ЩАСТЛИВЕЦЪТ МЕЖДУ УТОПИИТЕ И АНТИУТОПИИТЕ

0
232

 

Алеко Константинов

Из “Какво? Швейцария ли?!…"

Боже, каква е тази пропаст! Каква е там онази бездна, от която се издигат облаци към небето? Спускайте се надолу, спускайте се по стръмнината, потънете в гъстата мъгла, на дъното на бездната в селото Погановци. Не се спирайте, напред! Още малко, още един хълм… Погледнете сега! … В този момент ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата!… Господааа! Гледайте бе, гледайте хубости, гледайте чудеса… Защо е тъй беден человеческият език, защо е тъй слабо моето перо! Е, как да опиша сега ония колосални порти, образувани от разноцветните скали, в които е прикован моят поглед? Как да опиша фантастическите фигури, които гледам през тия порти? Как мога да дам понятие за тая райска долина, окръжена с всевъзможни лесисти хълмове? Мога ли да схвана неизчислимите оттенъци в игрите на светлината и цветовете? Всички сили и способности немеят пред туй подавляюще величие и всичко се съсредоточава в зрението, в нямото благоговейно съзерцание… Да ми е да хвана целия свят за яката, да го дотътря дотука и да им извикам: “Гледайте бе, дураци, какво се врете из вашите вмирисани градове и села!…”
(Със съкращение)
Алеко Константинов

Щастливецът между утопиите и антиутопиите

След убийството на Алеко Константинов Димитър Благоев пише: “… в лицето на Алека тя (България) навярно загуби бъдещия български Де Амичис.” Едмондо де Амичис (1846-1908) е автор на много четения и у нас роман за деца и юноши “Сърце” (1886), световноизвестна книга, класика. Известен гарибалдиец, Едмондо де Амичис в 1891 г. става член на Социалистическата партия в Италия.

Сравнението не е безпочвено. Вярно са доловени социалните симпатии на Алеко Константинов. Във фейлетона “Страст” той пише: “Ето кое съзнание ме кара да се вглеждам с почтение само в кръга на бедността, като мисля, че доволството и богатството са заклеймени ако не с позор, то поне с малко подлост.” Погледът на Димитър Благоев е насочен във вярна посока. Но точният адрес не е Италия, а САЩ.

Подготвяйки се за пътуването през океана в 1893 година, бъдещият автор на “До Чикаго и назад” прочита романа на Едуард Белами “Поглед назад, 2000-1887”.

Създадената от Едуард Белами социална утопия е повлияна от идеи на Маркс и Енгелс, а още повече от книгата на Бебел “Жената и социализмът”. Много елементи от “бъдещото общество” са заети и от американския социолог Л. Грънланд. Сравнена с антиутопията, която смени утопията (между 1927 и 1949 г., когато се появяват шедьоврите на Замятин, Хъксли и Оруел), критиката на Алеко Константинов изглежда много по-широка.

Когато поглеждаме знаменития пътепис “До Чикаго и назад” (1894 г.) между утопиите и антиутопиите, по-остро чувстваме трайността и устойчивостта на Алекоконстантиновия хуманизъм, неговата независимост от конюнктури, литературни повеи, моди и хитове. Независим и свободен е погледът на писателя към положителните и отрицателните последици на научния прогрес, техническата цивилизация, предимно материалистическите представи за развитието на човека и обществото. Неизменна е симпатията на Алеко Константинов към унижените и оскърбените, към ориста и избора на духовно извисените. Духовният аристократизъм като постоянен полюс на парвенющината е характеристика на всички времена.
А освен друго у Алеко Константинов си казва думата и здравия български скептицизъм, уравновесяващ илюзиите на утопиите и нихилистичната критика на антиутопиите. Остава над тях х у м о р ъ т на Щастливеца, в който – въпреки всичко – свет ят вярата, надеждата и любовта.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук