Елица Борисова е 23-годишна. Завършила е средното си образование в Софийската математическа гимназия. Студентка по начална педагогика и чужд език в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи в преводаческа агенция.
Пътят на всяко дете започва с неговото раждане. В нашата държавица обаче все по-малко деца ще тръгнат по пътя си изобщо. Те ще си останат неродени. Така поне сочи статистиката. С този отрицателен прираст може да влезем и в Червената книга след време. Язък за борбения български дух. Като заговорих за борбен дух, се сетих, че и за него има някакв обяснение, причинно-следствена връзка. Пътят на нашето “бъдеще”, т.е. децата, започва с борба. Днес – памперси, утре –обикновени пелени. Докъдето стигнат детските надбавки. А по-добре да не споменаваме тяхната парична стойност, че ще обезверим и откажем и малкото ентусиасти, които са решили да създават нови животи, ново бъдеще за България.
Децата, които все пак се родят (децата на младите оптимисти), тръгват по своя път. Отиват на училище, за да се учат, за да не бъде техният път безпътица. А там, в училище, ги обучават едни безпътници, които са безпътници, защото са си избрали да работят за благото на нашата държава. Да възпитават и да обучават новото бъдеще на България. Защото, бидейки учител и възпитател, избрал най-хуманната професия, в България си обречен на глад и мизерия. А гладните хора са отчаяни. А отчаяните хора не прогресират. Не мислят за бъдещето на България, а за оцеляването. Оттам започват безпътиците на децата на България.
Приоритетите на нашите управници, според тях самите, са стремглаво насочени към Европейския съюз и НАТО. Само че тези техни цели няма да се осъществят със запълването на дупките по улиците и карането на скъпи европейски коли. Ако ще и София да заприлича на Париж, нашите деца пак ще са гладни, пак ще крадат и взимат наркотици. А такива няма да ни вземат в Европа. Не е ли ясно, че първо манталитетът ни трябва да стане европейски? А манталитетът на възрастните хора не се променя лесно. Не е ли логично тогава да поставим на първо място децата на България, да се опитаме тях да направим европейци по самочувствие и манталитет, щото ние сме си в географска Европа от край време.
Така или иначе нашите борбени, умни и амбициозни деца вече покориха Европа. Техният път от известно време насам отива право в нашите западни съседки или ги води още подалеч – в братска Америка.Като не им осигуряват път тук, те, децата, си го намират другаде, където се чувстват оценени и обезпечени. Скоро всичките ни деца ще избягат от тук, ако ще и ягоди да берат в Белгия, и ние няма да има за кого да се пънем да влизаме в Европа. Че то и новите ни министри си ги върнахме от чужбина. Те нямаше да се върнат за друга, по-ниска служба (в Merrill Lynch си им беше добре). Ама като си проправят способните ни деца сами път към Европа, няма да можем да им предложим на всичките министерски постове, за да си ги върнем. Късно ще е. А тези, които ще останат тук, ще са обречени на безпътица. Което само по-себе си означава път, запушен от стена на отчаяние, пред която си тъпчем на едно място, опитвайки безпомощно да я пробием. И със сигурност няма да имат сили да мислят за “бъдещето”, за децата на България. Ще бъдат заети с решаването на нерешимата дилемата дали да си платят парното, или да си купят хляб.
А и има ли смисъл изобщо да се чудим дали децата на България имат път, или са обречени на безпътица, като нашият парламент е зает да си поставя нова система за гласуване. По причина, че депутатите ни не могат да се справят със собственото си възпитание и почтеност. А тръгнали да превъзпитават по европейски цял един народ!
