Бележки
(1) Ген. Йоанис Метаксас e роден през 1871 г. в Итака. Завършва пруската военна академия в Берлин. По време на балканските войни е зам.-началник на Генералния щаб, а от 1915 г., през Първата световна война, е началник-щаб и влиятелен съветник на крал Константин I. Противник е на популярната сред населението агресивна политика на премиерът Венизелос срещу Турция и е привърженик на Германия. През 1915 г., след като републиканецът Венизелос печели изборите, Метаксас е интерниран от французите на остров Корсика, а през 1917 г. и крал Константин I е принуден от Съюзниците да се откаже от трона и да емигрира. След края на изгнанието и завръщането си в страната Метаксас заема различни постове в няколко правителства.
От 1935 г. нататък Метаксас и генерал Кондилис успяват да принудят 71-годишния Венизелос да напусне страната и връщат след 12-годишно изгнание крал Георг ІІ отново в Гърция.
След смъртта на генерал Кондилис Метаксас е назначен от краля през 1936 г. за министър-председател и след кървавото потушаване на голяма стачка на 4.08.1936 г. той суспендира парламента и конституцията и поставя началото на авторитарно-фашизоиден режим, продължил до 1941 г. Освен опозицията на Георгиос Папандреу, която той заплаща с екстрадирането си в Кайро и откритата съпротива на ГКП, която Метаксас забранява, превратът не среща почти никакво друго противодействие. Новият режим провежда мащабна реформа на трудовото и социалното законодателство, с което в известен смисъл модернизира гръцкото общество. Така напр. социалното осигуряване в Гърция е въведено по негово време. Освен това стартира крупна държавна инвестиционна програма, която е насочена предимно към въоръжаване на страната. Външнополитически, въпреки дискретното сближаване с Третия райх, Метаксас се ориентира открито към Великобритания, а през 1938 г. сключва и пакт за ненападение с Турция. След началото на ІІ световна война Метаксас и крал Георг ІІ се стараят стриктно да спазват обявения неутралитет.
Но въпреки това над Гърция надвисва заплаха от страна на Италия. Когато на 28.10.1940 г. Мусолини връчва напълно неприемливия ултиматум за капитулация, режимът на Метаксас му отвръща с категорично „НЕ“ (на гръцки „ОХИ“). Този „ОХИ“-ден и до днес се празнува в Гърция като национален празник. А нахлулата италианска армия е разгромена от реорганизираните и дисциплинирани от военния режим гръцки въоръжени сили. Това повишава самочувствието и подкрепата на населението за иначе непопулярния диктатор Метаксас и сплотява враждебните монархически и републикански сили в борбата им срещу общия враг. И когато през януари 1941 г. Метаксас умира, той оставя в Атина осезателен властови вакуум.
(2)В началото на 1936 г. ГКП има около 17 500 партийни членове, като до 1941 г. броят им е редуциран до около 200 активисти на свобода и 2000 по затворите. Но след началото на немско-италианската окупация броят им нараства лавинообразно, достигайки 450 000 души през октомври 1944 г. Но след края на Гражданската война през 1949 г., разгрома на прокомунистическите партизани и последвалите масови екстрадиции, арести и екзекуции броят на партийните активисти спада на около 50 000.
(3)Николаос Захариадис е роден през 1903 г. в Одрин в семейството на държавен служител. Трудовата си кариера започва като моряк в гръцкия черноморски флот, където попада под влияние на идеите на Октомврийската революция и е приет в комунистическия университет за чуждестранни работници в Москва. През 1923 г. се връща обратно в родината си, за да основе организация на Комунистическата младеж на Гърция (КНЕ). Арестуван от гръцките власти, но успява да избяга обратно в Съветския съюз. През 1931 г. отново е изпратен в Гърция, за да възстанови разединената компартия и става неин генерален секретар. След началото на диктатурата на Метаксас през 1936 г. Захариадис е арестуван. През 1940 г. изпраща от затвора до органите на партията спорно писмо, с което разпорежда тя да участва на страната на въоръжените сили на правителството на Метаксас в борбата срещу агресията на Мусолини. В следващи две писма той застава на позицията на Коминтерна за характера на войната като сблъсък между две империалистически сили и призовава гърците да се концентрират в борбата срещу режима на Метаксас. След окупацията на страната от Германия и нейните съюзници Захариадис е преместен в концлагера Дахау в Бавария, откъдето се завръща през 1945 г. и поема поста на генерален секретар на ГКП. През третата фаза от Гражданската война (1946-1949г.) той успява да се наложи в спора с генерал Маркос относно начина за водене на борбата с правителството – партизанска война или война на открит фронт. Този замисъл на Захариадис се оказва пагубен за ДСЕ. Тя не е в състояние да устои в открит бой на превъзхождащите я по численост и въоръжение правителствени войски и след поредица от поражения и най-вече поради прекратяване на подкрепата от Титова Югославия партизанската армия преустановява бойните действия през октомври 1949 г. Захариадис, както и много бойци на ДСЕ и членове на ГКП емигрират в Съветския съюз и в страните от социалистическия лагер. След развенчаване на култа към личността през 1956 г. от Хрушчов на VІ конгрес на ГКП заради авторитарен стил на ръководство Захариадис е снет от поста генерален секретар, а на следващата година е изключен и от партията. Остатъкът от живота си прекарва в изгнание в Сибир и в Сургут, където през 1973 г. се самоубива.
(4) Андрей Чипов е роден през 1904 г. в леринското село Пътеле, днес Агиос Панталеймонас, Гърция, което през 20-те години става център на ГКП в Егейска Македония. През 30-те години в селото се образува и секция на ВМРО (обединена), а през 1933 г. Чипов става неин лидер и същевременно член и на ЦК на ГКП. През 1935 г. е участник в VІІ конгрес на Комунистическия интернационал в Москва. На последните предвоенни избори през януари 1936 г. е избран и за депутат в гръцкия парламент от листата на ГКП. Но пълномощията му са прекратени през август с.г. с началото на военната диктатура на ген. Йоанис Метаксас. От 1936 до 1941 г. е арестуван и е в затвора Акронафплия, където продължава нелегалната си дейност. След окупацията на Гърция от Германия и България, по настояване на българското посолство в Атина пред германските власти, той заедно с още 26 българи е освободен. След напускането на затвора Чипов се заема с възстановяването на ГКП и заедно с други гръцки активисти съставят отново Централен комитет на партията, който печели признание от структурите й. На следващия пленум на ГКП, обаче, Чипов е освободен от ръководния партиен пост под предлог, че е „политически неблагонадежден“, след като не успява да оправдае осеммесечно пребиваване в София. Но истинските причини за неговото освобождаване са негръцкият му произход и ръководното му участие във ВМРО (об.). Андрей Чипов остава в историята на ГКП като ръководител на партията в едни от най-трудните моменти от нейното съществуване и при най-опасните за ръководителите й обстоятелства. По време на Гражданската война той е активен лидер на Националноосвободителния фронт ЕАМ. Чипов умира в Битоля, Югославия, през 1956 г.
(5) Арис Велухиотис (псевдоним на Танасис Кларас) е роден през 1905 г. Още като младеж се включва в лявото движение в Гърция. По време на диктатурата на Йоанис Метаксас (1936-1941 г.) е арестуван, но по време на процеса в Егина успява да избяга и се включва в редиците на Гръцката комунистическа партия. По време на Втората световна война е фелдфебел от артилерията на гръцката армия и участва в боевете срещу Мусолини на албанската граница. След нападението на Германия над Съветския съюз Кларас е изпратен от ръководството на ГКП в Централна Гърция да проучи възможностите за организиране на партизанска война срещу германския нашественик. Там Кларас рекрутира първите партизански отряди на марксистката ЕЛАС. След първите му успешни партизански операции името му като „некоронован цар на планините“ се прочува и той в съучастие с отрядите на промонархическата групировка ЕДЕС вдига във въздуха важния мост „Горгопотамос“ в родния му град Ламиа. След оттеглянето на германците в края на 1944 г. и връщането през октомври на правителството в изгнание на Андреас Папандреу от Кайро започва битката на ЕЛАС срещу правителствените войски и английски части за контрол над Атина (т.нар. Декемврияна). Кървавите стълкновения приключват с мирното споразумението от Варкиза, съгласно което както ЕЛАС, така и колаборационистките батальони („Тагмата Асфалиас“) се задължават да предадат оръжието си. Но докато комунистите спазват споразумението и се разоръжават, „Тагмата Асфалиас“ запазва оръжието си и дори е включена в правителствените войски за борба срещу комунистите. Велухиотис счита поведението на ГКП за отстъпление и отново се оттегля в планините на Централна Гърция, продължавайки партизанската борба, докато през юни 1945 г. не пада в сражение с паравоенен отряд на правителството. Арис Велухиотис (Танасис Кларас), политкомисарят и основателят на антифашистката партизанска армия ЕЛАС, е вероятно най-важната фигура в цялата наситена с героизъм и съпротива история на Гърция.
(6) Маркос Вафиадис (ген. Маркос) е роден през 1906 г. в заможно семейство. От рано проявява жив интерес към политическите събития в Европа. По време на фашистката окупация на Гърция започват да действат многобройни съпротивителни групи. Маркос Вафиадис се включва към народоосвободителната армия ЕЛАС, ръководена от Арис Велухиотис и през 1944 г. става командир на нейното македонско крило. След оттеглянето на германците през октомври 1944 г. ЕЛАС започва борбата за Атина срещу възвръщането на монархията и срещу англичаните („Декемврияна”). След примирието във Варкиза ЕЛАС се разоръжава, но терорът срещу нея продължава. В отговор ГКП сформира новата Демократична армия на Гърция (ДСЕ) и Маркос става първият й командир, блестящ тактик на партизанската война. Неговото идеологическо верую е социализмът от нов тип, наричан още „Лаконизъм“ или „Марконизъм“. Той предвижда национализация на едрите монополни предприятия, но не и на личната собственост. Маркос възнамерява да изгради нова гръцка държава с правителство, начело на което стои безспорен лидер, което би позволило да реализира намеренията си без съпротива от опозицията. Неговите планове визират създаването на Велика Гърция, в която, обаче няма да влизат контролираните от Съветския съюз територии. През 1947 г. в Северна Гърция се образува временно правителство, а Маркос е определен за министър-председател. По това време между него и генералния секретар на ГКП Захариадис се заражда спор за военната тактика на ДСЕ. В този сблъсък Маркос претърпява поражение. Налага се пагубното схващане на Захариадис борбата да се води не с партизански методи, а на открит фронт. Поради численото превъзходство и по-модерното въоръжение на правителствените войски ДСЕ губи поредица от сражения. В този решаващ момент поради разногласия между Тито и Сталин Югославия преустановява подкрепата си като тил за възстановяване и въоръжаване на гръцките партизани. Те изпадат в много тежко положение и генерал Маркос предлага на правителствените войски примирие. За тази си постъпка е свален от поста министър-председател, а командващ на ДСЕ става самият Никос Захариадис. Но съдбата на гръцката съпротива вече е предрешена и след редица поражения военните действия са преустановени и Гражданската война приключва окончателно през октомври 1949 г. Заедно с много бойци и комунисти генерал Маркос емигрира в СССР, където се установява в Урал и живее усамотено като часовникар. През 1983 г., след 35 години, той отново се завръща в родината си, но като силно оспорвана личност – ортодоксалното крило на ГКП го посреща като един от най-големите гръцки визионери, а еврореформираните леви и консервативни кръгове го подлагат на остра критика. Маркос умира през 1992 г.
(7) Никос Белоянис е роден 1915 г. в Амалияда, Пелопонес. През 30-те години е арестуван от режима на Метаксас и остава в затвора Акронафплия. След окупацията на германците той успява да избяга от затвора и се включва в съпротивителното движение „ЕЛАС“. След изтеглянето на германците през 1944 г. той се включва в „Демократичната армия на Гърция“ (ДСЕ) на генерал Маркос и участва в Гражданската война до края й през 1949 г., след което емигрира. Половин година по-късно той се завръща в Гърция, за да възстанови организацията на ГКП в Атина. На 20.12.1950 г. е арестуван и с още 96 души през октомври 1951 г. е изправен пред Военен съд за участие в забранена партия и за шпионаж в полза на Съветския съюз. Белоянис и трима от другарите му са осъдени на смърт чрез разстрел и екзекутирани на 30.3.1952 г. в Калитеа. След убийството му Никос Белоянис се превърна в герой и символ за гръцката левица.
Животът на Никос Белоянис, достойното му поведение пред съда, където той застава пред своите палачи винаги с червен карамфил в ръка, пламенната му защита на социализма и неговото убийство го превръщат в един от символите на левите в Европа. На него са посветени литературни произведения като „Цветето на Никос“ от Франц Фурман, филмът „Човекът с карамфила“, както и прочутата едноименна графика на Пикасо.
(8) Никос Плумбидис е роден 1902 г. в Лангадия в бедно семейство. Още 1926 г., като учител, той става член на ГКП. През 1931 г. той напуска работа и става професионален революционер. 1937 г. Плумбидис ръководи регионалното бюро на ГКП за Тесалия, а година по-късно е член на политическото бюро на партията. Но тайните служби на режима на Метаксас са по следите му и през 1939 г. той е арестуван и остава в затвора до бягството си 1942 г., след което се включва в „Националния освободителен фронт“ (ЕАМ). Арестуван от фашистките окупатори той е изпратен в концлагера Дахау край Мюнхен. Заради разногласия с генералния секретар на ГКП, Николаос Захариадис, и поради заболяване той напуска политбюро, но остава да води финансите на партията. След края на Гражданската война Никос Плумбидис остава в нелегалност в Гърция. Но през 1952 г. е открит и арестуван от гръцката тайна полиция. На 3 август процесът завършва, както се очаква със смъртна присъда. По същото време ЦК на ГКП под ръководството на Захариадис го обявява за английски шпионин и агент на полицията и го изключва от партията, опитвайки се по този начин да го спасят. Трагичният живот на Никос Плумбидис завършва с изпълнение на смъртната присъда и разстрел в Дафни на 14.8.1954 г. След развенчаването на култа към личността той е реабилитиран напълно. Днес Плумбидис се почита от повечето леви в родината си като мъченик и герой на антифашистката и антикапиталистическата борба.
(9) Григорис Ламбракис, легендарният борец за мир и антифашист, е един от основателите и ръководител на съюза Обединение на демократичната левица (ЕДА). Роден е през 1912 г. в Керазица, Тесалия. Завършил е медицина, става доцент. През целия си живот Ламбракис е първокласен атлет, състезател на дълъг скок. Привърженик на лявата идея, изявен пацифист и противник на Виетнамската война, той създава болница за бедните в Атина. През 1961 г. е избран за депутат на левицата от Пирея. Същата година става вицепрезидент на новообразуваната гръцка Комисия за международно разоръжаване и мир и взема дейно участие в срещи и демонстрации в цяла Европа, въпреки заплахите за живота му. На 21.04.1963 г. е организиран мирен марш на пацифистите от Маратон до Атина. Но полицията забранява демонстрацията и арестува много от участниците. Ламбракис, под защитата на депутатския си имунитет, продължава сам със знамето на пацифистите марша срещу разполагането на атомни оръжия в Гърция и го завършва в Атина. На 22.05.1963 г. по време на антивоенна демонстрация в Солун той става жертва на атентат от ултрадесни националисти, които го прегазват с камион. Пет дни след атентата Ламбракис умира в болница от нараняванията. Всички прогресивни хора в Гърция са покрусени от неговата смърт. Лявата младеж сформира Демократична организация на Ламбракистите, която взема дейно участие в протестите през следващите години. Неин пръв председател става Микис Теодоракис.
(10) Но на последвалите през 1963 г. избори ЕДА пада на 14%. През следващата година левият съюз индиректно подкрепя центристкото правителство на ЕК начело с Гиоргос Папандреу – 1964/65 г. По време на военната хунта (1967-1974 г.) ЕДА е забранена, а нейните активисти са подложени на тежки репресии и гонения. След падането на режима на полковниците ЕДА влиза в изборния съюз на „Обединената левица“, който през 1974 г. постига 10%, но впоследствие го напуска и формацията постепенно се маргинализира. През 80-те години представители на ЕДА кандидатстват на изборите от листите на Общогръцкото социалистическо движение (`ПАСОК`).
(11) Георгиос Папандреу е роден на 1888 г. в Калензи до гр. Патрас. Родоначалник е на известната политическа фамилия Папандреу. Завършва право в Атина и Германия. Привърженик е на либералния министър-председател Елефтериос Венизелос. През 1917 г. е назначен за управител на новопридобитите острови в Егейско море, а през 1923 г. е избран за депутат в парламента. Като министър на образованието в кабинета на Венизелос полага през 1930-1932 г. началото на мащабна образователна реформа. По-късно се дистанцира от Венизелос заради неговите превратаджийски наклонности и основава Демократическата социалистическа партия. Последвалата диктатура на Йоанис Метаксас го прогонва в емиграция в Кайро, където създава правителство в изгнание на националното единство. След освобождението на Гърция от фашистката окупация през 1944 г. той се завръща в страната. Вследствие на комунистическото въстание в Атина („Декемврияна“) Папандреу става убеден антикомунист. През 1945 г. напуска властта и 1951-1952 г. участва със своята партия, която постига изборни резултати около 10%, в поредица нетрайни центристки коалиции. През 1961 г. основава Центристкия съюз (ЕК), който обединява разпокъсаните либерални и центристки политически групи и се превръща във втора политическа сила в страната. Папандреу оспорва редовността на загубените избори и с това полага началото на дълги политически разправии.
През ноември 1963 г. и февруари 1964 г. Центристкият съюз печели парламентарните избори и за кратко Папандреу става премиер. Но провеждането на широкозамислената реформа – главно в образователния сектор – е осуетена от поредната кипърска криза, от заговор спрямо неговия син Андреас Папандреу, министър в правителството на баща си и от разногласията с младия крал Константин ІІ. С помощта на отцепници от ЕК, начело с Константинос Мицотакис, през юли 1965 г. царят сваля Папандреу от власт. Следва поредица от нестабилни правителства и политически неразбории, които трябваше да бъдат решени през май 1967 г. с нови избори. Но за да се предотврати очакваната победа на Папандреу, на 21.4.1967 г. властта е завзета с преврат от военните. Г. Папандреу е арестуван и поставен под домашен арест, където година по-късно умира. Неговото погребение, на което взема участие една пета от населението на Атина, се превръща в първия протест срещу диктатурата на „черните полковници“.
(12) Константинос Мицотакис участва през ІІ Световна война на страната на националистите в антифашистката съпротива. През 1964 г. влиза в парламента от листата на Либералната партия. По време на военната хунта той е арестуван, но успява да избяга. След падането на режима на полковниците той учредява Неолибералната партия. През 1978 г. тя се влива в създадената от Константинос Караманлис през 1974г. дясноконсервативна Нова демокрация (НД), която е на власт до 1981 г. От 1984 до 1993 г. Мицотакис е председател на Нова демокрация – НД, а след провала на ПАСОК на изборите през 1990 г., той е избран с гласовете на Обединената левица за министър-председател. Но на проведените през 1993 г. избори НД губи преднината си, вследствие на което Мицотакис подава оставка както от поста на министър-председател, така и като ръководител на НД.
(13) Микис Теодоракис е роден на 29.07.1925 г. на остров Хиос. Още като дете е пленен от музиката и пише първите си песни, без дори да притежава музикален инструмент. Музикално образование получава в Пиргос и Патрас и едва 17-годишен изнася първия си концерт. По време на фашистката окупация на Гърция Теодоракис се включва в съпротивителното движение, арестуван е и изтезаван от полицията. По това време той се запознава с марксизма, който предопределя неговия мироглед, въпреки че остава принципно резервиран към идеологиите. След изтеглянето на германците Теодоракис се противопоставя на намесата (включително и военна) на англичаните и се присъединява към въоръженото ляво движение на Гърция. Като член на Националния освободителен фронт (ЕАМ) участва през декември 1944 г. в битката за Атина. През юли 1947 г., по време на Гражданската война, е арестуван като противник на режима и е депортиран в лагера на смъртта на остров Макронисос, където от нечовешките условия загиват хиляди затворници. Подложен за пореден път на варварски мъчения Теодоракис на няколко пъти е на границата между живота и смъртта. За да го освободи от концлагера, баща му полага огромни усилия и е принуден да продаде имението си на остров Крит. Когато Микис Теодоракис най-после е освободен, той е почти съсипан човек и успява да се възстанови едва след продължителен престой при родителите си.
След дълготрайно лечение той заминава първоначално за Атина, а след това за Париж, където продължава и завършва с отличие музикалното си образование. Успехът и международните награди за младия композитор не закъсняват. Първата му симфония е инспирирана от голямата му мечта да примири разделения си народ и е посветена на двама негови приятели, които се бият и загиват в двата противникови лагера на Гражданската война. Музиката му към балетите „Гръцки карнавал“, „Антигона“, „Зорба Гъркът“ и др. се разнася от най-известните сцени в Рим, Лондон и Париж. Теодоракис става популярен и с музиката си към филми като „Never on Sunday“ и др.
След пуча на „черните полковници“ той се бори срещу военната хунта, но още в началото като основател на нелегалния „Патриотичен фронт“ е арестуван и заточен в концлагера Оропос, където туберкулозата го довежда до прага на смъртта. Спасен е от застъпничеството на световноизвестни дейци на музиката като Дмитри Шостакович, Ленард Бърнстейн, Артур Милър и Хари Белафонте. Въпреки това военните забраняват музиката му в Гърция. През 1970 г. Микис Теодоракис емигрира в Париж, където е посрещнат възторжено. Следващите години той провежда турнета по целия свят, от висотата на които със своята музика и текстове продължава борбата срещу превратаджиите в родината си до падането на хунтата през 1974 г.
При завръщането си в Гърция той е посрещнат като национален герой. Не след дълго, обаче, е обхванат от интригите на политическия живот в родината си. Дълги години той се разкъсва между отчаянието от реалната политика и ангажиментите си в парламента. Често се оттегля в доброволно изгнание в Париж, където продължава работата си над симфоничното си творчество, кантати, църковна музика, оратории.
Дълбоко покрусен от корупционните афери на социалдемократите около Андреас Папандреу, през 1990 г. Микис Теодоракис се присъединява като независим ляв за известно време към лагера на консервативния политик Константинос Мицотакис в борбата за разследване на финансовите измами на ПАСОК и става министър без портфейл в съставения от Нова демокрация кабинет. Като такъв той усилено работи за издигане на образованието и културата. Заедно с турския певец Зюлфю Ливанели се обявява за помирение между двата враждуващи народа, което му навлича нови неприятности. Своето участие в управлението на консерваторите Теодоракис обявява по-късно за заблуда, грешка, направена в името на народа.
След 2000 г. той живее усамотен в Атина, работи над своите музикални произведения, но борческият му дух не остава безразличен и към политическите събития по света: бомбардировките на НАТО над Югославия, ареста на лидера на кюрдските партизани от ПКК Абдула Йоджалан, войната на Джордж Буш срещу Афганистан и Ирак и т.н.
Микис Теодоракис днес е почетен доктор на университета в Монреал. През 2005 г. е удостоен с една от най-големите награди за музика IMC-UNESCO. Същата година е обявен за почетен член и на партията на Европейската левица. Според неговите думи: „Аз принадлежа към едно поколение, което се е посветило на крайния идеализъм. Целият ми живот бе една безкрайна борба между идеала и реалността, между ежедневието и визията“. Но това е драмата на повечето борци за свобода и справедливост. Човечеството изглежда така е сътворено, че да създава идеали, но да не успява да ги реализира докрай.
(14) Харилаос Флоракис е роден през 1914 г. в Тесалия. Още на 15 години чете класиците на марксизма и въпреки преследването на комунистите от правителството на Венизелос, става член на нелегалната младежка комунистическа организация „OKNE“. След установяване на диктатурата на Метаксас през 1936 г. той участва в съпротивата срещу нея, а по-късно се бие срещу италианската агресия до нейното отблъскване. През 1941 г. Флоракис става член на ГКП и през април 1942 г. организира първата стачка в Гърция по време на фашистката окупация. Още от първия ден на образуването на Националния освободителен фронт (ЕАМ) Флоракис се включва в него, а когато Арис Велухиотис основава въоръжената му формация ЕЛАС, той става партизанин и под името Капитан Йотис командва батальон. След оттеглянето на германците през есента на 1944 г. Флоракис участва в кървавата битка за Атина и след примирието от Варкиза продължава съпротивата в Гражданската война вече срещу десните и английските им ментори като генерал на 1-ва дивизия на партизанската „Демократична армия на Гърция“ (ДСЕ). След драматичния край на Гражданската война през 1949 г. той е избран за член на задграничния Централен комитет на партията, но остава в Гърция, където е арестуван и осъден на 12 години затвор и 6 години заточение на остров. През 1972 г., по време на управлението на военната хунта, Флоракис е избран за генерален секретар на компартията на мястото на Костас Колиянис (1956-1972 г.) и изпълнява тази длъжност до 1989 г., когато е сменен от настоящата генерална секретарка Алека Папарига.
Харилаос Флоракис умира на 22.05.2005 г. В последния си път е изпратен както от висши представители на другите големи партии, така и на Православната църква на Гърция, което е рядко явление за политическите порядки на страната.
(15) След кръвопролитното потушаване на въстанието на атинските студенти, погазено от танкове на 17.11.1973 г., част от оцелелите създават нелегалното въоръжено движение „17 Ноември“ (N-17), което продължава асиметричната война срещу държавата и след падането на военния режим през 1974 г. На тази организация се приписват общо над 100 атаки срещу държавни учреждения, служители на реда, западни посолства и американски военни съоръжения с 23 жертви. В по-голямата си част N-17 e разбита през 2002 г. Днес под името „Революционна борба“ продължават да действат отделни нейни ядра, които извършиха ракетния обстрел срещу американското посолство в Атина през януари 2007 г., както и най-вероятно въоръжените атаки срещу полицаи след убийството на 15-годишния Александрос през декември 2008 г.
(16) Класифицираният като неофашистки Народен православен сбор (ЛАОС) е официално учреден през 2000 г. като „национално консервативна сила“ от телевизионния журналист Георгиос Карадзаферис, който преди това е изключен от Костас Караманлис от неговата партия Нова демокрация вследствие на екстремно расистката му риторика по отношение на имигрантите, както и по адрес на Турция, Албания, Македония и България. На парламентарните избори през 2007 г. за ЛАОС гласуват 271 000 души – 3,8%, с което тази ултрадясна формация се превърна в петата парламентарно представена сила с 10 мандатоносители.
(17) Демократичното социално движение (DI.K.KI. – Demokratiko Koinoniko Kinima) представлява отцепилото се през 1995 г. ляво крило на ПАСОК, което на парламентарните избори през 1996 г. успя да надскочи 3-процентната бариера и самостоятелно да вкара свои представители в Народното събрание. В периода 1999-2004 г. ДИККИ има свои представители и в Европарламента, които участват във фракцията на Обединената европейска левица/Северна зелена левица. Но днес тази формация е в упадък, вследствие на острите вътрешнопартийни разногласия относно политическия курс на партията. Съответно на парламентарните избори през 2004 г. Демократичното социално движение привлече само 1,8%, което породи дискусия сред ръководството, дали тази партия да не се саморазпусне. За изборите през 2007 г. ДИККИ се присъедини към Коалицията на радикалната левица (Сириза). Партията DI.K.KI. се застъпва за реформиране на системата на социалното осигуряване на Гърция, за разширяване на социалните придобивки за по-бедните слоеве от населението и за въвеждане на по-високи данъци и вноски за богатите. Освен това тази формация се обявява за излизането на Гърция от Европейския съюз и НАТО.
(18) Обновената комунистическа и екологичeска левица“ (АКОА – Ananeotiki Kommounistiki kai Oikologiki Aristera) е малка лявоекологична партия, учредена от отцепило се от ГКП еврокомунистически ориентирано политическо течение. За парламентарните избори през 2004 г. АКОА се включва в новосформиращата се Коалиция на радикалната левица (Сириза). АКОА е със статут на наблюдател в учредената през 2004 г. наднационална партия на Европейската левица (ЕL).
(19) Малката маоистка партия Комунистическа организация на Гърция (КОЕ), за която гласуват само няколко хиляди нейни привърженици, е наследничка на отцепилото се през 1964 г. промаоистко крило от забранената тогава ГКП, което първоначално се сформира под наименованието Организация на марксисти-ленинистите на Гърция (ОМLЕ).
(20) Андреас Папандреу е роден 1919 г. на остров Хиос в семейството на Гиоргос Папандреу, виден ляво-либерален политик и ръководител на правителството в изгнание в Кайро по време на фашистката окупация на Гърция. Като студент в правния факултет на атинския университет Андреас Папандреу е арестуван и измъчван от полицията на ген. Йоанис Метаксас. След освобождаването му през 1941 г. заминава в Съединените щати, където завършва икономика и се отдава на университетска кариера като асистент в Харвард. През 1943-1944 г. е доброволец във военноморския флот на САЩ. След войната се жени за американката Маргарет Шант, има 4 деца, професор е в университетите в Минесота и Калифорния. През 1959 г. се връща за кратко в Гърция като ръководител на икономическа мисия. През 1961-1962 г. е съветник на Гръцката национална банка. Политическата си кариера започва като депутат и министър от Центристкия съюз (ЕК), воден от баща му Гиоргос. През 1967 г. е арестуван от режима на полковниците и след освобождаването му заминава през Париж за Швеция и после за Канада, където се установява. През 1968 г. основава Общогръцкото освободително движение срещу военната хунта. 1968-1969 г. е професор по икономика в Стокхолм, след което преподава до 1974 г. в Торонто. След падането на военния режим се връща в Атина и създава Общогръцкото социалистическо движение ПАСОК. По време на Студената война Андреас Папандреу заема неутрална позиция, обявява се за независима от САЩ политика, за закриване на американските бази в Гърция, за безядрена зона на Балканите и пр. Но спечелил един път властта през 1981 г., той не изпълнява по-голямата част от обещанията си. На 70-годишна възраст през 1989 г. А. Папандреу се развежда и се жени за значително по-младата стюардеса от „Олимпик Еъруейз“ Димитра (Мими) Лиани. Това го отчуждава от децата му и не среща одобрение в неговата партия. По същото време той става обект и на тежък корупционен скандал за 200 млн. долара, за което обаче е оправдан от съда. Въпреки обвиненията той печели изборите през 1993 г., а на конгреса през следващата година е преизбран и за председател на партията. Здравето му, обаче, е разклатено и през ноември 1995 г. постъпва в болница със сърдечни и бъбречни проблеми. На 23.06.1996 г. Андреас Папандреу умира.
(21) Константинос Симитис е роден през 1936 г. в Пирея. Учи право в Магдебург, бившата ГДР, и икономика в Лондон. Започва преподавателска дейност в университета в Констанц, Западна Германия, а от 1997 г. е редовен професор по право в Атина. Участва активно в борбата срещу военната хунта и през 1969 г. е осъден на 2 години затвор. Успява да избяга в ГДР, откъдето продължава борбата срещу режима на полковниците. След свалянето им от власт през 1974 г. той е един от съучредителите на ПАСОК.
(22) Георгиос Андреа Папандреу е роден през 1952 г. в Минесота, САЩ. Следва социология и развитие в Стокхолм, САЩ и Лондон. От 1981 до 1993 г. е депутат в парламента на Гърция, където изпълнява различни функции, включително и министър на образованието по време на управлението на баща си. От 1984 г. е член на Централния комитет на ПАСОК и заема редица ръководни длъжности в управлението на страната. От 1994 до 2004 г. е външен министър на Гърция, а от 2004 г. е председател на ПАСОК, без това обаче да има положителен ефект върху парламентарния вот с.г., каквито са очакванията на социалистите, издигайки на този пост сина на основателя на партията им. В началото на 2006 г. Г. Папандреу е избран за председател на Социалистическия интернационал, но неговата партия ПАСОК губи и следващите избори през 2007 г. и затова той се подлага на вътрешнопартийно допитване за по-нататъшното оставане на поста като неин председател. Папандреу печели вота с 56% срещу Евангелия Венизелос и Костас Скандалидис и остава на водеща позиция на гръцката политическа сцена. След бунтовете от края на 2008 г. Папандреу се обявява за провеждане на предсрочни избори, надявайки се ПАСОК да се превърне във водеща политическа сила и да състави правителство.
(23) Константинос Георгиу Караманлис е роден на 8.03.1907 г. в с. Проти, в източната част на гръцка Македония. В периода между Втора световна война и военния преврат на обристите през 1967 г. Караманлис многократно е народен представител в парламента от листата на десни партии. От 1946 до 1955 г. участва като министър в няколко консервативни кабинета. От 1955 до 1963 г. на няколко пъти е министър-председател в няколко от бързо сменящите се консервативни кабинети. От 1963 до 1974 г. Караманлис се оттегля от активната политика и живее в Париж. След завръщането си е един от съоснователите на дясно-консервативната партия Нова демокрация и до 1980 г. е неин лидер и премиер на Гърция. През 1980 г. новодемократите го издигат за кандидат за президент и след като се налага на изборите, заема длъжността до следващия президентски вот през 1985 г. В периода 1985-1990 г. се оттегля от активния политически живот, след като партията му се въздържа да го издигне за втори президентски мандат. Но през 1990 г. консерваторите отново го номинират за най-висшия държавен пост. През пролетта на с.г. той отново е избран за президент на Гърция и изпълнява тази длъжност до 1995 г. На 23.04.1998 г. Георгиу Караманлис умира в Атина.
Неговият племенник Александроу Караманлис е роден на 14.09.1956 г. в Атина. Той следва право и отрано е издигнат във водещи позиции в младежката организация ОННЕД на Нова демокрация. Още през 1989 г. влиза като народен представител в парламента от листата на НД, а през 1997 г., още докато е жив вуйчо му Георгиу и подкрепян от „старата гвардия“ на основателите на Нова демокрация, е избран за председател на партията. От 2004 г. насам, след изборната победа на НД, той е премиер на Гърция.
(24) Дори блюстителите на реда най-често се назначават само по партийна принадлежност, без въобще да са обучени и подготвени за отговорната си дейност. Затова в напрегнати ситуации назначените като полицаи партийни протежета не са в състояние да реагират адекватно и често прекалено прибързано прибягват до употреба на сълзотворен газ, масови побоища над демонстранти и дори до неправомерно използване на огнестрелно оръжие срещу тях. Така през последните години се стигна до няколко убийства по служба дори на малолетни демонстранти, без виновниците за тези престъпления да бъдат наказани.
