– Г-н Хърсев, каква е вашата оценка за приключилата миналия месец среща на Световната търговска организация /СТО/ в Канкун, Мексико?
– Въпреки, че има и нагласи и становища, някои от които бяха изказани гласно, други не толкова категорично, от редица страни, че срещата на върха на СТО се провали, смятам, че в никакъв случай не може да се говори за провал в Канкун. Самото възникване на СТО е нов етап в регулацията на международната търговия. Независимо дали стъпките се определят като епохални или не, и какви са приоритетите в сектора на различните правителства, участващи в световната търговия. Поетапните действия, които някои определят като негативни, са нормалните и очаквани проблеми на развитието. Трудно ще се постигне съгласие, като се има предвид непрекъснато изострящото се противоречие на световните пазари.
– На какво равнище са най-сериозните противоречия в СТО?
– Не смятам че се очерта явен конфликт между политици и експерти. Съвсем естествено е да има противоречия и дебати, защото чрез тях се защитават различните гледни точки. Ще са нужни редица години и много усилия за уеднаквяване както на инструментариума на действие, така и на изравняване на проблематиката, която поставя в различен ред приоритетите на представители на различните държави, които искат да участват в световния глобален пазар.
– Кои въпроси, дискутирани на срещата в Канкун засягат пряко българските търговски интереси?
– Преговорите на върха на СТО не засягат много пряко българските търговски интереси. На този етап всички опити за международна хармонизация в рамките на СТО имат по-скоро пожелателен характер. За нас по-важни са решенията на Европейската комисия и конкретните европейски правителства и са пряко свързани с вноса на български стоки. Това е основният ни проблем. Всички останали въпроси в рамките на световната търговия са переспективи, които към днешна дата нямат непосредствено значение за нас.
– В обсъждането на кои проблеми България е най-заинтересована да участва?
– Основните въпроси, които вълнуват страната ни са да участваме в онези индустрии, в които имаме пряк интерес и хармонизация на търговията по основните видове стоки. Що се отнася за класическите болни проблеми, които стоят за решаване пред България, като митническото третиране и равният достъп значително изоставаме. Това е продукт на титаничните усилия на МВФ. И затова сме страната с една от най-ниските степени на протекция в цяла Европа. От тази гледна точка вече сме изпили горчивата чаша, което на другите страни тепърва предстои. Дебатите около Световната търговска организация не представляват животрептущ интерес за България, защото негативи, които ни пречат и са били вътре при нас, вече са премахнати.
– Къде е проблемът?
– Проблемът е, че водим разговорите със СТО чрез една друга организация, наречена МВФ. Тя започна систематично, регулярно и старателно да се намесва в действията ни от ноември 1992 г. до окончателното подписване на споразумението с фонда през 1998 г. Така той се намеси “успешно” във всички сериозни защити на пазара ни. Затова в момента трябва да говорим за еманципиране на националните стоки и услуги, както в собствената ни страна, така и пред чужбина.
