луканов е роден на 1 декември 1874 г. в бедняшко семейство от Ловеч. Младият любознателен юноша завършва ловешката гимназия, със специална стипендия. След това ние ще го срещнем в Софийския университет като студент по химия. Само четири години преди да завърши Софийския университет, на Бузлуджа е създадена Българската социалдемократическа партия (1891 г.). Идеите на социализма бързо се разпространяват и обхващат предимно учащата се младеж. Тогава битува един стар афоризъм! Човек, който не е бил социалист преди двадесетгодишната си възраст, е човек без сърце; човек, който е останал социалист след това, е човек без мозък. „Втората част от афоризма Т. Луканов през целия си живот опроверга. Социализмът става мода и в Софийския университет е създаден социалистически кръжок, в който той участва най-активно. Хуманните идеи на социализма не само че стават негово твърдо верую, но той се превръща в техен неуморен пропагандатор и агитатор през целия си живот. Като учител в Плевенската гимназия учи и възпитава в духа на социализма не само децата, но и техните родители. Той е любимец на ученици и родители. С неговото име са свързани и първите крачки на социализма в Плевен и Плевенско…
За тази му дейност е уволнен и лишен завинаги от учителски права.
През 1898 г. Луканов вече се е записал като студент по право в Юридическия факултет на Женевския университет, където кипи бурен политически живот. Женева с право е наречена „Мека на социализма в Европа“. Тук си дават среща едни от първите величия на социалистическото дело и мисъл. Най-многочислена е руската политическа емиграция. Нейният духовен баща е Г.В.Плеханов. Той е толкова убедителен в пропагандата на социализма и в речта, и в печатното си слово, че по образните думи на Г. Бакалов, българските студенти само за 24 часа стават социалисти. Тодор Луканов е един от най-редовните посетители на лекциите на Плеханов.
Тук оратори и лектори са такива социалистически знаменитости като Жан Жорес, Жюл Гед, Карл и Вилхелм Либкнехт, Август Бебел и др. Най-предпочитаният обаче за българските студенти е Плеханов, а и самият той е изпитвал най-големи симпатии към любознателните българи. Първото поколение женевски възпитаници – Кръстьо Раковски, Георги Бакалов, Стоян Ноков, рано починалият Слави Балабанов и др. като щафета предават на по-младите симпатиите на българите към Плеханов. Те го канят за професор в Софийския университет, а съпругата му Розалия Марков – за лекар. Отклонихме се за минута от Луканов, но и той е един от запалените и запленените от словото на Плеханов. Това са и за Луканов първите уроци по социализъм. За това ще ни разкажат и спомените за женевските години на Луканов, негови състуденти и съмишленици.
Тук Луканов за пръв път ще изучава и лично ще се среща с някои анархиствуващи студенти, ще осъжда и критикува екстремисткия социализъм, левичарските отклонения, с които по-късно често ще се среща. В средите на руската емиграция има още много поклонници на терористическите организации като „Народна воля“ и др. А Плеханов от народник е направил своя преход към научния социализъм.
От Женева Луканов възприема и прилага в българските условия парламентарните форми на борба, защитник на легализма и еволюционизма. Това е същностна черта на тесния социализъм в България и на неговия пръв ръководител, теоретик и идеолог Димитър Благоев – един от най-близките приятели на Луканов от тесняшкото ръководство. Когато върху Луканов се сипят какви ли не хули и клевети по време на юнските и септемврийските събития през 1923 г. Д.Благоев ругателски или най-малко критически думи не изрече срещу Луканов. Неговите възгледи и концепции за развитието на революционния процес в България, за тактиката на партията съвпадат с възгледите на Луканов, или по-точно Лукановите съвпадат с тия на Благоев. За това говори и единственото и последно интервю, което Благоев дава на военния кореспондент на английския вестник „Таймс“ през 1920 г. За гореказаното сам читателят ще се убеди, в поместеното тук интервю на Благоев. Затова то бива укрито за дълго време от официалната историография.
Читателят не бива обаче още тук да остава с убеждението, че Луканов при всички случаи е защитавал само легалните форми и методи на борба. Т. Луканов умее да съчетава успешно легалните с нелегални форми на действия, проявени най-ярко в дейността на Плевенската партийна организация в годините на следвоенната криза.
И така престоят на Луканов в Женева, общуването му с най-видните личности на международното социалистическо движение му помагат да усвои най-характерните ценности на европейския социализъм и да се оформи като политически деец на БРСДП(т.с.) от първа величина.
Когато след успешния завършек на висшето си юридическо образование, в Женева Луканов се завръща в България, той се установява на работа в Плевен като адвокат. Върху неговите плещи сега пада цялата организирана и социалистическо възпитателна дейност. Със своята богата култура, с големия обем от познания по история и теория на социализма. Т. Луканов бързо се утвърждава като един от първите ръководители на партийната организация в града. По-късно социалистическата му дейност бързо ще излезе извън границите на Плевен…
Нека, още тук да кажем, че в неговата организационна дейност, пръв помощник е съпругата му Константина Луканова (Коца). Тя е първата жена социалистка в града. Нейната съпричастност в партийните дела ще Ј донесе не само голяма популярност и уважение, но тя редом със своя съпруг ще преживее по-сетнешната трагедия и политическа драма, разиграла се в емиграционните години срещу самия Луканов. Коца, както гальовно я наричат всички нейни съмишленички с които работи, никога не е изпитвала колебание за избрания от нея, от Луканов и цялото му семейство път. Тя отглежда и възпитава във вярност към идеите на социализма трима сина и една дъщеря, които по-късно ще изградят активна политическа и научна своя биография.
В Плевенската организация Луканов преживява и сам участва в три войни. Макар и на фронта той не прекъсва връзките си с плевенските социалисти. Щастие за Плевенската градска и окръжна партийна организация е, че в нейните редове работи такъв талантлив организатор и пропагандатор на социалистическите идеи като Луканов. От 1913 до 1923 г. Луканов достойно представлява Плевенската организация в Народното събрание, избиран винаги с едно завидно мнозинство. И неслучайно, а напълно естествен и логичен е неговия избор през 1919 г. за организационен секретар на партията. Това е акт на признание, уважение и доверие на първите ръководители на партията и лично на Благоев. Той вече е записал един богат социалистически актив в благоевското тесняшко движение.
В какво по-точно се изразява този негов социалистически актив? Луканов като първи секретар на Плевенската партийна организация взема най-активно участие в подготовката на Осмия партиен конгрес в Плевен през 1901 г. Този конгрес, проведен в един предимно селски район засилва влиянието на социалистите в Плевен и района. Луканов е осигурил много гости от околните села и градовете от този окръг. Със своя авторитет и обаяние, което си е спечелил, в този район, той привлече и докара хиляда хора на митинг. За пръв път тук трудовите хора и партийните съмишленици ще се срещнат с известните в цяла България партийни дейци Благоев и Г. Кирков.
Самият факт, че Г. Кирков е плевенчанин и редовните му посещения в града, лекциите които изнася, беседите и събранията на които често е оратор (и то сладкодумен и голям хуморист) разширяват влиянието и интереса към социалистическите идеи в Плевенския край. Между Луканов и Г. Кирков съществува чиста, неподкупна и сърдечна дружба.
В Плевен Луканов не е самотен социалистически деец. Заобиколен е с много свои верни и предани докрая на живота си съратници. Най-голяма помощ му оказват известните и популярни в плевенския край дейци Ламби Кандев, Петко Бърдаров, Димитър Монов, Петър Начев и плеяда още тамошни партийни съмишленици и дейци.
Неотменно ще присъства на всички партийни конгреси като делегат от Плевен. Той е единственият делегат от провинцията на който възлагат за председателства конгреса. Това е мерило за доверието, което му оказва Централния комитет.
През 1903 г. ще се състои в Русе един от поредните конгреси. На този конгрес става Разцеплението в редовете на българската социалдемокрация. Това е първото разцепление водещо до организационно разграничаване. От тук нататък ще имаме две партии, а след това, три, четири и т.н. Но разцепление има и през 1892 г., т.е. само една година след Учредяването, т.е. след Бузлуджа. (Но след две години е последвало обединение – 1894 г.). Връщаме се към първото разцепление, за да подчертаем, че от 1903 г., след това вече няма никакво обединение. Започва остра фракционна борба. Този акт в българската социалдемокрация тревожи дълги години, ръководството на Втория интернационал в лицето на неговото Изпълнително бюро и то ще положи много, не безуспешни усилия за обединението на разцепената българска социалдемокрация и на синдикалното движение.
Плевенският делегат Луканов е избран в петчленната комисия по финансовите дела. По своя инициатива, той използва конгресната трибуна да засвидетелства своите лични симпатии и уважение към Г. Кирков, като предлага да се протоколира благодарността на конгреса към Кирков, който без всякакво възнаграждение взема най-активно участие в списването на партийния орган „Работнически вестник“.
Т. Луканов застава безрезервно на страната на благоевци, против широкосоциалистическата партия начело с Янко Сакъзов.
Политическата му дейност все повече набира сили и той започва постепенно да се счита вече не само като регионален деец на партията, а деец от национален мащаб. На ХII конгрес на партията, състоял се през 1905 г. в София Луканов е избран в три комисии: Тричленна комисия по разни въпроси. 2 Във финансовата комисия и 3. В анкетната комисия, която трябва да провери взаимните обвинения, появили се в печата и на конгреса. Избирането му в три комисии е твърде показателен факт. На него се гласува от най-висшия партиен орган доверие, като честен и обективен човек, който никога не може да подведе партията, тя му вярва, че той ще каже истината, колкото и горчива да е тя. Благоев ще пише специална статия за другарските отношения в партията. Казано на съвременен език това е комисията по партийна етика. Трябва да се изяснят вътрешно-партийните спорове, които често имат субективен характер, опира се до личностните отношения, създадени вътре в партията. Слабостите и крамолите в партията умело се използват от техните идейни и политически врагове.
Заедно с това е нужен строг финансов контрол, партийните оскъдни пари трябва да се пестят, партийните органи „Ново време“ и „Работнически вестник“ често изпадат във финансова криза. Агитационната и пропагандистка дейност изискват възприемането на строг финансов контрол. И за всичко това пак на Луканов се гласува доверие в тази морална и материална област. В контролната комисия по финансовите въпроси Луканов непрекъснато е избиран за председател. На следващия конгрес той е главният докладчик по тези въпроси. Сякаш плевенската област е тясна за организационния размах на Луканов и ето че започват да го избират като делегат и от други областни организации. Това изисква много вяра, сили и напрежение, но отдаден на социалистическото дело той е неуморим.
Вече е практика той да бъде избиран за председател на партийните конгреси. Името му все повече нашумява в партийните среди като талантлив организатор и пропагандатор. Избран е и за член на Централния комитет.
(Ще избързаме напред и ще кажем, че по-късно непочтено името на Луканов е превърнато в синоним на предателство и дезертьорство. Левите сектанти не се свенят да окалят чистото му лице. Черна неблагодарност по-късно, по време на лявото сектантство е отношението към него. Забравени са добродетелите, които той е носил в себе си и с които е служил на цялата партия. Крайно леви функционери заслепени догматици с високопарни обидни фрази ще клеймят името му, за да го изключват от партията. Ще наказват и други с едно почти единствено обвинение, че са „носители на „лукановщината“ в партията… Съзнателно е нарушена хронологията на нашия разказ за Луканов за да се види остротата на вътрешно-партийната борба, разгоряла се в БКП, под прякото влияние на Коминтерна и на Сталин. В по-малка степен такава е съдбата на всички останали живи партийни дейци от тесносоциалистическия период. Даже не е оставен на спокойствие и духът на Благоев. Това е трагедията на по-сетнешния български социализъм и тесняшка партия, която Луканов заедно и начело с Благоев гради. И самият става жертва на така наречената болшевизация, с неговото име се отъждествяват мнимите и реални слабости на тесняшката партия…)
Но нека отново се върнем в предвоенните години на България, при ония крайно тежки времена за партията и народа… През 1913 г. Луканов е избран за народен представител. Такъв ще си остане той чак до 1923 г.
Мирният политически и културен живот на предвоенна България е завършен. Настъпва времето на масово недоволство от националната катастрофа на България след Балканските войни (1912-1913 г.). Войните пробуждат хиляди маси към активен политически живот. Страната е залята от протестни митинги и демонстрации. Расте влиянието на левите партии и движения. Социалистите се издигат като най-доблестни защитници на трудовите хора. Борбата против виновниците за първата национална катастрофа постигнала България през 1913 г. се слива с предизборната борба за 16-то Обикновено народно събрание и за общински съветници.
В предизборната борба социалистите в Плевен издигат близки до интересите на трудовите хора искания като: пълна закрила на труда, за работническо законодателство, за 8-часов работен ден, заменяне на всички видове данъци с един; прогресивно подоходен; анкетиране делата на бившите и тогавашни управници във връзка с войната и нейните последици.
Предизборната кампания за 16 Обикновено народно събрание се открива в Плевен от Луканов на 13 октомври 1913 г. последвана от масови събрания в по-големите градове и села. Заедно с другите активисти на партията той неуморно обикаля целия избирателен район. В резултат на активната предизборна борба, агитация и пропаганда, плевенският изборен район получава 1238 гласа. От всички 54 712 гласа, дадени за БРСДП(т.с.) в цялата страна, само в плевенския избирателен район са получени 9038 гласа, което съставлява 17%. Плевенските социалисти заемат първо място в страната сред организациите на партията. От всичко 18 депутатски места, които БРСДП(т.с.) спечелва, тогавашният Плевенски окръг заема четири: Тодор Луканов, Власи Власовски, д-р Стефан Спасов и Александър Дунчев.
Както е известно правителствената коалиция остава крайно недоволна от изборните резултати. Тя не съумява да си осигури мнозинство в Парламента и търси начин да анулира резултатите. Най-напред се бави свикването на Парламента, а след това той е разтурен, което от своя страна предизвиква буря от недоволство и протести. Насрочени са нови избори за февруари 1924 г., в които правителството се надява, че ще победи.
Плевенската администрация взема всички мерки, за да спечели този път изборите. На тесните социалисти не се разрешават нито салони, нито площади за събрания. Техните афиши биват конфискувани и унищожени, а някой от партийните агитатори са арестувани. Най-напред на прицел е взет Тодор Луканов. На него е забранено да напуска дома си. Голяма част от гладните и бездомни работници и селяни след двегодишната война в изборите отново дават гласовете си за социалистите. Плевенско отново постига успех. В целия избирателен район за социалистите са дадени 6520 гласа, което съставлява 11% от всички гласове и партията се нарежда на трето място – след правителствената коалиция и БЗНС. За народни представители са избрани Георги Кирков, Христо Кабакчиев и Тодор Луканов.
Парламентарната група на БРСДП (тс) разгръща активна дейност в Народното събрание. Т. Луканов лично поставя въпроса за създаването на анкетна комисия, която да разследва делата на виновниците за националната катастрофа и за даване амнистия засягаща 10 000 души „провинили“ се военнослужащи по време на войните.
След завършване на балканските войни той е в центъра на изборните борби през 1913/1914 г. Много внимание и сили отделя и на Синдикалните организации в града и областта. Основната тяхна задача е да организират работниците в браншови професионални организации, на шивашките, на железничарските и др. работници.
Избухването на Първата световна война, а по-късно и включването на България в нея довежда до отслабването на работническото движение. Мобилизацията и войната разстройват партийните и синдикални организации. Едни от тях престават да съществуват, а други остават с крайно намален състав. От района се запазва като цяла и единна партийната организация в гр. Плевен. Най-активен помощник на Т. Луканов в тези военни и следвоенни години е неговата съпруга – Коца Луканова. Тя организира и стои начело на всички инициативи, подети в Плевен за организиране на помощи за бедните войнишки семейства, за намиране работа на безработните и др. Расте популярността на Лукановия род, към него се отправят погледи и търсят спасение и помощ хиляди работници в Плевен. От неговото семейство те търсят състрадание и закрила. Историята на Плевен е оставила трогателни факти за всеотдайност, любов и симпатии на плевенското трудово гражданство към тази фамилия.
Когато се преместват в София, Плевен сякаш осиротява, а партийната организация губи един от своите най-активни дейци.
За да не звучат голословно похвалните думи за семейство Луканови за социалното подпомагане на плевенските трудещи се, бедни и малоимотни граждани ще приведем някои примери. По време на Първата световна война, когато повече от мъжете са на фронта, Коца Луканова разгръща широка масово политическа антивоенна дейност. Заедно със свои съмишленици тя провежда махленски събрания, разпространява позиви против войната. Мъжете са на фронта. Основната работна сила особено в селата са жените и децата. Те са орачите и копачите… Колко много писма от фронта и до фронта е запазила историята. Жените активистки от Плевен издирват гладуващи войнишки семейства, за да бъдат зачислени в общината за социални помощи. На неграмотните четат и пишат писма до фронта. С тази си дейност социалистите в Плевен спечелват политическото доверие и засилват още повече влиянието на партията сред бедняците в града.
През 1916 г. Т. Луканов организира първото масово събрание след обявяването на войната. Градската управа заключва вратата на читалището и поставя на пост въоръжени войници, за да пречат на провеждането на събрания. А основната публика, настроена войнствено са жените и децата, които най-много страдат от войната. Тази гладна стихия обаче трудно се удържа от охраната на читалищата. Те идват да чуят сладкодумния оратор и техния съгражданин. Събралата се маса нахлува в сградата през страничните врати и прозорците и събранието се провежда.
В края на 1916 г. в Плевен е организирана женска демонстрация пред кметството за получаване на отпуснатите, макар и нищожни помощи, които не изплащат навреме.
Засилва се антивоенното движение в цялата страна. Всеобщ е призивът: „Долу войната, край на войната“. Т. Луканов използва депутатския си имунитет, за да разгаря антивоенното движение. Но властите не се спират от това. Домът на Луканов грубо и щателно е претърсен. Търсят се антивоенни позиви, но те са така замаскирано и хитро скрити, че не се намират никакви уличаващи ги материали. Масите се учат и придобиват конспиративни навици. Казано с възприетата партийна терминология, те се учат да съчетават легалната с нелегалната дейност. Затова никой и никога по-късно не може да заличи присъствието на Лукановото семейство в историята на Плевен и на Плевенско.
Тодор и Коца Луканови участват в известния в Плевен съдебен процес – против жените участнички в антивоенни демонстрации. Процесът продължава няколко дни. Един съвременник пише: „Залата е пълна с негодуващи жени. Подсъдимите стоят гордо изправени, заобиколени от своите деца. Защитник е Луканов, който е не само първокласен трибун, но и адвокат от първа величина – умен, находчив, сладкодумен, убедителен – качества придобити от парламентарната трибуна. Неговият сарказъм е убийствен: „Кого съдите, господа съдии? Майки на гладни и болни деца! Защо?“, провиква се от трибуната адвокатът Луканов. – „Защото са взели хляба на един дембелин, за да им дадат по парче бял хляб за толкова години, и то в момент, когато мъже и бащи мрат по фронтовете заради вашите интереси! Тук белият хляб го яде буржоазията, а на фронта немците! Къде е вината на тези гладни и измъчени жени?“
Така Луканов става трън в очите на градската управа. Той възбужда масите, изкарва ги на улицата за активен протест, за което често е арестуван, домът му обискиран и накрая е осъден на пет години строг тъмничен затвор в края на 1918 г. До началото на 1919 г. той остава в затвора.
Осъждането на Луканов тревожи градската управа. В негова защита се разгръща масово движение. Изпратен е протест до Народното събрание, подписан от 107 мъже избиратели и 455 войнишки жени. Всички те искат и настояват защитника на техните интереси да бъде освободен и той е освободен. Глас народен, глас Божи, казва народът. Правителството не може понякога да не се вслуша в този глас.
България навлиза в остра икономическа и политическа криза в следвоенните години. През месец май 1919 г. е свикан и Първият следвоенен конгрес на Партията. Т. Луканов е избран за член на ЦК на БКП(т.с.). От социалдемократическа партия е вече преименувана в Комунистическа. Много са задачите, които сега той трябва да изпълнява. Ръководи новосформирания окръжен комитет на партията в Плевен, съветник е в Общинската комуна в Плевен.
Централният комитет на Партията и лично нейният пръв ръководител високо оценяват талантливия организатор и пропагандатор в Плевенския край и от ръководител от окръжен мащаб, той ще бъде назначен на работа в Централния комитет на партията в София. Възложена му е най-отговорната длъжност – организационен секретар на ЦК на БКП(т.с.). През същата 1921 година е един от делегатите за Третия конгрес на Коминтерна.
С голяма интелектуална и физическа енергия е зареден Луканов, и той изпълнява не само големите и пораснали задължения на Организационен секретар на ЦК, но и не се щади да работи като член на Окръжния комитет на Плевенската партийна организация.
С риск да бъда обвинен в пристрастност ще кажа, че в нито един окръжен комитет на страната не е имало секретар като Луканов. С него може би трябва да се сравняват такива окръжни партийни дейци като Александър Атанасов в Русе, Власи Власковски в Троян. А от жените деятелки Коца Луканова може да се сравнява с Анна Маймункова.
Когато говорим за обществено политическата дейност на семейство Луканови не може да не отбележим, че в същото това напрегнато военно и довоенно време им се раждат децата – отгледани и възпитани в социалистически дух трима синове и една дъщеря. Коца Луканова в това отношение се родее с Вела Благоева с многобройната си челяд и общественичката Тина Киркова. Щастливо е семейство Луканови и с това, че те продължиха своето родословно дърво.
Плевенската биография на Т. Луканов завършва през 1921 г., когато е избран за организационен секретар. От сега нататък той е партиен деец от национален мащаб. Наближава бурната и трагична 1923 г. Трагична за двете най-големи партии в България – БКП(т.с.) и БЗНС. Една епоха се сменя с друга. Започват социалните и политически сътресения в цяла Европа. Една след друга следват революциите в Германия, Унгария, потушени с най-голяма жестокост. България вече е преживяла Владайското въстание. През 1920 г. за пръв път в световната история партията на селяните в България – БЗНС идва на власт. Начело с големият демократ и републиканец, видният вожд на БЗНС, любимия на всички селяни вожд Александър Стамболийски.
В тези години партията на българските комунисти кадрово, организационно обеднява. Няма го вече близкият приятел на Луканов, майстора на словото Георги Кирков умира през1919 г. Пет години след това умира и Дядо Благоев. Не е вече между живите и Гаврил Георгиев. Това са негови най-верни другари и съмишленици. Намалява сплотеното партийно ядро около Д. Благоев. Той е всепризнат от всички, никой никога не е оспорвал неговото място в партийната история.
За Благоев Луканов е едно откритие. Луканов е част от една група умело създадена от Благоев. Благоев имаше в своето обкръжение юристи със солидно европейско образование като Борис Хаджи Сотиров, Коста Петров, Найден Киров, Александър Атанасов – Шески, Коста Ципоранов следвали и завършили най-престижните швейцарски университети, а други като Наим Исаков и Васил Мулетаров идват от френските университети. Ето я тази кохорта (имената на всички споменахме), на която Благоев се опира. Противниковият на Благоев лагер няма такива кадри, каквито има тесняшката партия. За голямо съжаление в тия години, една голяма част от левицата в политическия живот на България е разединена. Големият и високоуважаван литературен критик д-р Кр. Кръстев ще пише, че: „Благоевци отвлякоха по-добрата част от нашата интелигенция“. Благоев с неговата кохорта, в която най-активно участва и Луканов, привлича към себе си с красотата и романтиката на социалистическия идеал, с богатата си духовна култура. Така най-будната и даровита част от българската интелигенция е в обкръжението на Благоев.
Много още положителни думи могат да се кажат за Т. Луканов. Но те няма да прозвучат преднамерено и апологетично. В своя жизнен път той се проявява като човек с твърд характер, саркастичен към своите опоненти по класа и идеология. Той е партийният деец, който може да сочим като човек със самостоятелно мислене и твърдо защитаващ мнението си даже когато греши. Но едва ли човек може да защитава едновременно изяществото на розата и твърдостта на камъка, ледовете на Казбек и топлината на Ривиерата.
Възпитан в ценностите на европейския социализъм, слушател и почитател на Плеханов и Кауцки, говори и пише за социалната революция, но за него, както и за Благоев и неговите съратници тя си остава само един блян.