Статията е от раздела „Нови конфликтни взаимоотношения на международната сцена“ на Атлас на „Монд дипломатик“, 2009
До днес, като оставим настрана няколкото спорадични атаки на хакери, кибертероризмът продължава да бъде преди всичко виртуален. Въпреки това армиите на много държави се готвят за кибервойната.
През 1993 г. широката публика дори не подозираше за интернет, но футурологът Алвин Тофлър вече предсказваше, че терористи ще се опитат да атакуват информационните и телекомуникационните структури на САЩ. Оттогава, дори и след като са направени десетки хиляди изследвания, понятието „кибертероризъм“ продължава да поражда спорове между експертите. Едните, според които войната е напълно възможна, редовно предупреждават медиите за риска от избухване на „електронен Пърл Харбър“. Другите пък, често в по-подробни университетски трудове, със същото постоянство като първите периодично напомнят, че все още не е извършена нито една кибертерористична атака.
В научен труд, озаглавен „Кибертероризмът, мит или реалност?“ и публикуван през 2006 г. от Центъра за научни изследвания в областта на отбраната към университета в Марн ла Вале, Седрик Тевне обобщава положението така: макар „пиратството да се изучава във висшите инженерни училища и университетите и да се обсъжда по време на симпозиуми, на които присъстват национални и международни експерти, по въпросите на отбраната и вътрешните работи и от частния сектор (…), до днес кибертероризмът в тесния смисъл на думата все още не съществува“.
Вирджиния Вака от Европейската компания за стратегическо разузнаване припомня, че опитът да се предизвика „дигитален Пърл Харбър“, организиран през 2002 г. от Американския военноморски колеж, показа, че за да симулират мащабна кибератака, пиратите ще трябва да „вложат около 200 милиона долара и да имат на разположение цели пет години, за да я планират и осъществят“. Тази атака обаче „няма да нанесе човешки или други катастрофални загуби“.
Терористите използват интернет за целите на пропагандата си, като с помощта на различни уеб сайтове, форуми и видеозаписи преди всичко набират последователи и разпространяват информация за себе си. Историята на интернет вече съдържа много случаи на „преиначаване“ с политическа цел на началните страници на уеб сайтове (най-вече военни и правителствени) и по-рядко информационни атаки, целящи претоварване и блокиране на достъпа до сървърите.
Последните обаче са дело преди всичко на подрастващи или на малки групи фанатици и не са нанесли никакви сериозни материални, финансови и още по-малко човешки загуби. Четиринайсет години след „бума“ на Мрежата терористите все още предпочитат да убиват истински хора с истински бомби, за да плашат населението с посредничеството на медиите, отколкото да се опитват да нанасят повече или по-малко виртуални хипотетични поражения чрез интернет. Много експерти са на мнение, че в случая проблемите са свързани не толкова с кибертероризма, колкото с кибервойната и с бъдещето на редовните армии. Например авторите на атаката над естонските банкови и правителствени сървъри (която вдигна шум през 2007 г.) така и не бяха идентифицирани, макар да имаше подозрения към Русия, че е потулила фактите и дори че може да стои в основата на всичко. За сметка на това Естония се възползва от това нападение, за да си издейства закрилата на Организацията на северноатлантическия договор. След този случай последната създаде два центъра за киберзащита, единият — в Брюксел, а другият — в естонската столица.
През 1991 г. Първата война в Персийския залив показа до каква степен контролирането на информацията и информационните технологии спомага за налагане на върховенството на една армия. Както припомня Даниел Вантр в книгата си „Информационната война“, Пентагонът беше принуден да се откаже от плана си за атака на иракските финансови системи: тъй като те са свързани с Франция, операцията можеше да доведе до срив на системата на банкоматите в Европа. Така или иначе днес и други армии (тези на Китай, Русия, Северна и Южна Корея, Индия и др.) се подготвят за кибервойната.
САЩ, които през Студената война разработиха най-голямата мрежа за шпиониране на телекомуникациите (наречена „Ешелон“), съобщиха, че започват изпълнението на план, който да им гарантира лидерската позиция в киберпространството. Този план е вдъхновен от проекта „Манхатън“, който доведе до създаване на първата атомна бомба, и си поставя няколко основни цели: следене на световния интернет трафик и пусканите запитвания в търсачките; създаване на програми „троянски коне“ за изземване на контрола над който и да е компютър, както и създаване на интернет симулатор (с потребители), за да бъдат разиграни различни сценарии за нападение и защита и за обучаване на военни кибер единици.
Това че терористите все още не са ударили, не означава, че няма да го направят.
(Продължава в следващия брой)
Превод Марта Иванова