Юрий Митев e роден на 27 май 1960 г. в с. Поповяне, Софийско. Завършва Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора. Доктор, доцент в Тракийски университет – Стара Загора. Специализира в Шотландия (Scotish Agricultural College – Edinburgh); Италия (UCSC – Piacenza); Ирландия (Moorepark Research Institute -Farmoy). Работи в системата на “Farm Relief Service – Ирландия. Завършва магистърска степен “Публична администрация и европейска интеграция към СУ “Черноризец Храбър”.
Чонка Митева е родена на 15 май 1963 г. в Чирпан. Завършва Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора, специалност “Зооинженерство”. Доктор, главен асистент в Тракийски университет – Стара Загора. Специализира в Италия (UCSC-Piacenza). През 2003 г. завършва магистърска програма “Икономика и управление на предприятия от аграрния сектор” към Аграрен университет – Пловдив.
Разширяването на Европейския съюз, което е в ход, е безпрецедентно по отношение на количествения размах и качественото разнообразие, с което се характеризира всяка една от новоприетите страни. Всяко предишно разширяване досега е имало успех, но в този случай броят на новите членове (12 в сравнение с броя на досегашните 15), географското покритие (увеличение с 34%), и населението (повишение със 106 милиона или 28%) изправят Съюза пред уникално предизвикателство.
Решителната стъпка към това разширяване е предприета на Копенхагенската среща на Европейския съвет през 1993 г., когато се взема решението “асоциираните страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) да станат пълноправни членове” след като “изпълнят изискванията за членство чрез привеждане на икономиката и политиката си в необходимото състояние и покрият необходимите критерии”. А те са:
– постигане стабилност в гарантирането на демокрацията, законността, човешките права и тези на малцинствата;
– наличие на функционираща пазарна икономика, готова да посрещне изискванията и конкуренцията на Европейския пазар;
– възможност да поемат задълженията си като членове, включително присъединяването им към политиката, икономиката и монетарния режим на съюза.
Процесът на разширяване беше приведен в ефективно действие по време на срещата на Европейския съюз в Люксембург през декември 1997 г. и последван от присъединителна процедура, открита през 1998 г. за Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Полша и Словения. През декември 1999 г. по време на конференцията си в Хелзинки Европейският съвет потвърди всеобхватния характер на присъединителния процес и реши да отвори формално предприсъединителна процедура за България, Латвия, Литва, Малта, Румъния и Словакия. Хелзинкският комитет също така прие за кандидат член и Турция.
Изводите от конференцията на Европейския съвет в Лаакен през декември 2001 г. гласят: Европейският съюз ще предприеме необходимите процедури по отношение страните кандидатки така, че тези, които са в състояние да покрият изискванията в края на 2002 г., през 2004 г. да могат да участват в изборите за Европейския парламент. Спрямо кандидатите ще се прилагат критерии и стандарти съобразно тяхното индивидуално състояние и постижения. Европейският съвет прие доклада на комисията, според който ако продължават все така в положителна насока развитието си, всички страни ще бъдат готови за приемане (без България и Румъния), което вече е факт. От 01.05.2004 г. общият брой на страните – членки на ЕС стана 25.
Земеделие и търговия със земеделски продукти
В процеса на разширяване земеделието и търговията със земеделска продукция заслужават специално внимание поради съществуващите споразумения между страните от ЕС и изключителното значение на този сектор в сравнение с всички останали. Земеделието и търговията със земеделски продукти попадат в комплексната рамка на Общата селскостопанска политика на ЕС, ветеринарно, фитосанитарно и др. регулиране, което има определена значимост в увеличаване на доходите, както и постъпленията в бюджета на ЕС и Световната търговска организация (СТО), ценовото равнище на стоките и обема на търговия. Селското стопанство е все още основен сектор за много от новоприетите страни и страните-кандидатки (България и Румъния). То е основен начин на препитание на фермерите и се характеризира с ниска продуктивност, безработица и нискоквалифицирана работна ръка.
Основни показатели на селското стопанство
в страните от Централна и Източна Европа
Както се вижда от следващата таблица, разширението на ЕС след включването на 10 страни от ЦИЕ през т.г. и на България и Румъния през 2007 г. ще увеличи селскостопанските площи с повече от 43% и почти ще удвои броя на хората, заети в този сектор. Селското стопанство е с относително голям дял в икономиките на страните от Централна и Източна Европа, особено по отношение броя на заетите в него. Съществуват обаче значителни различия в общата картина. Те варират от 40% изцяло заети в селското стопанство в Румъния, през 25% в България до 18% в Полша. В Чехия този процент е около 5%, а в Унгария – 7%. Важен фактор в контекста на разширяването е, че в тези страни разходите за храна, напитки и тютюневи изделия представляват много по-висок процент от разходите за издръжка на семействата в сравнение със страните от ЕС.
Структура на фермите в страните от ЦИЕ
Преди преминаването към пазарна икономика през 1989 г. по-голямата част от земята в страните от ЦИЕ е била държавна или кооперативна собственост. В Унгария, например, 80% от земята е била кооперативна собственост със среден размер от 4000 хектара за кооперация. В Чехия 60% от земята е била собственост на кооперативни ферми и около 38% на държавни ферми, със среден размер от 2500 до 9500 хектара. В Полша обаче, която е едно изключение, само около 23% от земята е била кооперативна или държавна собственост и 77% е притежавана от дребни собстветници при среден размер около 7 хектара. В Румъния и България и в момента броят на малките частни собственици на земя е твърде висок.
С преминаването към пазарна икономика в страните от ЦИЕ започват големи реформи по раздържавяване на земята и преструктурирането й (в голямата си част неефективни, особено за България.). Собствеността преминава в ръцете на частни лица, кооперативи или компании, което води до раздробяване на земята на малки парцели и голям брой собственици. Става ясно, че структурата на селското стопанство в тези страни е много разнообразна – варира от големи до много малки по размер ферми. Необходимо е да се покрият определени изисквания за окрупняване на тази структура, за да се постигнат по-оптимистични резултати и да се премине към интензивен тип селско стопанство.
Преработваща лека промишленост
Преди началото на процеса на присъединяване предприятията от преработвателната промишленост са собственост на големи държавни монополи. В последните 10 години промените и приватизацията на тези сектори се осъществи бързо. Въпреки това, в повечето от страните от ЦИЕ свитото производството и упадъкът са все още основен проблем най-вече в първоначалните звена на производството – кланици, мандри и мелници. Чуждестранните директни инвестиции имат за цел да подпомагат създаването и обособяването на високо концентрирани подразделения от хранителната верига, които създават здравословни продукти.
Пазарен баланс на страните от ЦИЕ
През юли 2001 г. Европейската комисия публикува документи и проекти за основните стоки за потребление за периода до 2008 г, отнасящи се и за страните от ЦИЕ и за тези от ЕС . За страните от ЕС проектните виждания се базират на текущата политическа ситуация, т.е. привеждането в изпълнение на Agenda 2000 за реформите в Общата селскостопанска политика и споразуменията на кръглата маса в Уругвай за периода до 2008 г. За страните от ЦИЕ задължително условие за приемането им е те също да приведат в изпълнение и съответствие наличните елементи на мениджмънт на Общата селскостопанска политика.
След 1989 г. в страните от ЦИЕ намаляват и селскостопанското производство, и консумацията на селскостопански храни, закупувани от търговската мрежа. Това се дължи на повишаване цените на хранителните стоки поради липса на субсидиране на производството и на преминаване на голяма част от населението към разнообразни форми на самозадоволяване със селскостопански продукти чрез отглеждането им в личните дворове. Нивата на производство и консумация се стабилизират през последните години и бележат тенденция на възход за някои сектори. Кризата в Русия през 1998 г. доведе до намаление на експортния дял в тези страни, а загубата на пазарните връзки между страните от бившия СИВ и Арабския полуостров и липсата на държавна стратегия за износ на селскостопанска продукция в трети страни като Китай и Индия изцяло затвори тази продукция единствено за задоволяване на национални нужди.
За периода до 2008 г. се предвижда броят на млечните крави да продължи да намалява с около 120 000 годишно. Добивът на мляко обаче ще се увеличава с 1,5% годишно (на базата на подобрени методи за селекция и развъждане в млечните ферми и въвеждане на правилата за добра фермерска практика). Законово оказваният натиск в страните от ЕС, и особено при новите членки, за преструктуриране на фермите и обема на млекопроизводство все още получава твърде малка финансова осигуреност в сравнение с действително необходимите за това инвестиции. Очаква се обаче консумацията в млечен еквивалент да се стабилизира, а общата вътрешна консумация на млечни продукти слабо да намалее. Предвижда се нетният експортен баланс да намалее при повишаване на вноса на млечни продукти. Очаква се износът на сирене от Ирландия и някои страни като България да се повиши в разумни граници.
Производството на говеждо месо е силно свързано с развитието и промяната на млечните стада и драматично се е снижило от започването на промяната. Очаква се продукцията да намалее от 1,03 млн. т за 2000 г. до 0,9 млн. т за 2008 г. Това развитие на нещата може да доведе до положение голям брой страни от ЦИЕ да станат вносители на говеждо месо (висококачествено), като единствено Полша се очаква да остане износител. Консумацията на говеждо месо, освен в Ирландия и Обединеното кралство, също намалява в сравнение със забелязващото се трайно увеличаване на консумацията на пилешко месо.
Свинското месо е най-важният продукт, произвеждан и консумиран в страните от ЦИЕ, и ще продължи да бъде такъв. Така че растежът в производството с 1,5% годишно до 2008 г. ще доведе до достигане на 4,6 млн. т при 4,1 млн.т за 2000 г. Значителна част от тази увеличена продукция ще се консумира в страните от ЦИЕ. Очаква се страните от ЦИЕ да продължат да изнасят свинско месо в количество около 200 000 тона и през 2008 г.
Консумацията на пилешко месо ще продължи да нараства, а това ще гарантира нуждата от стабилен производствен ресурс и занапред. В страните от ЦИЕ (включително и България) е необходимо при отглеждане на птиците за месо да се прилагат технологии, които да гарантират спазване на изискванията за безопасност на храните и опазване здравето на консуматора. Това ще им осигури трайно присъствие на Европейския пазар. Нетният експорт в някои страни може да достигне значително увеличение. Производството и консумацията на овче и козе месо са твърде ограничени в страните от ЦИЕ и се очаква състоянието да остане същото. Изключение прави България, където делът на консумацията на козе месо нараства.
При на зърното (житни култури) се очаква леко увеличение на производството с 4%. Средният добив се очаква да се повишава с 1,2% годишно. Общата продукция на зърно се очаква да се увеличи от 78 млн. т за 2001 г. до 88 млн. т за 2008 г. Независимо от различни промени и колебания нетният експорт на зърно се очаква да се увеличи с около 12 млн. т през 2008/2009 година, а вносът леко да намалее.
От всички разгледани досега сектори с най-голям потенциал за нетен експорт към ЕС е зърнопроизводството. Плодовете и зеленчуците се очаква също да имат експортно значение, след като отпаднат действащите сега търговски и митнически ограничения, защото секторът се характеризира с евтина работна ръка в страните от ЦИЕ.
Цени на стоките и ниво на консумация на хранителни стоки в страните от ЕС
Съществува значително различие по отношение на производствени цени на мляко и млечни продукти, говеждо месо и захарно цвекло между страните от ЦИЕ и тези от ЕС. Разликите в производствените цени на зърното, свинското и пилешкото месо са по-малки.
Редуцирането на различията в цените започва от началото на 90-те години. Реформите в резултат на Общата селскостопанска политика намалиха цените в Европейския съюз, а в страните от ЦИЕ се увеличиха поради натиска на производителите и повишаване на изкупните цени там, а също и поради привеждането на селското стопанство в съотвествие с изискванията за присъединяване. За съществуващите разлики в цените на говеждото месо и млечните продукти влияние оказват качествените различия на добиваните суровини. Значително различие в цените на тези продукти се наблюдава и между страните от ЦИЕ. В България е възможно да се постигне приемлива производствена цена и гарантирано качество на добитото месо от агнета и ярета, които да гарантират възможност за експорт на тези продукти към Европейския пазар, арабските страни, Китай и Индия.
Както се вижда от таблица 6, консумацията на продукти на глава от населението в страните от ЦИЕ се приближава до тази в страните от ЕС само по отношение на свинско месо. За разлика от това консумацията на сирене и говеждо е много по-ниска в страните от ЦИЕ.
Главата “Селско стопанство” беше приключена в края на 2002 г. с 10-те страни, до края на юни 2004 г. – с България и до края на 2004 г. се очаква тя да бъде приключена с Румъния. По-важните аспекти, произтичащи от преговорите върху селското стопанство с всичките 12 страни, са :
– приемане на “постижения на общността”
Основните принципи на ЕС, свързани с преговорите, бяха, че всички страни трябва да приемат “acquis communautaire” и да са готови за неговото ефективно прилагане чрез разработване на политики и инструменти, възможно по-близки или еднакви с тези на Общата селскостопанска политика. За да се осъществи гладък преход, кандидатите трябваше да демонстрират напредък и административен капацитет за ефективно прилагане на мениджмънта на различни общи търговски (пазарни) организации на общата селскостопанска политика;
– стандарти за безопасност на храните
Доколкото ветеринарните и фитосанитарните изисквания бяха засегнати, acquis communautaire съдържа голям брой нормативни актове, които трябваше да бъдат приети и да се прилагат ефективно от страните – кандидатки. От особена важност за кандидатите беше да осигурят не само пълно припокриване на нормативните изисквания в своето законодателство, но и административна структура и процедури по приемане, прилагане и реформиране преди приемането. ЕС настояваше за пълно съгласуване и съответствие по отношение безопасността на храните и здравето на потребителите и не направи никакви компромиси в това отношение;
– подпомагащи (подкрепящи) системи
Разширяването на Общия пазар с новите страни-членки означава, че поддържаните цени според Общата селскостопанска политика в страните- членки на ЕС ще трябва да се приложат и в новоприеманите страни към датата на тяхното присъединяване. Това ще доведе до значително повишение в цените на някои продукти и леко понижение в цените на други.
По отношение на “директните плащания” Европейската комисия предложи те да бъдат осъществявани на траншове за определен период от 10 години. Предложението е 25% от всички директни плащания да се извършат през 2004 г., след това с увеличение от по 5% годишно за 3 години и накрая с увеличение 10% за година, така че всички плащания да приключат до 2013 година. Европейската комисия смята, че едно такова аранжиране на плащанията ще подпомогне преструктурирането на селското стопанство в страните от ЦИЕ, т.е. това ще бъде един интензифициран подход за преструктуриране.
Във връзка с производството и квотите Европейският съюз отбеляза, че размерът на националната квота за всяко производство е определен на базата на историческата картина на това производство за последните години (периодът на наблюдение и присъединяване), в повечето случаи 1997-1999 година или 1998-2000. Имайки предвид това, може да се каже, че финансовата подкрепа за отделните страни от ЦИЕ относно националната квота, премийните квоти и обработваема земя, изглеждат твърде ниски и незадоволителни за осигуряване на стабилно развитие на отделните сектори на селското стопанство в тези страни.
От правилата на предложената нова система за “директни плащания” в селското стопанство са обезпокоени и досегашните членки на ЕС, включително и Ирландия, която има относително предимство пред останалите.
Бюджет на Европейския съюз
Рамката на финансовото разширяване за периода 2000-2006 г. беше приета на заседание на Европейския съвет в Берлин през март 1999 г. в контекста на финансовите перспективи за 2000-2006 г. Тя осигурява финансиране, увеличено от 1,6 билиона евро през 2002 г. до 3,4 билиона евро през 2006 г., и покрива разходите по изпълнение на общата селскостопанска политика. Обаче не бяха осигурени ресурси за увеличение на директните плащания вследствие приемането на новите страни-членки. В допълнение един годишен бюджет от 520 милиона евро за около 7 години беше осигурен за подпомагане процеса на присъединяване и адаптиране на новоприетите страни и на страните кандидатки по Специалната предприсъединителна програма за селско стопанство и развитие на селските райони (САПАРД).
Директните плащания ще бъдат критичният фактор при определяне значимостта на разширяването на ЕС за бюджета. Както беше отбелязано, някои нива на директни плащания ще се приложат през 2004-2006 г., независимо че не са били предвидени в бюджета поради увеличение на “спестяванията” от забавяне на стартирането на процедурата. Базирайки се на тези фактори, Комисията предвижда разходите по разширяването да не надхвърлят предвижданите средства до края на 2006 г.
По отношение на финансирането на разширяването след 2006 г. това ще бъде въпрос на решение на Европейския съвет в контекста на следващите финансови перспективи, които трябва да бъдат одобрени от страните членки в началото на 2006 година.
Влияние на разширяването на ЕС и тенденции в търговията със селскостопански продукти
Най-ранните прогнози за влияние на разширяването върху европейския аграрен сектор се базират на очакванията за повишаване на експорта на селскостопанска продукция и храни за ЕС. Тези съмнения не бяха подкрепени от наблюдаваната тенденция за периода до 2000 г. Търговията между ЕС и страните от ЦИЕ се увеличи значително, като агрохранителният експорт от страните на ЕС към страните от ЦИЕ е десетократно по-голям. Резултатите показаха, че положителният нетен търговски баланс за ЕС се е увеличил до 2 билиона евро. Повечето страни от ЦИЕ, с изключение на Унгария и донякъде България, са станали вносители на храни през последните години. Най-големите износители са Полша и Унгария. Последвалото влошаване в експорта към бившите съветски републики след 1989 г. направи ЕС основен търговски партньор за повечето от страните на ЦИЕ. Тези тенденции се наблюдават независимо от усилията на ЕС да подобри експортните възможности за страните от ЦИЕ и вероятно занапред ще рефлектират в търсене на качествени и разнообразни храни, произвеждани в страните от ЦИЕ за пазара на ЕС.
Наблюдава се значителна промяна и в начина на търговия. Повишава се експортът на готови стоки и храни от досегашните страни-членки на ЕС, докато съдържанието на износа от страните от ЦИЕ се базира основно на суровини и малко преработени продукти. По този начин вероятността да има някакви съществени промени в експортната листа на тези страни през следващите години до 2008 г. е малка. Това означава, че страните от ЦИЕ трябва да наваксват, за да достигнат високия качествен стандарт и да усъвършенстват ефективността и преработката на хранителни суровини и маркетинга на реализация на готови продукти. Последните хранителни кризи показаха, че консуматорът в ЕС държи на качеството и безопасността на хранителните продукти, докато в страните от ЦИЕ понякога се допускат компромисни решения в тази насока.
Прилагането на съществуващата система на квоти в общата селскостопанска политика и други мениджмънтски мерки ще бъдат също ограничаващ фактор върху производството в страните от ЦИЕ по отношение на продукти като мляко, телешко месо, зърно и захар.
Имайки предвид тези и други фактори, изглежда, че бъдещото развитие на производството в страните от ЦИЕ ще бъде доминирано от промени, насочени към повишаване на продуктивността. Поради ниската продуктивност в някои от тези страни с основно аграрна продукция и характеризиращи се с безработица, ниска квалификация, недостатъчно основен капитал и липса на достъп до инвестиции, различията в производството между тях и страните от ЕС ще се запазят за дълго време.
Възможности и евентуални заплахи за перспективата на аграрния сектор в Ирландия
Разширяването на ЕС открива възможности за ирландски компании да инвестират в страните от ЦИЕ. Не би трябвало да има инвестиционни заплахи за земеделието и търговията със селскостопански продукти в Ирландия, тъй като тя не е реципиент на чуждестранни директни инвестиции. Основно инвестирането ще намери място в мултинационални компании с възможности за широк пазар на продажби на дребно в страните от ЦИЕ и изграждане на производството на селскостопански продукти – предимно фуражи за животни. Ирландия ще спазва стриктно и в своя полза условията на ЕС при наемане на квалифицирана работна ръка в тези направления от новите страни-членки на съюза.
Хранителните продукти от добре познатите европейски търговски марки намират добър пазар и реализация в страните от ЦИЕ. Селскостопанските продукти от експортната листа на Ирландия въпреки високото си качество все още се търгуват предимно в Обединеното кралство и Франция, но не и в страните от ЦИЕ. А това е неприемливо за ирландските търговски фирми за експорт на хранителни стоки .
Добре познат европейски похват се наблюдава по отношение на вноса на хранителни продукти в страните от ЦИЕ. Местните национални фирми, разпространители на хранителни продукти, се насочват основно към “собствена търговска марка”. В бъдеще ще има по-големи възможности за ирландските износители на “стоки за широко потребление” в посока на доказани маркови продукти с качество. Когато страните от ЦИЕ развият икономиките си, консумацията на хранителни стоки на глава от населението ще нарасне. Ще има търсене поради повишаване на консуматорския избор и пазарите ще се променят по-малко по отношение на цените, особено в нишата на полуфабрикатите и готовите хранителни продукти. Това всъщност е пазар за над 100 млн. консуматори, където нивото на консумация и изборът на продукти в момента са под нивото, постигнато от страните на ЕС. Но това е пазар с бъдеще.
Ирландският Bord Bia активно следи тези пазари през последните години. Счита се, че съществува обем от тарифни рестрикции, водещи до ограничения върху възможността за внос на стоки за широко потребление и суровини в страните от ЦИЕ. Вниманието на Bord Bia досега беше насочено предимно към Чехия, Полша и Унгария и там бяха предприети някои изследвания и наблюдения, за да се определят възможностите за ирландските преработватели и износители. Така бе създаден профил на възможностите за експорт на ирландски хранителни продукти в тези страни. Най-общо пазарът беше оценен като “възможен за добро снабдяване” с външни продукти, като резултат от промяна на субсидирането на продуктите за консумация, приложено в Ирландия след 1999 г.
Ирландската търговия на храни и напитки в страните от ЦИЕ достига количество от 45 млн. ирландски лири през 1998 г. Тя бе засегната от руската криза през 1999 г., но се увеличи отново през 2000 г., като Чехия, Унгария и Полша са основните консуматори. Делът на Полша възлиза почти на една трета от общото количество на експорта на хранителни стоки от Ирландия.
Имайки предвид комбинацията от сравнително ниски цени за консуматора, голямата конкуренция в търговията на дребно и нуждата от инвестиции в инфраструктура или работа с вносители, а също така и отдалечеността на Ирландия от този пазар, се оформя мнението, че ще бъде трудно да се постигне голям успех. Ирландският млечен борд и ирландският Bord Bia не очакват особени пазарни заплахи при внос на селскостопански и хранителни продукти от страните от ЦИЕ, при положение че са въведени подходящи квоти за производство на такива продукти. Както вече беше отбелязано преди това, ще бъде трудно за тези страни да достигнат стандартите за високо качество и безопасност на храните и опазване здравето на консуматора, за да осъществят експазния на Европейския пазар.
Заключителни коментари
Разширяването ще има минимални последици за ЕС в периода на текущата финансова перспектива, т.е. до края на 2006 г. Първата част от средствата ще се дадат и усвояват по-късно от очакванията и бюджетът на ЕС може да посрещне тези разходи. Не би трябвало да има значителни заплахи или затруднения по отношение на пазара и конкуренцията на страните от ЦИЕ или пък за ЕС до края на 2006 г.
Значимостта на разширението и реалните трудности от присъединяването на тези 12 страни ще бъде ефективно осъзната по време на периода от 2007 до 2013 г., когато ще е необходимо да се осигури и усвои значително по-голям финансов ресурс от страните-членки на ЕС. Новите членки ще трябва да се приспособят към дисциплината в ЕС и да осъзнаят възможностите и предимствата, които това им дава.
Последиците за Ирландия от разширяването на Евросъюза могат да бъдат резюмирани, както следва: докато съществуват ограничени заплахи и възможности за пазарни перспективи, най-общо те не са от особено значение. Възможностите страните от ЦИЕ да увеличат производството на селскостопанска продукция ще бъдат контролирани от договорените квоти в процеса на присъединяване и задълженията за спазване на точни и регламентирани стандарти за качество. Възможностите на Ирландия за експорт на хранителни продукти могат да бъдат сведени до овладяване на специализирани пазарни ниши за висококачествени продукти за новите страни-членки от ЦИЕ.
Перспективата за развитие на ирландския аграрен сектор ще бъдe силно повлияна от предвидените бюджетни средства от страна на държавата, бюджета на Общата селскостопанска политика на страните от ЕС и самата политика на реализиране на новите правила за директни плащания след 2006 г.
Има опасност по-голяма част от разходите по Общата селскостопанска политика да бъдат преференциално насочени към новите страни-членки в Европейския съюз, което силно безпокои Ирландската фермерска асоциация (ИФА). Нейната позиция е, че бюджетът за Общата селскостопанска политика трябва да се увеличи след 2006 г., като се вземат предвид пълните разходи за разширение с новите страни-членки. Ако това не стане, следващите реформи на Общата селскостопанска политика ще доведат до влошаване на положението на сегашните страни-членки. В момента липсва политическа воля в много от настоящите членки да се увеличи общият европейски бюджет за обща селскостопанска политика. Поради това разширяването на ЕС поражда съмнения и голяма доза неувереност в ирландските фермери относно по-нататъшното стабилно производство на висококачествена и безопасна селскостопанска продукция в Ирландия.
