Габриел Гарсия Маркес е роден през 1928 г. в Аракатака, Северна Колумбия. Постъпва да учи право в Йезуитски колеж, но прекъсва, за да работи като журналист. От 1954 г. живее главно вън от родината си – в Париж, Ню Йорк, Барселона, Мексико. През 1982 г. получава Нобелова награда за литература за “своите новели и къси разкази, в които фантастичното и реалното са съчетани в един богат свят на въображението”.
Неизменно верен на думата си. Способен да ви очарова.
Търси проблемите, независимо къде са те.
Поривите на вдъхновение са типични за неговия стил.
Книгите отразяват отлично широтата на вкусовете му.
Отказа пушенето, за да има моралното право да се бори против тютюна като порок.
Обича да приготвя готварски рецепти с почти научна страст.
Поддържа се в превъзходна физическа форма с няколко часа гимнастика дневно и с често плуване.
Непобедимо търпение.
Желязна дисциплина.
Силата на въображението му го тласка към непредвидимото.
Умението да почива е също тъй важно, както умението да работи.
Когато се умори да разговаря, той си почива, разговаряйки.
Пише добре и му харесва да го прави.
Най-голям стимул за живота му е емоцията на риска.
Трибуната на импровизатор за него сякаш е най-съвършената екологична среда.
Започва винаги с почти недоловим глас, без да е уверен в посоката на разговора, но използва всеки проблясък, за да печели почва, стъпка по стъпка, докато най-сетне с един голям замах овладява аудиторията.
Това е вдъхновението: състоянието на неудържимо и бляскаво очарование, което отричат само онези, които не са имали щастието да го изживеят.
Образцов антидогматик.
Настолният му автор е Хосе Марти – и той имa таланта да включи неговите идеи в кървавата буря на една марксистка революция.
Смисълът на собствената му мисъл би могъл да бъде потърсен в увереността, че за да работиш с масите, трябва да се грижиш преди всичко за индивидите.
Това би могло да обясни пълното му доверие в прекия контакт.
За всеки отделен случай той притежава конкретен език и конкретен начин да убеждава в зависимост от събеседника му. Умее да се постави на нивото на всеки и разполага с широка и разнообразна информация, която му позволява да се движи с лекота във всяка среда.
Едно нещо е несъмнено: където и да бъде, както и да бъде и с когото и да бъде, Фидел е там, за да победи.
Реакцията му спрямо поражението, макар и в най-дребните действия на ежедневния живот, е подчинена сякаш на една лична логика: той дори не го приема и не си позволява и миг спокойствие, докато не успее да обърне нещата и да го превърне в победа.
Никой не е в състояние да бъде по-силно обзет от него от една мисъл, когато си е поставил за задача да достигне до дъното на каквото и да било.
Няма проект, бил той колосален или съвсем дребен, на който да не се отдаде с ожесточена страст.
Още повече, ако трябва да се сблъска с враждебност. В такива случаи най-добре се проявяват неговите способности и прекрасното му настроение.
Някой, който смята, че го познава добре, му каза: Нещата сигурно вървят много зле, щом си толкова брилянтен.
Повторенията са един от начините му за работа.
Например: Темата за външния дълг на Латинска Америка се беше появила за първи път в разговорите две години по-рано и беше еволюирала, като се разклоняваше и задълбочаваше.
Първото, което той каза като просто аритметично заключение, беше, че дългът не може да бъде изплатен. После се появиха стъпаловидно находките: отзвукът на дълга в икономиката на страните, политическите и социалните му последствия, решаващото му влияние върху международните отношения, съдбовното му значение за една единна политика на Латинска Америка… до достигането на един тотален поглед, който той изложи в една международна среща, свикана специално за тази цел, и който времето пое задължението да докаже.
Най-необичайното му достойнство като политик е тази способност да прозира еволюцията на един факт до най-далечните му последствия… но тази способност не е резултат на някакво просветление, а на едно упорито и пламенно размишление.
Върховният му помощник е паметта – и той я използва до злоупотреба с нея, за да обоснове с невероятна бързина своите речи и лични разговори със смазващи разсъждения и аритметични операции. За целта е необходима една неспирна информация, добре сдъвкана и смляна.
Работата му по натрупване на информация започва още щом се събуди.
Закусва с не по-малко от 200 страници новини от цял свят.
През деня му доставят спешни информации, където и да се намира, по негови изчисления той трябва да прочете дневно около 50 документа, към които трябва да прибавим докладите на официалните служби и на гостите му и всичко останало, което може да бъде от интерес за безкрайното му любопитство.
Отговорите трябва да бъдат точни, защото е способен да открие най-малкото противоречие в една случайна фраза.
Друг източник на жизнена информация са книгите. Той е хищен читател.
Никой не може да си обясни как му стига времето, нито по какъв начин успява да прочете толкова много и с такава голяма скорост, макар че той твърди, че не притежава специални начини.
Много пъти е вземал една книга сутринта, а на следващата сутрин я коментира. Чете, но не говори на английски.
Предпочита да чете на испански и във всеки час е готов да прочете всяка изписана хартия, която му попадне в ръцете.
Той е нормален читател на икономически и исторически теми.
Добър читател е на художествена литература и я следи с внимание.
Има навика да задава бързи въпроси. Последователни въпроси, които изстрелва мигновено, докато разкрие защото на защото на крайното защо.
Когато един гост от Латинска Америка му съобщи прибързано едни данни за консумацията на ориз, Фидел направи наум своите изчисления и каза: колко странно, че всеки човек изяжда по четири фунта ориз на ден. (Един фунт, на испански либра, се равнява на около 460 грама – б.пр.)
Главната му тактика е да разпитва за неща, които знае, и по този начин да потвърди своите данни. А в някои случаи да измери от какъв калибър е събеседникът му и да го третира по съответния начин.
Не изпуска възможност да се информира. На един официален прием по време на войната в Ангола описа една битка с такива подробности, че трябваха много усилия, за да бъде убеден един европейски дипломат, че Фидел Кастро не е взел участие в нея.
Разказът му за залавянето и убийството на Че, както и за нападението на двореца Ла Монеда и за смъртта на Салвадор Алиенде или за щетите от урагана “Флора” бяха великолепни разказвани репортажи.
Възгледите му за бъдещето на Латинска Америка са същите, както на Боливар и Марти, една цялостна и автономна общност, способна да движи съдбините на света.
Страната, която познава най-добре след Куба, са Съединените щати.
Познава задълбочено същността на своите хора, властовите им структури, вторите намерения на техните правителства, което му помага да избягва непрестанните водовъртежи на блокадата.
При интервю, продължаващо няколко часа, се задържа върху всяка тема, подлага на разследване и най-невероятните пътечки, като не оставя никога без внимание точността, тъй като си дава сметка, че дори само една лошо използвана дума може да предизвика непоправими поражения.
Никога не отказа да отговори на нито един въпрос, колкото и да е провокационен, и никога не загуби търпение.
По отношение на хората, които се стараят да скрият истината, за да не му причинят повече грижи от онези, които и без това има. Той го знае.
На един функционер, който постъпи така, той каза: “Криете от мен истини, за да не ме безпокоите, но когато най-сетне ги открия, ще умра поради впечатлението, че съм изправен пред толкова истини, които не са ми били съобщени.”
И все пак най-тежки са онези истини, които крият от него, за да прикрият някои слабости, защото наред с огромните успехи, които крепят революцията – успехите в областта на политиката, науката, спорта, културата – има една колосална бюрократична липса на компетентност, която нанася щети на почти всички нива на ежедневния живот и най-вече на домашното щастие.
Когато разговаря с хората от улицата, разговорът придобива изразността и суровата откровеност на истинска обич.
Наричат го Фидел. Обграждат го без рискове, говорят му на ти, спорят с него, противоречат му, възразяват му, с един канал на непосредствено общуване, при което истината циркулира стремително.
Тогава именно се открива пред необичайното човешко същество, че блясъкът на собствения му образ не се вижда.
Такъв е Фидел Кастро, когото смятам, че познавам. Човек със строги навици и ненаситни илюзии, с правилно възпитание по старому, с внимателни думи и крехки маниери, неспособен да възприеме никоя идея, ако тя не е необичайна.
Мечтае неговите учени да открият ефикасно лекарство против рака и води външна политика на световна сила върху един остров, който е 84 пъти по-малък от главния му враг.
Убеден е, че най-голямото постижение на човешкото същество е доброто формиране на неговото съзнание и че моралните стимули повече, отколкото материалните, са способни да променят света и да тласкат историята.
Слушал съм го в редките часове, когато му е мъчно за живота, да споменава нещата, които би могъл да направи по друг начин, за да спечели повече време за живот.
Когато го видях така силно притиснат от тежестта на толкова чужди съдби, аз го попитах какво би желал най-много да направи на този свят, а той веднага ми отговори: да спра на един ъгъл.
Сп. “Куба Сосиалиста”
Превод Самуел Франсез