СУПЕРСИЛИ, ХИПЕРСИЛА, МНОГОПОЛЮСНОСТ…

0
141

Статията е от раздела „Нови конфликтни взаимоотношения на международната сцена“ на Атлас на „Монд дипломатик“, 2009
Двайсет години след падането на Берлинската стена международната система се променя: въпреки че САЩ продължават да господстват над структурите за сигурност, разпространението на икономическата мощ и появата на нови действащи лица са на път да променят архитектурата, наложена след края на Втората световна война. Кризата обаче е причина за още по-голяма несигурност.

Двуполюсният американско-съветски ред, който беше наложен след края на Втората световна война и вследствие на новото преразпределение на силите, затвърдено в Ялта (1945 г.), продължи близо половин век (1946 г. — 1991 г.). От стратегическа гледна точка той се характеризираше с равновесие на ядрената заплаха (т.нар. възпиращо действие), надпревара във въоръжаването и изграждане на противостоящи си блокове. Въпреки че „гарантираното взаимно унищожение“ предотврати всеобщата война, двуполюсното съревнование стана причина за войните в колонизираните в миналото държави. Третият свят, където се пренесе т.нар. Студена война, заплати за това с милиони жертви (Виетнам, 1946—1975 г.; Корея, 1950—1953 г.; Индонезия, 1965—1975 г.; Камбоджа, 1971—1979 г.; Ангола, 1975—2002 г.; Афганистан, 1979—1989 г. и др.).

mond diplomatique

В действителност стратегическото равновесие прикриваше дълбоки асиметрии. Като първа икономическа и индустриална сила в света и международен финансов център от началото на XX в. насам, САЩ не понесоха никакво прекъсване или загуба на производствени мощности: освен това те бяха и единственият участник във Втората световна война, който забогатя от нея, като отбелязаха увеличение на брутния си вътрешен продукт (БВП) с 50%. Така непосредствено след края на конфликта те бяха най-голямата икономическа сила, разполагаща със сравнителни предимства от решаващо значение не само във високотехнологичните сектори, но и в тези на благата за консумация и в областта на земеделието. Въпреки бързата индустриализация на СССР, БВП на САЩ на глава от населението беше четири пъти по-висок от съветския през целия период на Студената война.

ЕДНОПОЛЮСНИЯТ МОДЕЛ ПРЕД ПРОВАЛ

Като център на световна капиталистическа икономика в подем САЩ изградиха силни връзки на взаимна зависимост със Западна Европа и Североизточна Азия. В качеството си на най-големия световен инвеститор те се интернационализираха в икономически план. Направиха същото и във военно отношение благодарение на световната мрежа от бази, придобити след 1945 г., която се превърна в гръбнак на регионалните съюзи за сигурност през Студената война: Организация на обединените нации, Организация на договора от Югоизточна Азия (SEATO), Организация на централния договор в Средния изток (Багдадски пакт), военен пакт между Австралия, Нова Зеландия и САЩ (ANZUS). Както ясно показват изследванията на критици като Брус Къмингс и Робърт Кокс, тези две измерения на Pax americana бяха тясно свързани. САЩ насърчиха повторната индустриализация на Западна Европа и Япония, както и икономическата интеграция на първата. Тези „предпазни колани“ за сигурност и просперитет целяха едновременно задържане на разширяването на „съветския лагер“ и затвърждаване на влиянието на САЩ върху основните им съюзници, били те стари (Франция, Обединено кралство) или нови (Федерална република Германия, Япония).

Въпреки кризата на световната капиталистическа икономика през 70-те години на XX в. (инфлация, анархия във валутната област), налагането на икономическата власт в Европа и Япония, бързото развитие на необвързаните с блоковете държави, които оспорваха установения след войната ред, и поражението във Виетнам, САЩ запазиха водещата си позиция. Едновременно политическа и икономическа, кризата на съветската система (скъсване на китайско-съветските отношения, нахлуване в Чехословакия, очевиден индустриален упадък през 70-те години) доведе до половинчатите реформи на Михаил Горбачов през 80-те години на XX в.

Разпускането на Варшавския договор и разпадането на СССР (1989 — 1991), придружени от ултралибералните политики по времето на Борис Елцин, наклониха стратегическото равновесие към един еднополюсен свят: и днес САЩ, които останаха без сериозен противник, продължават да бъдат едноличен господар на международните структури за сигурност. Като безапелационно най-голямата военна сила в света, разходите им в областта се равняват на близо половината от военните разходи на държавите в целия свят. Това невиждано съсредоточаване на сила за оказване на натиск (т.нар. твърда сила) благоприятства еднополюсния модел (повече или по-малко изявен в зависимост от различните администрации), неприязънта към международните институции, както и военните намеси (войната в Ирак през 2003 г.).

Междувременно, въпреки че структурите за сигурност (засега) остават еднополюсни, международната система все по-силно се стреми към полицентризма: възход на Китай; възстановяване на „силната“ руска държава, която оспорва американското господство; съпротива в различна степен в Латинска Америка; затъване във войните в Афганистан и Ирак; световна финансова криза; отслабване на позициите на долара в качеството му на международна резервна валута; нарастваща роля на други регионални организации (Меркосур, ASEAN + 3). Това скорошно преориентиране на международната система около нови регионални полюси релативизира американското господство, без засега да го поставя под въпрос. Като цяло международният ред след края на Студената война продължава да бъде в преход.

(Продължава в следващия брой)
Превод Марта Иванова

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук