СТЕФАН ДУНЬОВ – НАЙ-ЗРИМОТО БЪЛГАРСКО ИМЕ В УНГАРСКАТА РЕВОЛЮЦИОННА ЕПОПЕЯ

0
235

Проф. д-р по история. Дългогодишен научен сътрудник в Института по история при БАН. Защитава дисертация по история и се хабилитира като старши научен сътрудник. По-нататъшното му научно развитие става в ЮЗУ „Н. Рилски“ – Благоевград. Чете лекции из областта на културната история във факултетите по изкуство, история и литература. Автор е на книгите: „Български довъзрожденски културно-народностни средища“, „Културни прояви на българския народ (IV-ХVIII в.)“, „Българи – гарибалдийци“, „Волентирите на Джузепе“, „Български манастири“, „Българо-украински културно-исторически връзки (ХV-ХVIII в.), „Български каракачани“, „За Абагар“, за автора и времето Ј“.

Една от най-ярките фигури сред българите гарибалдийци и известен участник в Унгарската революция от 1848 г., изтъкнат юрист и съратник на най-видните унгарски ръководители на събитията от 1848 г. е банатският революционер Стефан Дуньов. Неговото име се среща в летописите на борбата, започнала през март 1848 г. с народното въстание в Будапеща. С Кошут този банатски българин обикаля барикадите, влиза в революционната борба с името Ищван, препуска по безкрайните пътища на пустата, предвождайки революционните куриери, разнасящи сигнала за бунта в империята на Хабсбургите.

Убеден противник на австрийския абсолютизъм, чужд на националните ограничения, превърнали страната в „тюрма на народите“, роденият в банатските български поселения Стефан Дуньов отрано проявява своята привързаност към науката. Завършва гимназия в Арад, но бащата – обикновен земеделец, който освен български и малко влашки не знае друг език, не е натрупал имоти, въпреки обичта си към земята и добитъка. Завършил с отличие, с чудесен почерк, владеещ немски и унгарски, младият Дуньов може да изкарва прехраната си с дребна чиновническа служба във Винганската община.
Будният младеж е пленен от революционните идеи. Той възторжено поддържа борбата против насилственото понемчване, против австрийския гнет. Неговите способности и плам се проявяват убедително. Съгражданите му го избират за общински съветник. Той пръв подема борбата в града против задължителното изучаване на немски език, настоява да се пише и говори на роден език.

Дейността на Стефан Дуньов като общински съветник го подтиква към адвокатската професия, а след 1840 г. заминава за Будапеща да следва право. Сбъдват се мечтите му за продължаване на образованието, а интересите на младия човек са многостранни… Той полага с успех изпитите си по специалността, а наред с това изучава валутни въпроси, финансово право, учи езици.
Незабравими студентски години. Срещи с поети, най-интересният от които е с огнения Петьофи. Срещи с откровенията и с патоса на една епоха, мрачна и едновременно величествена. Шандор чете стиховете си, по-точно декламира ги, а в тях блика любовта и мъката на Унгария. Младите слушат омаяни, а накрая възторзи с гръм изпълват залата. Раждат се и революционните песни на идващата човешка буря, вдигат се лозунги срещу Хабсбургите, та на сцената е не друг, а усмихнатият поет, превърнал се в знаме на Унгария.

Напрегнатият студентски живот, усилените научни занимания и активната революционна дейност повреждат зрението на българина. Но дори и по време на лечението си той не прекратява научната си и политическа подготовка, своето участие в борбите на унгарските студенти против имперската власт. Тази му дейност го отвежда при водача на унгарските революционери Лайош Кошут, на когото Стефан Дуньов остава до края на живота си най-близък приятел и съветник.
Верен на идеите си, Дуньов пренебрегва възможностите, които му открива научната титла. Наместо Будапеща и спокойните, осигурени дни на учения, той избира адвокатската практика в родния край – земите на банатските български поселници. Така ще е по-близо до сънародниците си, до зреещата буря на недоволството, в която трябва да напътства и да води… В съседния на Винга град Арад, където се установява, се радва на уважението на обикновените хора и заработва щастлив за делото на революцията, чиито гръмовен тътен наближава.
Събитията се развиват светкавично. В 12 точки, под заглавие „Какво иска унгарският народ“, Кошут излага програмата на зреещата революция: премахване на феодалните привилегии, освобождаване на страната от хабсбургската тирания. Това са идеалите на прогресивните унгарци, които се борят за национална независимост и социални реформи.
Само преди седмица Кошут е наредил да повикат в Будапеща Дуньов. Бързо и незабелязано от полицията бъдещият герой се измъкна от града и се свързва с ръководителите на революцията, готов да се хвърли с цялата си душа и енергия в борбата. Нататък е ясно. Докато масите с отчаяна ярост щурмуват добре укрепените и охранявани от австрийците административни сгради, Дуньов, (член на създадения Комитет за обществена безопасност) се стяга за обратен път. В Будапеща съпротивата на властта е смазана за една нощ, но провинцията се бави.

Двата месеца изтичат неусетно. По улиците на Банат и прилежащите градчета вече не се виждат позлатените екселбанти на австрийските патрули. Новата власт премахва ограниченията, решително поема пътя на националното изравняване. Дуньов изпраща обширен доклад на Кошут за извършеното. Сега негова главна грижа е съставянето и обучаването на отряди доброволци. Желаещи има достатъчно.
През юни 1848 г., верен на максимата „Разделяй и владей“, австрийският император подтиква хърватската армия, начело с бан Елачич да нападне Унгария. Едновременно пратеници на австрийския двор заминават да молят руския император Николай I за помощ. Контрареволюционни агенти насъскват румънското селячество от областите с малцинствени групи срещу новата власт. По призива на Лайош Кошут и Шандор Петьофи унгарският народ се организирва за борба . Начело на първия доброволчески въоръжен отряд от Арад застава Стефан Дуньов. В отряда се записват и влизат и стотици българи от Банат, поели в защита на Накбечкерек.
Начбечкерек. Две денонощия как австрийската артилерия бие непрекъснато по окопите на защитниците на яростта. Води се голямо сражение за съдбата на революцията. Огненият пръстен се свива около революционните бойци. Под непрекъснатия обстрел към защитните валове се промъква ново подкрепление.
Банатският конен отряд се изсипва като лавина върху прикрилата се зад дъбовата горичка австрийска артилерия. Изненадата е голяма. Войниците захвърлят снаряжението си и побягват към средата на гората, където гъстите клони не позволяват на конниците да действат. Скованите от учудване мерачи са съсечени. Батареята пада в ръцете на революционните бойци.

Докато Дуньов умело придвижва отряда си и помита тила на австрийците, няколко талигари, завързали топовете за колите си, ги откарват назад. Бойците на Стефан, разгорещени от първия бой и горди с победата са готови да продължат. Командирът обаче им дава знак и тръбата засвирва сбор. Скоро отрядът препуска към крепостта.
Ескадронът на Дуньов остава близо месец при Накбечкерек. Неговите внезапни налети коват победата над врага. Българите и унгарците се проявяват в задружните битки като отлични бойци. Старата хайдушка кръв на дедите, преляла в жилите на внуците, кипи и банатският отряд се прочува навсякъде по фронта.

След битката при Накбечкерек ескадронът преминава в тила на врага. Крепостта остава в унгарски ръце и тази голяма победа окуражава революционните войски. Навсякъде по фронта започва общо настъпление. Хърватските части на бан Елачич са разгромени и не след дълго се изтеглят отвъд границата. Императорското командване се опитва на няколко пъти да устрои клопка на конния партизански отряд. Дуньов обаче отгатва своевременно тези намерения и хитро се отскубва, за да се появи неочаквано стотина километра по-далеч. Строг и взискателен той бди над бойците си, защото знае, че и най-малката непредпазливост може да бъде гибелна за тях.
И отново нашият сънародник е на фронта. Отначало като адютант на дивизионния командир Гало Ласло, а дивизията изпратена срещу контрареволюционото въстание при Велики Бечкерек, и после – в защита на обсадения от австрийците Арад. Храбростта в битките донася на Дуньов много ордени. Той е с чин капитан, по-сетне майор и подполковник. Но въпреки званието неговата фигура може да се види вечер край войнишките огньове или приведен в дъждовна есен да бута ведно с другите лафета на затънало в калта оръдие. Специалният ескадрон на Дуньов, подсилен с пехота и артилерия, се движи ловко и бързо. В най-отчаяните участъци на фронта той пристига неочаквано, атакува, пробива обсади… Редят се имена на прочути битки – Зента, Сентиваньи, Ковил, Качи и др.

Военната отбрана на младата унгарска република е енергична. Австрийците търпят поражение след поражение. Но помощта от Русия идва. Николай I, „жандармът на Европа“ с готовност праща в Унгария стохилядна армия начело с генерал Паскевич. „Не бих се намесил – пише Николай I на Паскевич, – ако собствената риза не беше близо до тялото, т.е. ако не виждах… не само врагове на Австрия, но и врагове на световния ред и спокойствие… злодеи и рушители, които трябва да бъдат изтребени за наше собствено спокойствие.“
През пролетта на 1849 г. първите войски, повикани на помощ от австрийското правителство, навлизат в Трансилвания, но армията на генерал Бем ги прогонва. Прочистена е от императорските войски и цялата северна част на страната. Ликуват от радост, но за жалост това трае много малко. На 13 май многохилядната армия под началството на Паскевич преминава Карпатите и заедно с императорските австрийски войски започва задушаването на унгарската революция. За Дуньов и другарите му настават тежки дни. Той не слиза от коня си по цели денонощия. Неуморим, властен и строг, когато трябва, ласкав в някои минути. Дуньов пази бойците си, но не щади врага. Колкото по-жестока и безчовечна е разправата на наказателните контрареволюционни експедиции и беззащитните унгарски селяни, с пленените революционери, толкова по-непримирима и сурова е омразата и толкова по-голяма е съпротивата на националната гвардия. Крепостите падат с изтичането на кръвта на последния защитник, пушките стрелят до сетния куршум.

Критичните моменти не отминават командира. Веднъж когато преследват неприятеля до заранта и когато тръбачът вече свири сбор, над главите на бойците изфучава снаряд. Последва трясък и само най-близко стоящите до командира виждат как силно побледнява лицето му. Парчета от взрива са ранили и двете му ръце…
Едва заздравели раните на ръцете, остра болка прорязва единия крак на Дуньов при нощен щурм. Командирът чувства как кръвта пълни ботуша му. Някой е успял да го рани със сабята си. Той се качва на талига и оттам продължава командването. Този път бойците му улучват в отбраната на Каменец. Изтощени, недоспали и брадясали, те не воюват вече с онзи ентусиазъм, който го изпълва в началото на революцията. Отчаянието се е промъкнало в редовете им и това усилва още повече болката на Дуньов.

Подлютената рана на крака откъсва командира от ескадрона. Малко градче приютява ранения. И тук лекарите настояват за ампутация на крака. Дуньов решително отказва. С големи усилия, превъзмогвайки непоносимите болки, той оцелява. По чудо кракът се запазва.
Известията от фронта стават все по-мрачни. Огненият пръстен, който обкръжава страната, се стяга още по-силно и вещае близкия край на революцията. За да не се пролива повече кръв и при явното неравенство в силите Комитетът за национална отбрана само след два дни обявява капитулация. В цяла Европа революцията вече е смазана. В Унгария заглъхва тътенът на една голяма борба.
На заранта ранените бойци са пленени. Немощният Дуньов е отделен и под строг конвой откаран в Арадската крепост.
Контрареволюционният трибунал е единодушен. Смърт чрез обесване – такава участ се отрежда на всички пленени офицери от унгарската армия.

Борбата за живота на Дуньов започва още на другия ден, след като „Магъяр хирлап“ публикува текста на присъдата. Задграничното унгарско правителство, оглавявано от Лайош Кошут, раздвижва световното обществено мнение, изпраща протести до императорските власти, ангажира авторитета на учени и писатели. Сам Кошут, който пребивава по това време в Шумен и когото Високата порта е удостоила с гостоприемството си по понятни политически причини, пише на Дуньов:
„Скъпи приятелю, от далечния Шумен, град на земята, закърмила дедите Ви, изпращам моя поздрав до Вас. Нека това не бъде утеха в часовете на изпитание, а лъч на надеждата“.
Империята не издържа и отстъпва. Полковникът на революцията е спасен. Смъртната присъда е заменена с 10 годишен тъмничен затвор.

Името на Стефан Дуньов е добре известно не само на сънародниците му в Банат. Тясно свързан с делото на унгарската революция от 1848 г., близък съратник на Кошут и Гарибалди, той остава в историята на Унгария като забележителна личност. Малцина знаят обаче истинския му произход. В съчиненията, посветени на революцията в Унгария, на по-нататъшната съдба на революционното движение, името му е получило унгарска транскрипция . Ищван Дуньов. Така той се среща в трудовете на Кошут: Kossuth, L. Irataim ar emigraciobol, Budapest, 1880 – I-III, в съчиненията на Szinngei, J. Magyar irok olate is munkoi, Budapest, 1890, II, на Koos. F. Eletem es emlekein (1828-1890), Brasso, Fukacs L., в архивните материали, съхранявани в Държавния архив на Будапеща (фондове Дуньов, Кошут, Пулски, Телеки) и в библиотеката „Сечени“ в Будапеща (фонд Пулски) и др.

Самият Дуньов не се отричал от своя български произход, което личи от попадналите в Българския исторически архив на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София през 60-те години на ХХ век документи, почти едновременно с популяризирането на този българин, направено от банатския по произход българин проф. Карол Телбизов, преподавател по това време във Варна. Тези материали, предадени в НБКМ – София съдържат писмото му до Жигмунд Ормош – темишварски окръжен управител, с дата 15.II.1894 г., преписи на няколко писма на Джузепе Гарибалди до Стефан Дуньов, изрезки от вестници с материали за Дуньов и др. Някои от тях успях да преведа с помощта на проф. Нико Ников от Института по историята при БАН, в резултат на което последваха няколко мои публикации за Дуньов.

Макар че банатският революционер не е работил за освобождението на своя собствен народ, ние се гордеем с българския му произход и с неговите дела,защото историята ни е оставила и други такива примери.
След почти десетгодишно затворничество из мрачните австрийски крепости Дуньов успява да се прехвърли нелегално в Италия. „Трябваше да избирам – пише в едно от автобиографичните си писма той – или горчивият хляб на емиграцията, или пък ноктите на австрийския орел. Предпочетох първото.“ (Автобиографичното писмо на Дуньов до темешварския окръжен управител Жигмонд Ормош – НБКМ – БИА, фонд Стефан Дуньов).

Италия посреща Дуньов не само с ласкавото си синьо небе. Цялата страна по това време е на крак, устремена към върховната си цел – свободата и обединението. Преминал с 5 хилядния си отряд от алпийски стрелци реката Тичино, Гарибалди смело се устремява срещу 40-хилядната армия на австрийския генерал Урбан. Представен на Гарибалди от видни унгарски емигранти, опитен командир със солиден революционен стаж, Дуньов печели симпатиите на италианския герой и е назначен за командир на полк.
Бойците на Дуньов прекосяват цяла Южна Италия. Освен 500-600-те италианци, в полка се бият братът на Дуньов, отряд банатски българи и много унгарци, емигранти в Италия след 1848 г. Всички те участват в грандиозния план на Гарибалди за освобождението на Юга. Зле въоръжени, изморени от непрекъснатите сражения с многочисления враг, те успяват да спечелят няколко битки, но особено се прославят с твърдостта си в сражението при р. Волтурно. Единствен полкът на Дуньов не се поддава на настъпилата паника, вследствие на извършения от врага пробив на Южния фронт. Полкът задържа напора на числено превъзхождащия го неприятел и проваля по този начин цялата му офанзива. В резултат на това положението на фронта е овладяно от гарибалдийците и е избегнато едно съдбоносно за страната поражение.

Италианската преса отразява с признателност заслугите на полка, не скъпи похвали за загубилия в сражението крака си командир Стефан Дуньов. За заслужите си той получава най-големите ордени на страната – савойския кавалерски „Св. Лазар“, „Св. Мауриц“, повишен е в чин полковник и получава военноинвалидна пенсия. Между него и Гарибалди се завързва кореспонденция, която разкрива едно взаимно уважение и приятелство.

Още на фронта Гарибалди продиктува следната телеграма до военния лазарет на 17 дивизия:
Лазарета, 17 окт. 1860 г.
„Южна армия
Полковник Дуньов,
За хора като Вас не стигат похвали и от моя страна желая само щото за доброто на Вашата родина и на моята, за нашата привързаност и нашата благодарност да бъде запазен скъпоценният Ви живот.
С истинска обич
Ваш Дж. Гарибалди
До леглото на Дуньов лекарите са оставили съботния брой на „Пунгьола Жиорнале“. Блед, с треперещи ръце, той зачита:
„Подполковник Стефан Дуньов, който бе тежко ранен на 1 октомври в сражение при Понте ди Валле, е произведен полковник с диктаторска заповед и полкът, командуван от него в този паметен ден, ще носи отсега нататък неговото име…“

В своето „Адио“ до полка командирът пише: „Каквито и да са обратите, които ни очакват в разнообразния и бърз бяг на нашето съществувание, аз се надявам, че не ще ме забравите, както ще бъде за мене незаличима почитта и привързаността към целия този полк, на който имах щастието да бъда командир!“

Дуньов е първият и най-близък съветник на Лайош Кошут. С огромната си ерудиция той участва в изработването на прочутите Кошутови послания по унгарския въпрос. Избран задочно за депутат, той признава: „Аз съм дал клетва, че ще се върна само с Лайош Кошут и ще бъда верен нему и на клетвата си…“

В Италия Дуньов продължава научната си дейност, изоставена през годините на революцията. Негови са десетките статии по стопански въпроси, някои от които публикувани и в будапещенски вестници. Превежда от италиански на унгарски няколко книги и сам написва обемиста икономикогеографска работа. За нея сам Гарибалди му пише: „Ще запазя като скъп спомен Вашата книга и скърбя, че не ми е възможно сега да я чета. Йезуитизмът още владее по-голямата част от Европа и всякога трябва да сме готови да го смажем.
Капрера, 4 февр. 1873 г.
Винаги Ваш Дж. Гарибалди

На тимишоарския окръжен управител Жигмонд Ормош, който се интересува от живота на Дуньов в Италия и го кани да навести родината, Дуньов признава: „Аз бях малко, почти неграмотно българче, което освен матерния си език не знаеше друго. Моят баща бе прост селянин и освен български и малко влашки не познаваше друга наука“.

Писмата от Гарибалди са десетки, но особено характерно е едно от тях. „… На унгарската демокрация – споделя Гарибалди – ще кажа само една дума: „Откъснете се от Австрия! Така ли скоро забравихте цвета на вашия народ в затворите, по бесилките… Вън Австрия! Ето вика, който трябва да отекне в класическата земя на Кошут и Батьани – останалото ще дойде от само себе си…“

Двестагодишнината от рождението на знаменития Кошут е чудесен повод да се сетим и за малко познатите синове на народността ни, останали встрани от вниманието ни досега. Великолепното хрумване на Унгарския културен институт в София – да има улица и площад във Велико Търново на името на Стефан Дуньов са една дължима му признателност. Нека бъдем горди с името на този забележителен човек!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук