Цирк
из “Арена”, 1922 г.
Елате каналии вълци овни виторози
кози и магарета подли хиени
аз имам овес и сено и метли даже рози
и месо със лед и вина и изби студени
Вий няма да слушате тук аритметика
държавни закони молби и платформи
аз сам ще ви уча на нова естетика
на нови закони обноски и форми
Вий имате зли имена и наречия
и срам не поглежда под вашите вежди
но вие сте много и вий сте обречени
за нова възможност през много премежди
Аз сам ще ви уча да свикнете с грозното
с нещата които са кръстени в сила
и вие ще тъпчете радостно розите
и устни ще впивате страстно в бодиля
Аз сам ще ви уча и вий да се любите
но не сладкодумно а с рев и обиди
и вашата чест в тишина да не губите
и кръв да не ближете зли и превити
Елате о братя сърни и хиени редици
о чуйте осли безобидни и жалки
Световний Цирк оживете с различни езици
и дайте на хората смях и игралки
Варвари
из “Железни икони”, 1927 г.
Вий ни зовете глупаци и варвари; ¦
ний подбел на рана не туряме; ¦
косим и събираме буйните бурени
и тъжно надуваме медни цафари.
В горите ний трупаме кладни и листници;
стадата ни блеят из сухи долини ¦
и дъжд от небето няма да плисне: ¦
на земята ще легнат сто гладни години.
Тогава – о, ние сме варвари, ¦
на глада ви ще хвърляме татул
и с удара на овни матори
ще ви счупим гърба и ребрата.
Вашите сгради ще пръснем светкавично
и фъртуната в тях ще засвири: ¦
врати, прозорци и стари долапи
ще хвърляме долу на ивер по ивер.
Суша
из “Железни икони”, 1927 г.
Аз чакам полета на морна птица
с хлад денът да набразди,
че пламък рони златната пшеница
върху земните гърди.
Аз ходя бос низ сухите долини-
(о, заключена вода! ¦)
и облак тъмен няма да премине
над измрелите стада.¦
И мойто тяло се попука в пламък: ¦
аз ще се превърна в прах: ¦
змиите пищят до всеки камък,
дръзнали за втори грях.
Война
из “Мирни-размирни години”, 1928 г.
Ти точиш ножове и готвиш сухари,
о, народ! о, човечество!
несъблечени
спят старите генерали;
ден и нощ арсеналите
цвилят –
жадни кобили –
ден и нощ – :
колко дим над комините!
колко вик! – да бъдем свободни!
Да живее мира на народите! –
Как славно се ний бихме!
Бризантно време!
Та смърт ли бе, то,
Или поема? –
