АКТУАЛЕН ЛИ Е МЕТОДЪТ НА УБЕЖДЕНИЕТО

0
240

Роден през 1953 г. Завършил е Великотърновския университет “Кирил и Методий”, специалност история, д-р по философия. Бил е първи секретар на комсомола в Гулянци, Плевенска област, а след това е работил като организатор на ЦК на ДКМС. Сега е политически сътрудник на Висшия съвет на БСП, работи в направление “Парламентарна дейност и подпомагане на народните представители”. Експерт на ПГ на Коалиция за България.

Методът на убеждението е основно средство за аргументация и доказателство на демократичния тип личност. Пренесено върху обществените отношения, то е основно средство на демократичното общество.

Аз приемам, че БСП е най-демократичната партия. И се питам доколко ние, нейните кадри, използваме това средство в своята работа. Кого искаме да убедим сега и в какво? Вярваме ли безусловно помежду си, за да бъдем достатъчно убедителни и пред другите? Честни ли сме, когато заявяваме, че искаме властта, за да решим проблемите на хората? Или ние да вземем властта, пък тогава ще му мислим доколко заявяваното е реалистично.

Съществува и друга опасност – да се подведем отново от еуфорията, съпътстваща подема на левите сили, които възвръщат доверието на хората. Трябва да отчетем, че мотивите на участниците в лявото са различни и много често при някои се свеждат до тесногрупови или само дори до егоистично-лични интереси. И това е единственото, което ги интересува. И никакви приказки за общото благоденствие нямат място, когато единствената ценност са финикийските знаци. Още при първия случай, когато “нашата” власт не удовлетвори техните интереси, те отново, както през 1996-1997 г., ще се присъединят към най-злостните ни политически опоненти и под благовидния предлог, че на хората им е нужна по-сигурна или по-хуманна власт, ще преследват користните си цели. А партията и нейните честни кадри пак ще станат изкупителна жертва.

Очевидно отговорността, която поемаме, е огромна. Партията отново е пред решаващо изпитание. Този извод не е необоснована емоция. Ако сме коректни, трябва да кажем, че силата, която излъчваме, е по-скоро резултат на безличието на другите, а не на нашата политика. Грешната представа, която създаваме, няма да ни бъде полезна. Като се добави и реалната невъзможност за бърза позитивна промяна, ще се получи катаклизъм от много висок порядък.

Сегашните управляващи имат смекчаващи вината обстоятелства, тъй като те изначално се възприемаха недостатъчно сериозно. По принципа “За опит пари не се дават”. Без да преценим колко скъпо ще ни струва. Хората чакаха да стане някакво чудо от страна на Симеон. И сега, след поредното харакири по български, критичността е изключително висока. Към всички. А към нас тя е примесена и с известна доза омраза, която ще “оживее” при първия провал. Затова нека да се противопоставим решително на гешефтарите и спекулантите в нашите редици. Въпреки че не е на почит, Ленин е съвсем актуален с твърдението, че партията не трябва да защитава своите мерзавци. Лозунгите “Силни сме”, “Много сме” да оставим за празници и митинги. А на хората да предложим истинска загриженост, хуманните си принципи, доблестна политика и професионален подход.

И да убедим всички, че вече искаме, знаем как и можем да го постигнем наистина.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук