Христо Христов е роден на 3 август 1956 година в град Елхово. Завършил е българска филология в СУ “Климент Охридски”, работил е във вестниците “Марица – изток”, “Септември”, “Днес”, “Домино”, “Континент”, “Стандарт”, Радио “FM+” – Стара Загора, “Земя” ,”Сега” , “Република” и “Дума”. Сега е кореспондент на в. “Пари” за Старозагорска и Хасковска област. Автор е на документално-публицистичната книга “Стъпала към хоризонта”, посветена на енергийно-промишления комплекс “Марица – изток”. Член е на СБЖ.
26 октомври 2005 година. 9,10 часа. На едно от най-оживените столични кръстовища проехтява автоматичен откос. След части от секундата сребрист джип се блъска в предната кола, шофьорът излиза окървавен и, неуспял да направи крачка, пада върху асфалта.В суматохата някъде из съседните улици и пресечки изчезва килърът. Притичалите да помогнат на жертвата потресени откриват, че в купето на лимузината агонизира още един човек…
По същото време пак в София започва пресконференция с участието на двама министри – на правосъдието и вътрешните работи. Темата най-общо е какво ще направят двете ведомства, за да навакса България изоставането си в покриване на критериите за влизане в Европейския съюз. Едва-що представили експозетата си двамата членове на правителството получават бележка за стрелбата и за загиналия на булеварда. Пресконференцията е прекратена, министрите с пребледнели лица дават полуобещания, че в рамките на същия ден обществеността ще научи цялата истина за трагедията.
Звучи като сцена от гангстерски филм, но за съжаление този път не става дума за нов кървав филмов екшън. Всичко е повече от автентично.
Стреляно е по автомобила на банкера Емил Кюлев, посочен преди месеци от авторитетно международно издание като втория по лично богатство човек в България.
Куршумите са го пронизали фатално, смъртта е настъпила преди на местопроизшествието да пристигне екип на столичната спешна помощ. Тежко ранен е шофьорът на банкера, който дори не е видял хладнокръвния стрелец, изскочил най-вероятно иззад храстите в съседство.
Преди още да откарат ранения шофьор в “Пирогов”, акциите на притежаваните от жертвата ДЗИ банк, ДЗИ и “Ривиера” рязко снижават стойностите си на фондовата борса. Според брокери търговията с акции на ДЗИ АД е започнала при нива от 77,01 лв., но след бързи продажби цената е паднала до 68,10 лв. За ДЗИ банк АД първата цена за деня е била 3,75 лв. за акция, а последната – 3,07 лв. Акциите на “Ривиера” се понижават от 10,40 лв. на 8,50 лв. преди спешно взетото решение търговията на тези ценни книжа да бъде спряна за поне една сесия.
Новината за разстрела на Кюлев връхлита подобно урагана Катрина в сутрешните новинарски емисии и става повод за черен анекдот, според който убиецът е имал вещи медийни консултанти при избора на часа.
Само след няколко часа пред депутатите в парламента министърът на вътрешните работи Румен Петков ще заяви, че трагедията на пресечката между булевардите “България” и “Димитър Несторов” е всъщност 153-ти епизод от неофициалната война в родния ъндърграунд. Като бройката е “заснета” за времето от 2000-та насам.
С тази разлика, че тоя път жертвата няма нищо общо с “лошите момчета”, които можеше да са живи, но ако не ходеха по улиците, а седяха в затворническите килии!
И с още една разлика – че изстрелите проехтяват по-малко от денонощие след като официално ни е връчен мониторинговият доклад на еврокомисарите. А в него забележките са десетки. За някои от тях се знае от месеци, за други се предполагаше, че може да ги има, а за трети нашенецът, който възприема пълноправното членство като имагинерна величина, дори не е подозирал.
Само в скоби ще спомена, че тук не иде реч за прословутото “Не!” на шкембе чорбата в ресторантите ни след 1 януари 2007 и евентуалната забрана за варене на скоросмъртница в домашни условия, а за неща, които средностатистическият западноевропеец не може да проумее как е възможно да същестуват в т.нар. цивилизован свят.
И сред тях далеч не на първо място е възможността например юнак с костюм на Версаче или Армани да яха S-класа лимузина, без преди това да има положен поне час официален труд. Пак така, не на първо място, е недоумението на средностатистическия западняк, че български висш митнически чиновник може да попадне в полезрението на спецслужбите и да продължи да расте в йерархията до момента в който…бъде гръмнат. Или пък че доскорошен главен секретар на МВР, докато ръководеше де що има оперативни служби, лягаше и ставаше с репликата “Ние ги ловим, вие ги пускате” към магистратите, но това никому не прави впечатление.
Случилото се заранта на 26 октомври накара политик от опозиционна партия да възкликне, че след убийството на банкера Кюлев идело ред на политиците. Като кой знае защо забрави, че всъщност доста преди да дойде редът на банкерите, бе отстрелян политик. И то не какъв да е, а двукратен премиер – Андрей Луканов. Още през 1996-а… А до ден днешен (почти две петилетки по-късно!) убийците му не са получили окончателната си присъда. Друг е въпросът дали точно изправените пред Темида са поръчителите и извършителите на престъплението на улица “Латинка”.
В следващите дни през седмицата, белязана с критичния доклад на ЕК и смъртта на 48-годишният собственик на ДЗИ банк Кюлев, бяха изречени още много и много думи. Казани бяха и доста нелицеприятни истини за сиамската свързаност между политиката и бизнеса в родните условия; за необходимостта (отново!) от спецзакон срещу организираната престъпност; за свято пазената тайна на първия милион и още, и още… Но кой знае защо никой не зададе въпроса ще увехнат ли цветята върху гроба на банкера преди да сме научили коя е следващата знакова мишена?!
Може би звучи пошло, но бих искал да застана очи в очи с онзи отговорен фактор, който ще ми даде ясни гаранции, че фанфарно обявеният пореден поход на държавата срещу бандитизма няма за поредно да забуксува.
И наместо финал: срещу куршумите на килърите има кевларени жилетки, но срещу думите на политиците ни чадър от каква материя да си вземем по пътя към ЕС?
28 октомври 2005 година
