НАСЛЕДСТВОТО В ДЪРЖАВНИТЕ ФИНАНСИ – ПОВОД ЗА УМЕРЕН ОПТИМИЗЪМ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА

0
255


Икономическата криза е по-скоро опасност, отколкото възможност. Този извод може да се направи и от резултатите на онлайн анкета, проведена на сайта за работа и подбор на персонал BestJobs.bg. Идеята за проучването идва от станалото популярно напоследък твърдение, че китайският йероглиф за криза означава и възможност. Това означава, че дори и в тежка ситуация, каквато е настоящата, за предприемчивите има шанс, стига да го потърсят. Но нагласата на българите е доста по-различна от смисъла на китайския йероглиф, тъй като от 2843 потребители 2247 са убедени, че кризата е опасност и само 596 смятат, че тя крие и възможности. За своята съдба повече се страхуват жените, тъй като 58% от участващите в анкетата жени са склонни да виждат само негативните страни на кризата. Но и мъжете не им отстъпват, тъй като близо половината, или 45% са песимистично настроени. И все пак, около 55% от мъжете у нас твърдят, че тя дава и шансове за реализация. По-младите хора са по-големи оптимисти, 65% от младите хора, участвали в анкетата, на възраст между 18-25 г., вярват, че кризата може да има и позитивни аспекти.

Изследването е показателно за тревогите на обикновения българин и опасенията на им са основателни. Те трудно могат да оценят последствията от водената в последните години стабилна макроикономическа и фискална политика, които все още се чувстват, независимо че първите признаци на глобалната световна финансова и икономическа криза са дали известно негативно отражение в изпълнението на държавния бюджет за първото полугодие на 2009 г. През 2009 г. БВП ще отбележи спад с 2.5 на сто, според разчетите на Министерството на финансите, оповестени на 20 юли т. г. Брутният вътрешен продукт по оценки на МВФ от ще бъде минус 7 на сто, по оценки на ЕК от април минус 1.8 на сто, а според разчетите на УниКредит Булбанк – минус 6.

Обнадеждаващи са единствено данните за фискалния ни резерв, който понастоящем е 8.2 млрд. лв. и в сравнение с есента на 2008 г. (преди кризата) няма чувствителна промяна (за сравнение към август 2005 г. той беше малко под 4.5 млрд. лв.). Междувременно е погасен предсрочно правителствен дълг за 2.3 млрд. лв. Дали бе целесъобразно това да става във време на криза – ще покаже времето, но обикновено при криза се икономисва всеки лев, евро или долар. Налице е около 173 млн. лв. положително бюджетно салдо за полугодието на 2009 г. Около 8 на сто изостава събираемостта на приходите за 2009 г. спрямо миналата година, което все пак е един от най-добрите резултати между 27-те страни-членки на ЕС.

Налице са буфери в бюджета за около 4 млрд. лв., а несъбраните приходи са в размер на 2.1 млрд. лева. Най-лошият месец за събираемостта на приходите е бил март. Дефицитът по текущата сметка за първите пет месеца практически се е свил двойно, а инфлацията е под 1% от началото на годината. Икономическите фактори предпоставят тази година да не се преследва положително салдо. Според оценката на министъра на финансите в оставка икономическата ситуация в страната е такава, че нулево бюджетно салдо би било приемливо за приключване на тази финансова година. Ръст спрямо миналата година се отчита при капиталовите разходи. Извършените инвестиционни разходи към 30 юни по оперативни данни и оценки са в размер на 1 822.4 млрд. лв., което е 35.5% от годишните разчети. Въпреки този ръст за полугодието са изразходвани едва 1/3 от планираните годишни капиталови разходи. Капацитетът за усвояване на инвестициите не е много добър в държавата като цяло.

Дефицитът може да се финансира в известна степен с фискален резерв, без външно финансиране. Посочено бе, че той е над 8 млрд. лв. и едва ли ще бъде изхарчен за година и представлява добър буфер в средносрочен план (две-три години), но не бива да се допуска голям дефицит – над 3%. Според досегашния министър на финансите вероятно малки нови спестявания ще се наложат, но не драматични.

По-тревожно явление от състоянието на бюджета е спадът в производството. Според предварителни данни на НСИ през май 2009 г. промишленото производство е с 1,0% по-малко в сравнение с предходния месец. Единственият лъч надежда е фактът, че индексът на преработващата промишленост през май 2009 г. нараства с 0,1% спрямо индекса за април 2009 година. Едва ли предходните месеци би трябвало да ни бъдат критерий за съпоставимост. В сравнение с май 2008 г. промишленото производство през май 2009 г. е с 22,1% по-малко. Нещо повече, секторите, „захранващи“ бъдещото производство, направо са се сринали – производството на продукти за междинно потребление намалява с 33,7%, а производството на инвестиционни продукти – с 27,2%. Най малък е спадът при производството на енергийни продукти – с 10,5%, т.е. почти 2-3 пъти.

Най-зле се развива отрасъл „строителство”. По предварителни данни през май 2009 г. произведената строителна продукция е с 10,4% под нивото на април 2009 година. Общата строителна продукция през май 2009 г. намалява с 14,5% в сравнение със същия месец на предходната година. Но след като и в търговията на дребно е отчетен спад от 10,4%, то неминуемо производителите ще продължат да свиват производството си. Единствено в търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия се наблюдава увеличение от 1,9. Най-големите разходи на българите са за храна и за дома – енергия, горива и вода, които представляват 50,5% от всички разходи. Това че „дъното” все още не е достигнато, се доказва и от случващото се с цените на потребителските стоки и услуги, влизащи в „голямата кошница“ на българина. Според последните данни на НСИ индексът на потребителските цени за юни 2009 г. спрямо май 2009 г. е 99,6%, т.е. месечната инфлация е (-0.4%). Основен принос за това намаление има спадът на цените в групата „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“. Инфлацията от началото на годината (юни 2009 г. спрямо декември 2008 г.) е 0,6%, а годишната инфлация за юни 2009 г. спрямо юни 2008 г. е 3,7%. По принцип, когато покупателната способност на парите расте, потребителят винаги е в ролята на печелившия.

В период на криза е налице и друга закономерност – намаляването на цените като правило е съпроводено с криза на свръхпроизводство, резултатът от която е икономическа стагнация или депресия, фалити на фирми, нарастване на безработицата и спадане на реалните доходи на населението. Понякога подобна неприятна ситуация може да продължи с години. Още повече, ако дефлацията се превърне в трайно явление, дълговият проблем в българската икономика ще се задълбочи. Българското стопанство има свои времеви параметри на цикъла и когато очакванията са за ръст на световната икономика, родното производство обикновено върви надолу. Възможно е и вносът да замести намалелия капацитет на българското производство и това може да се случи през втората половина на 2009 г. или през 2010 г. Засега вносът намалява на годишна база по-бързо от износа – за май 2009 г. износът намалява с 32% при 36,7% за вноса на годишна база. Ето защо валутният борд все още не е под заплаха.

Налице е и друг тревожен проблем – фалитите. По данни на Агенцията по вписванията (АВ) само от януари до април тази година съдилищата са постановили, че за 123 фирми трябва да започне процедура, която да провери дали не са във фактическо състояние на фалит. За същия период на 2008 г. те са били само 72. Близо два пъти са се увеличили и решенията за обявяване в несъстоятелност. За първите четири месеца на 2009 г. 118 фирми са обявени в несъстоятелност, докато през миналата година са били 67. Според председателя на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев ситуацията е още по-мрачна и вече 160 фирми са обявени в несъстоятелност, а броят им през следващите месеци ще расте. Фалитите в някои отрасли (като в строителството) според него ще достигнат до 20% на компаниите в този отрасъл.

Фалитите на фирми ще намалеят, ако българските банки започнат да кредитират нормално и да прекратят порочната практика на предоговаряне на лихвите по кредитите в посока на нарастването им. Този проблем у нас е особено остър, но той е налице и в останалите страни в ЕС. „Търговските банки в еврозоната трябва най-после да започнат да вкарват в реалната икономика извънредните средства от стотици милиарди евро, които им предостави Европейската централна банка”, заяви в средата на юли президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише. Той предупреди също: „Напомняме на банките за отговорността им да продължат да кредитират фирми и домакинства с подходящи лихви и в достатъчни размери. Всеки от нас трябва да допринесе – според собствената си отговорност – да може икономиката да продължи да функционира в трудните времена.“ С още по-голяма сила това предупреждение на президента на ЕЦБ важи и за страни като България, където лихвите по кредитите, отпускани от българските банки, е от най-високите в ЕС. Тонът на Трише не бе ултимативен, но според агенция „Блумбърг“ в ЕЦБ са притеснени, че вместо да отпускат евтини кредити, търговските банки използват предоставените им средства за подобряване на личния си баланс или ги насочват към други активи. По време на изказването си президентът на ЕЦБ, която свали основния лихвен процент до 1%, изтъкна, че всяка страна сама ще решава какви лихви да определят централните им банки. „Юнската инжекция” от 442 млрд. евро от ЕЦБ би имала косвени ефекти върху бизнеса в България, и то най-вече по линия на раздвижване на европейските ни търговски партньори. Поради това, че банките, които имат банки-майки в еврозоната, са най-големият източник на финансиране за много от икономиките в Централна и Източна Европа, тези държави би трябвало косвено да отчетат положителни ефекти от масивното парично стимулиране.

В следните четири показателни примера (два от тях са позитивни, а другите – негативни) за проявления на кризата у нас са налице различни подходи на представителите на бизнеса у нас, независимо от това какво става в другите страни.

Първият пример се отнася за един от най-големите и печеливши холдинги у нас „Булгартабак” АД. Той е намалил силно реализираната продукция и на вътрешния пазар, и за износ (според консолидирания отчет на дружеството). За първите три месеца на годината компанията е продала общо 1.25 млн. т тютюн, в сравнение с 2.5 т година по-рано. Има спад на вътрешния пазар, но реализираните тютюневи изделия за износ през първите три месеца на годината са близо 2 млн. т, а година по-рано са били 1.14 млн. т. Холдингът е приключил през март със загуба от 7.6 млн. лв., докато за същия период на миналата година тя е била 17.15 млн. лв. С около 9 млн. лв. са се увеличили нетните приходи от продажба на продукция, достигайки 35.8 млн. лв. Закъснялата приватизация на „Булгартабак холдинг“ е причина както за лошите финансови резултати, така и за намаления пазарен дял на българския тютюнев гигант на вътрешния ни пазар – от 90% преди около 3 години – на 60% понастоящем. Ако приватизацията се забави още, а пазарният му дял продължи да намалява, дали ще се намери кой да го закупи, е под въпрос?

Вторият пример е положителен и е за едно перспективно партньорство между държавата и частния бизнес в сфера, която отбеляза напоследък силен спад на произведената продукция – оръжейната ни индустрия. Тя в края на осемдесетте години на ХХ в. даваше на държавния бюджет над 1 млрд. долара приходи от износ. Според разработена стратегия за отбранителната индустрия, подготвена, макар и в края на мандата на тройната коалиция, се предвижда държавата да създаде външнотърговско дружество чрез публично-частно партньорство (ПЧП). Един от вариантите е сегашната изцяло държавна външнотърговска фирма „Кинтекс” да се трансформира в ново дружество (тази позиция се застъпва от доскорошния зам.-министърът на икономиката Явор Куюмджиев). По този начин във фирмата ще влезе и частно участие. Подобни дружества функционират в две от най-големите страни-износителки на военна продукция в света – Италия и Русия. Подобно външнотърговско дружество ще е полезно, ако чрез него държавата цели да се преодолее практиката на нелоялна конкуренция на български компании на едни и същи чуждестранни пазари. Основната критика на фирмите от оръжейния отрасъл у нас досега бе, че те не участват в модернизацията на армията ни. Към настоящия момент едва 4% от продукцията на българските фирми остава в България, а останалата част (цели 96%) е предназначена за износ в чужбина. По този начин този упрек вече няма да е актуален, когато се реализира проектът за ПЧП.

Третият пример е свързан с Оловно-цинковия завод в Кърджали, приватизиран от бившия собственик на „Кремиковци” АД Валентин Захариев. Той реализира счетоводна печалба през април 2009 г. в размер на 275 хил. лв. След приспадане на финансовите разходи за лихви по кредити и отрицателната разлика от промяна на валутните курсове, той отчете за първите четири месеца на 2009 г. нетна печалба в размер на 1.51 млн. лв. Комбинатът приключи първото тримесечие на годината с 1.23 млн. лв. печалба, при 1.03 млн. лв. година по-рано. За периода януари – април са произведени 7316 т олово и 7390 т цинк. Приходите от продажби са 37.01 млн. лв. при разходи за производствена дейност в размер на 32.4 млн. лв., което формира оперативна печалба от 4.6 млн. лв. Независимо от кризата в металургичния отрасъл в света, българският производител реализира ръст на приходите, което е положително.

Четвъртият пример се отнася за „Кремиковци” АД (продадено за 120 млн. евро от бившия си собственик, радващ се на успехи в сегашното си оловно-цинково предприятие, на индиеца Прамод Митал), което сподели нерадостната съдба на десетки затворени металургични заводи поради силно намалелите през 2009 г. цени на черните метали. Преустанови производство дори няколко пъти по-големият завод със сходно производство в Перм, Русия. В средата на май 2009 г. държавната фирма „Булгаргаз”АД преустанови подаването на газ към комбината и коксохимическото и доменно производство на чугун бе спряно засега. Вероятно между 1500 и 2000 работници ще бъдат освободени от работа през следващите два-три месеца. Производството на стомана в електропещите продължава и ще запазят работа вероятно около 5000 металурзи. Предстои приемането на оздравителен план на комбината в средата на юни 2009 г., но кога ще се намери стратегически инвеститор на огромния металургичен гигант, не е ясно. Никой потенциален купувач няма вече интерес към него. Вероятно такъв ще се появи едва след като отмине кризата.

Икономическата и финансовата политика на следващото българско правителство ще е от съществено значение за по-безболезненото излизане на България от кризата, което ще проличи от подготовката му на проекта на бюджет 2010. Основна задача пред новото българско правителство и преди всичко пред новия министър на финансите е да се направи незабавен реалистичен анализ на приходните и разходните парични потоци както до края на 2009 г., така и за 2010 г. с цел минимизиране на последиците на глобалната икономическа и финансова криза върху България, да се отчетат какви са възможностите за подобряване на събираемостта на данъците, какви са съществените икономии, които могат да се направят. И в двете направления не са налице много резерви, тъй като при силен спад в производството у нас, респективно износа с около 28-29% и вноса с над 30% е логично да намалеят и постъпленията от данъци и най-вече ДДС. Наложително е да се провери и какви възможности има пред държавата за продажба на активи и приватизация на дружества и дейности. В период на криза обаче не трябва да се бърза да се продава, тъй като цените на активите са силно подценени.

Основен приоритет пред новото правителство на Бойко Борисов е изпълнението на бюджет 2009 г. Засега е налице твърдо намерение у бъдещите министри той да се актуализира през есента на 2009 г., но още не е ясно кога. Според мен има все още възможности за реализация на балансиран бюджет през 2010 г., а за 2009 г. бюджетният дефицитът да бъде минимален – от 1 до 2,5 %. Тези прогнози позволяват да се опитаме да се справим сами, дори без споразумение с МВФ, а ако се наложи такова, да не се бърза със сключването му през тази година, а през пролетта на следващата 2010 г. след излизане на данните за изпълнението на бюджет 2009. Симеон Дянков ден преди да се закълне като министър, заяви пред Нова телевизия, че около два милиарда липсват в бюджет 2009. Те според него могат да се набавят – около 1 млрд. лв. от икономии от административни разходи чрез „орязване” на бюджетите на двете закрити министерства МДААР и МИС и реализиране на икономии от другите министерства, в т.ч. закритите агенции и т.н., а 1 милиард лв. – от икономии на капиталови разходи, отделени от държавата, в т.ч. и чрез замразяване на АЕЦ „Белене“, където досега са разходвани около 420 млн.лв. (които може да не са похарчени изцяло). Несъмнено трябва да се подобри контролът в разходването на парите за подобен крупен строеж и трябва обективен и задълбочен анализ в тази насока. Според министъра на финансите Симеон Дянков: ”Големите спестявания ще дойдат от спирането и преосмислянето на енергийни проекти, защото там е големият теч… Реално нямаме пари за “Белене” и не можем да си го позволим. Ако не сме консервативни във всичките си инвестиции, идните 2-3-години цялата макросистема става по-лабилна. От тази гледна точка строенето на “Белене” с държавни пари или държавни гаранции е неоправдано. Ако някой частен инвеститор има пари и проект, нека го прави.” Не е ясно какво ще стане с разходваните досега над 1,5 млрд. евро в проекта, а дали ще имаме достатъчно електричество за потребление от бита и промишлеността след 8-10 години, когато АЕЦ „Белене“ щеше да бъде завършена. Вероятно трябва да се припомни написаното преди 75 г. от Кейнс, според когото инвестициите на държавата по време на криза „задвижват” механизмите на цялата икономика.

Други около 800 млн.лв. според него допълнително могат да постъпят от Агенция „Митници”, като се пресече контрабандният внос и допълнително постъпят ДДС, мита и акцизи. Добре е, че е налице ангажимент да не се съкращават заплати и пенсии, тъй като ще се намали потребителското търсене и кризата в производството ще се задълбочи.

Ден преди да стане премиер, Бойко Борисов пред Meiapool твърди, че плановете му по отношение на работата с еврофондовете са консултирани с Брюксел и проблеми не се очакват. Все още се обсъжда в кое ведомство да влезе Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР), като вариантите са различни. Остава да се надяваме, че ще изпълни обещанието си, че: “Няма да се съкращават читави хора от държавната администрация“. Според него закриването на МДААР, което така и не успя да финализира намеренията си за въвеждане на електронни услуги в целия административен сектор, няма да създаде проблеми в усвояването на средствата от оперативната програма “Административен капацитет“ (ОПАК). По нея до края на 2013 г. са предвидени над 180 млн. евро. С тях трябва да се повиши капацитетът на държавна и общинска администрация, което е особено важно във връзка с дейността за кандидатстване по ОП на ЕС, както и да се подобри работата на съдилища, за чиято работа са най-честите критики от страна на ЕК. При избирането на новия МС ОПАК се управляваше от МДААР. По принцип промените в ръководните органи се съгласуват с Брюксел и това отнема време, което може да застраши проектите. Според новия премиер закриването на ведомството е съгласувано с ЕК, а и прикрепването му към друго министерство няма да отнеме време. Той твърди, че с представители на ЕК е консултирано и закриването на поста вицепремиер по еврофондовете. Занапред за тях ще отговаря лично министър-председателят, към когото ще се сформира специализирано звено по еврофондовете на негово подчинение. Бенефициентите в лицето на бизнеса и общините се надяват тези структурни промени в работата с еврофондовете и прехвърлянето на ОПАК (вероятно към МТСГ) няма да забави процедурите за кандидатстване и одобряване на готовите европроекти, а ще ги ускори. Приети проекти по мярка 123 на Програма за развитие на селските райони още през ноември и декември 2008 г. и януари-юни 2009 г. все още чакат разглеждане от комисия, а стотици одобрени проекти по различни ОП са без сключени договори.

ГЕРБ най-после изготви т.нар. Пакет антикриза от 15 мерки, но доколко те са реалистични и ще се изпълнят ли? По-вероятно е част от тях да останат само в сферата на добрите пожелания. 1.Преглед на разходите с цел приключване на бюджета за 2009 г. с положително бюджетно салдо, което по предварителен анализ означава съкращаване на посочените разходи в размер на 2.1 млрд. лв. (най-вероятно е първата и последната да не бъдат изпълнени, а други от тях да бъдат изпълнени частично).

2. Намаляване броя на министерствата с две и на административните разходи с 15% след функционален анализ на административните звена и структури. Идеята е добра, но са налице и някои резерви, които бяха изтъкнати.

3. Създаване на процедури за ускорено възстановяване на ДДС (до един месец). Мярката е многократно обсъждана, но без наличието на финансова полиция, за която ГЕРБ засега не говори, е трудно приложима.

4. Вливане на още 250 млн. лв. в Българската банка за развитие тази година с цел увеличаване на кредитите за производство. Тези пари ще са от фискалния резерв. Мярката е позитивна и продължава политиката на предходното правителство за стимулиране на малкия и средния ни бизнес чрез ББР.

5. Намаляване на социално-осигурителната тежест с 2% пункта за 2010 г. и по 1% пункт за всяка следваща година от мандата на правителството (общо 5%). Екипът на ГЕРБ се отказа от шоково намаление на осигуровките с 5%, което в период на криза не е разумно както от фискална, така и от социална гледна точка. Неслучайно двата най-големи синдиката КНСБ и „Подкрепа“ остро възразиха. Това е правилна фискална мярка, тъй като в противен случай под въпрос са поставени доходите на 2,5 млн. пенсионери. В Дания размерът на ставката по ДДС е 25% и няма осигуровки, но у нас ситуацията е друга.

6. Свързване на информационните системи на Агенция „Митници“ и НАП. Тази мярка е рационална и изпълнението й почти е завършено. Вероятно до края на годината ще бъде изпълнена изцяло, което ще даде резултат най-рано през следващата година.

7. Преобразуване на Български енергиен холдинг (БЕХ) в публично дружество и листване на 10% от акциите на борсата. Това ще осветли финансовите резултати на дружеството. По принцип е разумно БЕХ да е публично дружество, но наличието на миноритарни бъдещи акционери съществено няма да повлияят на финансовите резултати на холдинга.

8. Сключване на договори за строителство до края на 2009 г. на два лота от магистрала „Тракия“ и на още един лот през 2010 г. Сключване на договори за строителство на два лота на магистрала „Марица“ до средата на 2010 г. В края на мандата на предходния кабинет лотовете на магистрала „Тракия” бяха обявени, а работата по обявяването им по автомагистрала „Марица” почти приключи, но остава убеждението за 8 милиона българи, че досега не се направи необходимото поне тези две автомагистрали да бъдат завършени.

9. Създаване на специализиран държавен орган за централизирано управление на концесионната дейност при строги правила за контрол (към МИЕ). Мярката е положителна и остава да видим как ще работи този нов орган и как ще съчетае методологични и контролни функции. Понастоящем контрол осъществяват Държавната финансова инспекция и Сметната палата.

10. Приемане на нови разпоредби на Закона за обществените поръчки с оглед премахване на противоречивите и непрозрачни процедури и премахване на понятието малки обществени поръчки, засилване на ролята и правомощията на АОП. Под „шапката” на АОП могат да преминат и концесиите, тъй като в много страни от ЕС и те са вид обществена поръчка.

11. Анализ на икономическата изгодност от АЕЦ „Белене“ и на нуждата от нови енергийни мощности на Балканите. По принцип не трябва да се избързва в тази насока. Впоследствие евентуалното им продължаване обикновено е многократно по-скъпо, тъй като се налагат препроектиране и нови конкурсни процедури. Не трябва да се подценява разрешението на ЕК за строителство на площадката на АЕЦ ”Белене” и участието в него с 49% на германския концерн RVE. Развалянето на международни контракти по принцип е рисково.

12. Съсредоточаване на мажоритарните и миноритарните дялове на държавата в холдингови структури с професионално и прозрачно управление. Мярката е изцяло позитивна и трябва по-скоро да бъде приложена.

13. Намаляване броя на лицензионните режими с 30%. Това е възможно, но в рамките на четиригодишен мандат, а не веднага.

14. Намаляване на минималния начален капитал за регистрация на ООД до 1 евро. Тази мярка е позитивна, но за малки стопански субекти – ЕТ и ООД, но за АД и най-вече финансови дружества, изискващи лиценз от БНБ и КФН, е неприложима.

15. Улесняване на чуждестранни инвестиции в България чрез одобряване на услугата „обслужване на едно гише“ на Българската агенция за инвестиции (БАИ); увеличаване на правомощията на БАИ в посока по-активно взаимодействие с министерствата; намаляване на прага за инвеститори, чиито проекти могат да се подпомагат от държавата. Мярката е рационална, но е трудно изпълнима във всички звена на централната ни администрация. Не е ясно дали тя ще обхване и 264-те общински администрации?

Според мен бъдещата финансова политика на настоящото правителство следваше бъде основана не на популистки палиативни мерки, а на прагматични антикризисни мерки, за които представителите на българския бизнес отдавна настояват. От параметрите в проектобюджет 2010, заложени в него и свързаните с това промени в данъчните и осигурителните закони, както и в цялостната визия за макроикономическата политика по време на криза, ще се очертае и кога нашата страна ще излезе от нея. Това няма да стане по-рано поне от няколко месеца преди Германия и Италия – основни външнотърговски партньори и инвеститори у нас. Организациите, обединяващи представителите на българския бизнес (БТПП, БСК, КРИБ и др.), очакваха в антикризисния план на новото правителство на ГЕРБ да бъдат включени и следните неотложни мерки във финансовата област:

– Безусловно запазване на валутния борд със задължително установеното досегашно съотношение на 1 евро за 1,9583 лв. до влизането ни в Еврозоната.

– Ускоряване на лобирането ни и последващи ускорени преговори за присъединяване към валутно-курсовия механизъм ERM ІІ до средата на 2010 г., а впоследствие и към Еврозоната най-късно до 2013 г.

– Запазване непроменена ставката по ДДС , тъй като е най-сигурният приходен източник за фиска в условия на глобална икономическа и финансова криза. Засега е нерационално да бъде променяна. До цялостното свързване на софтуерите на информационните системи на НАП и Агенция „Митници“ и изграждането на финансова полиция неприлагане на диференцирана ставка по ДДС. В противен случай към лекарствата, които в други страни са с намалени ставки по ДДС, у нас ще бъдат след време прибавени евентуално и хранителните добавки и някои козметични продукти.

– Лобиране от МС и БНБ пред ЕЦБ за получаване на достъп от българските банки (директно или чрез т.нар.банки-майки) до евтиния финансов русурс от 442 млрд.евро, отпуснат от ЕЦБ, както останалите банки от страните от Еврозоната. Новото правителство на ГЕРБ трябва спешно да „намери общ език” с БНБ и с банкерите ни от търговските банки и кредитирането у нас да се „отпуши”. Необходимо е да се заложат и резерви за подкрепа на финансовия сектор, ако това се наложи.

– Твърд ангажимент от страна на новото правителство относно премахването на данък-дивидент от 5% и привеждане на ставката на едноличните търговци на 10% като на останалите лица, облагани по ЗДОФЛ, вместо 15 % заплащани понастоящем.

За съжаление нито една от петте отдавна очаквани антикризисни мерки от страна на представителите на българските работодателски и браншови организации не е сред приоритетните антикризисни мерки на новия МС. Необходим е позитивен диалог те да бъдат включени в Управленската програма на правителството на ГЕРБ, която се очаква да бъде готова през есента на 2009 г.

В заключение е необходимо да се посочи, че глобалната икономическа и финансова криза за разлика от т.нар. Голяма депресия, която обхвана света в края на 2008 г. не е вследствие на военен конфликт, а е по-скоро криза, породена от свръхпроизводство, независимо че според някои икономисти е породена от недостига на основни суровини и техните производни (предимно петрол и други горива). На практика цените им понастоящем спаднаха около 3 пъти, което е показателно, че независимо от намаляващия им лесен добив, за сметка на огромни петролни и газови залежи на труднодостъпни места (океанското дъно, шисти в бреговата линия на крайбрежия с труден терен и т.н. тези суровини не са на изчерпване и поне до края на ХХІ в. ще бъдат основен енергиен източник. Кризата, която през 2008 г. сполетя световната икономика и в частност световната финансова система е по-скоро вследствие на удивително лош мениджмънт както на огромни финансови активи в банковата сфера, така и в свръхпредлагане и прекалено бърз ръст на цените в някои сектори, като – недвижимите имоти или свръхпроизводство, като – в автомобилостроенето и металургията, а към тях може да се прибави и текстилната индустрия и леката промишленост като цяло. Основните предпоставки за сегашната глобална финансова и икономическа криза са: подценяването на възможните глобални икономически рискове и т.нар. бум на кредитирането на ненадеждни партньори, в комбинация с пазарни, икономически и регулаторни неуспехи и е в резултат на нерационална монетарна, фискална и структурна политика. Сегашната глобална финансова криза е изцяло привнесена отвън. Налице са предимно външни негативи върху икономиката. Намалялата активност главно на външните пазари сви обемите на някои експортно-ориентирани производства и на търговията предимно с инвестиционни стоки у нас. Друга важна, макар и не основна причина за кризата, често изтъквана от медиите, е прекалената алчност на банкерите и борсовите „играчи”, които си позволиха да получават напоследък умопомрачителни годишни и бонусни възнаграждения (от няколко десетки до над 100 млн.долара), а същевременно не предвидиха „затъването” на финансовите институции. Това, разбира се, не e истинската икономическа причина за кризата (липсата на морал у тях е водещо), но медиите често й обръщат внимание, а понякога тя се преекспонира. Може би това е оправдано на фона на бедността на милиарди жители на планетата, които живеят с под 2 долара на ден, но за тях обикновено не се пише и говори. Все още няма линчуван инвестиционен банкер (със сигурност те добре се охраняват, тъй като могат да си го позволят), а подсъдими за лош мениджмънт или безстопанственост по отношение на чужди активи все още няма. Процес не се води дори срещу висшите мениджъри или одиторите на фалиралия инвестиционен гигант „Лемън брадърс” или на национализирания застраховател АЕG. Правителството на САШ уволни членовете на УС на АЕG, но все пак допусна да си вземат многомилионните си възнаграждения. Призивите да ги върнат на федералния фиск едва ли ще ги накара да го направят. На практика с доживотна присъда приключи съдебният процес срещу бившия шеф на Нюйоркската борса Мадоф, завлякъл с 50 млрд. долара хиляди инвеститори (дори някои руски олигарси) във финансовата си пирамида, но парите на вложителите в нея няма да се върнат никога.

Обикновените хора с ниски и средни доходи и представителите на бизнеса след година-две, когато кризата отшуми, отново ще започнат да влагат парите си в посочените финансови институции, които са оцелели след масовите фалити, сливания и поглъщания в САЩ, ЕС и другите развити страни в света. И така – до следващата криза, която дано да е по-нататък във времето (поне след 20-30 години), а не след няколко години, както вече предупреждават някои водещи финансови анализатори. Все пак човечеството трябва да гледа по-оптимистично напред. Светът не е само кризи и упадък, а и възход и подем.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук