Фелипе Гонсалес е бивш министър-председател на Испания.
25/03/2008, в. “Ел Паис”
Сега, когато премина водовъртежът на кампанията, с която се ангажирах повече отколкото с онези, засягали ме пряко като министър-председател, дойде моментът за оценка на положението без присъщите на този период страсти, с лице към следващите месеци и години управление.
Добре би било бързо да се активизират публичните инвестиции в жилищно строителство и инфраструктура.
Девети март (денят на изборите – бел. прев.) укрепи самостоятелността за действие на социалистическото правителство. Като човек, поставил се на разположение и придържайки се към правилото за ненамеса в решенията, които други трябва да вземат, искам да се спра само на приоритетите от общ характер, както на тези, които пряко засягат гражданите, така и на онези, които ще бележат бъдещето на Испания в международен план.
Влошаването на международното и националното икономическо положение изглежда пределно ясно и ще има своето отражение в близките месеци върху заетостта и инвестициите. Ще бъдат извършени мащабни бизнес операции, предизвикани от забавянето на темповете на растеж в икономиката или внушени от новата сцена, с цел заемане на позиции и прекрояване или поглъщане на някои предприятия.
В нашия случай търпим въздействието на международната финансова криза, покачването на цените на енергията и други суровини, между които и хранителните. По-специално ни засяга проблемът със строителството, а на по-заден план стои предизвикателството за смяна на производствения модел, което да ни позволи по-голяма конкурентноспособност.
Имаме някои предимства, които би трябвало да ни позволят по-широко поле за маневриране, отколкото на други от заобикалящите ни европейски страни. Сред по-значимите бих посочил излишъка от 2,5% от брутния национален продукт и здравословната като цяло финансова система.
Струва си да се действа бързо на този фронт с активизиране на инвестиционните проекти в инфраструктура и жилищно строителство, които да подпомогнат възстановяването на предишния ритъм на работа и да компенсират неизбежния спад на заетостта.
Все още не е ясна дълбочината на световната финансова криза, която съчетава по странен начин липсата на ликвидност в системата с излишък от спестявания в районите, производители на петрол и някои от новите икономически сили. Единствено ясно е преместването на натрупване на капитал от страните, консуматорки на енергия, към производителите. Логично е последните да се опитват да заемат позиции в страните, засегнати от кризата във финансите и жилищното строителство. От изказаните досега мнения не споделям допускането на съществен спад в цените на петрола, макар да има такава тенденция, ако забавянето на темповете на растеж в Съединените щати се превърне в рецесия. Прикрита от сегашното положение, все така има криза в предлагането на енергия, която няма изгледи да бъде разрешена в близките години, нито по отношение на рафинирания петрол, нито на производството.
Затова и в нашата страна правителство, работодатели и профсъюзи трябва да координират краткосрочни, но и дългосрочни действия и споразумения по мерки, представени от правителството и отворени за инициативи от страна на партньорите. Освен това трябва да се прояви благоразумие по отношение на фиска, защото събираемостта може чувствително да намалее и да изчерпи възможностите за маневриране.
Това координиране на действията трябва да включва отговорните фактори от автономните общности за оценяване на въздействието на новото положение в различните части на националната територия. Като се има предвид степента на децентрализация на компетенциите, проектите трябва да разчитат на автономните власти.
След като резултатите от 9 март укрепват позицията на Социалистическата партия, логично е правителството да защитава автономността на проекта, спечелил изборите, в смисъл на свобода за вземане на решения като представител на общите интереси, и така също във възможностите за маневриране с цел постигане на стабилно парламентарно мнозинство. Социалистите трябва да укрепват тази автономия на изпълнителната власт, и в никой случай не я ограничават.
Отвъд обществено-икономическите съображения, картата на изборите и степента на раздразнение от тези последни години показват едно нарастване на социалното и териториално разделение, което не облагодетелства никого, ако сериозно сме си поставили за цел съжителстване при многообразие на идеите и чувствата на принадлежност – нещо, което трябва да е основно както за настоящите управляващи, така и онези, които се стремят да управляват в бъдеще.
Правителството трябва да поеме инициативата за поправяне на това отклонение, но не и цялата отговорност, защото ако опозицията не осъзнае, че конфронтацията по теми като тероризма, съдебните институции и териториалното разпределение на властта не може да продължава както досега, разделението ще продължава да расте и ощетява управлението.
Държавните пактове са крайно необходими за укрепването на страната и е добре да не се заблуждаваме с прекомерно използване на двупартийността в това отношение, независимо от целокупните резултатите. Същото трябва да кажем и за непростимата сдържаност на онези, които притежават териториална власт в една общност и може да се опитат да злоупотребят като обуславят поведението на другите.
Ние споделяме като граждани едно публично пространство, което включва многообразието от чувствата на принадлежност и плурализма на идеите, което трябва да управляваме като богатство в сложността, а не като баласт или фактор, който нарушава основното ни равенство като граждани.
Възможен и желателен е бърз процес на отделяне на политиката от правосъдието и на съдебните дела от политиката. Да обновим съдебните институтции, да оставим на спокойствие съдилищата, да се придържаме строго към последствията от техните решения, са същностни и очевидни елементи, които изглеждат скрити от непонятната слепота на раздразнението.
Ако положението на следизборната сцена беше обратно на сегашното, щях да разглеждам нещата по същия начин. С други думи, загрижеността би била от същия характер, усложнена от факта, че териториалната конфронтация би могла да е по-остра и опасна за демократичното опазване на единството.
По отношение на борбата с тероризма има безупречни политически сили като Конверженсиа и Унио (Конвергенция и съюз), или като ПНВ (Баска националистическа партия) под ръководството на Имас или с отпадналия Пакт от Ахуриаенеа, или като ИУ (Обединена левица), които трябва да бъдат включени в една сериозна държавна политика. Отстъплението по този въпрос е драматично, въпреки че тероризмът на ЕТА (Еускади та аскатасуна – Родина и свобода) е по-отслабен от всякога и добре знае, че няма никаква възможност да изнудва испанската демокрация, макар и да ни причинява страдания. Те укрепват от нашите разногласия и това би могло да е достатъчна причина, за да ги прекратим.
Припомних по време на кампанията, че, когато имах абсолютно мнозинство, аз поставих на масата на преговорите с всички политически сили, въпроса за необходимостта от единство срещу терора. Това беше така наречения Мадридски пакт, от същото естество като този от Ахуриаенеа. По-късно той бе постепенно и безотговорно изоставен, но отбеляза началото на края за привържениците на насилието.
Аз също така представих в Парламента десетте основни точки на нашата външна политика, които бяха обсъдени и одобрени от над 90% от представителите. Никой не можеше да каже, че не разполагам с мнозинство, за да взимам решения по тези основни въпроси, но аз бях убеден, че консенсусът по тях ни укрепва като страна, вътрешно и външно.
Териториална политика, включително финансиране; аптитерористична политика, на различните фронтове; външна политика и сигурност, както и полагаемото ни се място в Европейския съюз, би трябвало да съставляват пакет основен консенсус, по който си струва да положат максимум усилия правителството и опозицията, призвана един ден да управлява.
