ВЪВЕЖДАНЕТО НА КИРИЛИЦАТА В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ОТНОВО ПОВДИГА ДЕБАТА ЗА ХАРАКТЕРА НА „ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРА“

0
258

България е една от шестте държави на Европейския континент, които пишат на кирилица. Азбуката на православните славяни използват също и украинците, белорусите, сърбите, македонците, и разбира се — руснаците (а чрез тях и много неславянски народности в бившия Съветски съюз). С присъединяването на България, кирилицата става официално европейска азбука, а това възражда полемиката за културната идентичност на Европа.
Досега страните от Европейския съюз (ЕС), с изключение на Гърция, използваха латиницата. През януари 2007 г., с влизането на България в ЕС, официално се въвежда една нова азбука в Съюза — кирилицата. Тази еволюция, привидно безобидна, отразява разнообразието от национални култури, представени в рамките на европейската територия, считана като единна. След поляците и чехите, преимуществено католици, сега и православните славяни благодарение на българите, отново ще намерят своето място в лоното на европейската култура.

Кирил и Методий — двама европейски светци

Тази тяхна принадлежност е естествена. Кирилицата е една от многото следи, оставени от разпространението на гръцкото влияние в Източна Европа. Нейни създатели са монасите Кирил и Методий — двама братя, родени в Солун и образовани в Константинопол. Те отначало използват писмеността в процеса на покръстване на славянизираните българи в антична Тракия, в продължение на втората половина на IX в., като постигат покръстването на българския хан Борис I през 865 г. От тази дата нататък кирилицата, произлизаща от гръцката азбука и преработена от мисионерите според нуждите на специфичната фонетика на местните идиоми, се използа за превеждане на християнските литургийни текстове на местните езици. Благодарение на това през следващите години всички славяни от Балканския полуостров до басейна на Волга са покръстени според гръцкия ритуал. Използването на обща писменост — кирилицата, допринася за разцвета на големите цивилизации на Източна Европа. Празнуван в България на 24 май, Денят на светите братя Кирил и Методий днес е посветен на писмеността, образованието и културата. Двамата братя са канонизирани в края на IX в., а през 1980 г. са обявени от Ватикана за ко-патрони на Европа.

Константинопол — център на Европа

Въвеждането на кирилицата заздравява позициите на православното християнство в рамките на ЕС. Последователите на Българската патриаршия, подкрепени от православната румънска църква, ще се свържат със сродните им автокефални църкви на Гърция и Кипър. Националният характер на тези църкви напомня, че в Източна Европа концепцията за нация се различава коренно от тази в Западна Европа. В България, където повече от 80% от населението изповядва православната религия, идеята за държава е тясно свързана с религиозното чувство. Като символ на правото на народа да се моли на своя собствен език, кирилицата припомня за независимостта на православните автокефални църкви за разлика от наддържавния римски централизъм. Тази независимост е спечелена с големи усилия, в продължение на една превратна история, на схизми и кръстоносни походи, на отлъчвания от църквата и анатеми.

В противовес на Рим, след голямата схизма от 1054 г., и в период на повече от хиляда години, византийският Константинопол остава гравитационният център на Източна Европа и столица на източните християни. Шедьовърът на гръцката християнска архитектура — катедралата „Света София“ в Истанбул, служи като модел за „Света София“ в Киев и оставя своето име на българската столица София. Град на митове и страсти, непрекъснато обсаждан от своите алчни съседи, „вторият Рим“, наследникът на Империята на Цезар, Константинопол, е съставна част от историята и цивилизацията на Европа. А този град се намира днес на територията на Турция.

Истанбул — европейска столица?

Византийските корени на източноевропейската цивилизация поставят по особен начин въпроса за единната европейска култура. Започнал в началото на 2000 г., дебатът за нейната християнска същност беше разпален след началото на преговорите за присъединяване на Турция. Липсата на изрично позоваване на християнството като общ фундамент на европейските нации в проекта за европейска конституция убеди множество противници на приемането на Турция в ЕС да отхвърлят този проект на референдумите във Франция и Холандия през 2005 г. Според тях минаването на пролива Босфора под мюсюлманска власт изключва безвъзвратно Истанбул от числото на европейските столици. Техните противници, обаче, превръщат най-често точно този аргумент в предимство. Понеже историята направи от Константинопол — Истанбул една от големите сцени на европейското християнство, приемът на Турция идва на място, казват те.

„Войната на папите“

Колкото и идилична гледка да представлява една европейска култура, преимуществено християнска, тя се оказва една химера. Завръщането на кирилицата на европейската сцена припомня, че християнският европейски свят не е хомогенен и още повече се раздединява. Противно на руската и сръбската църква, твърде враждебни дори към идеята за Европейския съюз, българската църква, изглежда, че е по-скоро в лагера на Рим. На традиционния прием във Ватикана на българска делегация по случай празника на светите братя Кирил и Методий на 24 май, папа Бенедикт ХVI повтори два пъти фразата на своя предшественик, който виждаше в България един „мост между Изтока и Запада“. Но подпорите на този мост се клатят. От края на комунизма една тежка схизма разкъсва Българската православна църква, където патриарх Максим е обвиняван от дисидентския клир, че е сътрудничил на старата политическа полиция. Състоя се „войната на папите“.

Самата идея за еднообразна и хармонична християнска култура на ЕС съдържа нещо подлъгващо в себе си. В своята крайност тя поставя въпроса за определяне на едно място на арбитър в рамките на Съюза, за другите страни, преимуществено християнски на Стария континент, като Сърбия и Русия. Благочестиво желание, безумна мечта, създадена в най-горещите часове на общата християнска битка срещу комунистическия демон, обединението на християнските европейски нации изглежда още по-невероятно, когато трябва да се съобразяваме с либералните икономически закони, които за момента имат различни приоритети от тези за унификацията на Европа.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук