външен министър на ФРГ (1998-2005 г.), в. „Ди Цайт“
Реконструкция на правителството в Берлин: ГСДП не се възползва от големият си шанс
Късната есен по нашите ширини обикновено е мъглива. Тази година във Федералната република е обратно – прояснява се бъдещето на Голямата коалиция и перспективите за предстоящите парламентарни избори през 2009 година.
Вечерта на 12 ноември в кабинета на канцлера в Берлин се състоя заседание на правителствената коалиция и там тя погреба, противно на всички вътрешни и външни очаквания, постигнатото споразумение за т.нар. малка минимална заплата на пощенските служители. А на следващата сутрин най-важният член на кабинета след канцлера, министърът на труда, социалдемократът Франц Мюнтеферинг обяви своята оставка по семейни причини. (Съпругата на Мюнтеферинг е болна от рак – бел. на прев.).
Решението на Мюнтеферинг заслужава респект и съчувствие. Между двете събития няма връзка. Но това не може да се каже за последствията им за Голямата коалиция най-общо и за ГСДП в частност. Защото с Франц Мюнтеферинг си отиде централната социалдемократическа фигура в правителството, върху която заедно с канцлерката Ангела Меркел бе изградена цялата му политическа архитектура.
Дори само оставката на Мюнтеферинг би означавала дълбоко сътресение за Голямата коалиция. Но с провала и на нощното заседание на кабинета без преувеличение може да говорим за разрив в коалицията.
И това стана, защото канцлерката наруши обещанието си, което бе дала на коалиционния си партньор по договореното споразумение за минимална заплата, не за всички, а само за пощенските служители. А когато в една коалиция не може да се разчита на думата на шефа на правителството, тогава там настъпва ледена атмосфера. Много коалиции са се провалили по значително по-маловажни причини.
Състоянието на играчите на полувремето в коалицията е ясно: работите на двете сестрински партии ХДС и ХСС, изглежда, вървят добре, на ГСДП, напротив, зле, дори много зле. При по-внимателно разглеждане се оказва, обаче, че всички партии, участващи в Голямата коалиция имат да преодоляват значителни вътрешни затруднения, които могат да застрашат тяхната стабилност. Само че за ГСДП те са твърде очевидни, същото се отнася и за най-малкия коалиционен партньор ХСС.
За голяма изненада тази мрачна констатация важи и за блестящо изглеждащия отвън Християндемократически съюз. Защо? Неолибералното отваряне на партията на нейния конгрес в Лайпциг през 2005 г. едва не й струва изборната победа. След този шок Ангела Меркел веднага стратегически започна остър ляв завой. Сърцето на повечето християндемократи в парламентарната фракция и в партията й принадлежи на неолибералните идеи от Лайпциг. Това мнозинство понася левия завой на председателката много по-трудно, отколкото ако той е приет по убеждение. Затова споразумението за минималната заплата се разглежда не само като политическо грехопадение, но и като престараване на ХДС в стратегическото й нагаждане наляво.
Точно в това се състояха затрудненията на Ангела Меркел по време на онова заседание на коалиционния кабинет, на което тя трябваше да се откаже от дадената дума. Към всичко това трябва да се добави и фактът, че една от нейните основни медийни опори, издателството на Аксел Шпрингер, масивно е ангажирано в частния сектор на пощите. Вероятно и този факт е натежал доста силно. Очевидно не може да се говори толкова за демонстрация на сила от страна на Меркел, колкото за приспособяването й към диктата на обстоятелствата.
Въпреки великолепните данни от социологическите проучвания, изглежда, че ахилесовата пета на канцлерката е нейната непроверена в условията на конфликт подкрепа от страна на партията и парламентарната фракция. Хелмут Кол беше в състояние да понася удари, поражения и дори опити за преврат благодарение на здравите си корени в партията. Но за Ангела Меркел, независимо от ореола, който и преди и сега я обгражда, е съвсем неясно, дали тя ще преживее поста си при едно сериозно поражение.
Човекът, стоящ от отсрещната й страна, председателят на социалдемократите Курт Бек, няма тези грижи, но има куп други неприятности. От месеци той трябва да се бори срещу спада в одобрението на електората към неговата партия и неговата личност. Причината за този залез лесно може да бъде установена от данните на социологическите проучвания и тя се нарича партията на Левицата. И тук се крие истинското предизвикателство към Курт Бек – да коригира успешно стратегическата грешка на Герхард Шрьодер, която той допусна, като реши да се яви на предсрочни избори.
Но нека да обърнем поглед назад: сметката, която си правеше Герхард Шрьодер, беше изключително рискована, но за малко не се осъществи. През 2005 г. той имаше намерение да смени коалиционния си партньор чрез нови избори (което се случи), но да запази канцлерството за социалдемократите (което пък за малко не се случи). Стратегическата грешка на тази властова и изборна сметка се крие в появата на новата партия на Левицата, която Шрьодер пропусна да калкулира. За тази грешка ГСДП плаща сега висока цена, като гледа как ХДС постоянно печели преднина като най-силна партия.
На Курт Бек не му оставаше нищо друго, ако не е готов да остане безучастен свидетел на свободното пропадане на своята партия, рано или късно да коригира грешката на Герхард Шрьодер и да отвори партията си наляво. Още повече че на последния си конгрес, – каква изненада за него и партията му! – ХДС изникна ненадейно също отляво до ГСДП. Не бива да се забравя, че ХДС, а не ГСДП беше политическата сила, която постави въпроса за удължаване на времето за първоначално изплащане на парите за безработица!
Затова с решението си на конгреса в Хамбург за парите за безработица, по същество – грешно, но стратегически – неотразимо, ГСДП постигна с един удар две попадения: ХДС беше спряна на лявата писта и бе открита борбата с Левицата за идейно водачество в лявото пространство и за привличане на отцепили се избиратели. Близката цел на стратегията са парламентарните избори през 2009 г.
Властовият център на ГСДП днес е Курт Бек и никой друг. Затова още по-неразбираем в тази светлина изглежда отказът му да влезе в кабинета на мястото на Франц Мюнтеферинг като безспорно водещата фигура на ГСДП. Защото кабинетът е мястото, където ще се предреши изходът на парламентарната борба, а не междупартийната коалиционна комисия. Контрааргументът, че един председател на партия извън ограничителната дисциплина на кабинета разполага със значително по-голяма свобода на действие, не е сериозен, ако на предстоящите избори се залага не само за място в бъдещия кабинет, а за победа.
И в проучванията на общественото мнение, провеждани от изборите за Бундестаг, досега ГСДП не се радва на добри резултати. Но това не трябва да остане така завинаги. ГСДП има всичките основания да претендира, че успешно е извършила болезненото оздравяване на Германия и че сега е готова също толкова успешно да направи и следващата стъпка – изграждане на нова система за социална справедливост, т.е., че след времето за стягане на коланите, идва времето на стимулиране.
С такава аргументация партията в много отношения би разположила добре фигурите си на шахматната дъска: спрямо ХДС, спрямо Левицата и дори за един втори тур на дебати за реформи в условията на евентуално захладняваща конюнктура. Дори и възможностите й за коалиране, например с цветовете на светофара, биха били по-вероятни при стратегия, залагаща на успех, отколкото на изчакване.
Принципно погледнато, много е вероятно битките на бъдещите избори през 2009 г., както и предишните, да се решават на тепиха на лявото пространство с темите за социална справедливост. В резултат от съчетаване на всички тези фактори положението на социалдемократите, най-общо погледнато, изглежда по-добро, отколкото може да се предполага, съдейки по днешното им състояние. Защо тогава те действат така неуверено и нерешително?
Нека им припомним, че в политиката е както при ездата с препятствия – когато конят се стъписа пред препятствието, ездачът е изхвърлен през глава от седлото. С кадровите си решения от предишната седмица социалдемократите изпуснаха големия си шанс. Защото с разпределението на партийната работа и на политическото участие във властта между три личности образът на партията ще си остане размит. Както изглежда, ГСДП залага повече на място в управлението, отколкото на победа в изборите. По този начин явно тя разчита Голямата коалиция да се съхрани и след 2009 г. Защото към какво друго могат да се стремят ХДС и ХСС при един парламент, който, както се очертава, ще е с пет партии? Различно от сегашното мнозинство за ХДС в едно бъдещо правителство трудно можем да си представим.
А дестабилизация в управлението на страната съвсем не е желателна, защото една вътрешно слаба, формално действаща Голяма коалиция в правителството не е добра перспектива за Германия, особено ако се погледне отвъд хоризонта на 2009 г.
Подбор и превод: Иван Аладжов и Любен Аладжов