Телевизионен журналист. Завършила е Математическия факултет на Софийския университет “Св.Климент Охридски”, а по късно и факултета по журналистика. Била е научен сътрудник към Института по кибернетика към БАН, асистент по математика в МЕИ и 28 години е работила в БНТ като редактор. От 1992 г. до 2001 г. е автор и изпълнителен продуцент на популярното телевизионно предаване”Салон на книгата”.
Идеята да се представят книги от телевизионния екран винаги е присъствала в програмата на Българската национална телевизия. Ако погледнем в отминалото време, сигурно ще си спомним поне няколко предавания с културна тематиката в които книгата също е присъствала. Не можем обаче да не признаем, че до литературното телевизионно пространство не се допускаха автори, чието творчество по една или друга причина се оказваше в разрез с политическата линия на управляващите. За преводната литература също не можеше много да се “шуми”, защото обикновеният читател трудно достигаше до тях. И сега си спомняме с носталгия за дългите опашки пред книжарниците.
Свободният литературен пазар изпревари демократизирането на националната медия и сам подсказа, че е наложително да се създаде специализирана, литературна, телевизионна програма, която запознава зрителите с всички български и чужди автори и техните произведения, разказва за литературните награди, представя българските и чужди издателства, коментира проблемите на книжната индустрия и информира за най-новото на книжния пазар.
С тази идея, в продължение на 9 години (от 1992-2001 г.), литературната програма “Книжна борса”, преименувана впоследствие в “Салон на книгата”, всяка седмица предоставяше на зрителите богата информация за литера-турните събития у нас и по света.
Необходимо е наистина умението на майсторите на късия разказ, за да се опише в няколко страници как за 9 години, при смяната на девет генерални директори на БНТ, “Салон на книгата” успяваше да се задържи на телевизионния екран, да реализира повече от 360 предавания без бюджет, посветени единствено и само на книгата и да спечели своя публика.
Няма да навлизам в “телевизионната кухня”, нито ще се връщам към всички проблеми, които трябваше да се преодоляват в процеса на реализация на предаването. Не мога обаче да не спомена един куриозен момент от съдбата на телевизионната”Книжна борса” – бяхме набедени в политически пристрастия. Оказа се, че свободното показване на книги от писатели, забранени в миналото, продължава и в условията на демокрацията, през 1996г., да се третира като политически акт. Въпреки това, при честването на третата година от съществуването на “Книжна борса” Столичната библиотека се изпълни с толкова много знайни и незнайни почитатели на предаването, че залата и фоайето не можеха да ги поберат.
В крайна сметка, през своето деветгодишно съществуване, специализираното предаване за книги успя да представи повече от 2000 автори, преводачи, илюстратори и издатели, както и над 40 000 заглавия. Една част от тези издания е в библиотеките на нашите зрители. Друга част е подарена на Столична библиотека, на библиотеката на ИСУЛ и на училищата за деца с увреден слух. Може би точно тази връзка със зрителите ни осигури необходимата популярност и достатъчен рейтинг, за да останем на екран, въпреки дългите странствания в телевизионното време и пренебрежението на някои от управляващите телевизията. Сдобихме се дори и с прозвището “телевизионната пепеляшка” – така беше наречено предаването в една статия на вестник “култура”.
Сега, когато предаването”Салон на книгата” вече е изтрито от програмната схема на националната медия, продължавам да се питам: успяхме ли помогнем за популяризирането на българската култура и в частност на българската литература? Успяхме ли да обясним на българския зрител и читател каква е разликата между трилър и криминален роман, между фантастика и фентъзи? Помогнахме ли в избора на книги, автори, литературни жанрове?
Отговорът не би могъл да е еднозначен. Ако зрителите споделят например Платоновото неудовлетворение от учеността, то те сигурно са загасвали телевизионния екран по време на предаването за книги. Други, може би, са очаквали по-задълбочена информация в краткото телевизионно време. Доволните винаги са малко, а с недоволните може и да се спори. Факт е обаче, че ако преди 10 години българският читател беше омагьосан от богатството на книжния пазар и гласуваше доверие само на преводната книга, то сега той отново се интересува от българските автори. Лаская се от мисълта, че част от тази реабилитация на българските автори се дължи и на предаването”Салон на книгата”. Този факт беше отчетен и от представителя на Съвета на Европа г-н Кингам, който имаше ангажимента да проучи състоянието на българското книгоиздаване и остана очарован от грижата на националната медия за популяризиране на българската и световна литература чрез предаването “Салон на книгата”.
Специализираната програма за книги, както вече е известно, не влиза в концепциите на хората, които имат ангажимента да превърнат националната медия в обществена. Няма да търся обяснение за това, защото всеки средно четящ човек може сам да открие причините – книгата продължава да е лукс за средностатистическия българин. А за тези, които сега живеят луксозно, е трудно да се каже, че се интересуват от литература.
Независимо че в своето духовно измерение книгата е в противоречие с рекламата, тя все пак се нуждае от нея – специфична телевизионна реклама, съобразена със свободния книжен пазар, в който литературния специалист има необходима, но не и решаваща роля. Днешният читател може да чуе мнението на литературния критик, но в крайна сметка ще подбере за своята библиотека това, което лично го интересува. Нашата роля беше – да му дадем възможност да направи своя избор, според личните си пристрастия. Това всъщност е принципа на специализираната телевизионна програма за книги. Защото литературата остава завинаги, а телевизията може само да я съпътства и подпомага в нейния вечен живот.
(Още по темата в следващия брой)
