ЗАТИШИЕ В ХАМБУРГ

0
154

в. „Ди Цайт“
След ожесточените спорове през последните седмици преди конгреса ГСПД демонстрира в Хамбург сплотеност и прие многообразна програма. Повече не беше и възможно. Но за нея в момента и това не е малко.

На 28.10.2007 г. ГСПД се събра на конгрес в Хамбург. Там тя застана зад своя позагубил от популярността си председател Курт Бек и обяви традиционните си ценности. От „Демократичната културна политика“ през „Екологичния New Deal“ до „Добрата работа“ бе демонстрирано идейно многообразие. При това се прие и Програма, която по своя тон звучи много по-антикапиталистически, отколкото сме свикнали да чуваме от ГСДП през последните години. Но преди всичко социалдемократите показаха сплотеност.

Това може би беше особено необходимо, защото първо, продължаване на политиката в стил „все така напред“ би разкъсала партията между стремежа й за участие в управлението на Голямата коалиция и между опозиционните й тежнения; второ, защото борбата за надмощие между шефа на партията Бек и вицеканцлера Мюнтеферинг трябваше да бъде разрешена и трето, защото очакваният завой наляво и корекциите в неолибералния проект „Агенда 2010“ на Герхард Шрьодер отговаряха на непреодолимите очаквания на мнозинството от членската маса. В този смисъл конгресът на ГСДП беше един честен конгрес.

Все пак делегатите бяха достатъчно умни, за да не продължат да демонтират авторитета на своите министри Франц Мюнтеферинг и Пийр Щайнбрюк. Социалният министър беше аплодиран на конгреса, а министърът на финансите беше избран с приличен резултат за зам.-председател на партията на едно ниво с лявата жена-борец Андреа Наалес, която получи по-малко гласове от очакваното. По този начин вътрешния мир в крепостта на социалдемократите бе запазен с ръкопляскания и с изборни бюлетини.

А това е повече, отколкото можеше да се очаква преди няколко месеца от една линееща партия, с един уязвен шеф. Но остава главният въпрос на утрешния ден: достатъчно ли е всичко това, за да могат социалдемократите да оцелеят в предстоящите жестоки битки на местните избори в следващите две години и да си отвоюват някоя и друга загубена провинция, а след това да имат успех на битката за парламента през 2009 г.? Достатъчно ли е това, за да се справят с коалиционния си партньор ХДС и да удържат на натиска на новата „Левица“? На какво залагат?

В този пъзел от проблеми на първо място се разчита на Курт Бек, всеотдайния. Роденият в Пфалц председател на ГСДП представлява всъщност голямата част от партията, но много трудно ще успее да се превърне в символ на нейното възраждане. Конгресът го определи за безспорен шеф. Може би предвид дълбокото разколебаване, обхванало партията, това е правилният избор за този пост, поне засега или поне за известно време. При това начинът, по който той се наложи в спора с Франц Мюнтеферинг за социалните корекции в „Агенда 2010“, му създаде респект в обществото, а в партията – авторитет. Ако той би решил да се кандидатира за канцлерския пост, никой не би оспорил неговата кандидатура. Думата по този въпрос има единствено той и това се приема вътрешнопартийно от всички. Само че едва ли начело с него ГСДП ще може да повтори респектиращия изборен успех от 2005 г., с който тя, водена от гениалния боец, Герхард Шрьодер, можа да се спаси, макар и като младши партньор в Голямата правителствена коалиция. Извън ГСДП Курт Бек не притежава особено излъчване. С него партията мобилизира само твърдото си ядро, което понастоящем е между 25% и 30% от немските избиратели. Ако ГСПД излезе на избори с Курт Бек като кандидат за канцлер, това вероятно ще я отпрати в опозиция.

Курт Бек желае да приближи партията до народа. Това звучи добре, особено ако социалдемократите можеха както преди да разпределят блага. Но навярно министрите от ГСДП усещат, че болезнената реформа на германската социална държава далеко не е приключила. В областта на здравеопазването, пенсиите, пазара на труда избирателите ги очаква още едно или друго мъчително изпитание. Може би това беше действителната причина министрите Мюнтеферинг и Щайнбрюк толкова енергично да се противопоставят на удължаване на времето за плащане на парите за безработица (Hartz ), с което ГСДП отстъпи от консервативния дух на „Агенда 2010“.

На второ място се разчита на партийната програма. „Добра работа“ и „Солидарно мнозинство“ бяха лозунгите, с които ГСДП се появи в Хамбург. Но удължаването на времето за помощ при безработица (Hartz) и борбата за минимална работна заплата биха могли бързо да се изчерпят. Има много свидетелства, че по тези въпроси ХДС в Голямата коалиция лесно ще се съгласи на компромис (което обаче изненадващо не стана – бел. на прев.), тъй като се страхува от предизборните дебати по този въпрос на предстоящите избори за провинциални парламенти. Какво ще се получи тогава? От многото принципни постановки в програмата на ГСДП, които се приеха на конгреса, твърде малко са онези, които биха могли да бъдат годни за предизборната борба през 2009 г.: малко екология, малко работа, малко мир и толкова. А политическата идентичност на една партия би трябвало да изглежда съвсем другояче.

Но има и няколко теми, с които от социалдемократическа гледна точка би могло успешно да се водят предизборни битки. Социалдемократите биха могли, например, по-ясно да се профилират с предложения за по-ефективен контрол на глобалните финансови потоци, за една по-модерна здравна политика или за офанзива в областта на образованието. С устойчива бюджетна политика партията би могла да привлече отново избиратели и от центъра. Само че тези теми не стояха в дневния ред на конгреса в Хамбург. А времето за тях сега става недостатъчно.

На трето място, ГСДП се нуждае от отговори и по въпроса за властта. Според сегашното състояние на нещата, партията може да предложи на изборите през 2009 г. кандидат за канцлер само в рамките на бъдеща червено-зелено-жълта коалиция на „светофара“ (т.е между социалдемократи, зелени и либерали – бел. на прев). Но партията твърде ясно се дистанцира в Хамбург от този съюз. Понастоящем нагласите за по-здраво капсуловане на партийните лагери отново се втвърдиха. Курт Бек все още залага на опита си от Майнц в родната провинция Пфалц, където дълги години управляваше успешно като министър-председател в коалиция със свободните демократи, в спокоен и прагматичен съюз между червени и жълти. Каквото трябваше да се направи, беше сторено. Курт Бек с удоволствие би пренесъл този опит и на федерално равнище, би привлякъл и зелените в този модел. Но в столицата на Германия сега вее друг, по-суров политически вятър.

Освен това, на своя хамбургски конгрес ГСПД се отдалечи и от центристите. Дори когато Курт Бек се опитва да ги успокои, че приказките за ляв завой на партията са „пълна измислица“, може много лесно да се забележи порасналото самочувствие на социалдемократическата левица и как тя демонстрира сила, например, при дебатите за енергийната политика или за ограниченията на скоростта по аутобаните. Дори в спора за приватизация на железниците Курт Бек трябваше лично да се намеси, за да не бъде провалено предложението на ръководството. Но би трябвало да се пренебрегва и фактът, че на конгресите на ГСДП атмосферата винаги е била по-радикална, отколкото след това, в реалния живот.

Конгресът не постави край и на вътрешнопартийните различия за идеологическата ориентацията на партията, още повече че многобройните разногласия между министри и членска маса бяха приключени със стандартни компромиси. По този начин Хамбург представлява само един етап от борбата за оцеляване на ГСДП, може би един дори необходим етап. Но не беше етап, който да я доближи до крайната й цел. Ако ГСДП иска да се върне към старата си сила, тя се нуждае не само от сплотеност, за да оцелее, а и от самоосъзнаване на своите изначални ценности и традиции.

До 2009 г. не й остава много време за това.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук