Доцент по социология, доктор по философия. Има висше икономическо образование със специализация по социология. Занимава се със социална и социологическа проблематика. В Института за синдикални и социални изследвания се е занимавал с въпросите на новия синдикализъм в условията на преход към пазарна икономика. Участвал е в научни форуми в чужбина. От 1995 г. е преподавател към катедра “Социология” в УНСС по икономическа социология, конфликтология и теория на социалните сдружения и организации. Автор на над 100 научни публикации.
Повече от десетилетие вече България е изправена пред необходимостта от бърз преход към пазарна икономика, което наложи ускорена структурна реформа чрез приватизацията на държавната и общинската собственост. От почти сто процента държавна собственост е необходимо да се създаде значителен частен сектор, за да се изградят пазарните структури и да се задействат пазарните механизми.
Освен за преструктуриране на икономиката, приватизация може да се използва и за други насърчителни мерки, като в случаи, когато държавата изкупува губещи предприятия и продава печелещи, за да поощри частния бизнес, да укрепи пазарното стопанство и да осигури трудова заетост на гражданите.
От социологическа гледна точка обаче най-съществени са въпросите за социалните направления и социалните последици от приватизацията: кои слоеве могат да участват, кой се облагодетелства от нея, каква част от гражданството се включва в приватизационния процес, какви са социалните очаквания на хората. Това у нас породи масовата приватизация, продажба на собственост с приватизационни бонове, с цел значителна част от населението да се включи в приватизационните сделки, но тя бе много ловко овладяна и използвана от индивидуални, тясногрупови и корпоративни субекти, при мълчаливото съгласие и даже поощрение от държавата.
Друг важен социален проблем в приватизацията е как ще се използват получените средства от продажбата на държавната и общинската собственост – ще се влеят ли във фондовете със социално предназначение (здравно-осигурителни, пенсионни, за безработица, за подпомагане на социално слаби слоеве), с което ще се решават социалните проблеми на обществото, или ще се използват нецелесъобразно, скрито, за административно-бюрократични нужди или за обогатяване на отделни лица и групи.
Всичко това показва колко жизненоважен и общественозначим процес е приватизацията и обществото не може да си позволи да наблюдава безучастно и с примирение как се разграбва националното богатство. Предизвикателството на времето и неизбежната икономическа реформа изискват силна заинтересованост от гражданите, гражданските организации и от цялото общество.
Основната цел на приватизацията у нас – преструктуриране на икономиката в последните години обаче бе изместена и тя се превърна в арена на ожесточен сблъсък на различни интереси, преследвани с упоритост и агресия. Характерно за тези интереси е, че те са свързани с търсенето на изгода, обогатяването, увеличаването на властта (господство).
В приватизационния процес се формират няколко вида интереси, наслояващи се на няколко етажа в обществената система.
Най-важни са обществените интереси, изразявани от неправителствени организации, граждански обединения, независими медии, интелектуалци и отделни граждани. На обществото е необходимо приватизацията да се извършва открито, публично и прозрачно, да се знае кои предприятия и отрасли на държавната икономика се приватизират, с какви икономически и правни механизми се извършва това и доколко се спазват законите, правилата и процедурите. Много е важно и какво отражение ще има този процес върху социалното положение на хората. Общественият интерес изисква да не се допусне незаконно обогатяване, административната и политическата власт да не се превърне в икономическа. Очакванията, изразени в емпирични изследвания, са за по-ефективно развитие на икономиката (60% от изследваните лица), но и откриване на нови работни места, увеличаване на трудовата заетост, личен и професионален успех (45%).
На второ място са държавните интереси, които не винаги се покриват с обществените. Държавата и нейните институции може да пренебрегват публичността и прозрачността, а да предпочетат скритата приватизация, поради специфично административни или користни подбуди, каквито случаи изобилстват в приватизационната практика досега. Държавната власт може и да не е загрижена за намаляване на безработицата и увеличаване на средствата в социалните фондове, както ставаше при всички правителства по време на прехода. Изпълнителната власт нерядко налага продажба на всяка цена, приватизация на парче, с по-малко парични постъпления или при нарушаване на законността, което категорично противостои на обществените интереси. Продължителните открити и скрити разговори, преговори и намерения за продажбата на Булгартабак красноречиво показват това: на каква цена да се продаде, целият холдинг или само с печелившите цигарени фабрики, известни ли са кандидат-купувачите и др. Такива прояви изпълнителната власт обяснява със специфични държавни интереси, но за гражданството същността е друга: според 59% от изследването обществено мнение се върши нещо “скрито-покрито”.
Частни, групови и корпоративни интереси на купувачи на общинска и държавна собственост – физически и юридически лица се характеризират с амбиции да придобият обектите на възможно най-ниска цена, на разсрочено разплащане или с приватизационни бонове. Още по-дръзки са исканията новите собственици да бъдат пълновластни господари на приватизираните предприятия, в тях да не се упражнява следприватизационен контрол, да извличат максимална печалба и на всяка цена. Частните и груповите интереси са насочени и към придобиване на неограничени права за освобождаване на работници, служители и специалисти, плащане на по-малко данъци и осигурителни вноски. Отприщването на тези пристрастия накърнява правата и интересите на стотици хиляди хора. Противно на обществените очаквания, трудовите възнаграждения в частния сектор са значително по-ниски от тези в държавните предприятия, при това се изплащат нередовно.
Участниците в приватизационните сделки, но не спечелили търга или конкурса, също имат свои интереси. Те предизвикват публичен скандал: представят се за ощетени, за жертви на корумпираност на държавните чиновници (понякога с основание), търсят нарушения в законите и процедурите. Но движещият мотив е не толкова спазване на принципността и законността, а техните собствени интереси на неуспели в приватизацията.
Особено драматични са интересите на работещите в приватизираните предприятия и фирми. Очакванията на персонала при новите собственици са за постоянна и по-добре платена работа, за ясни перспективи в професионалното им развитие, за здравословни условия и социална сигурност. Социологическите сондажи ясно очертават тези надежди. Особено силна е вярата на работниците за по-голяма отзивчивост и разбиране на проблемите им и по-добри взаимоотношения с работодателите. Когато тези очаквания не се сбъднат, когато масово не се зачитат правата им, интересите на тези хора се превръщат в обществен проблем.
Още по-горчиви са изживяванията на освободените и съкратените работници и служители от приватизираните предприятия. Приватизацията почти винаги се съпровожда с освобождаване на работна сила – законно или не, основателно или по прищявка, но винаги против интересите на работниците, служителите и специалистите. Това пряко засяга икономическото и социалното положение на хората, но създава и нови проблеми на държавата. Нарушават се икономическите планове и бюджета, нараства безработицата, увеличава се изплащането на социални обезщетения, спадат данъците и осигурителните вноски – проблеми, с които правителството трудно се справя. Ето как интересите на отделни хора тясно се преплитат с държавните и обществените и поставят трудни задачи на правителството.
Не по-малко важни са и интересите на териториалните общности – области, градове, общини, които са умален вид на обществените интереси. Те се формират в процеса на приватизацията със същите изисквания, каквито има и цялото общество. Но когато продадените предприятия не работят редовно, спират работа или фалират, местните органи на изпълнителната власт се лишават от данъци, социални осигуровки, такси и други плащания; увеличава се броят на безработните и социално слабите граждани и общините не могат да посрещат повишените разходи. Така стана през 1999 г., когато бюджетите на почти всички териториални органи намаляха поради закриването на предприятия, не се получиха очакваните средства от социални и здравни вноски в Националния осигурителен институт, което доведе до публичен конфликт. В тези случаи злополучната приватизация пряко уврежда икономическото и социалното положение на териториалните общности.
Описаните видове интереси нямат строга и последователна йерархия. Те се преплитат, прерастват едни в други, преминават в по-горни или по-долни равнища. Обществените интереси се трансформират на по-ниски равнища в интереси на териториални общности, интереси на персонал на икономическите организации, интереси на останалите без работа хора. И обратно – интересите на различните групи и слоеве граждани може да прераснат в обществени интереси. От друга страна, ако бюрократично-административните интереси на държавната машина встъпят в противоречие с очакванията и исканията на гражданското общество и трудово заетите хора, последните се съединяват и обвързват в една обща група интереси срещу държавата. Но несъмнено най-важни и висши са обществените интереси.
Интересите са винаги прагматични, насочени към постигането на практически резултати, в повечето случаи – субективистични и егоистични, което ги прави трудно примирими. Това често води до сблъсък и пораждането на конфликт на интереси. Безнадеждно ли е положението, все така ли ще върви приватизацията? Не, ако водещи са обществените интереси – те са интереси едновременно на държавата, на различните социални групи, териториални общности и на гражданите.
