МЕЧТАЯ ДА ЧУЯ ЗА БЪЛГАРСКИ АКТЬОР, НАМЕРИЛ РЕАЛИЗАЦИЯ В СВЕТА

0
250

Председател на Комисията по култура в парламента, професор, преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, актьор в Народния театър “Иван Вазов”. Най-популярният български актьор е оставил в биографията си над 70 роли в киното, забележи-телно изваяни образи на театралната сцена, снимал се е в значими чуждестранни филми. Мениджър и главен съорганизатор /с фондация “Авансцена”/ на фестивала “Сцена на кръстопът”, който се провежда всяка есен в Пловдив. Идол на много поколения зрители. Неотдавна той навърши 60 години.

Дали сега е в криза българската култура? – Излиза, че е в криза и то не от липса на таланти. Малко са българските творци, които са напуснали България, поне такива са моите сведения. Необходима ни е свобода да можем да излизаме, да виждаме. Българина можеш да излъжеш до едно време в чужбина. Никак не ми е драго днес да чувам, че по-голямата част от талантите ни в различни сфери – икономика, компютърни специалисти и др. са гастърбайтери в чужбина. Може би това е етап, през който трябва да се мине, но само на тая карта, да ни се отвори Европа, е недопустимо. Но каквото и да говорим само с оптимизъм и бумащина, с патриотизъм дори, българската култура не може да се гради. Въпросът пак опира до финансии, а това в момента не е в приоритета на държавата за съжаление. Мисля все пак, че при тази криза дали не биха могли да се заделят малко средства за театрите и киното. За реформата в българския театър наистина друг изход няма, това е правилната посока в която трябва да се отива. Там, където все още има необходимост от театър държавата ще участва. Опасността е при едно раздържавяване на сградите в по-големите и в по-малки градове, те да не попаднат в ръцете на хора, които ще ги превърнат в бинго зали и във всичко друго, но не и в театри. Естествено е, че не всички сгради могат да са държавни… Проблемът на един писател, да речем е, че няма кой да го издаде. А той е творецът на духовни ценности, става въпрос за високата литература. Проблеми има във всички изкуства у нас, при хората, които са от тази сфера. Затова трябва да мислим, да умуваме какво може да се направи на практика с пълното съзнание обаче, че не всичко може да бъде субсидирано. Лично за мен най-важното е театрите да съумеят да запазят репертоарния си характер – това, което беше гордостта на цяла България, на всички нас. Никой театър у нас не би могъл да съществува само с представление на една пиеса, защото ние не можем да разчитаме на публика, както в Русия една пиеса може да се играе с години и да носи някакви приходи. А от друга страна, не може да се повишава цената на билета – 5 лв. е твърде скъпа цена, за билет у нас, където хората получават мизерни заплати. Значи това са също въпроси, които може да се решават от държавата и парламента. Законът за културата е хубав, но в него има едни процедури за търсене на средства отвън, които пораждат много проблеми. Мисля, че тук идеологиите не играят някаква роля, просто театрите се борят за оцеляване. Какво би искал да види днес българинът? – За радост все още има такива зрители, които биха искали да гледат и български пиеси, и световни, и класически творби. Най-малкото имам чувството, че съвременните писатели се хвърлят в конюктурни теми. Мисля, че оцеляването зависи и от тези, които правят реформата. Тук-таме нещо ново може да се роди, но една птичка пролет не прави, без средства култура не може да се съгражда. Не смятам, че има нещо замислено за да се срути българската култура.

Театърът и преподавателската работа са в неделимо единство. Безспорно и театъра, и работата ми със студентите ме интересуват еднакво. Аз не крия, че желая да оставя след себе си добри актьори, защото в продължение на 4 г. се опитвам нещо да създам и да възпитам. Първото което искам от учениците си е да правят всичко с любов и да имат известна доза артистична амбиция. В нашата професия трябва непрекъснато да се доказваш, така че освен че трябва да запазят наученото, трябва и огънят, любовта към изкуството, да ги изгаря отвътре и тогава идва непрекъснатият, неуморен труд за овладяване на тайните на професията. В такъв смисъл мен ме интересува не толкова, какво са научили, а какво ще стане с тях, как те ще се реализират като актьори. Това са хора, които се борят за своето място в живота. Днешните студенти имат известен приоритет. Колкото и да се свиват трупите, театралните сцени ще съществуват благодарение на трупите. Талантливото момче или момиче не може да не бъде забелязано. Талантът не може да не бъде открит, защото ако не си приет в една трупа, имаш възможност да влезеш в друга. Днес обаче младите артисти много по-трудно ще добият популярност, поради липсата на българско кино и достатъчно продукции в телевизията. Но въпреки това, мисля, че мястото им е в България. Български актьор трудно може да пробие в чужбина, макар че все още мечтая да чуя, че наш българин-актьор е намерил реализация в света.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук