КЪДЕ БЪРКАМЕ ?

0
229

Юрий Борисов е главен редактор на сп. "Ново време". Доктор по философия. Автор на книгите "Психология на подсъзнанието", "Приказка за Буда", "Войната на Мърфи", "Христос не возкресе", на редица статии в периодичния печат.

За 14 години в България са проведени хиляди, а защо не и десетки хиляди кръгли маси.

Независимо дали са се случили през 1990 г. или през 2004 г., те си приличат като две капки вода по три неща.

Първо, констатират, че положението е сериозно, тежко или направо плачевно. Второ, апелират да се създаде стратегия за развитието на съответната област. Трето, нищо от това, което предлагат, не се случва в живота.

Връзката между експертната, експертно-политическата или просто добронамерено професионалната мисъл и управленското поведение не се завързва и това се превръща в устойчиво явление. От “устойчивото” до същностното, закономерното, крачката е половин.

Къде бъркаме?

Дали експертното дава неизпълними съвети? Може би защото пребивава в своите теоретични кули, добре подредени, педантично организирани, но твърде откъснати от реалността…Може би защото твърде новото го прави късогледо и не забелязва в действителността онези “дребни” фактори, които обръщат добре смазаната и впрегната кола…

Дали политико-приложното е неспособно да изпълни спасителните съвети? Може би защото не става дума за спасението на неговите изпълнители…Може би защото у нас по никакъв рационален начин не са обвързани крайните резултати от политическото поведение и оценката, която то получава…Може би просто защото отсъства дълбоко разтревожения за бъдещето български политик, чийто идеализъм ще компенсира липсващия обществен контрол…

Въпреки мрачната констатация и въпросите, оставени без отговори, някои от които прозират някак риторично, експертно-политическото усилие трябва да укрепва, да става по-интензивно, да търси и реализира ново самочувствие. Защото кой, ако не професионалното говорене, ще започне да създава ценностите, чиято липса ни направи “опашкари”? Защото кой, ако не професионалният сблъсък на позиции, ще докаже, че един и същ политик, по едно и също време, с едни и същи ресурси, е имал алтернативи, понякога разположени в целия диапазон на “провал – триумф”?

Ако това говорене и този сблъсък съществуват пълноценно, остават ни две обществени крачки, за да започнем да си отпушваме тунела. Първо, сериозното експертно да навлезе решително в политическото и да избута на заден план примитивното идеолого-заклинателно шоу. Второ, избирателите да наказват и поощряват политиците в зависимост от успехите им в първата крачка.

Преди десетина години една от темите на Социалната комисия на Баварския парламент звучеше така: “Какви играчки да се препоръчат на производителите и вносителите, за да се намали вероятността от зависимост от наркотици след десетина години на децата, посещаващи днес детските градини?”. Десетина години?!?

Десетината години отлетяха и сегашни петнайсет годишни са изправени пред проблем, който някога някакъв експерт вероятно е успял да вкара в някакъв скучен политически дневен ред. Или в Германия под политика се разбира нещо по-друго.

Юрий Борисов
Главен редактор на сп. “Ново време”

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук