Около личността на Тр. Костов остава сянката на неизвестността. И тя обективно е свързана със събитията, започнали в края на 1948 г., в центъра на които се оказва именно той. Доскоро силният човек в БКП, облечен с доверието на партийните членове и лично на Г. Димитров, е смъкнат с гръм и трясък от всички постове. Срещу него се надига вълна от остри нападки и обвинения, които стигат до пълно отрицание на безспорните му заслуги за укрепване на партията след 9 септември 1944 г., както и за стопанското възстановяване на страната и завършват със смъртна присъда.
Идеите му за икономическото развитие на България се сблъскват с мнителността и категоричното отрицание на Кремъл и се приемат като опит за промяна на външно-политическия курс на страната. Времето е напълно неподходящо за прилагането им – полъхът на Студената война изостря до крайност отношенията между Запада и Изтока и всеки опит дори и за най-малко отклонение се оценява като идейно и политическо предателство, още повече поставени в контекста на влошаващите се взаимоотношения между БКП (б) и ЮКП, които бързо набират скорост и се превръщат в трайна тенденция.
В края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ в. политическата съдба на Трайчо Костов основателно предизвиква интереса на българската общественост. Той е един от дейците на партията с изключително висок авторитет, граден още преди 9 септември 1944 година. И когато след тази дата се издига до положението на втори човек в партийната йерархия след Георги Димитров, това не учудва никого, особено кадрите, чиято партийно-политическа дейност преминава главно в България. Приема се като израз на високо доверие и признание за неговите заслуги, лични качества и организационно-политическа подготовка. В отсъствието на Г. Димитров Тр. Костов изнася основната тежест и отговорност за укрепване на партията в новите условия и за осъществяване на поетите от нея ръководни функции в цялостния живот на страната.
И не е случаен фактът, че рязко промененото отношение към личността и дейността му през втората половина на 1948 г. предизвиква много коментари, предположения и слухове, често неотговарящи на истината. Те се подхранват от оскъдната официална информация и от започналия процес за търсене на „врага с партиен билет”. В немалка степен влияние оказват разгарящите се противоречия между комунистическите партии на СССР и Югославия, напуснали полето на двете партийни централи и намерили почва за проявление и в другите страни от социалистическия лагер.
Случаят „Тр. Костов” бързо набира скорост в периода, последвал проведеното съвещание на комунистическите партии в Шкларска Поремба, Полша, през септември 1947 г. В него вземат участие комунистическите партии на СССР, Полша, Чехословакия, Украйна, България, Югославия, Франция и Италия. То е в отговор на обявения от Уинстън Чърчил курс на нова тактическа линия на западните държави към страните от социалистическия лагер. Речта му на 5 март 1946 г. в американския град Фултън поставя началото на Студената война, според известното определение на английския писател Бърнард Шоу. Такива речи У. Чърчил произнася по-късно в Ню Йорк и Вашингтон. В приетото комюнике от съвещанието в Шкларска Поремба е записано: „Планът Труман – Маршал е само съставна част, европейски отдел на световната експанзионистична политика, осъществявана от САЩ във всички части на света. Планът за икономическото и политическото заробване на Европа от американските империалисти се допълва от плановете за икономическото и политическото заробване на Китай, Индонезия, страните от Южна Америка”.
В избраното Комунистическо информационно бюро влизат представители на всички партии, участвали в съвещанието. За седалище на Коминформбюро е определен Белград. Втвърдяването на курса на БРП (к) започва веднага след съвещанието. Началото е поставено от XIII партиен пленум и Декларацията на Националния съвет на Отечествения фронт от 26 октомври 1947 г. В най-общ план той се изразява с решенията за пълно ликвидиране на частната собственост, централизация на икономиката, цялостен контрол върху властта от страна на БРП (к) и господство на идеологията на управляващата партия.
Присъствието на партията във всички области на живота се засилва особено след решенията на Коминформбюро от Букурещ от 1948 г. за задълбочаване на процесите на революционно преустройство, взети по повод влошаващите се отношения между ЮКП и ВКП (б). Търсенето на противниците на новия курс преминава през цялата верига и структури на партията и масовите организации. В този смисъл случаят „Тр. Костов” се превръща в изпитание и мерило за верността и готовността да се докаже партийната лоялност на всеки.
Историята му започва още на 5 декември 1948 г., когато Г. Димитров, Тр. Костов и В. Червенков са на посещение в Москва, за да обсъдят в Политбюро на ЦК на ВКП (б) предстоящия V партиен конгрес. Малко преди тази среща Г. Димитров е критикуван в статия във в. „Правда” за изказванията си по повод възможността да се създаде Балканска федерация. Той, който добре познава „кухнята” на Кремъл, е напълно наясно кой стои зад така изразената позиция на печатния орган на ВКП (б). Именно поради таза причина бърза да признае „грешката” си пред Втория конгрес на ОФ. По време на срещата в Москва иска да предотврати евентуални допълнителни нападки, за които се досеща и предполага.
Но разговорите в Политбюро на ВКП (б) се развиват по съвсем друг сценарий и посока. Неочаквано грубото и напълно преднамерено отношение на Сталин към Тр. Костов показва по най-категоричен начин, че сигналът за атака срещу него е даден, нещо повече – бил е предварително обмислен. Негодуванието срещу втория човек в БРП (к) Сталин свързва неслучайно с разговорите си преди това с Тито.: „Точно така, както с Тито? Те също говореха, че трябва да бъде организирано осведомяването на съветските хора (за икономическата политика на Югославия – Д. П.) само чрез Кардел…. Не искате да знаем вашите тайни, вървете по дяволите – заплашва домакинът на Кремъл, – и без вас ще минем”.
Ударът срещу Тр. Костов е твърде силен, добре премерен и е сериозен урок за членовете на Политбюро на ЦК на БРП (к). На заседанието от 9 декември 1948 г. Г. Димитров лично ги информира за обвиненията срещу Тр. Костов. Опитва се да намали тяхната тежест и настоява да се вземе решение в смисъл, че Тр. Костов е осъзнал своите грешки и повече „…няма да допусне неискреност в отношенията със СССР и нужната информация (икономическа – Д. П.) ще бъде давана занапред на съветския търговски представител”. Решението е изпратено за сведение в ЦК на ВКП (б).
Както по-късно става ясно, ефектът от случая „Тр. Костов” съвсем не е потушен. През януари 1949 г. делегация в състав В. Коларов, Д. Терпешев и А. Югов заминават за Москва, за да вземат участие в учредителното събрание на СИВ. На официалната вечеря, дадена на българската делегация, Сталин и Молотов непрекъснато подхвърлят остри забележки по адрес на Тр. Костов.
Кампанията срещу Тр. Костов бързо набира скорост, подчинена на строга вътрешна логика. На 22 юни 1949 г. НС на ОФ излиза с решение за изваждането му от състава на ЦК и отнемането на депутатския имунитет. НС на ОФ също го изважда от състава си.
На извънредна сесия на Великото народно събрание, посветена на смъртта на Г. Димитров, съгласно чл. 49 от Правилника за вътрешния ред и по предложение на народния представител Пеко Таков, е съставена парламентарна анкетна комисия за проучване на всички факти по случая „Тр. Костов”. Те са изнесени в писмото на НС на ОФ от 14 юни 1949 година. В комисията влизат: д-р Ив. Пашов, Хр. Милков, В. Василев, Т. Живков, Р. Видински, Вл. Димчев и Д. Тодоров. След смъртта на Г. Димитров вече няма личност с достатъчно авторитет, смелост, воля и желание да осигури обективност на оценката за дейността на Тр. Костов.
Пленумът на ЦК на БКП от 16 януари 1950 г. е повратна точка в борбата за очистване на инакомислещите в партията и обществените организации. Доклад „За основните поуки от разкриване на трайчокостовската банда и борбата за нейния разгром” изнася В. Червенков. Наследникът на Г. Димитров директно обвинява членове на ЦК, които независимо че са знаели за решението на Тр. Костов да не дава икономическа информация на съветските търговски представители в България, не са докладвали в Политбюро. Остро критикувана е и дейността му като председател на Комитета по стопански и финансови въпроси и неговата убеденост за правилността на политиката на „отворени врати” на партията за всички, които желаят да станат нейни членове. Не е подминат въпросът за подценяване на неизбежността от изостряне на класовата борба в преходния период от капитализъм към социализъм. „Трайчо Костов грижливо и майсторски се е маскирал. Той се е пазел – продължава докладчикът,- за голяма акция, в неговите сметки не е влизало каквото и да било показване на ушите. Трайчо Костов е провокатор от класа. Не бива да се намаляват и подценяват неговите „способности” да се представя за образец на „издържаност”, „трудолюбие”, на „добродетел” и „скромност.”
Критиката не отминава персонално и Д. Терпешев, председател на Държавната планова комисия. В работата си той е допуснал много грешки, но основната, според В. Червенков, е, че е знаел за решението на Тр. Костов да не се дава информация на съветските търговски представители, но не е реагирал подобаващо.
Нов силен тласък на кампанията за разобличаване на „врага с партиен билет” дава уводната статия във в. „Отечествен фронт” от 7 февруари 1950 г. Ударението в нея е поставено на провежданата линия за отстраняването на Тр. Костов от всички ръководни постове, а също и на други партийни кадри, обявени за „противници на социализма”. Това означава, че е в ход решителен и безкомпромисен удар върху всички, които не споделят линията на партията за единствено правилна: „Борбата за разпознаването, разобличаването и обезвреждането на враговете е желязна необходимост за нашата страна, за нашия трудов народ”.
Темата е продължена на Третата конференция на БКП от юни 1950 г. В. Червенков изрично отбелязва в доклада си, че все още не е завършил процесът на преустройство и очистване на партийните редици след процеса срещу Тр. Костов: „От трайчокостовските елементи нашата партия трябва да се очисти без остатък”.
В същото време се спира на един многозначителен факт, започнал да се превръща в трайна тенденция – в страната са установени много случаи на престараване от страна на редица партийни ръководители от различни равнища, на хвърлянето на тежки обвинения срещу кадри, работили с Тр. Костов преди и след 9 септември 1944 г., че са негови верни последователи и защитници. Често пъти това е форма на саморазправа, скрита зад маската на изискването за очистване на партийните редици от тези, които с действията си подронват авторитета на БКП.
В. Червенков не пропуска да постави на всеобщо внимание и още един проблем – за назряващите противоречия между партийните дейци, завърна ли се от емиграция и заели отговорни постове в управлението на Партията и държавата, и тези, които са останали в страната. На последните, казва В. Червенков пред участниците в Третата конференция, упорито си вменява вината, че са „левосектанти”. Той отбелязва тревожната тенденция за изземване на функциите на обществените организации от страна на партийните организации, което намалява техния обществен авторитет и инициативност. Към партийните организации е отправен още един упрек – разбирането им за единоначалието означава директна намеса в дейността на стопанските ръководства, с „… което повече пречат, отколкото помагат”.
Този стил на работа и ръководство се пренася механично и в обществените организации – Общия работнически професионален съюз, Димитровския съюз на народната младеж, Отечествения фронт, Българския народен женски съюз и др. Като основна задача пред тях се поставя изучаването на речта на В. Червенков пред Януарския пленум на ЦК на БКП. Така например, ЦС на ОРПС веднага възлага на своите организации да организират просветни събрания за запознаване с доклада на В. Червенков и с решенията на пленума. Такива са проведени в ДИП „Болтова фабрика”, ДИП „Напредък”, ф-ка № 3 на цигарен завод „Сталин” в Пловдив, ф-ка Агрия” – Ст. Загора, в Русе, Димитровград, Петрич, Крумовград и др.
Политическата и личната съдба на Тр. Костов, предполагаем наследник на Г. Димитров, напълно разбираемо привлича вниманието и застава във фокуса на обществения интерес. Кампанията и процесът срещу него стават причина за широко обсъждане, за споделяне на различни мнения и за нееднозначни оценки. Често пъти те са в противовес на официалната информация, на партийната линия, в утвърждаването на която е впрегната цялата държавна машина.
Разбира се, темата оживено се дискутира и от бившите членове на разпуснатите политически партии, немалка част от които продължават да хранят надежди, че е възможно да се възстанови многопартийната политическа система както с вътрешни сили, така и с помощ отвън. Много често в изразените мнения и оценки се преплитат реалността и желанията.
Измеренията на обществения резонанс от случая „Тр. Костов” внимателно се следят от органите на Държавна сигурност. В събраните от тях сведения се чувства много точно пулсът на ежедневието и градусът на обществената обстановка, както и позицията, и нагласата на отделните социални групи. Това е главната причина да им се отделя място във всеки бюлетин за политическата обстановка в страната, изготвян от ДС. Трифон Трифонов, известен деятел на бившия НС „Звено”, през март 1949 г. споделя пред журналисти от в. „Изгрев”, че в Политбюро на ЦК на БКП предстоят сериозни промени и свалянето на Тр. Костов е въпрос на време. На 31 март 1949 г. Васил Кадуков и Христо Лилков, също звенари, обясняват пред свои приятели, че снемането на Тр. Костов се дължи на демонстрираните от него антисъветски настроения и национализъм. Но истинската причина се криела в лошото му отношение към Г. Димитров, чиято политика той не споделял. Министър-председателят водел в грешна посока БКП и поради тази причина е бил принуден да си направи самокритика на XVI партиен пленум. Хр. Лилков добавил, че помощник-министърът Никола Начев е снет от длъжност и арестуван с обвинението, че е английски шпионин.
Причината за свалянето на Тр. Костов, според Илия Попилиев, член на Дружеството на чуждестранните кореспонденти, са избитите комунисти в България преди 9 септември. А идеята била на управленски постове да бъдат назначавани хора, завърнали се от емиграция в СССР. Ил. Попилиев счита, че Тр. Костов си е навлякъл гнева и с демонстрираното несъгласие с официалната политика на БКП към Тито, диктувана от Кремъл. Нещо повече, водел преговори за създаване на независима Македония.
Членът на БКП и секретар на адвокатската колегия в София Георги Величков в разговор със звенари определил снемането на Тр. Костов по обвинение в национализъм като „прекалено и неуместно”. Потвърдил казаното от Ил. Попилиев, че Н. Начев е осъден на смърт като английски шпионин. В защита на Тр. Костов се обявил и Георги Кулишев, който бил не само изненадан от станалото с Тр. Костов, но и го „…намирал за много неприятно”.
Други сочат като причина за снемането на Тр. Костов противоречията му с Антон Югов, министър на вътрешните работи по това време. Така се изказва Христо Мархолев, звенар. По подобен начин реагира и проф. Александър Ангелов, юрисконсулт в Министерството на външните работи: Случаят „Трайчо Костов” се дължи на съперничеството му с Антон Югов”. Той е идентичен със случаите на Владислав Гомулка в Полша и ген. Маркос в Гърция. За разлика от други партийни дейци, допълва проф. А. Ангелов, Тр. Костов е много способен ръководител и много добре защитавал интересите на България в Москва.
За да не се разразява ненужен скандал, Г. Кулишев е на мнение, че Тр. Костов „… трябва да бъде помолен” официално с писмо (от ЦК на БКП – Д.П.) да освободи всички заемани от него постове. Неговият брат Асен Кулишев в разговор изразява мнение, че заедно с Тр. Костов и Н. Начев ще бъде арестуван и Добри Брадистилов, председател на Софийския народен съвет, който преди 9 септември бил арестуван от полицията, не издържал на инквизицията и издал другарите си.
Авторите на бюлетина на ДС за политическата обстановка в страната за април 1950 г. явно се опитват да приглушат ефекта от подобни положителни изказвания за Тр. Костов: „Вражеските елементи всячески се стремят да използват неговия голям авторитет и чрез разпространяване на слухове за подобни прояви на други видни партийци целят да създадат настроения за разцепление и недоверие към ЦК на БКП. Със същата цел вражеските елементи ронят „крокодилски сълзи” и усилено изтъкват положителните качества на др. Трайчо Костов”.
В средите на БЗНС – „Никола Петков” случаят „Тр. Костов” става постоянна тема за обсъждане, разговори, споделяне на мнения и обобщаващи оценки за политическата обстановка в страната, за положението на Съюза и особено за управлението на БКП. Разбираем е проявеният интерес, като се има предвид сходната съдба на ръководителя на БЗНС (о) с тази на Тр. Костов. За Иван Коев, николапетковист, Тр.Костов е честен човек, искрено загрижен за съдбата на страната и поради това се опитвал да направи завой във външнополитическата ориентация на България. Той сложил подпис под търговския договор със СССР против волята и съвестта си. В качеството на втори човек в партията се изявявал като „ума на Георги Димитров”, но твърде наивно и недалновидно мислел, че е възможно да се направят решителни промени във вътрешната и външната политика, и то в момент „…когато м-р Антон Югов държал оръжието и имал насреща си Георги Димитров”. Според И. Коев комунистите трудно щели да излязат от кризата, предизвикана от действията на Т. Костов.
Ангел Косачки, също николапетковист, твърди, че ДС разполага със сведения още преди две години, когато Тр. Костов, Цола Драгойчева и Тодор Павлов се опитвали да направят завой надясно, но тогава Тр. Костов успял да се измъкне, след като си направил самокритика. Пред Пею Гаджев, журналист от в. „Земеделско знаме”, А. Косачки изразява мнение, че „… случаят Тр. Костов” ще разруши цялата страна”. Той определя БКП като „… челичена партия, която безпощадно и непоколебимо чисти редовете си от ренегати предатели”.
Владо Богданов в разговор с Иван Григоров и Николай Стоянов (и тримата бивши членове на БЗНС (Н.П.) казва, че Тр. Костов е арестуван и изпратен в СССР, за да бъде сменен от В. Червенков. На свой ред Н. Стоянов смята, че главната вина на Тр. Костов е издадената от него забрана да се изнасят храни за Съветския съюз. Привърженикът на Александър Оббов Хараламби Николов счита, че Тр. Костов е приел и се опитвал да пренесе идеите на Тито за строителството на комунизма в България и поради тази причина е станал неудобен за Кремъл.
Подобно мнение изразява и Коста Чилингиров – Тр. Костов представлявал „Титовото крило” в БКП, което се опитвало да откъсне България от орбитата на СССР. Във връзка с ширещия се слух за готвения от Тр. Костов преврат били арестувани, според него, Иван Кинов – началник-щаб на армията, както и други генерали. Общият брой на арестуваните надхвърлял 170 души.
По същото време разполагащият с повече информация Ал. Оббов обобщава всички слухове за дейността, грешките и съдбата на Тр. Костов, като ги разделя на две основни групи:
– Извършена е голяма „…. конспирация на Тр. Костов, свързана с Тито, а може би и с Интелиджън сървис, с цел да се свали правителството и да се смени курсът”. Между арестуваните е ген. Вл. Стойчев и отговорни лица от Външно министерство. При посещение на Г. Димитров в Москва му било казано, че една промяна на външнополитическия курс означава Кремъл да „… изостави България да се оправя сама”. Този разговор Г. Димитров споделил с членове на Политбюро на ЦК на БКП и именно тогава Тр. Костов настоятелно поставя въпроса да се направи завой във външната политика на страната и да се потърсят възможности за сближаване с Тито и ЮКП;
– По-вероятно е „… слуховете за преврат да не са верни – става дума по-скоро за личен уклон на Трайчо Костов, който е умен човек”. Той е разбрал, че България върви към катастрофа и е поискал да се вземат бързи мерки. Тъй като се ползвал с „огромен авторитет” в БКП, не е действал сам, а с много свои привърженици. „Геройското поведение на Трайчо Костов – завършва Ал. Оббов, – искрено ме възхищава. Открито съм казвал, че Трайчо Костов е гледал на мен с големи симпатии”.
Информацията за вътрешните борби в БКП и развитието на случая „Тр. Костов” пораждат надежди у много членове на БЗНС, че е възможна кардинална промяна в политическата обстановка в страната. Пред своя съпартиец от БЗНС (ОФ) Желю Зюмбюлев, Георги Христов подхвърля: ”Свърши се вече с комунистите и Георги Димитров, щом Трайчо Костов е против тях. Скоро Земеделският съюз ще вземе властта. Трайчо Костов не може да търпи руската намеса, той знае мечтите на народа и обича България”.
Подобно е мнението и на Коста Вълчев, Александър Механджийски, Атанас Младенов, Кръстю Каракашев (бивши членове на БЗНС (НП): падането на комунистите е предстоящо, а заедно с Тр. Костов са арестувани и много генерали заради подготовката за преврат и намеренията за присъединяване към политическия курс на Тито – Георги Дамянов, Иван Кинов, Боян Българанов, Благой Иванов и Славчо Трънски.
Свое мнение за случая „Тр. Костов” представя и главният секретар на БЗНС (ОФ) Георги Трайков, тогава подпредседател на Министерския съвет и министър на земеделието и горите: „Навремето аз бях учуден защо Начев и Трайчо Костов защитаваха Наредба №1 (на Министерски съвет) за изземване на житото, въпреки, че министър-председателят Димитров не я одобряваше, а ето какво излезе. С тази наредба селяните се настроиха срещу властта, но Георги Димитров и Вълко Червенков ще оправят тези предатели. Съмнявам се обаче, дали ще има много селяни, които ще одобрят дейността на Трайчо Костов, смятайки, че той се е загрижил за техните интереси”.
Свое разбиране за съдбата на Тр. Костов представя и Михаил Геновски. Известен със своята компромисност, той гравитира към това крило в БЗНС (ОФ), което напълно приема правата и отговорностите, както и мястото на Съюза във вътрешнополитическия живот, определени от БКП. Според него темата за Тр. Костов е много конфузна за партията, но изразява убедеността, че тя „…ще намери сили да излезе с чест от създалото се положение”. Необходимо е БЗНС (ОФ) да предприеме сериозни мерки за разясняване на грешките на Тр. Костов сред селяните. Остро критикува тези среди в БЗНС (ОФ), които гледат със злорадство отстрани опитите на БКП да намери решение на сложните си вътрешни проблеми.
От друга страна, случаят „Тр. Костов” е своебразен показател на противоречията между членовете на УС на БЗНС (ОФ). Той умело се използва от отделните групи в съюзното ръководство за разчистване на лични сметки и за укрепване на позициите. И всичко това в сериозен ущърб на доскоро „силния” човек в БКП.
На 27 юни 1949 г. се провежда заседание на УС на БЗНС (ОФ), открито от д-р Петър Каменов, министър на комуналното стопанство и благоустройството – пряк отговор на Юнския пленум на ЦК на БКП. Основен доклад изнася организационният секретар на Съюза Николай Георгиев. Той подчертава значението на добрите оценки, дадени на партийния пленум за участието на БЗНС в изборите за народни съвети и съдебни заседатели. Посочва, че Съюзът е станал прицелна точка на дейността на „реакционната опозиция”, която се стреми да навлезе в местните дружби и да разстрои дейността им. Това е довело, признава Н. Георгиев, до поддаването на някои от тях и те не са положили нужните усилия да активизират своите членове да дадат гласа си за кандидатите на БЗНС. Нещо повече, някои от тях са се повлияли от „…реакционната дейност на Трайчо Костов. Но като цяло – успокоява страстите докладчикът, – БЗНС стояло плътно зад министър-председателя Г. Димитров и отечественофронтовското правителство”.
Обсъждането на решенията на Юнския пленум на ЦК на БКП продължава и след заседанието на УС на БЗНС. Тома Динев, подпредседател на Софийската градска дружба, изказва пред съпартийци съжалението си, че Тр. Костов не е успял в намеренията си. Ако това било станало, в негова подкрепа щели да се вдигнат дружбите в Пловдивско, Варненско и др. Но сега, заключава той, вече нищо не може да се направи. Решенията на Юнския пленум на ЦК на БКП са определени от Георги Бонев, организатор при Софийското околийско настоятелство на БЗНС, като предизборна пропаганда на БКП и добавя, че селяните от Софийско не са доволни от тях.
Свое становище по случая „Тр. Костов” изразява и Георги Драгнев. Той директно обвинява Г. Трайков, че шпионира заседанията на ПП на БЗНС в полза на БКП. „Трайков и Тончев (Стефан – Д.П.), които водиха борба срещу нас (БЗНС (о) – Д.П.) – продължава Г. Драгнев,- с помощта на Трайчо Костов най-много спомогнаха за назначаването на Н. Начев за пом.министър. Спомням си, че е имало случай радио Лондон да съобщава на следващия ден някои решения на Министерски съвет. Не за черните очи англичаните са давали на някои студенти стипендии. Комунистите обаче пипат по болшевишки и нищо няма да остане скрито. Аз знам с положителност, че в този момент Тончев, Ради Найденов и Георги Босолов са в непрекъсната връзка с Александър Оббов, Има нещо, което ги свързва”.
Г. Драгнев не счита случая за приключен. Той се старае да използва докрай възможностите, предоставени му от събитията около Тр. Костов, за да уреди взаимоотношенията си с другите земеделски лидери. На 19 април 1949 г. в разговор със съмишленици заявява, че Тр. Костов е допуснал сериозни грешки след 9 септември 1944 г. и добавя, че Тр. Костов няколко пъти се е срещал с него, за да го агитира за избирането на Ст. Тончев в ПП на БЗНС, но в същото време възразил срещу идеята той да стане главен секретар на Съюза и предложил за този пост Ал. Оббов. Г. Драгнев не приема предложението на Тр. Костов и е извикан от Тодор Павлов, който го увещава да отстъпи от решението си. „Не бях съгласен в никой случай този шпионин Оббов – продължава Г. Драгнев, – да бъде с нас, както не бях съгласен и Оббов да бъде член на ПП, защото познавах много добре тези двамата въжеиграчи. Трайчо Костов сигурно тогава искаше да разбърка Съюза и се наложи Тончев и Оббов да влязат в Съюза като фактори.”
Нов детайл в случая „Тр. Костов” внася неочакваната новина за назначаването му за директор на Народната банка. Милко Божилов, Дима Иванова и Любен Божков от в. „Земеделско знаме” я определят като напълно изненадваща. Владимир Джейков от Българска телеграфна агенция по същия повод отбелязва, че преди това речите и статиите на Тр. Костов били отпечатвани винаги на първите страници на вестниците и с големи букви, а сега съобщението е забутано между редовете и е с дребен шрифт. Проф. Димитър Димитров прави аналогия със съдбата на Николай Бухарин, който, излизайки от високите етажи на властта, е назначен за директор на Консервната индустрия.
Михаил Пенев, член на БЗНС, оценява назначението като опит за залъгване на общественото мнение, а не като сериозно решение, „…каквото е било и с Троцки навремето”.
Бюлетин № 93 (както, разбира се, и другите бюлетини) е даден на Г. Димитров, който с обичайния за него червен молив е подчертал интересуващите го пасажи – между тях са изказването на Вл. Джейков и на писателя Петър Тобов, определил новия пост на Тр. Костов като „любопитна новина”.
Не остава встрани от разговорите за съдбата на Тр. Костов и Борис Бумбаров – пред приятели на 26 април 1949 г. изказва мнение, че Тр. Костов се е превърнал в „мъченик на комунистите” и затова е останал извън борда на кабинета, в който е имало обаче много земеделци, без да са заслужили това признание. „Но той – заключава Б. Бумбаров – сам е виновен за положението си”.
Обяснение за случая „Тр. Костов” дава и Г. Минков пред Г. Конов (и двамата социалдемократи): „Мъти се, но какво ще излезе, не знам. Може Трайчо Костов да не е замесен в шпионска дейност с Никола Начев. Начев е бивш легионер, това го знам от жена му, с която бяхме заедно студенти. За него се говори, че като агент на Гестапо е бил заедно с Трайчо Костов в Плевенския затвор, за да научи някои тайни от него. Тогава е служил на гестаповци, а сега на англосаксонците и е минавал за правоверен комунист.”
Според бившия журналист Кръстьо Добрев, работещ в предприятие „Отдих и култура” в София, съществува реалната опасност Тр. Костов да повлече след себе си и други известни личности: Владимир Топенчаров, Руси Христозов и Л. Ангелов. Захари Захариев, о. з. генерал, е на мнение, че процесът срещу Тр. Костов се отразява отрицателно върху външнополитическото положение на България. Напълно е възможно, разсъждава той, под влияние на политиката на Тито в страната да се активират „…някои реакционни кръгове и да започнат партизански действия под знамето на Г. М. Димитров и Тр. Костов”.
Още по-крайно е мнението на Георги Вълков, търговец: „Ето как за малко щяхме да се спасим от тази напаст – комунистите. Вярно е, че не обичам Трайчо Костов, защото съм цанковист, но не можа да стане една „Вартоломеева нощ”, та да помагам на Тр. Костов против руските комунисти.”
За Денчо Денчев, легионер, случаят „Тр. Костов” трябва да се разглежда и оценява като „чисто вътрешнопартийна работа” и е убеден, че процесът не само няма да отслаби партийните редици, а напротив – ще доведе до тяхното стабилизиране, защото БКП „провежда курс на болшевизация”. В същия дух се изказва и д-р Асен Траянов: процесът няма да повлияе съществено върху организационната здравина на партията. За други, като анархокомуниста Стоичко Григоров, Тр. Костов е истински последовател на Никола Петков и вече е записан в списъка на „спасителите на България”.
Изразените мнения и становища по случая „Тр. Костов” сред опозиционните среди могат да се обединят най-общо в три групи:
Първо, процесът срещу него е неделима част от тактическата линия на БКП, установена и неотклонно следвана след V партиен конгрес;
Второ, процесът не работи в полза на БКП и е тежък удар срещу нейния авторитет и обществен престиж. И именно този факт трябва да се използва най-пълноценно за евентуална промяна на политическата система, утвърдена след 9 септември 1944 г., в която БКП играе първостепенна роля. В подобен дух са изказванията на Драган Христов Драгиев и Борислав Маринов Йорданов: процесът утежнява положението на БКП и поради това е нужно да се използва най-ефективно за отслабване на властта.
Трето, процесът ще допринесе за намаляване на атаките и отклоняване на вниманието на БКП от опозицията, но от друга страна, ще й помогне да затегне своите редици. За да не стане това, опозицията е необходимо да засили атаките си срещу партията.
Най-близо до подобно разбиране е мнението на Ал. Оббов. „Хитрата лисица сама падна в капана” – образно се изразява той за процеса срещу Тр. Костов. Обстановката в партията оценява като разложение, обхванало партийните структури и следствие от опита й да „… разтури и погълне Земеделския съюз”. Отношението към Тр. Костов Ал. Оббов разглежда като проява на „доктринерство” от страна на някои партийни среди, които не виждат, че народа страда от големия износ за СССР, против който бил Тр. Костов.
Илия Ангелов Илиев, о.з. полковник, без да омаловажава процеса срещу Тр. Костов го счита за напълно нормален и очакван акт, припомняйки събитията във ВКП (б). „От някогашното Политбюро, в което влизал Ленин – припомня той, – сега е останал само Сталин, а другите един по един по различни начини са ликвидирани”. И прогнозира, че той много скоро ще бъде забравен.
По разбираеми причини процеса и съдбата на Тр. Костов стават тема на оживени разговори и сред членовете на БКП. Те познават и помнят дейността му преди и след 9 септември 1944 година. Богатата му биография и разностранната обществена и политическа дейност са достатъчно условие да изразят сериозни съмнения по повод отправените срещу него обвинения.
За Ангел Михайлов всичко, съобщено за Тр. Костов, е преувеличено и е изключено да е допуснал приписваните му грешки. Подобно е мнението и на Минко Мандишан и д-р Фадис Николов: фактите за действията на Тр. Костов не са сериозни и достатъчно убедителни. Процесът е организиран, за да бъде наложен В. Червенков за официален наследник на Г. Димитров. Околийският прокурор в Лом Руси Тодоров в разговор за обвиненията срещу Тр. Костов споделя, че докладът на Г. Чанков пред Третия пленум на ЦК на БКП не съдържа цялата истина, което означава, че грешките на Тр. Костов не са толкова много, за да му се иска най-тежкото наказание.
„Истински защитник на работническата класа!” – така го определя Кева Терзиева от Александровската болница. Бившият член на БРСДП Величко Величков обвинява вътрешния министър А. Югов, който е издал заповедта за арестуването на Тр. Костов, независимо от факта, че той също е изразявал подобно мнение, но „…в последния момент го изоставил”.
Обобщаващото становище на бившия политзатворник Иван Головин разкрива интересен детайл: „Масите, които знаят кой е Трайчо Костов, а именно този, който се е хвърлил от четвъртия етаж на Обществената безопасност, искат да разберат какво става. Изглежда, че в партията има два лагера – единият е този на другарите, които са останали да работят след събитията от 1923 г. тук в България и са били арестувани, бити и тормозени и другите – които емигрират в СССР”. Така Ив. Головин си позволява да каже на глас една отдавна известна истина – за зародилите се противоречия между емигриралите след поражението на Септемврийското въстание (между тях Г. Димитров и В. Коларов) и останалите в България ръководни дейци. Това обстоятелство на свой ред рефлектира върху взаимоотношенията между ЦК на БКП и Задграничното бюро в продължение на години.
В същото време немалка част от редовите членове на партията приемат за вярно официалното становище за „предателската” дейност на Тр. Костов, за която е напълно нормално да получи най-тежкото наказание, предвидено от закона. Георги Стойчев Терзиев одобрява изключването на Тр. Костов от БКП и снемането му от всички ръководни постове и е убеден, че Партията „….няма да остави ненаказан един предател”. Оценката на Невена Генова Христова не се различава от тази на Г. Ст. Терзиев, но към нея добавя, че Тр. Костов трябва да бъде осъден и заради връзките си с Н. Начев.
Случаят „Тр. Костов” е съзнателно провокиран от определени среди в БКП, за да се укрепят партийните редици и да се очистят от членове, които не споделят официалната партийна линия, се приема от много хора с различна политическа ориентация. За бившия член на „Ратник” Вълко Вълков събитията около Тр. Костов са следствие от политиката на БКП да се освободи от тези свои членове, които изразяват съмнения в правилността на политическата й линия и по този начин да се ликвидира вътрешната опозиция. Изказване в същия дух прави и Л. Драганов, чиновник в Министерството на външните работи и добавя, че „…ако комунистите искат да имат партия и (да) управляват, то трябва да действат само така, както са постъпили с Трайчо Костов”.
Липсата на достатъчна информация е причината да се правят различни догадки за съдбата на Тр. Костов. Борис Йорданов Флорев, доскорошен собственик на вече национализирания магазин за спортни стоки „Рила”, твърди че В. Червенков и Г. Чанков са посетили Кремъл, за да търсят решение по случая. А на последния партиен пленум, пак според него, на Тр. Костов е предложено да си направи самокритика, който отказва с думите, че не той, а те са хората, длъжни гласно да признаят своите грешки. Към партийните функционери, завърнали се от СССР, се обърнал с думите: „Какво са направили, като са били 20 години в Съветския съюз”? Особено критично било изказването му по адрес на В.Червенков: след 25 години емиграция никой не го познавал вече в България до момента, когато бил издигнат за министър.
За бившия полицай Александър Койчев отстраняването на Тр. Костов е сигурен знак, че БКП няма да се поколебае да отстрани всички, които са против официалната й политическа линия. Приблизително по същия начин се изказва и бившият началник-отдел в Криминална и Стопанска полиция Бойчо Соколов: „… комунистите пипат хубаво и държат много здраво”, което най-добре проличало с Тр. Костов, който независимо от силните си позиции бил свален от власт и „… отрязан бързо и отведнъж”.
Слуховете за злополучната визита на българската партийна делегация, водена от Г. Димитров през декември 1948 г. в Москва и острата атака на Сталин срещу Тр. Костов, са в основата на предположенията, че той ще бъде съден в България, но ще го изпратят в СССР, където ще го ликвидират. Такова е мнението на Стоян Михайлов, известен на ДС с опозиционната си дейност.
Неслучайно авторите на Бюлетин № 144 от 25 юни 1948 г. за политическата обстановка намират за важно да обобщат ширещите се слухове по следния начин: „… ще бъде ликвидиран (Тр. Костов – Д. П.), било чрез процес, било тайно, за да не станели достояние много неща на народа. Някои обаче – изрично е отбелязано, – са на мнение, че той ще бъде изпратен и съден в Съветския съюз”.
Съдбата на Тр. Костов основателно предизвиква интереса и вълнува общественото мнение. Със сериозен политически актив преди 9 септември 1944 г., след тази дата той се издига до положението на втори човек в БКП. Именно на него се опира Г. Димитров, за да се запознае с обстановката в страната, с разположението на политическите сили и с реалните позиции на партията.
След 9 септември Тр. Костов бързо разчупва традиционната рамка на „войник на партията”, градена и утвърждавана в продължение на десетилетия. Като партиен и стопански ръководител, той предлага непознати, а и неочаквани идеи за бъдещите ориентири за развитие на България. Те не са революционни, но отговарят на изискването за разумност и стопанска целесъобразност. В същото време нямат за цел да променят външнополитическия курс на страната, но последвалите трагични събития показват по категоричен начин, че далеч са изпреварили времето си.
Бележки
– В. „Работническо дело”, бр. 232 от 5 октомври 1947.
– Вж. Мигев, Вл. За характера и облика на комунистическия режим в България (1944-1999) сб. „България след 1944 – история, проблеми , тенденции, Национална научна конференция, Шумен, 14 – 15 май 2002, Ш., 2002, с. 14 – 15.
– Димитров, Г., Избрани произведения, С., Партиздат, с. 76 – 77.
– ЦПА, ф.1, оп. 5, а. Е. 34, л. 68; Вж. Също М. Исусов, Последната година на Трайчо Костов, С., !990, ИК. „Христо Ботев”, с. 22 – 23;От същ. автор, „Сталин и България”, С., 1991, УИ „Св. Климент Охридски”, с. 203; ЦПА, ф. 146, оп. 2, а. е. 19, л. 92.
– ЦПА, ф. 146, оп. 2, а. е. 19, л. 92; Вж. М. Исусов, „Сталин и България”, с. 202 – 204.
– Георги Чанков в мемоарите си описва случая „Тр. Костов”, обсъждан на заседанието на Политбюро от 9 декември 1948 г. Той разкрива ролята на В. Коларов, който е основен докладчик и на двата пленума на ЦК на БКП (26 – 27 март и 11 – 12 юни 1949 г.), посветени на „антипартийната и антикомунистическата дейност” на Тр. Костов (Г. Чанков, Равносметката, С., 2000, ИК „Христо Ботев”, с. 302 – 305);
– В. Червенков на свой ред също възпроизвежда срещата на българската партийна делегация с Политбюро на ЦК на ВКП /б/ и обвиненията на Сталин срещу Тр. Костов. За разлика от Г. Чанков той е участник в срещата (ЦПА, ф. 1, оп. 5, а. е. 34, л. 681).
– В. „Отечествен фронт”, бр. 1487 от 1 юли 1949.
– Червенков, В., За основните поуки от разгромяването на трайчокостовската банда и борбата за нейния разгром, С., 1950, с. 22.
– В. „Отечествен фронт”, бр. 1679 от 7 февруари 1950.
– Владислав Гомулка – деец на полското работническо движение. След окупацията на Полша от хитлеристка Германия емигрира в СССР. През 1942 г. става член на Полската работническа партия, а през 1943 г. е избран за неин генерален секретар. През 1949 г. е обвинен в антипартийна дейност и изваден от състава на ПОРП (III пленум на ЦК), арестуван и вкаран в затвора (1951 – 1954 г.). През юли 1956 г. е реабилитиран и на VIII пленум на ЦК на ПОРП е кооптиран за член на ЦК, избран е за член на Политбюро и за Първи секретар на ЦК.
– Ген. Маркос, Вафиадис (1906 – 1992 г.) – деятел на Гръцката комунистическа партия от 1928 г. В началото на режима на Метаксас е арестуван и изпратен на остров Ай Стратис, откъдето успява да избяга и преминава в нелегалност. През 1938 г. отново е арестуван и заточен на остров Гавдос. През май 1941 г. избягва от острова и се включва в съпротивителната борба срещу немските окупатори. През юли 1946 г. е избран за лидер на комунистическите партизански формации. През декември 1947 г. става министър-председател и военен министър на Временното демократично правителство. Заради разногласията си с Николас Захариадис, генерален секретар на ГКП, ген. Маркос е отстранен от всички заемани длъжности. Емигрира в СССР и е изключен от партията. След смъртта на Сталин е възстановено партийното му членство и е избран за член на Политическото бюро на ГКП. Но през 1964 г., поради несъгласие с партийното ръководство, отново е изключен и заминава за СССР. През 1983 г. се завръща в родината си. По-късно през ноември 1989 г. и април 1990 г. е избран за депутат в Гръцкия парламент чрез общонародния списък на ПАСОК.
