КАПИТАЛИЗМЪТ – ОТ КРИЗА НА КРИЗА

0
226

Статията е от раздела „Нови конфликтни взаимоотношения на международната сцена“ на Атлас на „Монд дипломатик“, 2009
„Фордистката регулация“ бе отговор на органичната нестабилност на системата след 1945 г. Падането на размера на печалбите доведе до унищожаване на този модел, последвано от глобализация, свръхзадлъжняване, финансова спекула и криза.

Откакто съществува като система, капитализмът винаги се е люшкал от криза на криза. Дълго време обаче той се е свързвал с дребното производство (селско стопанство, занаятчийство и т. н.), което е ограничавало колебанията. Голямата американска криза от 1929 г. се изрази в покачване на нестабилността заради внезапното преминаване от свят на дребни производители към господство на наемния труд. Възприетата след 1945 г. фордистка регулация се стремеше по-конкретно да се справи със спада в дейността по време на рецесии, като за тази цел насърчава временно глобалното търсене чрез осигуряване на стабилно възнаграждение.

През дългите „30 славни години“ (1946—1974) в Европа и САЩ бе констатирано увеличение на размера на печалбите в резултат на периода на съвземане след унищожаване на основния капитал (Европа) или след забавянията по неговото възстановяване (САЩ), наблюдавани между 1914 и 1945 г. Но след като ефектът от съвземането изчезна, а обществеността взе да става все по-критична, размерът на печалбите започна да пада след втората половина на 60-те години.

Фордизмът бе приеман от капиталистите, докато размерът на печалбите бе висок. Само че в началото на 80-те години той достигна най-ниското си ниво. Намаляването на заплатите се превърна в цел и фордизмът бе изоставен. Тогава светът влезе в нова епоха на глобализация. Тази на наемния труд най-напред, която е различна от първата капиталистическа глобализация от последната третина на XIX век, засегнала търговията. Втората разлика се отнася не до размера, а до естеството на финансиаризацията: през XIX в. многото световни капитали представляваха най-вече заеми, отпускани на отделни държави, докато днес те касаят предимно акционери, инвестиционни фондове и взаимното проникване между финанси и реална икономика.

Размерът на печалбите се увеличи, но заедно с това нарасна и нестабилността. Всъщност капитализмът е изправен пред две заплахи: да се разпадне, ако липсва добро управление, или да се задуши, ако то е прекалено стриктно. Но изоставянето на фордизма не доведе до изчезване на явлението, което му даде живот, а именно разрастването на наемния труд. При положение че консервативната революция се противопоставя яростно на увеличаването на заплатите, как да се запази глобалното търсене при започваща рецесия? Приложеният в САЩ модел заложи на спестяванията на домакинствата (които все повече се стопяваха) и на тяхното задлъжняване, за да се обезпечат разходите им.

Този нов модел е взривоопасен: намаляването на размера на спестяванията на домакинствата доведе до търсене на чуждестранно финансиране на американската икономика; постоянното повишаване на размера на дълговете бе само началото на кризата със свръхзадлъжняването. Финансови манипулации, целящи прехвърляне на съмнителни вземания, се практикуват из целия свят. Крайните срокове се отлагат, но с цената на увеличаване на финансовия дисбаланс. Този модел създава илюзията, че централните банки могат да управляват и спасят икономиката чрез поддържане на лихвения процент и чрез „лесните“ кредити. Той обаче създава спекула, целяща реализиране на печалби чрез повишаване себестойността на всички активи. От този момент икономиката на САЩ скача от един сапунен мехур на друг — интернет, недвижимите имоти, а след това и суровините — като прехвърля върху останалия свят собствената си нестабилност.

Спукването на ипотечния сапунен мехур има особено тежки последици, защото две паралелни кризи черпят сили една от друга. Едната, която касае реалната икономика, може да продължи дълго време и засяга строителната промишленост. Другата е финансова и особено опасна, понеже засяга най-големите световни банки. Основният ефект от финансовата криза е свиването на кредитите (били те ипотечни или потребителски), което се отразява на американските предприятия, но най-вече на домакинствата. Да не забравяме и отрицателния ефект от стопяването на стойността на притежавания имот. А потреблението е на особена почит в САЩ: неговото свиване би могло да превърне рецесията в депресия, най-напред в САЩ, а след това и в останалия свят.
Превод Ивайло Буров

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук