Роден е на 27 януари 1955 г. в гр.Бургас. Има висше юридическо образование – профил “Международно право” и второ висше образование, специалност “Политология”. Започва работа във Варненският окръжен съд като стажант-съдия. В последствие е заемал различни ръководни длъжности – секретар на ЦК на ДКМС, общински и окръжен съветник. На ХIV извънреден конгрес е избран за член на ВС на БСП. Избран е за депутат във ВНС, 36-то НС, 37-то НС. Бил е член на Комисията по изработване на новата конституция, законодателната комисия, Комисията по външна политика, Комисията по национална сигурност в различните Народни събрания. В БСП е бил зам.председател и член на Изпълнителното бюро на ВС. В Парламентарната група е бил секретар, зам.-председател и председател. Понастоящем е член на ВС на БСП, където е зам.-председател на Съвета по законност, ред и правосъдие и член на Комисията по външна политика. Председател на Федерация “Открит форум” в БСП. Работи като адвокат в Софийска адвокатска колегия. От април 2003 г. е председател на Българо-гръцки юридически клуб.
Безспорен факт е, че глобализацията е обективен, а не въображаем процес, в рамките на който изключително значение ще има способността на българската държава да формулира самостоятелна политика. Тази способност до голяма степен зависи от състоянието на политическата система, която включва държавните, политически и обществени организации, сред които основно място заемат институциите на властта – законодателна, изпълнителна и съдебна, и политическите партии, реално присъстващи или тези, които се стремят да присъстват в нашия политически живот. Във връзка с това ще се опитам на базата на натрупания опит от 10 ноември 1989 година до днес да направя някои обобщения за състоянието на политическите партии в България, на техните недостатъци и насоки за развитие с оглед участието на България в процесите на глобализация и евроинтеграция.
Какво е състоянието на българското политическо пространство? То е сериозно фрагментирано от наличието на многобройни партии, които обаче са лишени от организационна, идейна и политическа идентичност. В по-голямата си част партиите са недееспособни по отношение на провеждането на практическа политика. Българските партии са болни от очертаната в Закона на Михелс олигархичност. Те не са демократични и функционират като централистични структури, по същество са бюрократично централизирани структури.
С огромно съжаление трябва да констатирам, че политическите партии са неспособни, независимо от мястото им в политическия спектър, да различават националните от теснопартийните теми. Това на практика води до неспособност да провеждат политика на консенсус по отношение на интересите на обществото и на отделния човек, и на отделните социални общности. Българските партии, които претендират, че са масови, по същество функционират като кадрови организации, тъй като на практика се отъждествяват не с активното участие на членовете си, а само със своите елитни върхушки.
В малка България са регистрирани около 280 партии, голяма част от които са повече от символични, но създадени, за да задоволяват водачески амбиции на своите създатели или скрити користни интереси. Предстоящото членство на страната ни в Европейския съюз, нейното участие в глобалните процеси и способността й да формулира и отстоява национално-отговорна политика налага преодоляването на изброените недостатъци на българските политически партии. Заедно с това е необходимо да бъдат създадени предпоставки – нормативни, материални, институционални, за тяхното развитие, което да бъде адекватно на стандартите, действащи в развитите европейски страни.
Кои са главните посоки, които трябва да доведат до развитието на българските политически партии като важен фактор и основен компонент в нашата политическа система?
Първо, необходимо е окрупняването на партиите около политика, характеризираща различното между лявото, центристкото и дясното.
На второ място, трябва да се избистри идейно-програмната идентичност в партиите и на разбираем език да се представят политическите алтернативи на страната. Много често и в медиите се твърди, когато чуем мнението на хората: “Не можем да разберем каква е разликата между отделните партии. Ако се вслушаме внимателно, ще чуем, че декларират едни и същи приоритети.” За голямо съжаление и за БСП се отнася, и за нейния основен политически опонент – СДС. Много трудно можем да дефинираме различието. То трябва да е същностно различие, в противен случай се симулира някаква политика.
Трето. Наложително е партиите да излязат от бюрократично централизираните си структури и да търсят сближаване и допирни точки със структурите на гражданското общество.
Четвърто. Жизнено важно е отварянето на кадровите системи на политическите партии към неформални лидери в професионалните кръгове, възрастови групи, хора с идентичен интерес и идейна ориентация.
Всички разбираме, че развитието на българските политически партии не може да бъде еднократен акт. Това ще бъде процес, но той трябва да бъде ускорен с оглед нашето членство в Европейския съюз, защото сегашното състояние на партиите показва, че те не са готови да се интегрират и да участват активно в международните организации на леви, десни и центристки партии. А именно там е мястото за колективно изработване на политически програми и решения, но и за отстояване на българските интереси.
Доколкото претендирам, че имам някаква информация, мога да заявя, че е изключително пасивно и солидарно с всяко предложение представителството на българските политици в европейските партии. (Може би изключение прави БСП, която се стреми да влезе сега скоро като асоциирана, а в бъдеще, с приемането на България в Европейския съюз, и за редовен член на Партията на европейските социалисти.) Тоест защо присъстват те там, в Европейската народна партия? Защо присъстват в Либералния интернационал нашите представители политици, ако не търсят там мястото, изработвайки общи политически позиции, да заявят нюанса или да поставят акцента върху това как мисли България, как една политика се отнася, представляваща лявото, дясното или центристкото, за интересите на България? Напълно е формално членството, така че като казвам, че те не са способни да се интегрират, имам предвид тяхното активно присъствие там, не формалното им членство, защото такова имат на тази етап.
Искам да кажа и няколко думи за Българската социалистическа партия.
Безспорен факт е, че липсват готови рецепти за поведението на една социалистическа партия в условията на глобализация. Това се отнася за всички леви партии. Там, където са обединени, знаете, че само се дават насоки, а готови и конкретни модели и решения няма, в това число и на последния конгрес на Социалистическия интернационал в Сао Пауло. Който е чел решенията – “Ново време” беше любезно да ги публикува – ще види, че много трудно е да се пренесат така механично те в български условия. Нещо повече, БСП трябва да развие идейно-теоретичните дискусии и програмните си търсения, особено след приемането й в Социнтерна, което е признание за досега извървения път. Но само ако успеем да възстановим доверието и да повишим влиянието в българското общество, ако то ни припознае като изразители на лява алтернатива за развитие на България, само тогава ще ни повери управлението на страната и възможността да отстояваме националните интереси в условията на глобализация и евроинтеграция.
Аз лично – това го казвам не за тези, които представляват други партии или, условно казано, чистата наука, ако има такава, а за левите представители – трябва да ви кажа, че мен не ме радва, че 22 процента е влиянието на БСП. Значително малко е и недостатъчно в страна в криза да се бориш да вземеш властта, дори с парламентарна аритметика, ако получиш абсолютно мнозинство. Какво ще правиш с властта в тежки условия, ако нямаш широка обществена подкрепа?
Тук не става дума даже с кого ще се коалираме. Въпросът е как ще върнем и приобщим доверието в политиката, която предлагаме, от страна на българския избирател. Защото ние спокойно можем да управляваме сами. Не говоря за желанието да осъществяваме монопол върху властта, но да водим отговорна политика само ако имаме широка обществена подкрепа. Защото да се коалираме с трима, четирима, петима, които имат по 2%, по 0,5%, по 1-2% – звучи многообразие от партии, които са с нас, а в крайна сметка, когато дойде време за реалните и трудни решения на реформите, на адаптирането на България към Европейския съюз, ще опрем до това как народът се отнася към тази политика, а не колко абревиатури имаме в наименованието, което ще измислим за коалиционното знаме на нашата партия.
Второ, уважаеми колеги, БСП трябва да промени начина си на функциониране, като даде реален смисъл на индивидуалното членство в партията. Аз мисля, че всички сегашни наши политически партии се самообслужват. Който отиде на върха, ако намери организационно-уставни хватки, се капсулира горе и само говори, че подмладява и обновява ръководствата си. Реално (да се надявам, че БСП прави изключение или ще прави изключение) е обезсмислено активното приобщаване на хората под формата на членство или на симпатизанти към политиката. Ето защо се връщаме към нещо, което сме декларирали в нашето разбиране за правилното функциониране и търсенето на нова мотивация в БСП, което беше свързано с нашето предлагане на модела да се прави политиката отдолу нагоре.
И вчера на пленума на Висшия съвет на БСП пак става така: “Ние си изработваме едни политики, с научни експерти и на ниво Висш съвет и Изпълнително бюро ще ги обсъдим.” Добре, а къде са общинските съвети, къде са социалистите, къде са федерациите? По-скоро аз казвам, че трябва да се изработи някаква рамка от специалисти, която е теоретично обоснована, но тя трябва да отиде долу, да се чуе мнението на хората. Защото, представете си, с една политика, за която хората не знаят и в изработването на която не са участвали, как ще се управлява? Те ще се дистанцират. Ние няма да имаме подкрепа дори от собствените си членове, ако не променим начина, по който трябва да се формира политиката – отдолу нагоре. Смеят се, казват, че не е истина, смятат, че това е невъзможно. Да, технически е страшно неудобно. Майсторлъкът – с малкото пари, които имаш, в трудните условия на отблъскването на хората от политиката, да намериш механизмите, с които ще приобщиш, ще развълнуваш сърцето, съзнанието на отделния гражданин на България. Дори и да не е ляв, той трябва да чуе нашата политика. Да не говорим за тези, които са членове на партията – това трябва да носи качество. В момента те са само експлоатирани участници в подготовката и произвеждането на избори, като правило. Дори информацията, която им е необходима, за да се чувства, че членството в БСП дава нещо повече – информация, обяснение на политиката, тя им липсва. И затова ние трябва с нов поглед, като партия да погледнем на този основен въпрос за формирането на една партия – качество на членството в БСП. Не по отношение на социално-качествения състав, а по отношение на функционирането на членството – да имат идейни мотиви, да имат информация и да имат право на собствен силен глас в правенето на политика.
В този смисъл говорим за ролята на основните партийни организации, които, разбира се, са мястото, където се реализира членството. Това може да ни спаси от олигархичност, защото тази опасност, която не само Михелс и Дьоверже са формулирали.
Ако си спомняте, на една от нашите конференции на федерация “Открит форум”, едва ли не ни обвиниха, че изговоряме ереси; че сме казали, че има опасност от олигархичност и одесняване. Има, разбира се. Аз смятам, че това с пълна сила е важен въпрос. Чрез неговото решение, демократизирането на партията, засилването на ролята на членството ние ще създадем условия за реален контрол на върхушките и за уважение към ръководните органи на партията.
Би било полезно да се засили ролята на структурите по интереси и на федерациите. Уважаеми колеги, колко години минаха? Петнадесет. На думи много неща се направиха, като че ли немалко се направи, но не е завършен процесът на промени. Ние трябва да преобърнем организационната структура на партията и да излезем от това, което получихме като завещание. Моите уважения към основните партийни организации в кварталите, но ние сме партия, правоприемник на БКП. Ние никога не сме се отказвали от това, че сме наследили цялото – и плюсовете, и минусите, за дълголетната си история. От БКП ние получихме кварталните ППО-та, където се събираха и се решаваха проблемите на Отечествения фронт основно. Добре, но това ли е, което искаме да бъде БСП днес – член на Социнтерна, заявяваща желание да влезе в Партията на европейските социалисти? В никакъв случай. Активното включване на проблемите от живота изисква да се създаде нов статус на структурите по интереси. Те не могат да бъдат обслужващ персонал. И само така, разтваряйки и давайки права и статут, и възможности за представителство в ръководните органи, уважавайки тяхното мнение, ще можем да модернизираме партията. Иначе върхушката ще е най-умна, разбира се. Има такава болест – който е на върха, е най-умен винаги и във всичко. Пак ще бъдат същите, пак ще ни спускат своите решения. Това не е нужно. И те трябва да го разберат – нашите уважавани другари, които сега са в ръководството на партията. Разбира се, ръководствата се обновяват. Трябва да робуват на членската маса и на демократизма и да уважават тези, които дават реалния поглед върху реалния живот. В кабинетите не се прави тази работа.
Малко отклонение, в нашия район Орлин Димов, който е председател, слава Богу, че успяхме да пробием, той получи съгласието на Градската организация проблемите на железопътния транспорт и на неговото развитие да се решат там, където е центърът на жп-транспорта от 40-50 години, по законопроекта, по концепцията. И слава Богу, нищо, че е рано. Не може Висшият съвет всички структури да обхване. Ето един такъв модел е много важен – където има професионалисти, където познават проблемите – там да се правят и политиките на партията.
Още нещо, което искам да споделя, което сме казвали вече, но смятам, че то е особено актуално в днешните условия. Да се намалят вертикалните структури, да се премахнат областните съвети и техните функции да се поемат от съветите на председатели в регионите с общ координатор. Не е нужно това звено. То стана изборно, то прави самостоятелна политика. Нека да станат съвети на председателите, както беше. Така ще си остане хоризонтално звено и ще координира задачите по избори или по нещо друго.
Ако уважаваме принципите на демокрацията не само на думи, а и на практика, трябва да въведем или поне да използваме референдума и откритото гласуване на членове и на симпатизанти едновременно за ръководство на БСП и за решаване на важни въпроси в политиката. Аз трябва да ви кажа, че се възхитих, въпреки че не предполагах, че гърците след толкова години традиционализъм – колко години управляваха, 13-14 години, направиха интересно гласуване след като Костас Симитис се оттегли. Те избраха Папандреу за лидер на партията с открито гласуване, в което се включиха и симпатизанти, а не само членове на партията. На практика това е вот: “Заповядай, ти си готов министър-председател при една такава ситуация.”
Не бива да се допуска монопол на отделни личности върху ръководните длъжности в БСП. Помня, когато беше атаката срещу новото младо ръководство, в което и аз влизах тогава, Жан Виденов беше министър-председател. Един от лозунгите, с които искаха да ни свалят, беше този през 1996 година. Ние не искахме да ни свалят, защото сами си подадохме оставките, тъй като политическата доблест и морал го изисква в подобни моменти. Само че този лозунг веднага беше снет, а той продължава да бъде актуален. Каква е тази демократична партия, която не използва колегиалното и колективно начало в ръководната си дейност?
При нас виждаме абсолютно капсуловане, уважаеми другари. Едни и същи хора са депутати, едни и същи хора са членове на ВС на БСП, едни и същи хора са председатели на областни съвети, а голяма част от възможното количество са и членове на Изпълнителното бюро. Кой ще ги коригира? Кой ще ги прави подотчетни за изпълнение на взетите решения? И затова нашите отчети в партията не се превръщат в отчети, а се превръщат в проблеми и доклади, защото 99% от решенията не се изпълняват. Вижте, аз с големи надежди се отнасям към новото ръководство на партията, но става дума за самата партия. Не може конюнктурно – този ти е симпатичен, онзи не е. Принципите, на които трябва да стъпи и функционира партията, трябва да са принципи, които не зависят от личностите.
Тези проблеми, които засегнах (част от тях), смятам, че могат да се решат с поправки и в Устава, и с въвеждането на ограничения и квоти на представителство. За да не бъда голословен, приключвайки, ще кажа какво имам предвид, защото не знам дали разбираемо е формулирано.
Примерно, аз бих въвел ограничителна квота на членство във Висшия съвет на депутати до 30 процента, примерно, защото иначе те се самообслужват. Няма кой да ги контролира.
Второ, бих въвел квоти на представителство на федерациите или на асоциациите по интереси. Да има една пъстрота и присъствие на представители на една професия, научна сфера или една област, важна за управлението на страната, вътре във висшия ръководен орган на партията. И не само в него.
Вие разбирате, уважаеми колеги, че това е само маркиране на отделни теми. Защото проблемът за партиите е тема, която аз ще предложа самостоятелно да обсъдим, като отново поканим нашето ръководство. Искам само да ви кажа, че другарят Станишев щеше да дойде. Темата беше съгласувана и с мнението на ръководството, но той е на конференция в Перник, където се проведе една от извънредните отчетно-изборни конференции. Бойко Великов също трябваше да дойде. Той е председател на Комисията по идейно-програмното развитие, но той е на честването на 50-годишнината от Балванската битка, която се отбелязва във Великотърновския край. Румен Петков също е ангажиран. Доволен съм, че другарят Румен Овчаров беше тук и Кристиан Вигенин също. Нека да чуят. Това е една от преките ползи.
ПЕТЪР БЕЛЕВСКИ: Аз искам да привлека вашето внимание върху най-съществения въпрос, който се изпуска. Огромна е разликата между понятието “глобализация” и понятието “глобализъм”. Глобализмът – това е политическа доктрина и за съжаление всичките наши съждения са за тази капиталистическа доктрина – как малко по-напудрено отляво и отдясно да стигнем до една и съща цел – концентриране на капитала във все по-малко ръце. Докато не се промени този въпрос, народът няма да припознае в БСП своята партия. За голямо съжаление през ноември м. г. в Париж на Европейския социален форум недвусмислено се изказваха представители на работническата класа, на интелигенцията и научно-техническата интелигенция от държавите от Г-7. И те недвусмислено поставиха въпроса…..
ВОДЕЩ КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Моля ви, регламентът е реплика.
ПЕТЪР БЕЛЕВСКИ:.че в тези партии – социалдемократически, социалистически, либерални, не припознават вече своя защитник. И затова ми се струва, че ако ние продължаваме да се въртим около модела на капиталистическия глобализъм, като се мъчим нещичко да направим, народът няма да ни припознае.
Не е случаен фактът, че като говорим за тази мащабна партия, днес от 6 958 000 гласоподаватели, само 9% застават зад нея и от тези девет процента осем са над 60 години. Независимо че на Позитано на първия етаж има голям надпис “Ново поколение”. А ние виждаме, че и там, където наши партийни лидери са млади хора, не тръгват след тях младите в тези окръзи. Точно обратното- там, в окръжните центрове, се загубиха не само кметските места, но се и намалиха бройките на общински съветници.
ВОДЕЩ КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Благодаря. Приемам това като допълнение. Нямам възражения. Прав сте, че това са едни сериозни сигнали към партията, които тя трябва да осмисли.
