МЕЖДУ СЦИЛА И ХАРИБДА

0
252


ТОДОР ЖИВКОВ ПРИ ПОСЛЕДНАТА СИ СРЕЩА С ГОРБАЧОВ

През своите над три десетилетия на власт Тодор Живков има възможност да докаже политическите си качества, а най-важното сред тях се оказва умението му да се приспособява към всеки следващ съветски генерален секретар. С разнообразни политически и неполитически средства Живков неизменно се представя като най-близкия до СССР източноевропейски лидер: това той прави пред Никита Хрушчов, на когото до голяма степен дължи издигането си, пред Леонид Брежнев, когото трикратно обявява за “Герой на НРБ”, пред Юрий Андропов и Константин Черненко, с които по обективни причини контактува съвсем кратко. Но най-голямото предизвикателство за Живков като политик настъпва, когато през март 1985 г. в Москва задухват реформаторски ветрове, пуснати на воля от новия генерален секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов.

През първите няколко месеца след избирането на Горбачов начело на КПСС, а оттам и на СССР, Живков изразява своята радост от младостта и реформаторския плам на новия съветски лидер, тъй като той самият отдавна е убеден в необходимостта от дълбоки промени. В “розовия” период от контактите между двамата лидери от позицията на богатия си политически опит Живков си позволява да дава съвети на Горбачов. Покровителственият тон на Живков обаче има обратен ефект и през 1987 г. неминуемо се стига до скрит за външните наблюдатели, но видим за политиците и в двете страни нарастващ конфликт между двамата. Повод за разминаването става Живковата Юлска концепция, която по всички параметри – икономически трансформации (смяна на собствеността, въвеждане на фирмена и акционерна организация, видоизменения в социалната сфера и т. н.), административни промени, политически обещания, свиване на ролята на БКП, изпреварва обявените с “перестройката” съветски преобразувания.

От есента (октомври) на 1987 г. конфликтът между Живков и Горбачов се изостря. Като опитен политик, при това на много по-малка и силно зависима от СССР държава, Живков има съзнанието за своето подчинено и зависимо положение. Затова, въпреки нарастващата си критичност към извършваното от Горбачов и от неговия екип в СССР, Живков запазва приятелския тон във всички свои изказвания, предназначени за съветски представители. За истинските му чувства може да се съди само по изпуснати реплики на закрити партийни заседания – главно в Политбюро. Така на 9 юли 1987 г. Живков реагира рефлекторно на посочения от Петър Дюлгеров съветски пример за демократизация: “Какво ще правят – това си е тяхна работа”.

До лятото на 1989 г. промените в Източния блок изглеждат инспирирани и ръководени отгоре. Но в средата на 1989 г. ситуацията в Източна Европа рязко се променя под напора на събитията: полската Кръгла маса договоря механизмите за влизане на опозиционната политическа формация “Солидарност” във властта, Горбачов декларира, че няма да се съобразява с т. нар. Доктрина “Брежнев”, а ПОРП категорично губи изборите, проведени на 4-18 юни 1989 г. Това е външният контекст на последната среща между Т. Живков и М. Горбачов, проведена на 23 юли 1989 г. Тази среща е плод преди всичко на големите усилия на Живков – Горбачов няма особено желание да се среща с него както заради личната си неприязън към Живков, така и заради нарастващите вътрешни и външни проблеми, пред които е изправен в СССР. Затова по време на срещата Живков изразява силен ентусиазъм, докато Горбачов демонстрира по-скоро безразличие.

Предлаганата стенограма от разговорите демонстрира ясно двойственото отношение на Тодор Живков към Михаил Горбачов. От една страна, той прави всичко възможно, за да се хареса на Горбачов и да покаже верността си. На това се дължат обилните похвали за външнополитическите успехи на съветския лидер, обещанието, че България няма да създава никакви проблеми, но и настойчиво поставяният въпрос дали Горбачов няма някакви “претенции” към Живков. Категорично е и желанието на Живков да получи съветска подкрепа по “турския” въпрос – затова той се опитва да лансира нова инициатива да се формулира някакъв “нов интернационализъм”. От друга страна, Живков си позволява да критикува по същество съветския пример, нещо немислимо в друга ситуация. Той заявява несъгласието си с хода на съветската “перестройка”, най-вече с това, че “политическата система крещящо изпреварва преустройството на производителните сили”. Живков дори декларира правото си на различен подход: “У нас едва ли трябва да постъпим така, както вие постъпвате”. За първи път в българо-съветските отношения се появява принципно несъгласие, и то не по срещаните и по-рано спорове за това колко и каква да бъде икономическата помощ на СССР за България или цените на разменяните продукти, а по същността на промените.

Истинското значение на тази толкова желана от Живков среща проличава при последвалото й обсъждане в Политбюро на ЦК на БКП. Тогава Живков откровено заявява: “Настроението беше изключително добро, което няма нищо общо с онези неправилни информации, които те получават от някои наши другари… Но е ясно, че някои хора в посолството, а може би и по друга линия се поддават на информации на наши другари и за известно време се чувстваше една обтегнатост… Сега всичко е напълно преодоляно.” Най-важната цел на Живков от тази среща е да получи за пореден път съветската подкрепа за оставането си на власт. Именно, защото вече има информация за започналата подготовка в Съветския съюз и България да бъде отстранен. Сближението със съветския лидер като тактика за защита на властта си Живков е използвал с успех и преди това. И след посещението в Москва му се струва, че отново е успял. Но след по-малко от четири месеца се оказва, че Горбачов просто го е успокоил, докато е продължил подготовката за вътрешнопартиен преврат в БКП за сваляне от власт на „доайена“ сред източноевропейските комунистически лидери.

Накрая искам да цитирам още един пасаж от коментарите на Живков. Той разказва как преди заминаването си за Москва е заявил на съветския посланик в София Виктор Шарапов: “Но има един въпрос над въпросите – това е икономиката. Западът може да ни дава подаръци един, два милиарда, даже десетки милиарди да даде, все едно проблемът не се решава. Защо? Защото икономиката на всички наши страни е свързана със съветския пазар. Ето вашия лост да спрете процесите там (има предвид започналата демократизация в Полша и Унгария, която може да доведе откъсването им от Източния блок) и да накарате всички да се обърнат към Негово Величество Съветския съюз. Още повече че Маргарет Тачър е посъветвала поляците: правете каквото щете, преустройвайте се, но дръжте сметка за Съветския съюз. И вие виждате сега унгарците: ходиха, ходиха, ходиха на Запад, но казват: ние в СИВ ще си останем, ще си останем във Варшавския договор. Така че много зависи и сме заинтересовани Съветският съюз да се укрепи, защото в края на краищата не България, не Румъния, даже не ГДР и Чехословакия са опора, а Съветският съюз е опора.” Това е квинтесенцията на Живковото виждане за мястото на България в Източния блок: пълната икономическа зависимост от големия източен съюзник. И точно тук неговите стратегически виждания, които са му създавали вътрешна сигурност в продължение на поне две десетилетия, отведнъж се оказват разминаващи се с духа на времето, с големите промени, които предстоят на цяла Източна Европа, с рухването на СССР и със започващата борба за установяване на нов световен ред, в която вече не само източноевропейските държави, но и новата Руска федерация не играят особена роля.

Искра Баева

Стенографски протокол от последната среща на Тодор Живков с Михаил Горбачов, проведена в Москва на 23 юни 1989 г.
(със съкращения)

Москва, 23 юни 1989 г.

Михаил Горбачов: Мисля, че срещата е много навременна. Животът върви толкова бързо, че за годините, откакто започна преустройството, лично на мен ми се струва, че съм изживял четири живота.

Тодор Живков: Ходът, който направихте с Иран, е изключително добър. Той е стратегически… Иранците нямат чувство за хумор и винаги, когато съм имал срещи с тях, са ме предупреждавали да разговарям със сериозен тон.

Михаил Горбачов:… Интересни бяха моите срещи в Китай и във ФРГ. И на двете места Вас Ви споменаха с много добри думи.

Тодор Живков: Правилно избрахте страната, в която трябва да осъществите пробив. Става дума за ФРГ. Това не можеше да стане нито с Франция, нито с друга европейска държава.

Михаил Горбачов: Истината е, че пробивът стана чрез Англия и Франция. Водихме подробни разговори с канцлера Хелмут Кол, особено когато бяхме на посещение в неговия дом. Подчертахме, че се тревожим от дестабилизацията в Полша и изразихме нашата готовност да търсим решение на тези проблеми. Също така подчертахме, че ние с Ярузелски сме другари и разчитаме много на него. Кол подчерта, че е на същото мнение. В Полша обстановката сега е много напрегната. Кол също така потвърди, че имате много добри отношения с него, че сте разговаряли в неговия дом. Аз останах с впечатлението, че Кол се е изменил силно, станал е по-реалист. Много добре осъзнава и вижда, че когато военното противопоставяне намалява, това е добре за ФРГ, тъй като това повишава нейния авторитет. Той също така много добре разбира, че без Съветския съюз това не може да стане, на тях сега Съветският съюз им е нужен. Това, което ми направи изключително голямо впечатление, е реакцията на хората. Мога уверено да заявя, че те реагираха така, както реагират българите при нашето посещение и съветските хора при Вашето посещение…

През последните години завоювахме стратегическата инициатива. Американците и другите западни страни са егоистични, а ние сме откровени, имаме ясни и големи идеи, но ни трябва спокойствие, за да можем да ги реализираме. Вие се запознахте с това, което ние изразходваме за военни цели – 18% от националния доход. Планирането и разходите за военни нужди растяха два пъти по-бързо от националния доход. Разбира се, всичко това е за сметка на жизненото равнище.

Сега за нас външните фактори са изключително важни и ние правим всичко възможно, за да ги удържим, за да бъдат те устойчиви и ефективни. За нас това сега е главното. На нас и на вас е нужно време за промените, които сме се насочили да осъществяваме. Истината е, че американците се преустроиха в началото на 70-те години. Тогава не обърнахме необходимото внимание на тези техни действия. Въпреки че през този период те имаха много проблеми, успяха да ги решат и излязоха напред. А ние загубихме. И аз мога да кажа с цялата отговорност, че това беше главно по вина на Съветския съюз. От ваша страна имаше много ценни идеи и виждания, но ние не им обърнахме внимание. Сега ни е нужно време, за да можем да се преустроим.

Главният въпрос в тази обстановка за нас е вътрешният. Но всичко, което правим вътре в страната, ние правим съзнателно. Онези трудности и проблеми, които сега имаме и за които сте информирани, не ги планирахме, но ги очаквахме. Очаквахме и проблемите, които възникнаха във връзка с кооперациите, с развихрилите се национални вражди и т. н. Но ние нямаме изход. Лично аз не виждам друг изход и друга задача извън задачата да разкриваме огромния потенциал на социализма. Сега трябва да му дадем второ дихание, втори живот и това трябва да стане най-вече чрез нашето отношение към собствеността. Това означава човекът да се направи стопанин на тази собственост… Необходимо е да се реформира надстройката, в това число и партията. Имаме много слабости в партийната работа и необикновени трудности, в това число и съпротива в някои отношения. Особено ни тревожи националният въпрос. Независимо от всичко обаче ние определено вървим към разрушаване на всичко старо, поради което в някои отношения извън Съветския съюз и вътре в Съветския съюз мен вече ме причисляват към ревизионистите. Но аз съм убеден, че трябва да се събори, да се разруши всичко, което пречи.

Главното е да реализираме демократизацията във всичко – и в икономиката, и в политиката, и в културата и т. н. Но обезателно в съчетание с правовата държава. Иначе всичко, за което говорим, става излишно. Пример за това ни даде конгресът . Той всеки ден променяше своя характер…

Въпреки че имаме крупни проблеми от всякакъв характер, то тези проблеми не се поставят и не се решават от партията. Тези проблеми се поставят и искат тяхното разрешение онези, които в редица случаи критикуват нашите методи на работа, а ние не обръщаме внимание на това и вместо да привличаме към себе си отделни хора, ние по същество ги отблъскваме с нашето бездействие. Най-важните въпроси от областта на икономиката, това са пазарът и финансите…

Що се отнася до политическата област, за нас сега най-главното и най-важното е да се издигне авторитетът на партията в новите условия… Но има такива, които считат, че социализмът не е в състояние да се справи с тези проблеми и да ги реши. Вече ви казах, че националните проблеми за нас са най-сложните… Ние смятаме, че пътят за тяхното разрешаване е даването на по-широки права на републиките, на хората, които живеят там. Ето, да вземем Узбекистан, в него вече има изградена своя интелигенция, тя иска да има свой облик на базата на своята история…

Както вече знаете от конгреса, Распутин даде отговор на ония, които се опитват да упрекнат Русия и искат да излязат от състава на Съветския съюз. Той им каза, че може би ще бъде по-добре Русия да излезе от състава на Съветския съюз. Нека другите тогава да живеят без нея.

Що се отнася до отношението ни към другите страни, заехме твърдата позиция, че те не бива да повтарят това, което правим ние. Нека всяка партия и народ да прави и да постъпва така, както смята за добре. Главното е ние да не се намесваме в това, което те правят. Това е наша принципна позиция и принципен подход. Нашите възможности с всяка изминала година се увеличават. Изпитанията, които ни очакват, са още напред, в това число и в политическата борба. Борбата за власт се почувства на самия конгрес. Имаше такива изказвания, от които личеше, че ние сме за съветска власт, но да бъде не той, а аз да съм на власт… Но и в тези изказвания има нещо рационално. Така например, наистина от някои трябва да вземем властта, тъй като те повече не я заслужават.

Тодор Живков: Благодаря за изчерпателната информация. Аз и моите другари считаме, че вие вървите по правилен път, честно и откровено. Не е напечатано никъде и едва ли ще се напечата, но историята така се разпореди, че социализмът се роди в нашите страни преди капитализма. Това е истината и това е източник за големите трудности, за големите извращения и т. н. Ако не беше Сталин, сигурно щеше да бъде друг, но друг път нямаше…

След Втората световна война поддържахме такова положение, което ни обричаше на изолация и на застой. Такъв е примерът с подразделенията „А“ и „Б“ . Знаем становището на класиците по този въпрос, но това на нас ни създаде изключително големи проблеми. Много или малко всички заехме модела на Съветския съюз като цяло, без изменения. Всеки опит да внесем нещо в него се тълкуваше като ерес. Лично аз съм викан тук пет–шест пъти, за да спра всякакви експерименти. Не казвам, че съм някакъв новатор, но това е истината.

Това, което става у вас, ме тревожи с факта, че преустройството на политическата система крещящо изпреварва преустройството на производителните сили. Вярно е, че в историята те вървят заедно, но това е въпрос, който трябва да се оцени в съответствие с конкретните условия. У нас едва ли трябва да постъпим така, както вие постъпвате.

Накратко – какво правим?

След ХХVII конгрес на КПСС и последвалите го пленуми ние също решихме, че трябва да направим революционно преустройство, но редицата мероприятия, които проведохме, не дадоха очакваните резултати и ефект. Истината е, че много хора не ни вярват. Ние не можахме да раздвижим част от хората. Ето защо се наложи да проведем Декемврийския пленум (на ЦК на БКП). Главното, което приехме и решихме на пленума, е да разбием йерархията отгоре и през нейната глава да започнем преустройството долу. Така стигнахме до идеята за фирмената организация. Това са наши фирми, но даже и да са капиталистически, в това няма нищо страшно, защото в основата им са производителните сили на социализма.

Какво е фирмена организация? Това е кооперация. Това е в съответствие с Лениновата постановка за цивилизованите кооператори… Фирмите сега никнат като гъби след дъжд и ние им даваме широк простор…В селското стопанство отиваме към организации, изградени на принципа на фермите. Същото правим и в духовната сфера.

Социалните проблеми ще решаваме на основата на акционерните фирми. Това се отнася до пенсионното осигуряване, до здравеопазването и т. н. Главното е, че ние не създаваме рентиери и няма да допуснем да се създадат такива.

Считаме, че тази година този процес ще приключи. След това ще започне преустройство на висшия ешелон – Държавният съвет, Народното събрание, Министерският съвет. Тогава ще дойдем да се посъветваме с Вас, в това число и за предстоящия конгрес на нашата партия…

Искам да Ви кажа, че в процеса на преустройството, което сега извършваме, ние имаме спад в темповете на производство, имаме напрежение на пазара, имаме и редица други проблеми. Ние предвиждахме също, че ще имаме трудности, но те се оказаха по-големи, отколкото очаквахме. Сега предвиждаме до края на годината да направим няколко сериозни маньовъра и да излезем от това положение.

Ето, виждате, че по същество ние вървим по вашия път, само че в известна степен задържаме преустройството на надстройката, за да можем да извършим такова преустройство на базата. В икономиката – ние сме малка страна и нямаме право и не можем да допуснем криза в икономиката.

За висшия ешелон наистина може би трябва да вземем това, което е било при Ленин…

Сега сме изправени пред две големи трудности.

Първата е, както вече подчертах, в областта на икономиката. Там наистина се насочваме към няколко маньовъра и считаме, че ще решим възникналите проблеми.

Втората ни трудност е с мюсюлманите. Този проблем е наистина много сериозен за нас. По данни, които имаме, те са около 800 – 850 хиляди. Ежегодният прираст е от порядъка на 15–16 хил. Ако продължава така, след 20 години България на практика ще се превърне във втори Кипър… Ние сме заинтересовани 200 – 300 хиляди, даже 500 хиляди души се изселят, но Вие сами разбирате, че това на практика не може да стане. Турция не е в състояние и не може да ги приеме. Ето защо е необходимо ново виждане. Ние сега работим по този въпрос, възложили сме на компетентни хора да подготвят необходимите предложения и в скоро време ще внеса в Политбюро виждане как да излезем от това състояние . Но казвам категорично нашето мнение: ние в никакъв случай няма да ги признаем за турци.

Михаил Горбачов: Преди два дни от Анкара се върна нашият посланик др. Чернишов, който донесе послание от Тургут Йозал до мен. В това послание той ме моли при срещата си с Вас да Ви съдействам Вие да отидете на преговори с тях. Аз не знам дали трябва да се отива на такива преговори.

Тодор Живков: Отговорете им, че българската страна е съгласна за среща, но без предварителни условия и без предварителен дневен ред. Аз поръчах на нашия посланик тук, Панков, да се срещне с турския и да му каже категорично и откровено, че от това, което става сега между България и Турция, е заинтересована трета страна. Това са американците. И ние знаем със сигурност, че това е така.

Михаил Горбачов: Може ли така да им предадем? Въобще американците са ненадежден партньор. Това го показаха и в Полша, и в други страни… Йозал също съобщи, че е готов ежегодно да приема по 30 хиляди, но не повече.

Тодор Живков: Можем да се съгласим с това положение, но това ние ще решим, след като се срещнем… Не сме съгласни също всеки мюсюлманин да се третира като турчин. Мисля, че това се отнася и до вас.

Михаил Горбачов: Вие наистина сте заели гъвкава позиция и осъществявате гъвкав подход. И това е много добре. Предлагам в съобщението да не публикуваме нищо по проблема за Турция. Ние от своя страна също сме съгласни, че всеки мюсюлманин не е турчин.

Тодор Живков: Давам си сметка за всичко, което става в социалистическите страни и неговото отражение в положителен и в отрицателен аспект. Предстои ни да се съберем в рамките на Политическия консултативен комитет, в чието заседание ние лично ще участваме . Много бихме искали със Съветския съюз на това заседание да излезем с обща позиция. Това означава предварително да съгласуваме нашите становища.

Михаил Горбачов: Съгласен съм преди срещата да съгласуваме становища. Аз мисля, че на предстоящата среща вниманието трябва да се насочи преди всичко към външнополитическите въпроси, а въпросите, които се отнасят до социализма, до неговите проблеми, сега едва ли ще можем да обсъдим в дълбочина, от всички страни…

Тодор Живков: Моля Ви във Вашето изказване да се включи нещо, от което да проличи, че ние не се отказваме от интернационализма. В няколко пункта да определим нашите виждания по отношение на интернационалните ни взаимодействия. А извън това – пълна демокрация и всяка страна да постъпва така, както смята за необходимо. Но ние не можем да допуснем да променяме и да изменяме нашия строй… Няколко думи искам да кажа за нашите икономически отношения. Не идвам с никакви предложения. Знам, че се провеждат много срещи на различни равнища, предстои среща на председателя на Министерския съвет. Аз съм оптимист и смятам, че ще се разберем. Обаче има един въпрос: ще създадем ли транснационални компании? Ако ще ги създадем, нека започнем с вас в няколко направления, там, където имаме готовност.

Михаил Горбачов: Мисля, че всичко опира до пазара, до свободното движение на стоки и капитали.

Тодор Живков: Ако нашите две страни започнат, ние ще можем да натрупаме опит, който може да бъде полезен и на други страни.
Вторият въпрос, който ме занимава. След 1956 г., когато ме избраха за първи секретар, започнахме със Съветския съюз да създаваме различни модели на сближение. Нещо постигнахме, друго не можахме да постигнем. Мисля, че е време да помислим какво бихме могли да направим в новите условия, без при това да разговаряме за нови концепции, нови модели, без да повтаряме някои стари грешки.

Михаил Горбачов: Бих предложил да поканим др. Живков в Прибалтика. (Оживление)

Тодор Живков: Ние сме единствената република, която не Ви е създавала, не Ви създава и няма да Ви създава никакви трудности.

Михаил Горбачов: Подгответе това, което имате предвид и ни го изпратете. Ние също работим по този въпрос. Сега подготвяме предложение за суверенитета на нашите републики. Нашето бъдещо федеративно управление може да допусне някои своеобразия в принципите за членуване във федерацията. Такива примери е имало и преди това. Сега също има желания у някои републики на тази основа да се решават въпросите. Такъв е примерът с Прибалтийските републики. Ние смятаме, че не бива да им възразяваме. Нека да опитат и на основата на своя собствен опит да осъществят тази икономическа самостоятелност. Но ние ще им кажем, че РСФСР ще постъпи по същия начин и ще вземе всичко, което е нейно.

Тодор Живков: Няма да издържат и година.

Михаил Горбачов: Ще им продаваме суровини, електроенергия, но по международни цени. И ще вземаме от тях само това, което е с високо качество и отговаря на международните стандарти…

Тодор Живков: Ако имате някакви претенции към нас, към България, към мен, моля да ги изразите.

Михаил Горбачов: Имаме пълно доверие, изключително доверие лично във Вас и във Вашето ръководство. Ние не искаме да възраждаме старите взаимоотношения. Нима може да се повтори от някоя страна или от някого това, което става в Съветския съюз, където има 15 републики, множество автономни области, където ежедневно възникват множество най-различни проблеми? Ние се отнасяме с изключително дълбоко уважение към Вас, което става у вас – и в областта на икономиката, и в идеологията, и в политиката. И у вас, и у нас има „горещи глави“, които гледат само на Запад. Ние сме убедени, че всяко нарушаване на нашите взаимоотношения е равно почти на гибел.

Тодор Живков: Ще загине България, но ще загине и Съветският съюз. (Оживление)

Михаил Горбачов: Не, няма да загине и България, тъй като тя има силна икономика, силен народ, силно ръководство. Принципните неща трябва да се защитават. Ние не се отказваме от нашата роля в международното сътрудничество… Ние носим отговорност, но това, което става у вас, във всяка една страна, е въпрос на съответната страна, на съответния народ.

Тодор Живков: Ще направим всичко, което зависи от нас, за да не Ви създаваме трудности. Ще имате нашата пълна подкрепа и на международната арена.

Михаил Горбачов: Необходими са убедеността и опитът на старото поколение да се прелее и да се поеме от новото поколение.
Искам да ви предам документи, където е отразена дейността на Георги Димитров и Васил Коларов в защита на репресираните българи.

Тодор Живков: Когато се срещнахме с Вас, аз Ви казах, че Георги Димитров не е могъл да направи друго в онези условия.

Михаил Горбачов: При нас има комисия по този въпрос, ръководена от др. Яковлев.

Тодор Живков: Другарят Коларов беше докладчик по делото на Трайчо Костов. Аз бях секретар на Градския комитет (Софийския) и трябваше да се изкажа. И аз подчертах, че съм съгласен да се изключи и да се предаде на съда. След това преминахме към други въпроси. Васил Коларов поиска факти. Аз си седнах и не приведох факти. Разбира се, другите след мен намериха много факти…

ЦДА, ф. 1 Б, оп. 68, а. е. 3698, Протокол от заседание на Политбюро № 133 от 4 юли 1989 г., л. 48-75.
Подготви за печат Искра Баева

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук