Преподава дисциплини в областта на финансите и финансовия контрол в СУ „Св. Климент Охридски“, УНСС и Техническия университет в Габрово. Работил е в МФ, Комитета за държавен и народен контрол, като старши съветник в Икономическата комисия на НС. Автор и съавтор на учебниците „Банков контрол“, „Данъчен и митнически контрол“, „Теория и история на парите и кредита“ и др.
Крайно време е акцент да се постави на оптимизирането на разходната част на бюджета
Вече три-четири години Министерството на финансите (първоначално експериментално само за две-три министерства и централни ведомства) въвежда програмното бюджетиране. Но в крайна сметка, независимо че досега броят на ведомствата се увеличи значително, в истинския смисъл на думата въвеждането на програмен бюджет и през 2007 г. не се състоя. Програми, и то качествени, са разработени от екипите на отделни министри, но те не са обезпечени с достатъчно средства и не намират проявление в Закона за бюджета. Изпълнението на програмите остава само едно пожелание и освен в доклада по отчета за изпълнение на държавния бюджет за съответната година те не се отчитат публично, а широката ни общественост чрез медиите не е запозната с тях. Никой отдолу нагоре, т.е. е от потребителите на средства по програмите, не може да предлага нови програми или тяхно евентуално подобрение, а те се спускат от Министерството на финансите (отгоре, вероятно след съгласуване само с отделните министри и шефове на първостепенни разпоредители с бюджетни кредити). На практика сегашното съставяне и изготвяне на Закона за държавния бюджет за 2007 г. все още не е в истинския смисъл на думата модерно програмно бюджетиране.
Дали наистина бюджетът за 2007 г. ще бъде най-тежкият бюджет в последните 10 години, този аналитичен обзор едва ли изчерпателно ще отговори, но ще очертае някои тенденции в развитието на българската икономика, които ще се проявят през следващите няколко години. В доклада на правителството към Закона за държавния бюджет за 2007 г. представеният в НС проект доста претенциозно е формулиран като: „Бюджет 2007 — бюджет на европейското начало“. Такъв ли е наистина за по-голяма част от българския народ? По-точно за тази част от него, която живее с доходи под 100 евро на човек на месец и по-голямата част от българския бизнес (особено от малкия и средния и този, който е в т.нар. светла част на икономиката ни) несъмнено няма да е очарована от неговите параметри, тъй като в него не се предвиждат достатъчно средства за компенсиране на инфлацията на хората с най-ниски доходи — пенсионери, млади семейства и безработни. Но логични са и въпросите как ще се повишат в достатъчна степен доходите, без да се дебалансира държавният бюджет и същевременно се запази системата на валутен борд до влизането на България в Еврозоната (12-те страни, възприели еврото за своя национална валута) най-вероятно през 2010 г. Възможно ли е това и като се запази възприетото условие за 40-процентно преразпределение чрез бюджета на БВП при формиране на коалицията на 16.VIII.2005 г. между БСП, НДСВ и ДПС?
Пред държавните финанси 2007 г. се очертава да е изключително трудна, поради увеличените разходи, свързани с присъединяването ни към ЕС и същевременно с намаляване на постъпленията от някои данъци. Ето защо е наложително да се насочат усилията на правителството и на управляващото мнозинство към постигане на задоволителна по критериите на ЕС бюджетна дисциплина, както и към компенсиране на вноската ни, която трябва да внесем в бюджета на ЕС за 2007 г. в размер на около 634 млн.лв. от една страна, и от друга — на намалените приходи от ДДС, вследствие отпадане на част от него, свързан с т.нар. вътрешнообщностни доставки (според разчетите на правителството в размер на около 420 млн.лв., но според други независими анализатори размерът на загубата за фиска от ДДС ще е до 3-4 пъти по-голяма) с други постъпления във фиска. Това няма да е никак лесно, но е наложително да се реализира, но не и с цената на нови рестрикции за най-нискодоходните слоеве на българското население — пенсионери, млади семейства и безработни. Същевременно фискалната ни политика следва да е гъвкава и да е ориентирана към стимулиране на икономическия растеж, на конкурентоспособността на българската икономика и разкриване на нови работни места. В случай че се вземат предвид изцяло или поне само част от направените в настоящия обзор позитивни предложения (в по-голямата си част те произлизат от постановките, застъпвани от представителите на бизнессредите, членуващи в няколко работодателски организации, като Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и др.), то е възможно растежът на БВП у нас вместо задоволителните 5,5-6 %, колкото е сега, да бъде още през 2007 г. 7-8 %.
Основните макроикономически показатели, на които се основава Законът за държавния бюджет за 2007 г., посочени в доклада на Министерския съвет към него, са съответно — реален растеж — 5,8%, срещу 5,3% за 2006 г. (прогноза, тъй като не са готови окончателните данни, което ще стане най-рано в края на февруари 2007 г.). Очертава се трайна тенденция (данните за 2004 г. и 2005 г. са съответно 5,7% и 5,5%) на относително висок ръст на БВП, който е по-нисък, отколкото в някои прибалтийски страни, като Естония, която за 2005 г. е имала ръст над 11%, но е около 3 пъти по-висок от ръста на водещите в икономическо отношение страни Германия и Франция. По втория макроикономически показател — инфлация, в доклада е налице прогнозно ниво за 2007 г. от 3,1%, а това, което се очаква за 2006 г. е 6,9%. Моето предвиждане е, че и двете равнища ще бъдат надхвърлени, тъй като инфлацията през четвъртото тримесечие на 2006 г. е неимоверно висока, особено на основните хранителни продукти: хляб, млечни и месни изделия, плодове и зеленчуци, а от началото на 2007 г. се очаква поскъпване на захарта и респ. захарните и шоколадовите изделия с около 18-20% (поради отпадане на квотите за внос на сурова захар и благоприятните мита в тази връзка). Третият макроикономически показател — дефицит по текущата сметка за 2007 г., е с тренд към понижение, или 11,8% от БВП, срещу 12,4% от БВП за 2006 г. То е незначително, но в известна степен може да се оцени като частичен успех за икономическата политика на правителството и преди всичко на българския бизнес, който започва да търси нови пазари и да увеличава износа. По отношение на прогнозата за преки чуждестранни за 2007 г. също може да се отбележи, че тя е благоприятна за нашата страна и те ще достигнат до 2,7086 млрд. евро срещу 2,3505 млрд. евро за 2006 г. Предвид усвояването на средства и от структурните и кохезионните фондове на ЕС прогнозата ми за 2007 г. е за известен ръст преди всичко на т.нар. инвестиции на зелено, както и на тези в бизнесцентрове, апартаментни комплекси от затворен тип и ваканционни селища, в т.ч. спа центрове, голф игрища и т.н.
Но независимо че за 2006 г. се очертава бюджетният излишък да е между 2,5 и 3 милиарда лева, някои сфери на публични дейности са в перманентно недофинансиране. Те са свързани с битието на всеки един от нас, но в случай на недостиг на средства в тях, както бе повече от 17 години, най-потърпевши са най-бедните и безпомощни наши сънародници. Богатите могат да си позволят лечение в частна клиника и възстановяване в луксозен спа център, да изучат децата си в частни детски градини, училища и университети, а колкото до за културните или научните им потребности, по-добре е да не говорим. Повечето от тях нямат такива. А какво остава за останалите над 7 милиона, за които бюджет 2007 се е опитал да се погрижи, но дали в достатъчна степен, ще трябва всеки сам да си отговори.
Моят коментар се свежда до:
На първо място по недостиг на средства за нормално функциониране е здравеопазването, но не по-малко остра е липсата на достатъчно пари в: образованието, науката, културата, обществения градски и извънградски и особено в железопътния транспорт. За здравеопазване за 2007 г. на човек от населението са заделени едва около 220 лв., а в развитите страни от ЕС над 1000 лв. Налице е и необходимост от държавно дофинансиране (но изцяло, в т.ч. и за профилактика, а не частично, както е досега) на редица дейности в здравеопазването, като: спешната помощ, извършването на трансплантации, родилната помощ, педиатрията, сърдечно-съдовите, ендокринни, някои белодробни като туберкулозата, а също и раковите заболявания, както и стоматологичната помощ за учащите се. В противен случай по-голямата част от българската нация след 10-15 години ще бъде с твърде тежки здравословни проблеми и тогава държавата ще се принуди да отделя чувствително повече средства, отколкото понастоящем. Необходимо е да се въведе здравно осигуряване за сметка на бюджета (минимално, както е в повечето страни от ЕС) на стотиците хиляди безработни български граждани и здравната каса да поеме безплатно тяхното лечение. Ще бъде срамно и заклеймено от останалите държави от съюза, в страна-членка на ЕС да бъде отказвано здравеопазване на лица, които не са си внасяли здравните вноски, поради ограничените им доходи. Необходимо е да се спазва принципът на солидарността при ползването на здравна помощ, но за тази цел е наложително за здравеопазване да се отделят повече средства (вместо досегашните 4,3% от БВП, както ще бъде през 2007 г. у нас — поне 6-7% от БВП, с оглед достигане след няколко години — 9-12%, както е понастоящем в развитите страни от ЕС). Министерството на здравеопазването, макар и да влезе в ролята си на арбитър между Националната здравно-осигурителна каса и Българския лекарски съюз, не успя да накара двете страни да намерят компромис и да подпишат Националния рамков договор. Независимо че за 2007 г. се предвиждат около 107 млн.лв. повече от 2006 г., парите отново няма да стигнат за финансиране както на доболничната помощ, осъществявана от т.нар. джипита (участъкови лични лекари), така и за болниците. И така ще бъде, докато не се създаде държавна лекарствена търговска компания, която да снабдява с лекарства държавните, университетските и общинските болници, както и милионите хронично болни, на които се изписват безплатни или частично платени лекарства. В противен случай у нас лекарствата ще бъдат най-скъпите в Европа, както е за редица животоспасяващи лекарства, и болните са принудени да ги купуват от Турция, Гърция, Сърбия и от други страни чрез роднини и приятели Подобен подход на централизирано държавно снабдяване трябва да бъде приложен и по отношение на доставката на медицинската техника за болниците и санаториумите, в които все още има кувьози за новородени от 70-те години, рентгени от 60-те, които увреждат пациенти и рентгенолози със свръхоблъчване, а физиотерапия се извършвав някои болници и ДКЦ с уреди от края на 50-те години, произведени в отдавна закрити военни заводи у нас и в бившия СССР.
На второ място — перманентно недофинансирана е науката, за която у нас се отделят едва около 0,5-0,6% от БНП срещу 1,5-3% в останалите страни от ЕС. В тази част на изпълнението на Лисабонската стратегия на ЕС България изостава чувствително и критериите Ј в областта на науката са недостижими за нашата страна през следващите 10-15 години. На практика България, която през седемдесетте и осемдесетте години бе водеща страна в редица научни области, като прахова металургия, микробиология, генетика, някои сфери на електрониката и на селскостопанската наука и др. е вече безвъзвратно изостанала. Учените до 45-годишна възраст от цели институти към БАН и към отдавна несъществуващи министерства, държавни стопански обединения и корпорации отдавна работят в САЩ, Канада и развитите страни от ЕС. Във висшите училища, университетите и БАН научни изследвания се правят инцидентно и между другото, когато се намерят пари по някой проект от чужбина. Единствено Националният иновационен фонд — който е предназначен за внедряване на научни иновационни постижения в практиката, се администрира от Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия, която е част от Министерството на икономиката и енергетиката. Според мен по-добре ще бъде, ако се администрираше от Държавната агенция по съобщения и информационни технологии (според мен тази агенция следва да прерасне в Министерство на науката и информационните технологии) или от Министерството на образованието и науката, независимо че науката в неговата дейност е оставена на по-заден план. Налице са и други аномалии при разходване на средствата от него. От една страна, в него има недостатъчно средства и за 2005 г. са разходвани едва 5,57 млн.лв., които не стигат за всички отговарящи на критериите, а само на малка част от тях. От друга страна, в него кандидатстват стопански субекти, които самостоятелно не са в състояние да внедрят отпуснатите им средства и нямат пари да привлекат за това учени и експерти и част от парите в Националния иновационен фонд едва ли се разходват по предназначението, за което са отпуснати. На практика връзките във веригата „наука — инженеринг — внедряване в производството“ е отдавна прекъсната за повечето отрасли някъде преди около 15-20 години и кога ще бъде възстановена, не е ясно.
На трето място хронично недофинансиране е налице в областта на културата и особено силно в някои нейни сфери. Най-вече библиотечното дело. В болшинството от българските библиотеки книги (особено през 90-те години на ХХ в. и първите пет години на ХХI в.) не са купувани изобщо и този период в българската литература, публицистика и наука завинаги ще липсва за сегашните и особено за бъдещите читатели. Периодът от десетилетие и половина на преход към пазарно стопанство сякаш е изчезнал, а неговите автори — вероятно не са съществували и не са творили никога. Изключение са даренията на книги от държавни институции и по-рядко от самите автори. А читалищата са уникална българска институция и в други държави биха били истинска национална гордост, а у нас, особено в малките градчета и селата са оставени на доизживяване. Те нямат пари дори за абонамент за вестници и списания, а камо ли за компютри и връзка с Интернет. Няма да се спирам на перманентната липса на пари за българския театър, оперно и симфонично изкуство, където „риформата“ остави десетки градове без театри с артисти на постоянен щат, а оперно-филхармоничните дружества поставят по 1-2 постановки (опери, оперети и мюзикли) годишно само ако намерят спонсори или са си осигурили турнета зад граница. Ще поставя акцент на практическото ликвидиране на българското цирково изкуство, която трябва да се възроди отново след унищожаването му през 90-те години. За тази цел са необходими пари, и то много повече, отколкото бяха нужни преди 10 години. Независимо че материалната му база бе разпродадена на безценица, все още има живи и здрави циркови артисти, които днес си изкарват хляба по широкия свят. Вероятно същата препоръка следва да се отправи и към енергичния ни министър на културата за запазване на българското киноизкуство, което имаше своите върхове в миналото (и той има лично участие). Достатъчно средства в бюджет 2007 за култура отново няма и тя за кой ли път е на последно място по размер на приходите като процент от БВП.
На четвърто, но не по важност място, с хронично недофинансиране е образованието, което от област, в която България бе водеща, ако не в Европа, то поне в Източна Европа, сега има незавидна съдба. За образование в бюджет 2007 са отделени 4,2%, което е крайно недостатъчно. В страните с модерно и развито пазарно стопанство в ЕС (Великобритания, Ирландия и др.) парите следват ученика и студента и ефектът от разходването им е значително по-висок. У нас учителите са сред най-лошо платените специалисти с висше и (все още) с полувисше образование и само волята на мнозина от тях и липсата на търсене на работна ръка от някои специалности, особено в по-малките населени места, ги е оставило на поста им. Програмата за компютъризация на българските училища, започната преди няколко години, е зациклила и отдавна вече никой не коментира в медиите бавния Ј напредък. Едва ли там, където компютрите все пак са доставени, ученици и учители (има ли достатъчно подготвени учители за тази цел също никой не знае) ги използват рационално? Повече от 15 години се води дебат дали в училище да се изучава вероучение и независимо от доводите „за“ и „против“ просветното министерство няма ясна визия по този въпрос. Зачестилите случаи за насилие в училищата като че ли дават превес на привържениците на изучаване на вероучение в българското училище и този въпрос не трябва да се отлага безкрайно. Най-острият проблем за образователната ни система е намаляване на броя на децата в малките населени места, в които населението застарява и закриването на редица училища в тях. Този процес ескалира през последните 4-5 години и много села остават без училища всяка година, независимо от протестите на кметовете им и на населението в тях. Не са редки случаите на изселване на някои от останалите по-млади жители в посочените населени места, което ги обрича на стагнация. Ето защо в бюджет 2008 (а и през 2007 г., ако се реализира преизпълнение на приходите) трябва да се предвидят достатъчно средства за обучение чрез организиране на модулен принцип от мобилни групи преподаватели на останалите деца в малките села и градчета, без да се закриват училищата. Възможно е дистанционно обучение по Инетернет (както е в Канада и други развити страни), но това при сегашната липса на пари за компютри и абонамент за глобалната мрежа едва ли осъществимо. За тази цел оборудването на мобилни екипи от преподаватели следва да се прехвърлят от общинско на държавно финансиране, а за посочените населени места средствата трябва многократно да нараснат. Вече има продадени десетки бивши закрити училища и новото им преназначение е доста различно — в тях са организирани шивашки предприятия, хотели и питейни заведения и т.н. Не на последно място пътната и железопътната инфраструктура до тях трябва да се поддържа на добро равнище, за което също трябва да се отделят достатъчно средства. Друга неотложна задача пред българското висше образование е редуциране на част от държавните висши училища и университети до брой, който е съизмерим на страни със сходно население с България — Австрия и Швеция (и в двете страни от ЕС те са от 2 до 5 пъти по-малко). Това няма да е никак лесно, тъй като ще бъдат засегнати доста интереси, но е неизбежно, български градове, но те трябва да станат филиали на по-големите ако искаме да постигнем качествено висше образование у нас. Не е необходимо да се преустанови използването на сравнително голямата материална база на досегашните университети в редица големи и реномирани университети. Необходим е акцент на последващото обучение на досегашните кадри с висше образование, които да завършат нови магистърски програми по търсени актуални специалности (преди 15-20 г. те не са изучавали тези учебни предмети).
На пето място от недофинансиране страдат болшинството от българските общини. Те от своя страна отпускат изключително скромни финансови ресурси на общински училища, детски градини и ясли, болници и ДКЦ, музеи, библиотеки и т.н. Преди да се разреши кардинално техния сложен финансов проблем, следва да се оптимизира регионално-административната структура на общините у нас. Над 100 малки общини практически нямат капацитет да кандидатстват за средства от фондовете от ЕС. Оптимизацията според мен включва окрупняване на общините, но не централизирано директивно отгоре, а отдолу нагоре — след допитване до населението в тях. Това окрупняване трябва да бъде подчинено преди всичко на постигане на оптимален капацитет на усвояване на средства от фондовете на ЕС (Структурни и Кохезионен). От досегашните 264 общини вероятно ще отпаднат между 100 и 150 общини, които ще бъдат присъединени към по-големите и по-силни в стопанско отношение. Този процес е в интерес преди всичко на техните жители и повечето ще го посрещнат с разбиране и с готовност, но неизбежно ще има съпротива (скрита и по-явна) преди всичко от чиновниците в общинските администрации и техните семейства, както и на тези, които са се облагодетелствали от общински обществени поръчки. Според мен това оптимизиране нарегионално-административната структура на общините у нас ще доведе до значителни икономии в бюджетите за следващите години. През есента на 2007 г. предстои провеждане на местни избори и това болезнено за мнозина прерайониране бе подходящо да се осъществи в началото на тази година. Административно— регионалната реформа е неизбежна. Тя трябва да бъде обвързана и с въвеждането на второ ниво на местно самоуправление, което е свързано с избор на областни управители и съветници към областните съвети, предшествано от промени в Конституцията на Р България. Опит в тази насока имаме — до 1987 г. в условията на планово-централизираното стопанство се избираха съветници при тогавашните Окръжни народни съвети, общински и районни народни съвети и дори се избираха окръжните и районните съдии и съдебни заседатели към съдилищата. За провеждане на такава мащабна реформа трябва да бъдат предвидени в бюджет 2008 необходимите средства още през април, когато обикновено стартира бюджетната процедура за изготвяне на бюджета през следващата година.
За правителство, доминирано от социалисти, посочените въпроси трябва да бъдат приоритет, ако не в краткосрочен срок (в рамките на един годишен бюджет), то в средносрочен — до края на мандата (2009 г.). Остава да се намери общ език с коалиционните партньори по тези приоритети, което няма да е лесно. Но все пак през тази година в резултат на преговори се намериха няколко десетки милиона лева за отбраната ни, което може да се приложи и за посочените бюджетни сфери.
В началото на декември на 2006 г. предложих на най-високо равнище (парламентарно и правителствено) преди второто четене на проектобюджет 2007 две мерки, които бяха игнорирани, а те нямаше съществено да намалят бюджетните приходи. Напротив, ако бяха реализирани, биха имали изключително голям стопански и политически ефект, който щеше да се прояви още през 2007 г. — година на избори за Европейски парламент, както и на местни избори. Става дума за:
1. Игнориране на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси в частта му за увеличаване на данъчните оценки на недвижимите имоти с 20%, или таблици 3 и 4 от приложението към закона. Министерството на финансите не бе представило в Комисията по бюджет и финанси разчети с колко ще се повишат приходите от данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци вследствие на увеличението. Според мен то няма да е повече от 5-6 милиона лева, а през март и април, когато ще е заплащането им (най-стриктно плащат пенсионерите, които ползват отстъпката от 5% за предсрочно внасяне на цялата сума, а не на отделни вноски) — няма да има негативни настроения поне срещу увеличението на този данък и такса. Не е оправдано и от социална гледна точка в две последователни години да нарастват този данък и такса, тъй като през 2005 г. те се увеличиха значително. И сега предлаганото увеличение е далече от действителните пазарни цени на недвижимите имоти и според мен е неоправдано от фискална гледна точка, а и допълнително нагнетява напрежение сред няколко милиона български данъкоплатци.
2. Вдигане на пенсиите с 10, а не с 8,5% от 01.III.2007 г., а не от 01.VII.2007 г.
С 10% се повишават заплатите на заетите в бюджетната сфера и е справедливо със същия процент да се повишат и пенсиите. Защо предлагам това да стане през пролетта, а не в средата на годината? Тогава ще са най-големите плащания за отопление, данъци и т.н., а вероятно цените на основните хранителни стоки ще са се стабилизирали (на нови, по-високи равнища). Тази мярка би мотивирала и повече български граждани да гласуват на предстоящите избори през пролетта за евродепутати.
Парите за това увеличение можеха да бъдат събрани в държавния бюджет чрез въвеждане от 01.III.2007 г. (три месеца са достатъчни) на т.нар. онлайн отчитане на горивата в бензиностанциите (между тях и НАП). По данни, предоставени от г-н Андрей Делчев, председател на Асоциацията на фирмите от петролната и газовата индустрия, неплащането на ДДС и акцизи от най-малките дистрибутори на горива е в размер над 300 млн.лв. годишно. От 3-4 години големите фирми „Лукойл“, „Шел“, „ОМВ“ и др. настояват за въвеждане на такава система, но поради проявена инертност от страна на НАП тя не се въвежда. Оттам отговорът е, че няма техническа готовност за тази цел, който е формален и безотговорен. Известно е, че част от контрабандно внесеното гориво, което често не отговаря на техническите показатели, се реализира от няколко десетки малки бензиностанции. Дистрибуторите на пропан-бутан и на метан също следва да бъдат включени в онлайнвръзката с НАП.
От изложените факти в направения обзор може да се потвърди изводът, че 2007 г., годината на присъединяване ни към ЕС, се очертава да е най-тежка при изпълнението на държавния бюджет през последните 17 години (като изключим финансовия и политическия катаклизъм, който ни сполетя през 1996-1997 г.). България за разлика от други новоприсъединили се страни към ЕС не осигури буфери в социалната област, които да облекчат неизбежния „скок“ на цените, който у нас вече започна два-три месеца преди присъединяването ни към Общността. Почти няма хранителна стока или услуга, която да не е поскъпнала след 01.Х.2006 г., но най-голямо е увеличението при хляба и млечните продукти. В Чехия осигуриха т.нар. буфер чрез въвеждане на диференцирани ставки на ДДС за хранителните продукти (от и дори под 10%), а в Унгария увеличиха с около 50% заплатите и пенсиите и независимо че неотдавна там имаше протести срещу икономическата политика на правителството Ј, никой от протестиращите не искаше да се върнат доходите му отпреди 2004 г. Разбира се, унгарския вариант на рязко (ударно) повишаване на доходите изобщо не е препоръчителен за България, която от 1997 г. е въвела системата на валутен борд. В крайна сметка обаче той е нагледен пример за провеждане на действена социална политика от правителството на Унгарската социалистическа партия (в крайна сметка то не падна от власт), макар и дори отвъд границата на разумния фискален баланс.
Изложените съображения в обзора според мен трябва да се обсъдят още през пролетта на 2007 г., което да стане съвместно с партньорите от бизнеса и синдикатите, а в този дебат трябва да се включат и повече структури на гражданското общество у нас. Той ще е дебат по същество за бъдещото битие на милиони трудови българи, а не за измислени проблеми, като например за досиетата, които разделят нашето общество.
