Материалът е подготвен от отдел
“СТО и други международни икономически организации”
на Министерството на икономиката по молба на “Ново време”.
Световната търговска организация (СТО) е създадена на 1 януари 1995г. Тя е най-важният резултат от продължилите повече от 7 години многостранни търговски преговори между 128 страни в рамките на Уругвайския кръг (проведен през периода 1986-1993г.). Договореностите и споразуменията от Уругвайския кръг установяват новите принципи и правила, уреждащи развитието на международната търговия със стоки и услуги, която през 1995г. възлизаше на повече от $ 6 трилиона. Функционирането на СТО укрепва институционалния механизъм за прилагане на многостранните търговски правила и гарантира изпълнението на ангажиментите за либерализиране на търговията, поети от страните-членки по време на преговорите. СТО е единствената организация, която притежава правомощия за разработване на решения и осъществяване на нормотворческа дейност в сферата на международната търговия.
Макар и създадена само преди осем години, СТО вече се превърна в основния юридически и институционален механизъм за управление на световната търговска система. Сега в нея членуват 144 страни и митнически територии от всички региони на света, представляващи над 93 % от обема на световната търговия със стоки и услуги. С присъединяването през декември 2001 г. на Китай, който е на пето място в света по размер на търговския стокообмен, СТО е на път да се превърне в наистина универсална търговска организация.
Основните цели на СТО са декларирани в Споразумението за създаването и: повишаване на жизненото равнище, гарантиране на пълна заетост, непрекъснато нарастване обема на реалните доходи, разширяване на производството на стоки и услуги и търговията с тях, като същевременно се осигурява оптимално използуване на световните ресурси в съответствие с целите на устойчивото развитие и се проявява стремеж да се опазва и съхранява околната среда.
Докато СТО е все още млада организация, многостранната търговска система, създадена с подписването през 1947 г. на Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), е вече на повече от 50 години. За тези години се отбелязва изключителен растеж в световната търговия. Износът на стоки бележи ръст от 6% годишно. Като цяло търговията през 1997 година е 14 пъти повече от тази през 1950 г. ГАТТ и СТО са спомогнали за създаването на силна и просперираща търговска система, допринасяща за този икономически растеж. През 2000 г. производството на стоки за общо потребление и търговията в световен мащаб бележат ръст съответно с 4% и 12%, промишлената продукция нарасна с 6%, а селскостопанската – с 1%.
В сравнение с ГАТТ, чиито правила и дисциплини касаят търговията със стоки, компетенциите на СТО са значително разширени, като в тях са включени такива нови области като търговията с услуги, търговските аспекти на правата върху интелектуалната собственост, свързаните с търговията инвестиционни мерки. Създадена е и нова постоянно действаща система за разрешаване на спорове между страните членки на организацията.
Успешното функциониране на Световната търговска организация, способства за по-голяма стабилност на глобалната световна икономика, което е извънредно необходимо в настоящия момент.
България и СТО
Присъединяването на България към СТО през декември 1996 г. представлява съществена крачка в процеса на интегриране на българската икономика в световната търговска система и историческа стъпка към по-балансирани търговски отношения с всички страни. България стана страна по всички задължителни и незадължителни многостранни търговски споразумения в СТО, с изключение на Споразумението по държавните поръчки, и пое ангажименти да адаптира законодателството си и търговско-икономическата си политика към принципите и дисциплините на СТО и да либерализира достъпа на чуждестранни стоки и услуги до българския пазар.
В периода след присъединяването на България към СТО бе отбелязан съществен напредък в отварянето на българската икономика към световните пазари в резултат на провежданата либерална търговска политика. Основно значение за тази либерализация, наред с членството в СТО, имат и асоциирането и подготовката за присъединяване към ЕС, сключените регионални търговски споразумения (с ЦЕФТА, Турция, Македония), тригодишното споразумение с МВФ, сключено през 1998 г.
Израз на водената либерална търговска политика бе предсрочното премахване на редица търговски ограничения (допълнителна такса по вноса, експортни такси, забрани и др.), участието на България в преговорите по търговията с базови телекомуникационни и финансови услуги и присъединяването към Споразумението по информационните технологии в рамките на СТО. През септември 2000 г. България подаде молба и започна процес на присъединяване към Споразумението по държавните поръчки.
В областта на търговията с услуги по време на преговорите за присъединяване България пое задължения, които са доста по-големи по обхват и същество отколкото тези на част от по-старите членове на организацията. Въпреки това действащият режим в много сектори на услугите е по-либерален от поетите в СТО задължения. Пример за това е и предварителното премахване на някои ограничения за достъпа на чуждестранни доставчици до пазара на застрахователни услуги.
Отварянето на българските пазари за чуждестранните стоки и услуги върви паралелно на отстояването на българските интереси, особено по осигуряване на подобрен достъп за български продукти до пазарите на важни търговски партньори. В резултат на проведени преговори бяха постигнати много благоприятни условия за внос на български стоки на пазарите на страни, които са в процес на присъединяване към СТО (Грузия, Армения, Албания, Молдова). Продължават преговорите с Русия, Украйна, Беларус и Казахстан.
България се стреми към поддържането и прилагането на прозрачна и предсказуема търговска политика в строго съответствие с правилата и принципите на СТО. Предприети бяха редица законодателни промени в области като митническата дейност, акцизите, защитата на вътрешния пазар, конкуренцията, стандартизацията, закрилата на интелектуалната собственост, обществените поръчки, чуждестранните инвестиции, застраховането и др.
Подобно на много други страни членки на СТО България няма възможност да се възползва в пълна степен от инструментите, които предоставят многостранните търговски споразумения в СТО. Типичен пример е невъзможността, поради финансови ограничения, да бъдат подпомагани местната промишленост и селското стопанство. Същевременно те изпитват затруднения в резултат на вноса на субсидирани продукти от по-силно развитите страни или са изправени пред невъзможността да реализират своя продукция поради наложени антидъмпингови или санитарни и фитосанитарни мерки от други страни.
Икономиката на България е силно зависима от външната търговия, която съставлява висок относителен дял от брутния вътрешен продукт на страната (около 80%). Затова, както повечето малки страни с отворени икономики, България е заинтересована от либерализацията на световната търговия. Ясните и съвършени правила на многостранните търговски споразумения гарантират нарастването на стабилността, прозрачността и предвидимостта на търговските отношения, на обема и динамиката на стоковите и инвестиционните потоци, осигуряват по-ефективна защита на интересите на малките и икономически по-слабите страни като България. Важно значение има и въвеждането на многостранни правила в свързани с търговията области като закрилата на правата върху интелектуалната собственост, инвестиционните мерки, нетарифните мерки.
След присъединяването към СТО външнотърговската политика на България е ориентирана към създаване на либерален и стабилен външнотърговски режим, в резултат на което пречките пред търговията бяха значително намалени:
– не се прилагат количествени ограничения по вноса и износа или експортни такси;
– за много стоки бе премахнат регистрационният и разрешителният режим по вноса и износа и в момента административните процедури се прилагат само за силно ограничен кръг стоки, които са свързани с поетите от България задължения по международни споразумения, съображения за национална сигурност, защита на околната среда, опазване живота и здравето на хората и животните и др., които са в съответствие с принципите и дисциплините на СТО;
– процедурите за регистрационния и разрешителния режими бяха значително опростени и бе въведен принципът за обслужване на гражданите на “едно гише”, който концентрира допирните точки между администрацията и бизнеса на едно място;
– премахнати бяха задължителните държавни стандарти;
– бяха намалени средноаритметичните мита по вноса, което е от значение за обновяване на производството и нарастване на търговската дейност (от 20,33% на 12,42% за периода 1997-2001 г.);
– Митническата тарифа стана основен инструмент на търговската политика при внос.
Повишаването на прозрачносттта и предсказуемостта на външнотърговския режим на страната съдейства за засилването на доверието на международната икономическа общност към България като търговски и икономически партньор.
Един от основните проблеми, с които се сблъсква България в процеса на икономическите реформи и либерализацията на търговията, е приспособяването на икономиката на страната към променените пазарни възможности и нарастващата конкуренция. Българските производители и търговци трудно се приспособяват към нарасналата и изострена конкуренция от страна на чужди фирми на вътрешния пазар, както и към новите възможности за нарастване на износа.
Използването на възможностите за развитие на търговията и подобряване на достъпа до чуждите пазари, които предоставят многостранните търговски споразумения в СТО, и успешното участие на българските фирми в световната търговия зависи преди всичко от успешното осъществяване на радикалните икономически реформи в България. Досегашната практика показва, че е необходимо по-нататъшно усъвършенстване на нормативната база, насърчаваща стопанската инициатива и предприемачеството, което да мобилизира националните ресурси и да позволи на българските производители и търговци да участват активно на световните пазари.
Четвърта сесия на Министерската конференция на СТО
Върховен изпълнителен орган на СТО е Министерската конференция, която се свиква на всеки две години. Първата сесия на Министерска конференция е проведена през декември 1996 г. в Сингапур, втората – през май 1998 г. в Женева и третата – през декември 1999 г. в Сиатъл, а Четвъртата сесия на Министерската конференция се проведе в Доха, Катар от 9 до 14 ноември 2001 г. В нейната работа взеха участие делегации от 142 държави членки на СТО, държавите наблюдателки, представители на международни и неправителствени организации.
Конференцията в Доха се очакваше с голям интерес предвид на това, че на предишната конференция, проведена в Сиатъл – САЩ, не бе постигнато съгласие за започване на нов кръг многостранни търговски преговори и не бе приета Министерска декларация, което постави пред СТО трудния за въпрос как да продължи политиката на прогресивно либерализиране на търговията със стоки и услуги.
Основният въпрос пред СТО бе започването на нов кръг многостранни търговски преговори. Ред държави, особено тези от Европейския съюз, както и страните от групата на ЦЕФТА, и повечето развити страни още отпреди третата сесия на Министерска конференция (Сиатъл, САЩ, декември 1999 г.), се застъпваха за започването на нов всеобхватен кръг многостранни търговски преговори, включващ както предвидените още по време на Уругвайския кръг по-нататъшни преговори в областта на селското стопанство, услугите и интелектуалната собственост, така и ред нови въпроси като търговия и инвестиции, конкуренция, околна среда, прозрачност на държавните поръчки, електронна търговия, улесняване на търговията, така че да бъдат отчетени интересите на всички членове на организацията.
Развиващите се страни настояваха за удовлетворяване на редица техни искания по прилагането (“имплементацията”) на съществуващите споразумения преди да се съгласят със започването на нов кръг многостранни преговори. Очакванията им от резултатите от Уругвайския кръг не са били удовлетворени и затова те искаха да бъде предприето “ребалансиране” на договореностите. В голяма степен успехът на конференцията в Доха зависеше от това какви отстъпки по този въпрос ще направят развитите страни, за да дадат развиващите се страни съгласието си за включването на ред “нови” области (като инвестициите, конкуренцията, държавните поръчки, улесненията за търговията, околната среда и т.н.) в обхвата на преговорите.
След напрегната шестдневна работа и почти неспирни дебати на 14 ноември Министерската конференция приключи с приемането на Министерска декларация, Декларация по Споразумението за ТРИПС и общественото здраве, Решение по свързаните с прилагането на споразуменията в СТО въпроси и затруднения и Процедура за удължение по Член 27.4 (от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки) за някои развиващи се страни.
Министерската декларация съдържа Работна програма, която предвижда преговори в различни области като въпросите по “прилагането”(имплементацията), по селското стопанство, услугите, достъпа до пазара за неселскостопански стоки, инвестициите, конкуренцията, прозрачността на държавните поръчки, интелектуалната собственост (географските означения), улесняването на търговията, правилата на СТО (включително по антидъмпинговите мерки, субсидиите и изравнителните мерки, регионалните търговски споразумения), уреждането на спорове.
В Декларацията по Споразумението за ТРИПС и общественото здраве се заявява, че “Споразумението по ТРИПС не пречи и не бива да пречи на държавите да предприемат мерки за опазването на общественото здраве”. Но едновременно с това се потвърждава правото на държавите да дават задължителни лицензи за патентовани продукти и да определят извънредните национални ситуации, при които това е обосновано.
В решението по свързаните с “прилагането” въпроси и затруднения са изложени действията в редица области като текстила и облеклото, селското стопанство, анти-дъмпинга, субсидиите, техническите пречки, митническото остойностяване, санитарните и фитосанитарните мерки, правата върху интелектуална собственост, свързаните с търговията инвестиционни мерки и услугите, които ще бъдат предприети за удовлетворяване на исканията на развиващите се страни, свързани с неудовлетворените им очаквания и затрудненията им при прилагането на договореностите от предишния кръг преговори (Уругвайския).
Като цяло от гледна точка на българските интереси може да бъде дадена висока положителна оценка на резултатите от Конференцията. Преди всичко започването на многостранни търговски преговори по широк кръг въпроси ще изиграе положителна роля за възстановяване на доверието в многостранната търговска система и в СТО, след като в Сиатъл през 1999 год. не можа да бъде обявен такъв кръг преговори. Като малка и силно зависима от търговията си страна България е заинтересована от по-нататъшна либерализация на световната търговията, за което новите преговори ще допринесат. Тя е заинтересована също така от по-нататъшното изграждане и укрепване на многостранната търговска система на основата на ясни правила и ефективни дисциплини, които да осигуряват стабилност, предвидимост и сигурност в световната търговия, да ограничават възможностите за едностранни действия и произвол и да отчитат нуждите и особеностите на по-слабите участници в тази система.
Повечето от най-важните искания на България и на нейните търговско-икономически партньори бяха адекватно отразени в текста на Декларацията, която от гледна точка на нашите интереси представлява една сравнително балансирана основа за предстоящите преговори в рамките на СТО. Удовлетворението идва от това, че в Министерската декларация са предвидени преговори по въпроса за разширяването обхвата на допълнителната защита на географските означения, по който България има особен интерес.
Четвъртата сесия на Министерската конференция на СТО в Доха доказа, че независимо от различията и противопоставянето на мнения, страните членки са готови да работят заедно за превръщането на СТО в една наистина глобална организация и за създаването на нов световен икономически ред.
Материалът е подготвен от отдел
“СТО и други международни икономически организации”
на Министерството на икономиката по молба на “Ново време”