РЕВОЛЮЦИЯ В ГОЛЕМИТЕ СВЕТОВНИ ФИНАНСОВИ ПОТОЦИ

0
248

Статията е от раздела „Нови конфликтни взаимоотношения на международната сцена“ на Атлас на „Монд дипломатик“, 2009
Между 1997 и 2007 г. световната търговия нарастваше с 6% годишно, а световният брутен вътрешен продукт — с 3,4%. Това разрастване на глобализацията върви ръка за ръка с други важни промени, обвързващи търговията, инвестициите и стратегиите на многонационалните компании.

След създаването на Световната търговска организация (СТО) през 1995 г. се наблюдават съществени промени в международните финансови потоци. Те се проявяват в новата конфигурация на търговския обмен, която обаче става все по-относителна заради икономическата криза и тази в СТО.

Делът на Китай в световния износ, който бе 2,5% през 1993 г., представляваше 8,2% през 2006 г. (този на Индия за същите години бе съответно 0,6% и 1%). Китай е най-динамичната страна в азиатската зона, а неговият износ в рамките на световната търговия се увеличи от 26,1% на 27,8% през същия период. Този възход на Китай контрастира с отстъплението на САЩ в световната търговия: през същия период делът им в световния износ намаля от 12,6% до 8,8%, а дефицитът на търговския им обмен заплашва стабилността на международната финансова система и на световната икономика.

Търговията между страните от Юга процъфтява, макар и с умерени темпове: тя представлява 6% от световната търговия (срещу 3% през 1985 г.) и обхваща главно няколко бързо развиващи се страни. Китай стана вторият търговски партньор на Африка след САЩ, изпреварвайки Франция и Великобритания. Нефтът представлява 85% от вноса му от Черния континент.

Развитите капиталистически страни си остават основна артерия в международната търговия, като тази между страните от Севера все още има превес (72,3% от световната търговия през 1993 г. и 69% понастоящем) въпреки скорошното увеличение на обмена между страните от Севера и Юга и основно този на Северна Америка и Европейския съюз с Азия.

Поставя се под съмнение международното разделение на труда, основано на „традиционната“ търговия с фабрични изделия (идващи от страните от Севера) в замяна на първични продукти (идващи от страните от Юга): увеличава се търговията с междинни продукти. Тя е резултат от делокализацията на производствената и съзидателната дейност посредством преки чуждестранни инвестиции на многонационални компании от развитите страни. Тези изделия след това отново се изнасят и интегрират в общите продукти и комплексни системи на страните от Севера.

Развитието на търговията с блага и услуги е тясно свързано с основните промени в организацията на производството. Оттам и важността на обмена между многонационалните компании, които са движещата сила на световната търговия. Делът на реекспортираните продукти между филиали на една и съща компания по отношение на общия им износ възлиза на 20% за японските предприятия, на 60% за американските и на цели 70% за шведските.

Тези финансови потоци чертаят нова карта на международната търговия. Информационните и телекомуникационните технологии са пример за това. Китай регистрира търговски излишък спрямо САЩ и Европейския съюз, но и търговски дефицит спрямо повечето големи източноазиатски страни (Тайван, Южна Корея, Япония, Малайзия, Тайланд).

През 2006 г. стокообменът представляваше 81% от световната търговия, а услугите — 19% от нея. През същата година горивата бяха най-търгуваният продукт (15% от световната търговия с блага), нареждайки се пред офис- и телекомуникационното оборудване, което имаше най-голям дял в търговията с информационни и телекомуникационни технологии (12,3%). Следваха химическите продукти (10,3%), автомобилните части (8,6%), земеделските стоки (8%), текстилните продукти и дрехите (4,5%).

Нарастването на стойността на обмена днес се свързва с промени в обема и цените. Повишението на цените на горивата увеличи стойността на обмена в тази сфера. За сметка на това, покачването на стойността на търговията с информационните технологии, насърчавана още от създаването й от СТО, стана факт въпреки масовото понижение на цените им: то достигна средно 6% на година между 1996 и 2005 г. в САЩ, докато цените на всички други фабрични изделия се увеличаваха с близо 1% годишно.

През 2006 г. износът на услуги засегна основно търговските дейности: счетоводство, реклама, комуникации (50% от общата стойност), след това туризма (27,1%) и транспорта (22,9%).

Земята обаче не стана свят без граници, в който стоките се движат свободно…

Превод Ивайло Буров

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук