Статията е от раздела „Нови конфликтни взаимоотношения на международната сцена“ на Атлас на „Монд дипломатик“, 2009
„Меката сила“ често се определя като притегателна сила на дадена държава или на даден политически режим, при която не се прибягва до сплашване или употреба на сила…
Eдин американски президент се обяви в подкрепа на този вид „меко“ влияние по време на президентската си кампания. Той защити една смирена външна политика, която „да отговаря на американския темперамент, на скромността на истинското могъщество, на смирението
на истинското величие“. Препоръча също да се скъса с арогантността на неговия предшественик, който „отслаби съюзите на Америка, отчужди страната от приятелите й и насърчи противниците й“. Но кой е този президент? Барак Обама? Не, не е той, а Джордж У. Буш… който през 2000 г. обвини… Бил Клинтън в арогантност, некомпетентност и (неволна) сговорчивост с врага.
Впоследствие не само че политиката на „твърдата сила“ се провали (механичната сила, чиито устои се разклатиха от финансовата криза и военното надмощие, претърпяло неуспех в Ирак и Афганистан), но и „американският темперамент“ бързо изгуби блясъка си в международните среди. В края на втория мандат на Буш престижът на САЩ толкова спадна, че дори американският министър на отбраната Робърт Гейтс беше принуден да признае, че започва да се формира „многополюсен свят“. А и възможно ли е нещата да стоят по друг начин, като се има предвид, че през ноември 2008 г. представителите на държавите от Г-20 (сред които Бразилия, Русия, Индия и Китай) се събраха във Вашингтон, за да намерят решение на зародилия се на Уолстрийт финансов тайфун, който разтърси световната икономика? Преди лабораторията на бъдещето можеше да налага с лекота законите си на останалите. Изведнъж обаче заприлича на силно заразно болна.
Да си представим, че всички рекламодатели, съветници в областта на комуникацията и дипломирали се магистри по бизнесадминистрация, с които разполагат (и изнасят зад граница) САЩ, се бяха събрали, за да помислят как може да се възстановиамериканската политика на „меката сила“. И че вместо категорично да отсичат, както направи Буш след 11 септември 2001 г., „Защо ни мразят толкова? Те мразят свободата ни“, същите тези експерти бяха анализирали развитието на „марката Америка“. Какво ли щяха да открият? Деградирал и компрометиран образ. Какво ли щяха да предложат?… Обама.
Деградиралият образ: през пролетта на 2008 г. единствените, които смятаха, че влиянието на САЩ е благотворно, бяха Нигер и Индия. В държави като Германия, Обединеното кралство и Франция, които все пак са членове на НАТО, най-малко 70% от запитаните бяха на противоположното мнение. Между 60% и 80% от пакистанците, турците и ливанците дори възприемаха САЩ като враг… Именно тези резултати предизвикаха престорено добронамерената реакция на Държавния департамент (Би Би Си, 2 април 2008 г.): „Всеки предпочита да бъде харесван. Ние обаче сме суперсила и като такава имаме огромни отговорности, (…) което обяснява защо целият свят ни наблюдава много по-внимателно, отколкото която и да е друга държава.“ Роналд Рейгън често казваше: „Не искаме да ни обичат, искаме да ни уважават.“ Но все пак, дипломацията и бизнесът свидетелстват за не един случай, когато е по-добре да не те мразят прекалено силно.
Особено когато вече никой не се страхува от теб. Тъй като се наложи идеята, че след двайсет години САЩ вече няма да бъдат най-голямата сила на планетата, че ще започне векът на Азия, и то със същото величие, с което след края на Първата световна война започна „векът на Америка“. В края на втория президентски мандат на Буш не остана нищо и от „уважението“ към САЩ. Статуя на свободата ли? Желание „да се разпространява демокрацията“ по света ли? Как могат да се съвместят подобни идеи с „Абу Гариб“, Гуантанамо, мъченията, решението на Върховния съд от март 2008 г., че американските съдебни институции не са длъжни да се съобразяват с Виенската конвенция? Само няколко месеца по-късно „Ню Йорк Таймс“ сигнализира, че се отстъпва от един важен елемент на „меката сила“ : според чуждестранните юристи позоваването на решенията на американската съдебна система намалява в полза на решенията на Европейския съд. В същия момент и икономическият либерализъм на Чикагската школа вече няма никакви шансове за успех.
САЩ, които се оказаха прекалено либерални, репресивни и едностранчиви, планират дръзка промяна в курса. С избирането на млад президент, който освен всичко останало е и метис, „марката Америка“ изглежда мигновено реабилитирана, след като беше обявено известно завръщане към компетентността и „прагматизма“, след като беше сложен край на арогантността и след като страната се отвори към „разнообразието“, което се превръща в новата доминираща идеология. „Откакто Обама беше избран за президент, стилът на САЩ отново се котира!“, ентусиазирано съобщи списание „Ел“ на 1 декември 2008 г.
Популярността обаче е едно нещо, и то нетрайно, а влиянието — съвсем друго. Включително и когато е „мека“, силата изисква най-малкото солидна икономика и нация, която отново да повярва, че колективният й проект струва поне колкото тези на останалите народи. Ето защо на новия президент му предстои много работа…
(Продължава в следващия брой)
Превод Марта Иванова
