ЧОВЕК САМ ПРАВИ ЩАСТИЕТО СИ

ОТБЕЛЯЗВАМЕ 125 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХУДОЖНИКА ДЕЧКО УЗУНОВ

0
273

ПРОФ. АКСИНИЯ ДЖУРОВА ЗА ТВОРЕЦА И ЧОВЕКА ДЕЧКО УЗУНОВ

Ралица Стефанова, БТА

Най-ценният урок, който научих от акад. Дечко Узунов, е, че човек сам прави щастието си. Това каза за БТА изкуствоведът проф. Аксиния Джурова, която представи вчера в Казанлък книгата “Разпилени спомени”, събираща записките, които майсторът на българската живопис е написал в последната година преди кончината си. Щастието си там, където си ти, не можеш да го търсиш непрекъснато на местата, където не си бил, е казвал творецът.

Всички го наричаха “бай Дечко”, така беше, когато се запознах с него, така си и остана и дори след като стана академик, никой не го нарече “академика”, разказа проф. Джурова. По думите и той е живеел живота във всеки дъх. “Най-яркият ми спомен с него е, когато за пръв път го видях. Било е в края на 60-те или началото на 70-те години на миналия век. Той беше от хората, които по дух бяха по-млади от учениците си. Беше по-млад от децата, по-млад от всички нас. И беше такъв във всичко”, разказа тя. Дечко Узунов е боготворял женската красота, природата, българската жена.

Имах късмета да се запозная с аристократа на българското изкуство акад. Дечко Узунов още в ранна възраст, в последните години на гимназията, благодарение на неговите племенници Христо Нейков и Атанас Нейков, разказа проф. Аксиния Джурова. Тя посочи, че те са й помогнали много да навлезе в българското изкуство, тъй като чуждите възпитаници като нея са изучавали много малко за него. “Единственият начин да влезем в това, което се случва в нашето изкуство, беше да станем комисари на изложби, сега наричани куратори. С Христо Нейков направихме първата голяма изложба на Борис Ангелушев в Националната галерия и така постепенно успях да попадна в техния кръг и да се запозная с бай Дечко”, посочи тя.

Проф. Аксиния Джурова е и човекът, накарал художника да напише тези “разпилени спомени” в края на живота си, които тя дари на галерията в родния му Казанлък по повод 125-ата годишнина от неговото рождение. Те действително са такива, това не е в точния смисъл дневник, тъй като той никога не е писал подобно нещо и не искаше да го прави, посочи тя. Твърдял е, че неговият дневник са картините. Убедих го, че разказва много добре и че тези написани спомени са това, което ще остане след време, разказа проф. Джурова. Художникът е започнал да пише спомените си през 1979, когато е постъпил в болница в Банкя, а впоследствие и в Париж и във Виена. Те са написани на различен формат хартия. По думите на проф. Аксиния Джурова вътре има много интересни неща, а най-впечатляващ е финалът на спомените му. “Той е толкова провиденциален, че имам усещането, че е писан за днешното време, за цялата напрегнатост, в която живеем, за цялото пренасищане на човека от самия себе си”, обясни тя.

“…Небивало напрежение в атмосферата на света! За война или за мир?! Нима всичко, създадено досега от памтивека до днес, ще загине завинаги! (в един миг) Земята си отмъщава, ние изсмукахме от нейните недра жизнените и сокове. Взривове и алчният човек разруши вечното спокойствие и равновесие – от горещата лава до спокойните вълни на океаните. Въздухът стана задушлив и отровен… Земята престана да бъде наш дом – тръгнахме към космоса…към галактиката накъде…Човекът дойде до границите на безумието! Земята ще свети, гледана от други планети като минало величие на хора и общества, епохи и цивилизации. Каква ирония! …“, пише Дечко Узунов към края на своите записки.

Държах много той да напише тези неща, защото точно в тези негови думи, в този зов към хората да се опомнят, той развенчава мита, който витае около него за тази негова “лежерност”, посочи проф. Аксиния Джурова. По думите й Дечко Узнунов е бил изключително елегантен, с безупречно чувство за хумор, излизал е от всякаква ситуация. “Затова и прелетя през няколко политически системи и през всички течения в изкуството, винаги оцеляваше. Никой не можеше да му противоречи, защото умееше да убеждава много и го правеше много галантно”, каза тя. Според нея с тези спомени хората могат да видят дълбочината на човешкото прозрение и добротата, която е излъчвал художникът. Другото, което си личи в тях е, че той не таеше злоба към никого, той нямаше завист към хората. Винаги казваше, че завистта е равносилна на братоубийство. Когато го попитах защо никога ти не говориш лошо за хората, той казваше “Аз съм си самодостатъчен, няма нужда да завиждам на никого”, каза още проф. Джурова. Тя си спомня, че авторът й е дал записките на 23 април 1986 година, точно три дни преди смъртта си. Тогава се е състояло гласуването за народни и заслужили деятели на културата и на изкуството. “Бях сред номинираните, той излезе и ми подаде списъка с одобрените. Показа ми, че съм останала под чертата заедно с Иван Кирков и Галин Малакчиев. На листа бай Дечко нарисува феникс и ми каза, че последните ще бъдат първи. Така и стана, тримата минахме след второто гласуване”, разказа проф. Джурова. Тогава й е нарисувал и един портрет, който тя е запазила за себе си, а спомените е решила, че трябва да останат в родния му Казанлък.

По думите на проф. Аксиния Джурова около Дечко Узунов е било страшно приятно. Той можеше да те извади от всякакво състояние на тъга и на отчаяние, винаги намираше надежда и ти даваше крила, а като го попитах как го прави, отговори, че някъде вътрешно пази детското усещане, обясни тя. “Пазя детския спомен в Казанлък, където баба ми на една диканя ме теглеше и това беше за мен първото велико летене”, е разказвал Дечко Узунов.

“Имам много и най-различни преживявания с него. Почина три дни, след като ми нарисува феникса, но нямах никакво усещане, че това е един човек, който си отива”, посочи тя. Според проф. Аксиния Джурова” бай Дечко” е бил емблематична личност не само за България. Той беше и председател на световната асоциация по изкуства, беше номиниран и от ЮНЕСКО за личност на годината. Беше една личност от европейски мащаб и нашите художници и нашата култура трябва да е много благодарна на Дечко Узунов за това, че беше мостът между Европа и България, каза тя и подчерта, че е чудесно, че се отделя нужното внимание на 125-ата годишнина от неговото рождение.

Казанлък,  22.02.2024 г.

От БТА https://www.bta.bg/bg/news/lik/622814-nay-tsenniyat-urok-koyto-nauchih-ot-akad-dechko-uzunov-e-che-chovek-sam prav#%D0%90%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%8F%20%D0%B4%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0

Директорът на Художествената галерия в Казанлък д-р Пламен Петров, проф. Аксиния Джурова, изкуствовед, /вдясно/ и Аделина Филева, директор на Софийската художествена галерия, представиха за първи път публикуваният в книгата „Разпилени спомени“ дневник на художника. Снимка: Ваньо Стоилов

„РАЗПИЛЕНИТЕ“ СПОМЕНИ, КОИТО АКАД. ДЕЧКО УЗУНОВ Е НАПИСАЛ В КРАЯ НА ЖИВОТА СИ, СА ВЕЧЕ СОБСТВЕНОСТ НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА ГАЛЕРИЯ В КАЗАНЛЪК

Ралица Стефанова, БТА

Единственият своеобразен дневник на именития художник акад. Дечко Узунов вече е част от фонда на Художествената галерия в родния му Казанлък. Той беше дарен на институцията от изкуствоведа проф. Аксиния Джурова, която е и човекът, провокирал твореца да го напише. Записките на живописеца, написани малко преди кончината му, вече са издадени и в книга, която проф. Джурова е озаглавила “Разпилени спомени”. Изданието е на Университетското издателство “Св. Климент Охридски” и беше представено за пръв път тази вечер в галерията Казанлък.

Поводът за дарението и за изданието е 125-ата годишнина от рождението на Дечко Узунов, а представянето на книгата даде началото на множество инициативи, посветени на автора и неговия живот и художествено наследство. На представянето присъства и инициаторът на събитията и дългогодишен изследовател на творчеството на художника Аделина Филева, директор на Софийската градска художествена галерия.

Събитието откри директорът на Художествената галерия в Казанлък д-р Пламен Петров. “Дечко Узунов е фигура, без която не можем да си представим историята на изкуството на 20 век, а дори и цялата българска културна история”, каза д-р Петров. Освен този своеобразен дневник, художникът не е имал други документални разкази за себе си от първо лице и това прави тези документи един изключително ценен артефакт, подчерта той.

Проф. Джурова разказа свои спомени от срещите си с акад. Дечко Узунов, когото всички от уважение са наричали “бай Дечко”. По думите ѝ творецът много често е разказвал за Казанлък и за неговия пръв полет, когато са вършали житото, а той е сядал на диканята и са го теглели. „Имах усещането, че летя“, е разказвал художникът. Това, което виждаме в книгата, са три отрязъка, в които той е нахвърлил факти от своя живот върху каквито листи хартия е имал до себе си. Не е точно дневник в истинския смисъл, затова и го нарекох “Разпилени спомени”, коментира проф. Аксиния Джурова. Тя посочи, че си е струвало да го подтикне да напише тези спомени, а галерията в Казанлък е мястото, където те трябва да бъдат.

Важно е да кажем, че Дечко Узунов има едно изумително качество – да вижда доброто в хората, да подчертава таланта на другия и да успее да изведе този талант към индивидуалността на съответния художник, отбеляза Аделина Филева. Всички творци, които преминават през ателиетата му, стават едни от най-добрите живописци в страната, и то с индивидуален почерк и с много високо качество.

Честванията на годишнината от рождението на Дечко Узунов се организират съвместно от Художествената галерия в Казанлък, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция “Архиви” и Българската телеграфна агенция (БТА). На 29 януари в Казанлък ще бъде представен новият брой на списание ЛИК на БТА, посветен на казанлъшкия художник. В него има доста любопитен архивен материал на Агенцията, който се показва за пръв път.

На 22 февруари, когато е и рождената дата на твореца, в Художествената галерия в Казанлък ще бъде открита изложбата „Голямото надлъгване. Към изложба на Дечко Узунов от 1969 година и археологията на един скандал“.

Казанлък, 21.02.2024 г.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/culture/622794–razpilenite-spomeni-koito-akad-dechko-uzunov-e-napisal-v-kraya-na-zhivota-si

 

Изложбата на Дечко Узунов се открива  в Казанлък. Снимка: Ваньо Стоилов

ТВОРБИ ОТ РЕТРОСПЕКТИВНАТА ИЗЛОЖБА НА ДЕЧКО УЗУНОВ ОТ 1969 ГОДИНА ПОКАЗВАТ В КАЗАНЛЪК ПО ПОВОД 125-АТА ГОДИШНИНА ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ

Ралица Стефанова, БТА

Експозицията “Голямото надлъгване – към изложба на Дечко Узунов от 1969 година и археологията на един скандал”, която е част от календара на събитията, посветени на 125-ата годишнина от рождението на твореца, ще бъде открита на рождения му ден 22 февруари в Художествената галерия в Казанлък. Това съобщи за БТА директорът на културния институт д-р Пламен Петров, който е и куратор на изложбата.

Проектът се организира от галерията в партньорство със Софийска градска художествена галерия, Държавна агенция “Архиви” и Българската телеграфна агенция, а в експозицията са включени творби, които са част от ретроспективната изложба на художника от 1969 година.

На 14 март 1969 година първият секретар на централния комитет на Българската комунистическа партия и председател на министерския съвет Тодор Живков от трибуната на отчетно-изборната конференция на столичната организация на Димитровския комунистически младежки съюз констатира, че „Властта над изкуството е власт над човешката душа“, напомня д-р Петров. Месец по-късно в столицата художникът и председател на Съюза на българските художници (СБХ) Дечко Узунов подрежда своя самостоятелна и ретроспективна изложба, с която да отбележи 70-ата годишнина от своето рождение. Откриването ѝ е поверено на Богомил Райнов, а на събитието присъстват политици, ръководители на творчески съюзи, изтъкнати дейци на културата, както и много почитатели на твореца. Печатните медии са изпълнени с публикации, отразяващи събитието, а Богомил Райнов изтъква, че „в изписаните с подкупваща непосредственост и сякаш спонтанно създадени платна майсторът Дечко Узунов постига сложен и плътен синтез на всички свои досегашни завоевания като живописец и декоратор не за да ни покаже вече реализираните си възможности, а за да отиде отвъд постигнатото, за да направи още веднъж една едра крачка по своя дълъг и плодоносен път. И ето че наново откриваме българската земя и българските хора, изправяме се отново пред обаятелните образи, родени от съчетанието на два непресъхващи извора на родното – нашата богата действителност и нашия неизчерпаем творчески гений“. Според Димитър Аврамов „оригинално без усилие, модерно без поза, народностно без демонстративната амбиция да бъде такова, изкуството на Дечко Узунов е тъкмо поради това толкова младо, колкото беше преди повече от четири десетилетия“.

В синхрон с тогавашния контрол върху работата на културните дейци обаче броени дни след приключване на изложбата във вестник “Вечерни новини” е отпечатан пространен критичен коментар на Димитър Остоич, според когото показаните нови творби на Дечко Узунов, които преобладават и като обем, отстъпват на онова, което БКП е постановила. По думите на критика новите картини на художника „решават предимно ограничен кръг чисто професионални проблеми и чувствително отстъпват по своя идейно-емоционален заряд пред старите му творби и не се докосват до най-значителните задачи, които нашият съвременен живот поставя пред творците“. Остоич се изправя остро и срещу всички, които преди него са изказали своята позитивна оценка за изложбата на Дечко Узунов.

След години разразилият се скандал е подробно описан от Димитър Аврамов.„Дечко Узунов придаваше демократична видимост на институцията (СБХ), която представляваше, но фактически други партийни другари управляваха чрез него. Дечко Узунов само подписваше документите. И все пак, когато толерантността му преминаваше известни граници, тя биваше опасна, защото насърчаваше либералните прояви сред художниците и скоро стана ясно, че трябва да бъде свален. Удобен повод за това се оказа неговата изложба по случай 70-годишния му юбилей. Организатори и участници в акцията бяха, както се разбра, Атанас Божков, поетът Димитър Методиев (съветник на Тодор Живков), Ненко Балкански и тяхното „идейно“ обкръжение“, пише той и критикува остро поведението на Димитър Остоич. „От създалата се обстановка произтичаха два неумолими извода – първо, никой повече не можеше да утвърждава публично изложбата на Дечко Узунов и второ, неговите дни като председател на СБХ бяха преброени“, казва Аврамов

Експозицията „Голямото надлъгване. Към изложба на Дечко Узунов от 1969 година и археологията на един скандал“ е опит за разказ за случилото се тогава, коментира д-р Пламен Петров. Тя е едно своеобразно връщане с 55 години назад, когато илюзиите от 1968 година за възможна промяна са прекършени. По думите му изложбата прави опит за нов поглед върху онзи фрагмент от художественото наследство на Дечко Узунов, който тогава се превръща в “ябълка на раздора”.

Експозицията включва творби от фондовете на Художествената галерия в Казанлък, Националната галерия, Дом “Дора Габе” с музейна експозиция при Съюза на българските посатели, Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Художествена галерия „Петко Задгорски“ в Бургас, Художествена галерия „Станка Димитрова“ в Кърджали, Художествена галерия „Борис Денев“ във Велико Търново. Екипът благодари на Кристина Белева, Илинка Чергарова и Ива Велева, както и на екипите на Държавна агенция „Архиви“, експертите от художествените галерии и музеи в цялата страна, които са съдействали в целия ни изследователски път.

Организаторите изказват благодарности и към председателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, д-р Мартин Митев, Адрианополският епископ Евлогий, Емануил Бастрев, главен уредник на музей „Рилска света обител“, Добрин Добрев-Финиотис, уредник на Дом „Дора Габе“ в София.

19.02.2024 г.

БТА https://www.bta.bg/bg/news/lik/culture/620871-tvorbi-ot-retrospektivnata-izlozhba-na-dechko-uzunov-ot-1969-godina-pokazvat-v-kazanlak

София, 30 май 1977 г. Портрет на художника професор Дечко Узунов.

Пресфото-БТА снимка Любомир Стоянов

ОТБЕЛЯЗВАМЕ 125 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХУДОЖНИКА ДЕЧКО УЗУНОВ

Яница Христова, БТА

Днес се навършват 125 години от рождението на именития български художник Дечко Узунов (1899-1986). Във връзка с годишнината списание ЛИК посвети февруарския си брой на твореца. В края на месеца – на 29 февруари, изданието ще бъде представено в пресклуба на Българската телеграфна агенция (БТА) в родния град на Узунов – Казанлък.

ДЕТСКАТА ЛЮБОВ КЪМ РИСУВАНЕТО

Дечко Узунов е роден на 22 февруари 1899 г. и е най-малкото от трите деца в семейството на търговеца Христо Узунов. От ранна детска възраст той много обича да рисува, сочат данни в архива на БТА. Дори докато децата от маха­лата играят на театър в двора, Дечко Узунов подрежда на въжето за пране своите рисунки на коне и хора. Такъв е първият контакт на бъдещия художник с публиката – това са неговите своеобразни първи из­ложби.

В родния си град Дечко Узунов е ученик на художника и писател-хуморист Димитър Чорбаджийски, известен с псевдонима си Чудомир. След като завършва основното си образование в Казанлък, Узунов учи в Стара Загора, където има възможност да посещава ателието на военните художници Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров.

През 1919 г. Дечко Узунов завършва гимназия в София и след успешно издържан приемен изпит се записва в Художествената академия. Тук негови учители са проф. Петко Клисуров и проф. Стефан Иванов. Извън академията Узунов посещава частното ателие на известния ху­дожник Иван Мърквичка.

През 1922 г. Дечко Узунов продължава образованието си в чужбина – заминава за Мюнхен, където учи пет семестъра живопис при проф. Карл фон Маар. През 1925 г. творецът се завръща в София и става член на дружеството „Родно изкуство“.

ПЕДАГОГИЧЕСКА ДЕЙНОСТ И ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ

Дечко Узунов отделя време и за педагогическа дейност. През 1932 г. той става преподавател по декоративно и приложно изкус­тво в Художес­твената академия в София, от 1938 г. е професор, а през 1954 г. е избран и за ректор на академията. Като преподавател Узунов подпомага изграждането на редица художници, сред които са Светлин Русев, Калина Тасева, Георги Божков и др.

Освен в България, през годините Дечко Узунов представя самостоятелни изложби в чужбина: Унгария, Югославия, Румъния, СССР (Москва), Китай (Пекин), Гърция (Атина), ГДР, ФРГ, Франция (Париж), Австрия, Турция, Багдад и др.

През дългогодишната си кариера художникът е отличаван с различни награди, сред които званието „Заслужил художник“ (1952 г.), орден „Народна република България“ – I степен (1961 г.), Димитровска награда (1962 г.), званието „Народен художник“ (1963 г.), три пъти е носител на орден „Георги Димитров“ (1969 г., 1974 г., 1979 г.), отличаван е с наградата „Захари Зограф“ (1979 г.) и с френската награда „Кавалер на ордена за изкуство и литература“ (1979 г.).

Дечко Узунов се включва активно в обществения и културен живот на страната, като заема редица постове по време на кариерата си. От 1973 г. той е редовен член на БАН – академик. Узунов е и почетен член на Мексиканската академия на изкуствата (1978 г.), член-кореспондент на Мексиканската академия на науките, изкуствата и литературата (1983 г.); поче­тен член на Академията на изкуствата на СССР (1983 г.).

В периода 1957-1959 г. той е директор на Националната художествена галерия, а от 1965 до 1970 г. е председател на Съюза на българските художници.

В периода 1973-1976 г. художникът е вицепрезидент на Международната асоциация по пластично изкуство към ЮНЕСКО, от 1976 до 1979 г. е неин президент, а през 1979 г. е обявен за почетен президент асоциацията.

1937 И 1958 Г. – АКЦЕНТИ ОТ ХРОНОЛОГИЯТА НА ЛИК

Личният и творческият път на Дечко Узунов присъстват в редица новини от архива на БТА, публикувани през десетилетията. Акценти от тях са поместени в тематична хронология на страниците на списание ЛИК, посветено на художника.

В хронологията например четем как през 1937 г. Узунов е изпратен в Париж, за да направи укра­сата на българския павилион за Световното изложение във френската столица. Освен че проектира и оформя монументално-декоративната украса на павилиона, тогава той получава и Почетен диплом за живопис – за картината с маслени бои „Портрет на Ина”.

На 13 ноември 1937 г. цар Борис и царица Йоанна официално посещават изложението. Владетелите се спират дълго на долния етаж на българския павилион, „където се възхищават на забележителните фрески на г-н Узунов“, четем в новината от деня.

Сред публикациите в хронологията на ЛИК е и новина от 15 октомври 1958 г. „Радостно културно събитие е откритата тази вечер в галерията на бул. „Руски“ 5 в София изложба „Пътуване из Китай“ на видния наш художник проф. Дечко Узунов“, пише в нея. „Посетил Великата китайска страна през тази година, проф. Дечко Узунов е имал възможността непосредствено да се запознае с живота, бита и огромните успехи на китайския народ в строителството на социализма. В изложените повече от 70 картини и рисунки художникът с рядко майсторство е предал своите впечатления“, се казва още в новината от деня. Посочва се, че „картините на Дечко Узунов завладяват не само с патоса на цветовете, но преди всичко със своята жизненост, с енергията и бодростта в линиите и багрите, така свежи, ярки и разнообразни, така характерни за необятната китайска страна.“

26 АПРИЛ 1986 Г. – ЗА КОНЧИНАТА НА ХУДОЖНИКА ОТ АРХИВА НА БТА

На 26 април 1986 г. БТА съобщава, че народният художник академик Дечко Узунов е починал. „Българската coциалистическа култура загуби един изключителен живописец и монументалист, виден педагог и общественик“, пише в публикацията от деня.

На 29 април България се прощава с академика. По време на поклонението в Националната художествена галерия на почетна стража пред саркофага застават партийни и държавни дейци, видни общественици, председатели на творчески съюзи, ръководители на средства за масова информация. Обич и уважение към големия художник засвидетелстват и стотици софиянци, а ръководители и членове на чуждестранни дипломатически мисии у нас поднасят съчувствие.

„Отиде си не само голяма фигура, изключителен творец и ярка личност, отиде си голям човек“, казва директорът на Националната художествена галерия – народният художник професор Светлин Русев, като изразява болката на неговите колеги и ученици.

ОБРАЗЪТ НА ДЕЧКО УЗУНОВ ВЪВ ФЕВРУАРСКИЯ БРОЙ НА ЛИК

Февруарският брой на списание ЛИК отбелязва, че следата, оставена от Дечко Узунов на културната карта на България, продължава да сияе във времето и след неговата смърт. Това се вижда в информацията от бюлетините и емисиите на БТА, която показва живия интерес към творбите му и сега. А изобразителни конкурси и днес търсят „наследниците на Дечко Узунов“ сред най-младите художници…

Сред авторите на ЛИК са Аделина Филева, директор на Софийска градска художествена галерия, и Пламен В. Петров, директор на Художествената галерия в Казанлък.

„Дечко Узунов принадлежи към това поколение творци и интелектуалци, които за краткото време между 20-те и 40-те години успяват да разкрепостят и да европеизират националната култура, давайки й нови естетически и духовни висоти. Поколение, за което няма „ниско“ и „високо“ в изкуството. Всичко е важно – от проектите за детски играчки, керамика, мебели, килими през оформянето на книги, списания, покани, украсата и декорите за карнавали и балове до рисунките, акварелите, маслените платна и монументалните творби“, пише Аделина Филева в своята статия „Образът на Дечко Узунов“.

„125-годишнината от рождението му ни дава поредния повод да се обърнем към познанието си за него – към дългата житейска нишка и следите, които той оставя в националната история на изкуството“, пише Пламен В. Петров в статията „Натрупванията, без които не можем“. Според него Дечко Узунов е „автор, чийто житейски път, започнал на прага между XIX и XX век, е белязан от десетки политически процеси – локални и глобални, няколко войни, от безчет лични и обществени промени и катаклизми и, разбира се, от същностни цивилизационни премествания – като откритието на Теория на относителността, антибиотика и телевизията, стъпването на човека на Луната“. „Тъкмо затова в заника на дните си Дечко Узунов констатира: „За миналото съм стар, за бъдещото съм млад. И това като че ли обяснява всичко.“, цитира го Пламен В. Петров.

„Изкуството се създава в тишина, а пък и в тишината трябва да се гледа”, казва именитият художник Дечко Узунов в интервю за Българското национално радио през 1979 година, предоставено от медията за публикуване в списание ЛИК. „Ако погледнете и по-ранните акварели, които съм правил, и последните, които правя, смятам, че има много голямо усъвършенстване на техниката в акварела, която изтича лично от мен. Моят акварел вероятно не прилича на другите. Те са написани спонтанно и звучат като откровение на едно любовно писмо”, споделя творецът пред радиото.

Списание ЛИК е богато илюстрирано – със снимки от фотоархива на БТА, с кадри, предоставени от Централния държавен архив, с репродукции на картини от фонда на Софийска градска художествена галерия и Художествената галерия в Казанлък.

Списание ЛИК вече е със свободен достъп и може да бъде изтеглено в електронен формат от интернет страницата на БТА. Броят, посветен на Дечко Узунов, можете да откриете на следния линк – https://www.bta.bg/bg/lik-magazine.

22.02.2024 г.

БТА https://www.bta.bg/bg/news/lik/623008-otbelyazvame-125-godini-ot-rozhdenieto-na-hudozhnika-dechko-uzunov#%D0%9E%D1%82%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5%20125%20%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук