УВЕЛИЧАВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И НОВИ РАВНОВЕСИЯ

0
218

Статията е от раздела „Нови конфликтни взаимоотношения на международната сцена“ на Атлас на „Монд дипломатик“, 2009
Населението на планетата непрекъснато се увеличава от XV в. насам, но растежът се ускори чувствително най-вече през последните два века. В началото на XIX век неговият брой е около 1 милиард души, а сега е близо 7 милиарда — граница, която ще бъде окончателно достигната преди 2015 г. Това ускорено нарастване е свързано с доста неравномерни процеси.

Покачаването на демографския прираст започва да се усеща след Втората световна война. Тогава „демографският взрив“ изглежда като сериозна заплаха поради факта, че границите му не могат да се предвидят. Половин век по-късно неговите механизми са по-добре проучени. Изследванията на демографското развитие на европейските страни, които първи започнаха този процес, позволяват да се изгради моделът на т. нар. демографски преход, илюстриращ преминаването от високи стойности на смъртността и раждаемостта към по-ниски.

Преходът започва със сравнително дълъг период на намаляване на смъртността, докато същевременно раждаемостта остава висока. През този първи етап населението постепенно нараства с увеличаването на разликата между равнищата на смъртност и раждаемост. След това раждаемостта и темпът на растеж на населението се забавят. Този втори период завършва с изравняване на двете равнища и със стабилизиране на броя на населението.

ВЕКЪТ НА ОСТАРЯВАНЕТО

Понастоящем приключилият или продължаващият демографски преход може да се наблюдава почти навсякъде по света или поне на национално ниво. Продължителността на всяка една от фазите и степента на разминаване между равнищата на смъртност и раждаемост водят или ще доведат до по-малък или по-голям естествен прираст. Един бавен преждевременен преход позволи във Франция населението да се увеличи двойно за два века, а в Швеция то нарасна три пъти и половина за 150 години. Наблюдаваните в момента преходи, улеснявани от технологичния напредък в много по-различни социокултурни контексти от първоначалния европейски модел, ще бъдат по-бързи и ще доведат до по-голям прираст (увеличение между 7 и 8 пъти на населението на Мексико, между 13 и 15 пъти на това в Кения).

Темпът на растеж на дадено население влияе директно върху неговата възрастова структура. Първите страни, където започна този процес, а именно европейските или тези, които са населени основно от потомци на европейци (Северна Америка, Австралия, Нова Зеландия), са със застаряващо население: средната възраст там е между 35 и 41 години. В Източна Азия започналият в началото на 70-те години преход в момента приключва и средната възраст, която е около 35 години, бързо се покачва. В останалата част на Азия, в повечето страни на Латинска Америка, Близкия изток и Северна Африка, където вторият етап от прехода все още тече, средната възраст се движи между 23 и 28 години.

Повечето страни от Субсахарска Африка пък все още се намират на прага на втория етап от прехода. През последните десетилетия те преживяха най-бързия си растеж досега, който обаче започна да се забавя в края на ХХ век. Младостта на населението в тези страни, чиято средна възраст е между 16 и 18 години, е отражение на тази скорошна тенденция. В тези „млади“ страни в момента обаче е в ход процес на стареене.

XXI век би трябвало да сложи край на демографския преход чрез стабилизиране на броя на населението на планетата вероятно около 10—11 милиарда души. Това ще бъде също и векът на бързото стареене. В Северна Америка и Европа, въпреки някои разлики между отделните страни, вече не се наблюдава подмладяване на населението и затова двата континента трябва все по-често да търсят решения чрез имиграцията.

ПОРИВЪТ НА АФРИКА

Неравномерно протичащият преход в хронологично отношение през целия ХХ в. е причина за разликите в гъстотата на населението на планетата. През 1950 г. 29% от световното население живееше в Европа и „новите страни“ (САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия), привлекли много европейски жители.

Този процент сега е паднал до 17% и ще продължи да намалява, докато достигне 12% през 2050 г. според демографските прогнози на ООН, които не отчитат миграционните процеси. За сметка на това Африка, в която през 1950 г. живееше 9% от световното население, сега е дом на 14% от него и, като се изключат миграционните процеси, то трябва да достигне 22% през 2050 г.

Все по-голяма част от населението на всички континенти живее в градове. Глобално погледнато, броят на градското население би трябвало да надвиши този на селското в края на настоящото десетилетие. Над 2,2 млрд. граждани, т. е. 70 процента от градското население на планетата, в момента живеят в някоя от развиващите се страни. Това представлява коренно преобръщане на тенденцията: през 1950 г. само 40% от него живееше там. От 20-те най-големи агломерации в света 13 са в Азия и Латинска Америка.

Превод Ивайло Буров

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук