Радвайте се, братя българи! Радвайте се, европейци!
Влизаме, влязохме – и с двата крака. Вече нищо не може да ни спре, даже братята власи няма да ни удавят накрая. В Ханаан сме. В Обетованата земя, дето от чешмите текат мед и мляко и минималната заплата е 1500 евро. От първи януари ще потекат златни реки от инвестиции. Европейските стоки ще изместят ориенталските и китайските ментета. И ние ще купуваме ли, ще купуваме – на европейски цени с българските си заплати. Ще пристигнат и европейците – да ни отърват от имотите, земите, апартаментите, морето и планините. Да ни покажат как хубаво може да се живее в България само с по три хиляди евро на месец. Е, вярно е, че хлябът ще поскъпне. Но само с хляб не се живее – важното е да сме верни на европейския си идеал. Или както беше казала една известна френска кралица – като няма хляб, ще ядем кроасани. Важното е, че сега до всяко добро същество (българско) ще застане по още едно (европейско). И тогава – както пееше в зората на демокрацията – Богдана Карадочева, ни чака „…ех какъв живот!”. Тези добри същества ще ни вкарат в пътя. Те ще преборят корупцията, поръчковите убийства, наркоманията и проституцията. А ние ще ги гледаме, ще им се радваме, като им викаме Bien venues freres!, или преведено на български „Здравствуйте братушки!”.
Радвайте се братя българи–европейци. Отпуснете душите и разтегнете усмивките. Да благодарим на всички министри от всички правителства, които ни изведоха от пустинята. Защото голям зор беше да направим от страната си пустиня и после седемнадесет години да се тътрим из нея, дорде по-голямата част от родените в робство измрат. Но нашите правителства за три петилетки постигнаха онова, което други народи, при други условия са извършвали за столетия. Вече няма какво да ни пречи – нито тежка, нито лека промишленост. Унищожихме текезесетата и аграрно-промишлените комплекси, атомната енергетика, индустриалната химия и електрониката, расовото си племенно животновъдство, напоителните си системи, образованието си, здравеопазването и науката. Почваме от нулата, но поне почваме начисто. Сега задачата е – както би казал Георги Димитров – догонваща: за около четиридесет и пет години да построим онова, което някои народи от Източна Европа построиха за пет години.
Така че, да се радваме братя българи–европейци. Да отпуснем усмивките и да затегнем коланите.
Октомври ще бъде май! Ще бъде! Вервайте им.
