СЕПТЕМВРИ НЕ СТАНА… МАЙ

0
244

Роден е на 3 август 1956 година в град Елхово.
Завършил е специалността “Българска филология” в СУ “Св. Климент Охридски”, работил е последователно във вестниците “Марица-изток”, “Септември”, “Днес”, “Домино”, “Континент”, “Стандарт”, Радио “FM+” – Стара Загора, “Земя” ,”Сега” и “Република”. Сега е кореспондент на в. “Дума” за Старозагорска и Хасковска област. Автор е на документално-публицистичната книга “Стъпала към хоризонта”, посветена на енергийно-промишления комплекс “Марица – изток”. Член е на СБЖ.

За пореден път, през годината, когато отбелязахме осмото десетилетие от избухването и потушаването на първото в света антифашистко въстание България пропусна да реализира мечтата на поета септември да стане… май.
Нещо повече, въпреки определено майските ниски температури в първата половина на трийседневката, нищо друго дори не подсказа, че е възможно един лирико-естетически вопъл да се превърне в реалност.

И как ли да стане, след като едва що завърнали се от жежките летни морски курорти избраниците народни наместо да запретнат ръкави и да се заловят за труд на ползу електората си, взеха че се вчепкаха в …закона за трансплантиране на органи.

В словоблудството пред микрофоните я докараха до там, че заподозряха върналия за доработка нормативен акт президент в… мерак да промени конституционно определените очертания на републиката.

И всичко това заради едното неистово желание да се видят по-късно вечерта от синия телевизионен екран.
Едва що отзвучали титаничните словесни гърмове в сградата с надпис “Съединението прави силата!” отекна нова буря.
Но не заради бедственото положение на три четвърти от българите, принудени да поминуват с коматче насъщен и четвъртинка кофичка кисело мляко, а заради решението на премиера Симеон Сакскобурготски да си назначи …личен кординатор на силовите ведомства и разузнавателните структури.

Пръв прогърмя гласът на старозагорския избранник Емил Кошлуков, който провидя в премиерското решение за о.з. генерал Бриго Аспарухов…дългата ръка на уж отдавна закрития КГБ.

Запомненият от зората на демократичните промени ексстудентски лидер стигна до там, че захвърли в кошчето за смет партийната си членска книжка.
Не комсомолската отпреди 1989-а , а новата, яркожълтата с изрисувана върху кориците й ръковина на НДСВ .
Часове подир Кошлуков същото стори и нововремецът Димитър Ламбовски.

Трета в редичката се оказа някоя си Клара Петкова от Монтанско, но за разлика от предните двама тя оправда жеста си с несъгласието на местните жълти да възприемат кандидата й за кмет на …Лом.
И тримата обаче решиха, че партията НДСВ е едно, а парламентарната група на НДСВ е нещо съвсем, ама съвсем различно и упорито отказаха да се преместят сред т.нар. независими депутати.

Премиерското решение за о.з. генерал Аспарухов разбуни и едва що окопитилите се от Янеяневите димки в Пловдив привърженици на СДС, които в стил “Де го чукаш, де се пука?” взеха да разпитват защо ли аджеба през 1997-а тогавашният временен министър-председател и сега кандидат за трети мандат столичен градоначалник Стефан Софиянски го уволнил от поста му на разузнавателен шеф.

Обади се и амбасадорът на САЩ,в смисъл, че премиерът си има правото на съветници, но и НАТО има право да знае кой му чете тайните, но Сакскобурготски си направи оглушки.
За разлика от темата с имотите, която реши да коментира покрай уж-отчета си за обещаното след 800 дни всенародно благоденствие.

Коментарът му обаче стигна и остана до думите: “… не би било нормално, ако са ни върнали личните ни и семейните имоти-да се откажем от тях заради някои въпроси на имиджа или не знам какви си изкуствени критики.”.

Простичко и ясно, не като проблема с грешките, дето може би ги е допуснал откак от роден за цар… евоюлира /по Андрей Райчев!/ в премиер . Човекът просто си …вземал бележки!За следващите 800 денонощия.

Хей така, прескачайки от бележка към бележка разбирам, че пак през този септември Симеон Сакскобурготски е решил кандидат за кмет на столицата на личната му партия да бъде не друг, а министърът на спорта Васил Иванов със сладкарското прозвище Лучано, а след многомесечни размишления и ритници по кокалчетата в СДС се спогодили в битката за стола на Софиянски да пуснат не друг, а самата Надежда Михайлова.

В цялата тази суматоха външният ни везир Соломон Паси взе че подари автомат “Калашников” на композитора Горан Брегович, автор на хита с финален акорд “Пуцай куме, пуцай…”.

Символно било това, оправда се по-късно шефът на родната дипломация, но кой ти разбира от символика при отново натегналата от възли сага с родните медици, чакащи от години решение по делото за заразяването със СПИН на над 400 либийски деца.
В деня пък, когато уж отбелязвахме годишнината от независимостта на България стана ясно, че английски детективи ще нищят разстрела на най-богатия до скоро нашенец, президента на Мулти Илия Павлов.

Не че в наследената от съпругата му корпорация нямали доверие на родните бойкоборисовци, ама все по-друго било с тази работа да се захванат наследниците на Шерлок Холмс.
И подир всичко това да искаш септември да стане май си е направо да вярваш, че може да има … бивш цар!

24.09.2003 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук