в. „Петък“
Партийният конгрес в Хамбург – очертава ли се промяна в политическата ориентация на ГСДП – един открит въпрос
Някои проблеми не се налагат от само себе си, а се появяват едва след като събитието бъде осъзнато. Така стоят нещата и с въпроса, който възникна на конгреса на ГСДП в Хамбург: защо делегатите мълчаха по програмата Hartz? Те само мълчаливо гласуваха предложението на председателя Курт Бек за удължаване срока за получаване на първоначалната помощ за безработица от 18 на максимално 24 месеца. Обяснението беше, че по този начин са избягват евентуални напрежения между Бек и Мюнтеферинг. Тъй като и двамата не бяха единодушни по въпроса, но и двамата замълчаха по него, и останалите участници в конгреса решиха да постъпят по същия начин.
Да приемем, че по проблема трябваше да се дискутира нещо неприятно, което да обясни подобно поведение на делегатите. Но те действително ли са толкова невзискателни, че да се задоволят с такова малко парче от тортата? Толкова ли незначителни са възраженията им по политиката Hartz, каквито са критиките към нея на последния конгрес и на християндемократите в Лайпциг? Председателят на германските профсъюзи Михаел Зомер напомни още веднъж какво означава политиката Hartz: отказ от традициите на социалната държава в една богата страна, която печели от световния процес на глобализация. „Не става дума за запазване стандарта на живот, въпросът вече е откровена борба с бедността.“ В това се изразява скандалът, по който театърът от разправията между Бек и Мюнтеферинг нищо не промени. Обяснението на събитията е, че Курт Бек се опитва да върви по стъпките на Вили Брандт. Както старият председател на партията Брандт заемаше позиции, различни от тези на канцлера Хелмут Шмид, така Бек формира днес политиката на партията срещу Мюнтеферинг. Бранят не можа да се наложи над Хелмут Шмид, но сплоти партията, която впоследствие се дистанцира от политиката на Шмид. Естествено, в този паралел веднага прави впечатление, че за разлика от Бранят, Бек въобще не търси „нови мнозинства“. Но може би конгресът в Хамбург въобще не се остави да бъде мамен. В общи линии делегатите не създадоха впечатление, че са съгласни да бъдат манипулирани от ръководството на партията. Тяхната антипатия към по-нататъшната приватизация на обществената собственост, ясно пролича на примера с германските железници и не можеше да остане незабелязана. Още в началото на дебатите министър Тифензее от ГСДП бе принуден въпреки несъгласието си да разводни частичната им приватизация с „привилегировани народни акции“ без право на глас, които не биха позволили на големи инвеститори да разполагат с решаваща позиция в управлението на железниците. Само с големи усилия Бек успя да предотврати решението на делегатите за автоматично отпадане на приватизационния проект, ако християндемократите го отхвърлят. А те и сега сериозно се двоумят, дали да не се откажат от него. По тези съображения делегатите решиха да не се стига до крайности, което е и обяснението за тяхното мълчание за разногласията по Hartz. Просто те счетоха, че още не е време да се отваря „мазето със скелетите“. Така въпросът остана открит. Най-напред се заеха да укрепят позицията на левите в ръководните органи на партията. Нанесоха и много поражения на режисурата на конгреса, например по въпроса за ограничение на скоростта по магистралите. Това твърде много напомня на извънредния конгрес на Зелените по въпроса за участието на Германия във войната в Афганистан, защото и тогава делегатите не бяха готови да следват политиката на едно социализирано под командата на Шрьодер партийно ръководство. Означава ли това, че и двете партии на червено-зеленото правителство са решили да се обновят отдолу нагоре? Ако това го стори ГСДП, ще се получи по-голям ефект от зелените: не само защото ГСДП е по-голяма и по-мощна партия, а защото нейната вътрешнопартийна демокрация функционира по-добре. При нея трудно може да си представим парламентарната фракция да се противопостави на взето от конгреса решение, както постъпват зелените им колеги. Освен това социалдемократическите лидери са по-опитни в приспиването на конгресите.
Може би на членската маса на ГСДП е нужно още време, за да узрее. Защото сега Hartz се завоалира с нов „аргумент“. „Начинанието е много успешно“, твърди Мюнтеферинг и посочва колко много възрастни са получили нова работа благодарение на Агендата на Шрьодер. Неговото обяснение за това е, че когато на човек му се отнемат пари, става по-вероятно той да си потърси и намери работа. Защото по природа хората са мързеливи и трябва да бъдат принудени да си търсят работа. Така работи рекламираният от вицеканцлера „много успешен“ механизъм. В действителност, примерът на Мюнтеферинг се отнася за нещо съвършено друго. Благодарение на благоприятната конюнктура, както и на инвестиционните програми на правителството, временно се създадоха повече работни места. Ето защо новите центрове за предлагане на работа можаха да назначат повече безработни, което със същия успех щеше да направи и старата служба по заетостта. Много от делегатите не разбраха трика, защото признанието,че са били заблудени е непоносимо противно.
Ако го възприемат, ще трябва или да се възмутят, или да дойдат до извода, че по този политически въпрос ще трябва да продължи да се мълчи, за да не се демаскира партийното ръководство. Но както и да е: плановете за следващите месеци на членската маса се различават от тези на ръководството. То ще изчака да минат местни избори, за да реши, дали е достатъчно силно, за да бламира преждевременно голямата коалиция с минималната работна заплата. Защото с въпроса за първоначалната помощ за безработица (Hartz І) коалицията няма да се разпадне.
Християндемократическият съюз даде сигнал, че е готов на компромиси по него, защото и той се страхува от демаскиране. Така или иначе по Hartz едва ли нещо ще бъде променено. Конгресът в Хамбург не постави стрелките в тази насока, а от самосебеси промяна в Агенда-политиката на ГСДП няма да стане. Промяната трябва да бъде тактически умно прокарана срещу тактиката на партийното ръководство за замъгляване на истината, т. е. тя трябва да бъде подкрепена от категорични искания на членската маса, които да не могат да бъдат игнорирани.
