КЪМ ПОБЕДА НА ИЗБОРИТЕ ПРЕЗ 2011 Г.

0
237

Национален съветник (фр.), кандидат за президент на Швейцарската социалистическа партия
Извънреден конгрес на Швейцарската социалистическа партия,
Базел, събота, 1 март 2008 г.

Надеждни са само произнесените слова, или “казана дума – хвърлен камък”.

Другарки и другари, съвременната политическа ситуация е толкова динамична, в нея поражения и победи се редуват така бързо, че всички ние рискуваме да забравим откъде сме тръгнали. За щастие 2008 г. ни поднася събитие – годишнината от общата стачка през 1918 г., – което ни приканва да спрем за миг това непрестанно препускане. Стачката бележи истински обрат в швейцарската история, защото, макар привидно да завършва с поражение за работническото движение, всъщност тя завинаги променя историята на страната ни. Приемането на пропорционалната избирателна система прави възможен достъпа на левицата до парламента, а въвеждането на 48-часова работна седмица предизвиква дискусии, които довеждат до съществени колективни спогодби. Рожба на тази стачка е и националната система за социално осигуряване, въпреки че за очертаване на границите и практическото й приложение ще бъдат необходими още тридесет години борба, а друго нейно основно изискване – правото на жените да гласуват – ще стане реалност едва след петдесет години. Въпреки поражението, въпреки враждебната преса и политическите репресии, въпреки очевидната диспропорция в средствата, с които едните и другите разполагаха, поколението на нашите бащи и майки намери в себе си сили да се съвземе.

Това поражение стана катализатор на победата. Затова днес ние се вдъхновяваме от примера на нашите предшественици и предшественички, които се бореха за повече социална справедливост, за демокрация, осигураваща равен шанс за всички и зачитаща правата както на мъжете, така и на жените. Техният пример ни дава сили да поставим под въпрос несправедливите порядки на финансовия капитализъм, разрушител на тези търпеливо извоювани солидарни придобивки. И това е наш дълг. Защото, нека не забравяме, че в началото на века другарите се бореха в условия, неизразимо по-трудни от нашите. И въпреки това, те никога не се поддадоха на унинието, а зад поражението съзираха зората на надеждата. Надежда, която днес отново трябва да озари сърцата ни, защото и ние, като Пиер Мендес Франс, вярваме, че “бавно, но необратимо, така както реката, въпреки меандрите и завоите си, се влива в морето, истината, равенството и благородството винаги са имали и ще имат последната дума”.

Роберт Грим – пример за социалистическа ангажираност

На 8 март тази година се навършват 50 години от смъртта на лидера на общата стачка Роберт Грим, който, по мнението на историците, е може би политикът на съвременна Швейцария, който се ползва с най-голяма международна известност. Но за нас Грим е нещо повече – той е най-яркият представител на швейцарския социализъм, паметна, неподвластна на ерозията на времето личност. Депутат във Висшия съвет на Базел в началото на века, а впоследствие и общински съветник в Берн, от 1910 г. той става представител във Висшия бернски съвет, като в същото време от 1911 г. е и представител на кантона Цюрих в Националния съвет. Главен редактор на “Berner Tagwach”, той е водещата фигура на работническата класа и президент на Олтенския комитет, т.е. на оперативното ръководство на общата стачка, поради което е осъден на шестмесечен затвор и изключен от всички конформистки кръгове в страната. Той обаче печели уважението на работническата класа, която през 1920 г. го връща на поста му в Националния съвет (този път като представител на Берн). Пост, който заема до 1955 г., чиято равносметка включва четиридесет и четири години парламентарни политически борби.

Поддръжник на марксистката критика на капиталистическото общество, неуморен разобличител на експлоатацията на работническата класа, убеден, че социалният прогрес не може да мине без масовото работническо движение, а ако се наложи и без обща стачка, той обаче винаги ще отхвърля болшевизма. През 1920 г. именно той ще представи решителни аргументи срещу присъединяването на Швейцарската социалистическа партия към Комунистически интернационал. Той е лидер на групата на социалистите във Федералните камари и автор на програмата от 1935 г., под чието ръкводство се осъществява демократичният завой на партията, която под негово влияние изоставя целта – може би прекалено теоретична – за установяване диктатура на пролетариата.

През размирните тридесет години, които предшестват световния конфликт, Грим възприема принципа на националната отбрана. Впоследствие, за разлика от толкова други социалисти от следвоенния период, отказва напълно да се присъедини към буржоазния фронт на Студената война. Без изобщо да става, както говорят някои, “политик на съгласието, който по нищо не се отличава от много други”, той винаги ще остане верен на един отчитащ конкретните реалности и непризнаващ отстъпление социализъм. Социализъм, основан върху безкомпромисна критика на капиталистическия модел, върху необходимостта от демократичен контрол на икономиката, който винаги трябва да изхожда от някакво реално социално движение. Движение, което според този прагматичен политик не трябва да отказва участие във властта, ако това ефективно допринася за социалния прогрес. Затова той ще продължи да бъде заседател в Държавния съвет в Берн, а после, в качеството си на директор на швейцарските железопътни компании, ще постави основите на една модерна политика в областта на транспорта.

Роберт Грим е историята на нашето време, на нашите ценности и надежди. Въплъщение на волята за промяна на капиталистическия строй с мирни и демократични средства и на неоклонното преследване на идеала, въпреки пораженията и ударите на съдбата. Но той е също и способността да адаптираме средствата на борбата в съответствие с духа на епохата. Грим – това е и изключителното внимание към евентуалните пътища за развитие на обществото, а накрая и смелостта да поставиш под въпрос някои неприкосновени за социалистическата партия догми, когато те от инструменти са станали пречка за за установяване на едно по-справедливо общество.

Горе главите!

Другарки и другари, днес всички ние сме последователи на Роберт Грим. Събрали сме се в Базел на извънреден конгрес, защото през октомври миналата година регистрирахме най-големия изборен крах от периода след войната. Е, добре, нека си спомним мрачните часове на нашето движение, нека отново вдигнем глава, нека откажем да приемем поражението! Нека заедно се потрудим за постигане на други, по-различни резултати на изборите, които ни очакват! Естествено, не можем да сторим това без размисъл за причините, довели до нашето отстъпление. Разбира се, че по време на кампанията допуснахме грешки, не успяхме да наложим нашите теми и приехме да превърнем федералните избори в плебисцит за един или друг федерален съветник. В период, когато конюнктурата играе решаваща роля, нашите съотечественици са много по-малко загрижени за икономическите и социалните проблеми. Разбира се, че зелените съвсем несправедливо се смятат за по-компетентни от социалистическата партия по въпроси, свързани с климата и околната среда. Разбира се, че противниците ни разполагаха с двадесет пъти по-значими финансови средства. Нещо, впрочем недопустимо, защото произходът и мащабите на техните фондове не са подложени на никакъв демократичен контрол. И именно защото демокрацията не е за продан, социалистическата партия ще започне решителна борба срещу тази скъпо струваща манипулация на общественото мнение. Но все пак, може би има по-дълбоки, по-сериозни причини за това, може би ситуацията изисква по-лично ангажиране от страна на всички нас. Позволете ми, другарки и другари, да ви задам няколко въпроса. През последните години, не отдавахме ли прекалено голямо значение на вътрешнопартийния живот? Не забравяхме ли прекалено често, че една лява партия може да оцелее само при условие, че в същото време е и социално движение? Както и това, че социалното движение трябва да бъде средище на дебат, на конфронтация на мненията, на диалектичен обмен? Другарки и другари, ако всички ние жертваме вечерите и почивните си дни за социалистическата партия, то е, защото сме убедени, че можем да променим тази страна, да я направим по-справедлива, по-солидарна, по-хуманна. И всички ние трябва да бъдем посланици на тази убеденост, трябва да я афишираме. Кога за последен път предложихме на нашите съседи, на колегите си да встъпят в редовете на социалистическата партия?

За вярност към ценностите

Другарки и другари, всички ние, индивидуално и колективно, трябва да бъдем Роберт Грим на нашето време. Привърженици на неуморна политическа активност, свидетелство, за която е и този анекдот за последното протоколирано изказване на Роберт Грим. Действието се развива в средата на 50-те години. Роберт Грим е на 75 години, когато взема думата пред асамблеята на социалистическата партия. За да каже какво? Да призове своите последователи към повече мъдрост или сдръжаност? Да ги предупреди за опасностите от безкритичния ентусиазъм към идеалите? Съвсем не, тази вечер старият Роберт Грим критикува предложенията на социалистическата партия по въпросите на образованието, защото според него те не са “достатъчно социалистически”. Това се казва ангажираност, вярност към идеите и към борбата! Такива са нашите предшественици, такава е и нашата закалка, убежденията и надеждите, които са ни завещали. За тях, за нас, за нашите съотечественици, за всички граждани и гражданки на тази страна, трябва да спрем упадъка на социалистическата партия и да спечелим изборите през 2011 г. А да спечелим изборите, означава преди всичко да бъдем верни на нашите ценности, да се борим за по-справедливо разпределение на производствените печалби, да пледираме за модерна и солидна социална мрежа, за икономика в служба на човека, а не за данъчно облагане, полза, от което имат единствено големите предприятия. Това значи да създадем четивен, ясен, непосредствено разбираем образ на това, за което се борим, т.е. за една социална Швейцария. Социална Швейцария, която почива върху три стълба: социалната справедливост; политика по въпросите на климата, която да служи на човека; и накрая отвореност към света и към Европа.

Да говорим за социална справедливост, означава преди всичко да се откажем от икономическа система, при която производствените печалби отиват най-напред в ръцете на тези, които притежават капиталите, акционерите и мениджърите на големите фирми. Това означава да разберем, че няма никакъв приемлив мотив за милионите, които отиват у банкерите, у онези, които разрушават репутацията на страната като икономическо средище и приемат риска да изгубят милиарди в игра, чиито правила вече никой не разбира. Социалистическата партия трябва да се ангажира да се ограничат неправомерно високите заплати на тези капиталистически грабители.

За повишаване на покупателната способност и засилване на социалната сигурност

Да говорим за социална справедливост, означава и защита на покупателната способност на нашите съотечественици, т.е. загриженост както за нивото на заплатите, така и за това на цените. Недопустимо е заплатите да стагнират, когато печалбите на предприятията ни нарастват. Недопустимо е всеки десети да печели по-малко от 3500 франка на месец. Недопустимо е пред очите ни и без регламентация да нараства относителният дял на работата на повикване и временната трудова заетост. Десницата трябва да разбере добре едно нещо: ако работодателите откажат всякакви преговори, ако за тях (както и за Вернер Месмер от строителния сектор) дадената дума вече няма никаква стойност, ние не ще се поколебаем да направим всичко, за да наложим по-строго трудово законодателство. За нас алтернативата е ясна: социално партньорство или силата на закона, а не закона на джунглата или лъжата. Няма друг избор. Защото това засяга достойнството на мъжете и жените, които работят за благоденствието на родината ни и защото ние винаги ще бъдем на тяхна страна, срещу всевластието на парите и арогантността.

Като става въпрос за цени, има три области, които още се нуждаят от нашата намеса: жилищната политика, земеделието и здравеопазването, където вилнее някой си Паскал Кушпен, който винаги е бил щедър към своите приятели – застрахователите. Някой си Паскал Кушпен, който си е наумил на 1 юни да им предостави управлението на цялата здравна система, както и държавната хазна. Другари, ние трябва да направим всичко възможно да попречим на г-н Кушпен и приятелите му да приватизират нашата здравна система, да не им разрешим да саботират усилията на кантоните за повече плановост.

Трябва да продължаваме да се борим срещу мултинационалните фармацевтични компании, които всяка година на гърба на швейцарските семейства си заделят огромно количество милиарди, като забраняват паралелен внос на медикаменти и пречат на хармонизирането на цените им в съответствие с тези в Европа. Да говорим за социална справедливост, това накрая означава да положим усилия за развитие на социалното осигуряване в съответствие с изискванията на епохата. Нашата система на социално осигуряване почива върху едно остаряло положение: тя предполага постоянен трудов договор в едно и също предприятие и пълно работно време. Днес реалността е съвсем друга: частична заетост (избрана или наложена), временна или ограничена трудова ангажираност, работа на повикване, прекъсване заради преквалификация. До голяма степен непрекъснатият линеен трудов стаж принадлежи на миналото. Но, вкопчени в своите финансови и демографски интереси, нашите правителствени експерти, изглежда, не си дават сметка за новите социални нужди, които са резултат от настъпилите в сферата на труда промени. Впрочем, всички знаем, че съществува тясна връзка между гъвкавостта на пазара на труда и гъстотата на осигурителната мрежа, която трябва да бъде предложена на съотечествениците ни. Всички знаем, че на крайната гъвкавост трябва да съответства висока степен на социално и лично осигуряване. В Дания разбраха това, затова в случай на безработица там гарантират на всеки работник почти пълна работна заплата в продължение на четири години, като паралелно с това масово се вземат мерки за професионална преквалификация на тези, които са трайно изключени от пазара на труда. Швейцария би могла да научи много от този подход. Тя би трябвало по-добре да комбинира гъвкавост и сигурност. Но за да го направи, трябва да си даде сметка за реалното състояние на пазара на труда и да изостави трудноразбираемите брътвежи на технократите. Тогава бързо би си дала сметка, че е немислимо да се повишава пенсионната възраст, когато на 60 години един от всеки четирима, а на 64 години един от всеки двама е безработен. Тази бюрократична буржоазна Швейцария би видяла, че е осъдена да въведе гъвкава и достойна за името си пенсионна система. Какво обаче става? Точно обратното. Демократичният центристки съюз и радикалите повишават пенсионната възраст за жените, а това е абсолютно скудоумие в момента, когато на пазара се констатира наличие на скандални разминавания в заплащането, които продължават да съществуват, и то без никаква компенсация. Истината е, че ни готвят ревизия на закона, много по-лоша от тази през 2004 г. Но тази ревизия няма никакъв шанс пред народа. Защото, другарки и другари, ако днес поемам някакъв ангажимент пред вас, то е именно това – да оценявам социалните последици от всеки проектозакон, да поддържам тези, които ще ни помогнат да се придвижим към повече равенство и солидарност, но също и да се боря с всички сили срещу всеки опит за разединение, срещу всяко посегателство към принципите на равенство, справедливост и солидарност, които са фундаментът на нашата политическа ангажираност.

И накрая – равенството!

В социалната справедливост е заложен принципът за равенство, който и днес все още в значителна степен е игнориран. Най-напред това се отнася за равенството между двата пола, което си остава ежедневна цел за нашите социалисти. Двадесет и седем години след вписване на принципа за равно заплащане за равен труд в конституцията, дванадесет години след обнародването на Закона за равенството, жените все още са широко дискриминирани на пазара на труда и за равен труд получават средно 20% по-ниска заплата от тази на мъжете. Тази дискриминация в заплатите, към която се прибавя и много по-коварната дискриминация, засягаща компетентностите, изисквани при постъпване на работа, е не само морално недопустима, но и икономически безотговорна. Защото тя спира пълноценната интеграция на жените, докато демографските данни сочат обратното – че устойчивостта на нашата икономика все повече ще зависи от достъпа на жените до пазара на труда.

И накрая, този принцип предполага и равенство на шанса, особено що се отнася до образованието. Навлизаме в ерата на икономиката на знанието и познанието, така че за нашето общество би трябвало да бъде въпрос на отговорност и чест да предложи на всички деца, на всички младежи равен шанс за достъп до образование, равен шанс за успешна бъдеща реализация. Но Швейцария е далеч от това: от всички страни- членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие именно в Швейцария има най-големи социални пречки, що се отнася до достъпа до образование. Вероятността дете на родители, упражняващи физически труд, да вземе университетска диплома, е пет пъти по-малка в сравнение с тази за дете на родители, притежаващи университетска диплома. Тази ситуация също е неприемлива и ние водим ежедневна борба за установяване на равенство в тази област, по пътя на съществено усъвършенстване системата на стипендиите и разширяване кръга на ползвателите им, но също и чрез борба срещу една антисоциална тенденция като значителното повишаване на входните и образователните такси във всички равнища на образователната система. Равният образователен шанс в крайна сметка предполага и грижа да осигурим достатъчно места за тези, които са избрали такова профилирано обучение.

Бунтът срещу неравенствата е основополагащата енергия на левицата още от създаването й. В съвременна Швейцария призракът на неравенствата, който смятахме за окончателно погребан, отново броди в нашето общество. Така стои въпросът и с неравенствата, свързани с расата, религията или произхода на дадена личност. Някои подклаждат омразата към чужденеца и имигранта, искат към него да се прилагат рестриктивни и дискриминационни мерки, и, напълно пренебрегвайки принципите на правото, организират истински лов на вещици, който напомня най-мрачните моменти от нашата история.

Другари, нека отново противопоставим на тези ретроградни опити своята хуманна визия за обществото, нека отново наложим образа на Швейцария като мултикултурна, интегративна и зачитаща малцинствата страна, в същото време загрижена за стриктното и неотклонно прилагане на еднакви и независещи от пола закони.

Да преосмислим солидарността и социалната справедливост

Социалната справедливост означава ангажираност в полза на по-справедливо разпределение на богатствата, усъвършенствана покупателна способност и социална мрежа, съобразена с изискванията на нашата епоха. Начинът на живот и труд, световните икономически механизми и социалните структури са в условия на пълна трансформация. На тези, които виждат в това възможност да премахнат социалната държава – плод на усилията и търпението на дедите ни – ние противопоставяме нашия дълг: в съответствие с новите реалности да преосмислим както солидарността и социалната справедливост, които стоят в основата на нашето общество, така и социалните политики, които ги конкретизират. Но освен всичко ние ще се борим и за една екологична Швейцария. Защото няма екологична Швейцария, която да пренебрегва проблемите на климата. Екологична Швейцария означава страна, провеждаща устойчива и отговорна политика в областта на транспорта, която да бъде един от стълбовете в борбата й срещу затопляне на климата. Швейцария, която непрестанно полага усилия за усъвършенстване трафика на стоки чрез железопътния транспорт. Швейцария, която без да пренебрегва никоя област, осъществява проекти за разширяване на железопътната мрежа. Швейцария, която решително окуражава удобното придвижване, най-вече в агломерациите. А следователно и Швейцария, която не се бои да провежда амбициозна инфраструктурна политика, защото знае, че отлично проектираните и ръководени от административните общности инфраструктури са най-добър гарант за хармонично, устойчиво и екологично отговорно развитие на страната ни.

Швейцария – лидер в областта на самовъзстановяващите се енергии

Екологична Швейцария е Швейцария, за която енергийното бъдеще е неразривно свързано с екологията. Независимо от силата на активизиращите се индустриални лобита, Швейцария най-сетне трябва да се изправи открито и да приеме една вече възприета от толкова наши съседи истина: ядрената енергия вече няма бъдеще нито в Швейцария, нито другаде. Строежът на нови ядрени централи би означавал победа на мързела, на по-лошия избор, безотговорно и егоистично примирение с факта, че така бъдещите поколения, децата ни, ще бъдат изложени на огромен риск. Не, бъдещето не принадлежи на атома. Бъдещето принадлежи на самовъзстановяващите се енергии, на усъвършенстване на енергийните параметри на сградите, различните клонове на промишлеността и апаратите, на промяната в поведението на консуматорите на енергия. Все перспективи, носителки на прогрес и развитие, които обаче не засягат всеобщото благоденствие. Швейцария трябва да бъде страна лидер в областта на тези нови енергии, нови техники и поведения. Колкото и малка да е, страна привилегирована като нашата, има моралния дълг и отговорността пред международната общност да фигурира сред образцовите в екологично отношение страни. Но и защото сферата на екологичните иновации ще представлява все по-важен фактор в развитието ни и все по-осезаемо ще допринася за общото и устойчиво благоденствие, което искаме да завещаем на идните поколения, както тук, така и другаде. Тази Швейцария – лидер в екологията, за която мечтаем, трябва накрая да си осигури средствата за достигане на образцова в енергийно отношение среда, въвеждайки принудително, но социално отговорно, данъчно облагане.

Социалният прогрес няма граници

Социална справедливост и екология – ето двата стълба на дейността, която социалистическата партия провеждаше до днес и която ще провежда за в бъдеще. Но историята на социализма е историята на един идеал, който надхвърля границите – нещо, което впрочем ни напомня и Роберт Грим, чиито последователи и истинска световна известност в значителна степен се дължат на неговата международна ангажираност, по-специално в Изпълнителния комитет на Работническия интернационал. Третият стълб на нашата социалистическа идентичност, това, разбира се, е отвореността. Отвореност, която някои биха искали да сведат до свободния обмен на блага и услуги, но която ние, социалистите, винаги сме искали да видим приложена най-напред към личностите.

В това е целият смисъл на решението за свободно придвижване на хората, което швейцарският народ, заедно със своите европейски съседи, беше достатъчно зрял да приеме и което ще трябва да потвърди с включването на Румъния и България. Свободното придвижване на хора е пълноценна конкретизация на принципа на отвореността само ако е насочено към социален прогрес в името на всички. Впрочем, вече изпитахме на собствен гръб, че съществува голям риск да видим как работници от различни краища се изправят едни срещу други и поемат всички негативи от един социален дъмпинг по отношение на работните заплати, оркестриран от шефовете на фирмите, полза от който имат само тези, в чиито ръце е капиталът. Това свободно придвижване не бива да става на гърба на тружениците и труженичките. И ние неотстъпно ще се борим и ще успеем да извюваме последователно засилване на мерките за контрол, защото разширяването на свободното придвижване няма да се осъществи без подкрепата на работниците, без нашата подкрепа.

Моята ангажираност пред вас, нашият дълг пред населението

Другарки и другари, виждаме, че идните месеци и години са богати на значими залози, чрез които социалистическата партия трябва да наложи и изведе на предни позиции социалния прогрес, екологичната отговорност и отвореността. Да, върху тези предизвикателства трябва да се наложи социалистическата партия, защото става въпрос за бъдещето на нашия идеал за справедливост и за единството на тази страна. Това е моята ангажираност пред вас, това е и нашият дълг пред населението. Когато, вече възрастен, Роберт Грим отново припомня общата стачка от 1918 г., чийто стратег е самият той, той просто изтъква, че с нея работническото движение допринесе за изграждане на една по-социална Швейцария. Как би погледнал той днес на социалистическата партия? Вероятно Роберт Грим би отправил към нея два съвета. “За да спечелим отново, социалистическата партия трябва да има за основа някакво социално, масово, движение, което да бъде едновременно и почвата, в която покълват нейните идеи, и разпространител, и практически осъществител на тези идеи.” А после би добавил: “Продължавайте да провеждате политика на безкомпромисна критика на капиталистическото общество, в което живеем и което все още не е достатъчно социално, достатъчно единно, достатъчно справедливо.” Да, другарки и другари, нека всички заедно върнем победата на социалистическата партия, нека отново извоюваме победа за нашите идеи, за да тласнем страната си напред, по пътя към едно по-социално, по-единно, по-справедливо общество.

Превод Т. Батулева

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук