Професор, доктор по история. Работи в областта на българо-руските и българо-съветските връзки. Автор е на книгите “Българо-руски революционни връзки 1885-1917 г.”, 1965 г.; “Г.В. Плеханов и социалистическото движение в България”, 1978 г.; “Ленин и България – Биохроника”, 1980 г. (две издания); “Честване на Октомврийската революция в България 1918-1944 г.” в съавторство с проф. Цанко Николов; “Революционна България и революционна Русия” 1987 и др.
1937
Г. Димитров съобщава, че на 15 март 1937 г. Сталин в присъствието на членове на ПБ – Молотов, Каганович, Ворошилов и Микоян, и на представители на Испанската и Италианската компартии прави забележка на Г. Димитров за слабо участие на българите в Испанската гражданска война. Сталин търси причините за това. “Ще поръчаме на академията, казал той иронично, да проучи този въпрос.”
ЦПА, ф. 146, оп. 2 а. е. 3 л. 39.
Считаме, че Сталин не е имал основание за това си твърдение. Ето и някои факти за нашия български принос в защита на Испанската република.
Има събития, които макар и да стават в една страна, привличат вниманието на цял свят. Такова знаменателно събитие беше гражданската война в Испания през 1936-1939 г.
На 18 юни 1936 г. испанската реакция вдигна контрареволюционен фашистки бунт срещу правителството на Народния фронт. Хитлер и Мусолини взеха страната на бунтовниците и организираха въоръжена интервенция срещу законното правителство на Народния фронт. Антифашистките сили в цял свят застанаха в защита и подкрепа на Испанската демократична република. Разгърна се мощно антифашистко доброволческо движение в цял свят. На фашизма трябваше да се даде организиран въоръжен отпор.
На 14 септември 1936 г. в тихото провинциално градче Албасате – Централна Испания, пристигна първата колона интербригадисти. Тук беше и Генералният щаб на интернационалните бригади. И така на испанска земя се събраха и сражаваха 35 хиляди мъже и жени от 54 националности. Над 7 хиляди от тях ще оставят костите си завинаги в Испания.
Демократична България, антифашистките сили в страната се солидаризираха с Испанската република не само чрез морално-политическа подкрепа, но и с най-активно участие на много български антифашисти с оръжие в ръка. Бързо нарастваше броят на желаещите да се запишат доброволци и заминат да се сражават в Испания в защита на демокрацията. Доброволци заминаха не само от България, но и от страни, където имаше българска емиграция – СССР, Франция, Белгия, Чехословакия, Канада, Аржентина, САЩ, Югославия, Австрия и други. На кое ли кътче от земното кълбо няма и днес наши съотечественици?
Българските доброволци бяха патриоти, антифашисти, които искаха да си отмъстят на фашизма, който стовари първия си удар срещу законното правителство на Александър Стамболийски. Последвалите го събития и на първо място въстанието през септември 1923 г. прокудиха много българи да живеят и се скитат по чужбина.
Нека избързаме малко напред и кажем, че в Испания заминаха и се сражаваха като доброволци около 460 български антифашисти, и не всички от тях бяха комунисти. Фашизмът не беше само явление антикомунистическо. Той беше антинароден, антидемократичен и като идеология, и като практика. Затова ненавистта към него беше всеобща, широка по размери и обхват. Ето каква беше политическата принадлежност на българските доброволци: 70 % комунисти, 27 % безпартийни, 2,68 % анархисти и някои социалдемократи.
Значителна част от българските доброволци е ангажирана на работа в различните служби и органи, които оказваха пряка помощ на фронта. Това бяха хора, изпратени в базите за рекрутиране и обучение на нови доброволци, инструктори, в различни войскови части, специалисти в санитарните служби и във военната индустрия. За да избегнем споменаването на много имена, ще споменем само по-важните направления, където биваха изпращани българските интербригадисти. Нека на първо място споменем за приноса на българите във формирането на бойната и политическата подготовка на формираните тук интернационални батальони. Българите се грижеха да приемат, настанят и обучат пристигащите тук доброволци преди да заминат на фронта за сраженията. Значителна част от българите осигуряваха медицинската и санитарната служба. В центъра на концентрацията на доброволците – гр. Албасате, политкомисарят на базата беше Стефан Палазов. Директорът на централното коменданство тук е бившият офицер от българската армия Любомир Тодоров Карбов. (След това на този пост ще застане Карло Луканов.) За началник на кадрите на тази база, която подготвяше и изпращаше бойци за всички фронтове, отново беше българският антифашист Георги Михайлов Добрев, по-късно директор на българската национална библиотека. Към централната база е създаден оръжеен арсенал. И не случайно в тази централна идеологическа и въоръжена база бяха съсредоточени и заемаха важни постове български политемигранти от СССР, които бяха минали вече и имаха опит през различните военни академии и училища. Сега те тук обучаваха и по оръжезнание бъдещите бойци на испанската революция. Повече от 25 такива български офицери са изпратени като инструктори по военната подготовка на редица републикански части. Иска ни се да споменем и факта, че ръководителят на школата за политкомисари за републиканската армия в Мадрид е българският антифашист Рубен Аврамов. В същото време към Политбюро на Испанската компартия работи като консултант по идеологическите въпроси българинът от село Сеячи, Поповско, Стоян Минев, по-късно професор по политическа икономия в Съветския съюз.
В рамките на солидарността на световната демократическа общественост с Испанската република значително място заемаше и медицинската помощ, както за фронта, така и в тила. И на този участък ние отново ще се срещнем с българи на важни постове. През месец януари на 1937 г. със специална заповед на Републиканските войски се създава дирекция на санитарната служба от трима души, двама от които са Цветан Кристанов и Петър Коларов. Общо в санитарната служба на Републиканската армия работят 14 български доброволци. През цялото време на Гражданската война в Испания началник на Дирекцията на санитарната служба се оглавява от Цветан Кристанов – професор, а по-късно е заместен от Ангел Гергов. Определен принос български антифашисти имат за организирането на военната индустрия, за обучаването на кадри по военно дело, за своевременно снабдяване на фронтовете на Гражданската война с ново и съвременно оръжие. Българинът Стоян Маринов е началник на секцията по производство на артилерийски снаряди при Министерството на отбраната на Испанската република. Ръководителят на авиационната секция при същото министерство е инженерът по аеродинамика Стефан Палазов. Той лично ръководи и участва в ремонтирането и реставрирането на бойни самолети. Йордан Ялъмов пък е ръководител на ремонтната база в Албасате. Двама български танкови инженери помагат за ремонт на танковете.
Българските патриоти-интернационалисти Жечо Петров Гюмюшев и Жечо Петров организират производството на зенитни прожектори, толкова необходими за отбраната на републиката от вражеските въздушни нападения. Български командири, инструктори и военни съветници имаше в повече от 40 бригади, инструктори и военни съветници. Българското присъствие се чувстваше по всички фронтове на гражданската война в защита на Мадрид, в помощ на Северния фронт, при Теруел, в Арагон, на Южния фронт. За разлика от доброволците от другите страни, българите не са били концентрирани в самостоятелни бойни единици и поделения, както е станало с бойците от другите страни. Това се обяснява с голямото разнообразие в професиите на българските доброволци. Най-компактна е групата на българите на Южния фронт – около 40 души, които са зачислени в състава на Славянския артилерийски дивизион.
По време на гражданската война против франкистите се използваха и партизански и диверсионни отряди. Те извършваха саботажни действия в тила на врага, вдигаха във въздуха военни влакове, мостове, нападаха военни обекти. Българин оглавяваше общото ръководство на партизанските и диверсионни отряди, осъществявано от специален щаб. В обучение на бойците от този специализиран отряд активно участие вземаха българските антифашисти Иван Винаров, Симеон Филипов (капитан Рак), Атанас Мискетов, Ганчев, братя Теофилови, Коцев и др. Ние, потомците, сме още в дълг пред паметта на тези наши съотечественици, загинали далеч от своята родина по бойните полета на Испания и до днес гробовете им са незнайни. Те воюваха за свобода и демокрация на един далечен от тях териториално народ, водени от високия хуманен дълг – освобождението на един народ от фашизма и за запазване на справедливия демократично установен режим.
Скромните научни изследвания досега показват, че повече от 140 българи са заемали важни и отговорни постове като командири на взводове, на роти, батальони, членове на бригадни и дивизионни щабове, политкомисари, началници на военни и политически школи, ръководни специалисти във военната индустрия и санитарните служби. Фактът, че на толкова голям брой българи са поверени отговорни длъжности, издигат твърде високо относителната тежест на българската група в Испания, въпреки че тя е малобройна. Това е нашият български принос в борбата на световните демократични сили в усилията им да се прегради пътя на фашизма и войната не само в Испания, но и в Европа.
