КАКВО Е ГМО?

Какво е ГМО?

Генно-модифицираните организми са създадени с цел да се подобрят определени качества на дадено растение или животно. Това става като в неговата ДНК се вкарва ген от друг вид. Например, вкарва се ген против измръзване от риба в домат; или ген, произвеждащ ток-син, който убива насекомите, от бактерия – в царевицата; или гени от човек – в свиня.

Тенденции, факти и действащи лица в генно- инженерната индустрия

През 90-те години агробизнесът и фармацевтичната индустрия се сляха в по-големи компании – явление, наречено консолидация на индустрията. Това създаде т. нар. индустрия за Живата наука. Тези гиганти или транснационални компании (ТНК) доминират търговските продажби на пестициди, семена, храни или животински продукти на световно равнище. Тяхната глобална природа се изразява във все по-малката им зависимост от родните им страни по отношение на продажби и локализация на производ-ството. Например швей-царската “Суис – живи науки” има 275 дъщерни подразделения и клонове в 145 страни по света. Генните модификации на семена се доминират на пазара от транснационални компании като “Монсанто”, “Авентис”, “Дюпон” и “Астра Зенека”.

Липса на дългосрочни тестове за безопасност

Големият проблем в областта на токсикологията е фактът, че нищо не би могло да се каже за бавнодействащите отрови. Известно е, че токсични ефекти на определени отрови могат да се появят след повече от 30 години!

Опасности за селското стопанство

Внасянето на генно-модифицирани организми в околната среда застрашава традиционните култури, които могат да бъдат замърсени чрез опрашване. Проме-нените гени могат да прескачат видовата бариера, а генното замърсяване, за раз-лика от ядреното или химическото, е необратимо. Употребата на ГМО причинява мутации и появата на нови, свръхустойчиви плевели, които заплашват реколтите с поголовно унищожаване.

Разликата между традиционните биотехнологии и ГМ

1. Генно-модифицираните растения съдържат гени и имат качества, които са напълно нови за целевия вид, неговия екологичен контекст и генетичен фонд. Докато традиционното отглеждане и селекция на животните може да пренася гени само между родствени видове или близко родствени видове, генно-модифицираното позволява движение на гени между коренно различни видове.

Нито една традиционна селекция не е способна да кръстоса шаран с картоф или бактерия с царевично растение. Няма такава еволюция или селекция през хилядолетията, която да промени качествата на бактериалния ген, за да го направи интегрална част от царевичната популация. Ефектът от новопредставените гени и генни фрагменти при реалните условия на земята, в различните климатични зони или като реакция спрямо различните видове вредители или болести, е напълно непредвидим. От което произтича не само заплахата за реколтата, но също и за родствените видове и екосистеми.

2. Процесът на ГМ не е добре насочен, нито е прецизен, но пък от друга страна е груба намеса или просто казано бомбардиране. Новопредставените гени може накрая да се окажат интегрирани къде да е в растителния геном. Те не биха могли да се насочат към определено място в рамките на генома на растенията, нито пък се счита за необходимо да се знае мястото на прикрепването му след това. Поради това, че изявяването на даден ген или фрагмент от ген зависи в много голяма степен от мястото на неговото внедряване и генния фон на растението, е въпрос на щастлива случайност, ако новопредставеният ген заработи така, както се очаква, и не се предизвикат други по-големи промени в изявите на растението.

Няколко естествено поз-нати механизми (плейотропен ефект, епистаза или позиционен ефект) за повлия-ване на крайната специфична изява при трансфериране на чужди гени може да се очаква, че ще проработят.

Това са две фундаментални разлики между обикновените и генно-изменените растения, които могат да причинят непредвидими последствия след освобождаване на ГМО в околната среда.

Здравните рискове от генно-изменените храни

Учени и експерти предупреждават, че ГМ храни представляват по-голям риск за човешкото здраве, отколкото останалите.
Професори по молекулярна биология от водещи университети като Харвард, МИТ, Калифорнийски университет, Бъркли са публикували предупреждения за необичайните рискове от генно-изменените храни.

Професор Филип Ригъл, прочут експерт от Университета в Минесота, писа: “…съществуват научно доказани съмнения по отношение на безопасността на генно-изменените храни, някои от тях могат да бъдат доста опасни.”

Д-р Ървин Чаргов, наричан “баща на молекулярната биология”, предупреждава, че технологията на генното инженерство е по-голяма заплаха пред света, отколкото ядрената.

Кралското канадско дружество твърди, че е “научно неоправдано” да се предполага, че ГМ- храните са безопасни.

Учените от Американската администрация по храните и лекарствата (ААХЛ) стигнаха до извод, че генното инженерство застрашава наследствеността и може да създаде неумишлени нови токсини, които не могат да бъдат предвидени и е трудно да бъдат установени. Те предупредиха, че никоя генно- изменена храна не може да се смята за безопасна, без да е преминала през щателни токсикологични тестове.

Религиозна етика

Религиозни и етични съображения доведоха през 1999 до съюзяването на религиите срещу ГМО. Няколко американски равини, римски католически свещеници, седемдневните адвентисти, епископи, лутерани, хиндуисти, будисти и Източноправославната църква заведоха дело срещу ААХЛ. Обвиненията са за липсата на етикетиране на генно-модифицираните храни. Това прави невъзможно те да бъдат разграничени, което пък от друга страна би нарушило диетичните закони на различните религиозни общности. Ислямистите и юдеите не ядат свинско, хиндуистите не ядат телешко, будистите пък и почти половината от адвентистите са вегетарианци. Така неволно те биха консумирали храни, съдържащи гени от забранени за тях растителни или животински организми.

През 1997 г. папата се обърна към Jagellonian University в Краков, Полша, и засегна проблема за етичната отговорност на новата наука, обявявайки се против клонирането на хора и патентите върху човешки и животински гени.
Преминаването на видовата бариера чрез трансфера на гени нарушава принципите на целесъобразността в природата. Това показва непочтително отношение и неуважение към Твореца и това, което той е създал.

Два примера за вредност на генно-модифицираните храни
Говежд Соматотропен Хормон (ГСХ)

Генно – инженерният ГСХ е добит след имплантиране на генния код на ГСХ в бактерия E. Coli за евтино и изобилно производство, като се увеличават добивите на мляко до 30 на сто в периода на лактация на кравите. Това довежда до редица странични ефекти у кравите като подпухване, заболявания на коленете и на стъпалата, хранителни разстройства, треска, намаление на хемоглобина, овариални кисти, утеринна патология, мастити, намаляване на забременяванията, по-малки телета, възпаления на виметата. Всичко това очевидно е резултат от ненормалността на млякото. “Монсанто” променя една аминокиселина #144, заменяйки я с епсилон-N-ацетилизин. До 52 остатъчни антибиотика, алергени, кръв и части от фетус са открити в млякото заедно с човешки и животински растежни хормони. От 59 биоактивни такива, най – лошият е IGF-1 факторът – инсулиноподобен растежен фактор, често свързван с рак на гърдата и гастро-интестинални тумори, както и играещ ключова роля при всеки вид човешки тумор. Крави, инжектирани с ГСХ, удвояват IGF -1 фактора в млякото си.

Нутрасуит – диетична захар или токсична субстанция

Националната Софт дринк асоциация, представляваща 95 на сто от безалкохолните напитки в САЩ, внесе протест, вписан в записките на американския Конгрес от 07.05.1985, описвайки химическата нестабилност на аспартама. Престоявайки няколко седмици на топъл климат (30 градуса по Целзий), по-голямата част от аспартама в съда се разгражда до формалдехид, метанол и фенилетилаланин. Веднъж поет, метанолът се превръща във формалдехид и после в мравчена киселина – остра отрова. Формалдехидът е балсамиращо вещество, клас А канцероген. Фенилаланинът и аспартамовата киселина са токсични, когато не са заедно с други аминокиселини в протеините.

Американската администрация по храните и лекарствата (ААХЛ) е получила над 10 000 оплаквания от консуматори на нутрасуит. 80 на сто от всичките оплаквания се отнасят до хранителни добавки, но тя нищо не е направила, за да алармира обществеността за опасностите от широко рекламираните и следова-телно “безвредни” напи-тки. ААХЛ е докумен-тирала 92 симптома на отравяне от аспартам – главоболие, умора, свето-въртеж, гадене, замъглено зрение и т. н. , както и заболявания, отклю-чени от него – мозъчни тумори, склероза, Пар-кинсонова болест и т. н. Според Американския US Force Magazine е възможно директно преминаване на хемато-плацентарната бариера и увреждане на плода у бременните.

Развиващите се страни отказват помощите с генно-модифицирани храни

Главния аргумент, който защитниците на ГМО изтъкват, е, че с помощта на ГМО ще се справим с проблема с глада. Фактите обаче показват, че “гладните” страни не искат генно-модифицирани храни.
– Индия отказва доставка на хранителна помощ през декември 2002 г., понеже съдържала ГМ-съставки. Индийският комитет по генно-инженерни одобрения се аргументира с нежеланието на вносителите да представят сертификат, че доставката не съдържа “Старлинк” – генно-модифицирана царевица, забранена за консумация от хора в САЩ.
– Еквадор поръчва унищожаването на помощ от ГМ-храна. “Ние няма да позволим този вид продукти да се консумират в страната, имайки в предвид, че са предназначени за деца от 2 до 6 г. и за бременни жени”, заявява главният директор на Министерството на здравеопазването на Еквадор през май 2001.
– През май 2001 г. “Старлинк” се “промъква” в хранителна помощ в Боливия. Американският посланик Мануел Роча казва по този повод: “Тези, които не искат нашите дарения, не трябва да пътуват до нашата страна, защото това е единствената храна, която можем да предложим на нашите посетители.” Една година по-късно отново е открита “Старлинк”, въпреки гаранциите от министерството на земеделието на САЩ да няма ГМ-царевица в помощите и след скандалното изкупуване от супермаркетите в страната на продукти, за които се оказало, че съдържат “Старлинк”.
– През януари 2001г. САЩ изтеглят обратно от Босна помощ в размер на 4 милиона долара (40 000 т ГМ-царевица за храна на животни). Това става след като босненското правителство иска детайлна информация за евентуални здравни ефекти от царевицата върху животните и човека.
– Неетикетирана помощ от соя за Уганда е върната през 2001 г. обратно за САЩ, понеже не отговаря на националните стандарти и не е посочен списък със съдържанието и производителя.
– Помощ за Колумбия от ГМ-соя, предназначена за малки деца, е върната обратно през май 2001 г.
– През юни 2002 г. избухва скандал със заразена с ГМ-царевица хранителна помощ от Германия. По същото време избухва и скандал с помощ чрез Световната хранителна програма от Европейския съюз за Гватемала . Това е една от страните, от които произхожда царевицата, и евентуалното замърсяване с генно-модифицирана такава заплашва биоразнообразието.

Какво мислят европейците за храните, съдържащи ГМО?
Гласуване според Евробарометър (дек.2001 г.) показва, че 94.6 на сто от хората искат да имат право на избор, 85.9 на сто искат да знаят повече, преди да консумират ГМ-храни, а 70.9 на сто просто не желаят ГМ храни.
– Австрия. През април 2000 г. една четвърт от населението над 18 г. иска забрана на ГМ храните.
– Хърватия. Проучване през януари 2002 г. показва, че 75.5 на сто от хърватите не искат да консумират ГМ храни и 80.7 на сто поддържат закона за забрана на ГМ храните.
– Чешката република. През ноември 2000 г. проучване на група чешки телевизии и радиостанции показва, че 99 на сто от консуматорите не искат ГМ храни да се продават в Чешката република.
– Дания. През ноември 2000 г. проучване на Nordic Industrial Fund в Дания, Финландия и Норвегия сочи, че пазарно предимство имат продуктите, произведени без прилагане на ГМ технологии.
– Франция. Проучване от ноември 1999 г. показва, че повече от половината консуматори имат сериозни резерви по отношение на ГМ храни, а 91 на сто от хората казват, че не получават задоволителна информация.
– Германия. Съгласно проучване от ноември 2000 г. само 34 на сто oт германците мислят, че генното инженерство носи ползи за селското им стопанство и хранителната промишленост.
– Италия. През март 2001г. проучване, поръчано от италианското министерство на земеделието, показва, че 67 на сто от хората са против използване на ГМО в селското стопанство, а 75 на сто мислят, че законодателството е непълно в това отношение.
– Холандия. През юни 2001 г. проучване на университета в Твенте показва, че 65 на сто oт датчаните отхвърлят ГМ храните. Само 31 на сто са съгласни за отглеждане на ГМ култури, и то след установяване на въздействието им върху околната среда след многогодишни изследвания.
– Словакия и Полша. Съответно 79 и 84 на сто от анкетираните искат стриктно етикетиране. Приблизително същият процент от запитаните предпочитат натуралните пред ГМ храните.
– Испания. Проучване от Центъра за социологични изследвания от 2001 г. показва, че 53 на сто от испанците определят постиженията на генното инженерство като опасни за околната среда и 49 на сто – като опасни за хората. 92 на сто считат етикетирането за абсолютно задължително.
– Обединеното кралство. През 2001 г. 80 на сто от англичаните смятат, че месото от животни, хранени с ГМ храни, трябва да се етикетира. 50 на сто отхвърлят категорично консумацията на ГМ храни.

“Либерасион” , 8 септември 2004 г.:
ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ РАЗРЕШАВА ТЪРГОВСКАТА
УПОТРЕБА НА 17 ВИДА ГЕННО-МОДИФИЦИРАНА ЦАРЕВИЦА

“Европейският съюз за пръв път даде зелена светлина за комерсиализацията на семена, съдържащи генно-модифицирани организми. Комисията обаче не успя да постигне консенсус за определяне на праговете, изискващи задължително обозначаване на наличието на ГМО в културите. Взетото решение представлява един от последните етапи на изработка на правила на Общността, които ще сложат край на ембаргото, наложено от ЕС върху ГМО-културите преди шест години.

Изпълнителният орган на Общността даде съгласие за комерсиализацията на 17 царевични семена, получени от американската група “Монсанто” от вид, чието отглеждане бе разрешено от ЕС малко преди налагането на ембаргото през 1998 г. “Европейската комисия одобри днес вписването на 17 разновидности, производни от царевицата MON 810 в общностния каталог за видове селскостопански растения на ЕС”, бе съобщено в специално комюнике. “Тази царевица е разрешена в съгласие с общностното законодателство за ГМО от 1998 г.”, бе отбелязано в документа. MON 810 бе променена с цел устойчивост към определени насекоми.

Преди решението от 8 септември 17-те разновидности бяха разрешени от националните законодателства на Франция и Испания. Единствено селскостопанските производители от тези две страни имаха право да ги купуват и отглеждат. Според съществуващата процедура разреше-нието в една единствена страна на Общността задължава комисията да направи валидно разрешението за всички страни на Общността, ако това не противоречи на европейското право.

Тази перспектива предизвика протести на еколози, които смятат за безотговорно да бъде генерализирана употребата на генно-модифицирани семена, предвид на това, че страните от Съюза не разполагат с регламент, който да гарантира разграничаването на ГМО-културите от традиционните култури.

Принципи, на които трябва да съответства законът за ГМО, съгласно европейските директиви.

Принцип на целостта. Държавата, в рамките на своята компетентност, по-специално чрез приемането на закони, политики за обществено финансиране, чрез определяне на условията и съдържанието на държавното образование и предоставяне на информация, чрез насърчаване на изследователската работа и разработките, трябва да осигури цялостнотo отношение към управлението на ГМО и мерките за предотвратяване на възможни отрицателни ефекти върху околната среда и човешкото здраве.

Принцип на предпазливостта. Дейности с ГМО в една затворена система, преднамереното освобождаване на ГМО в околната среда и предлагането на ГМ продукти на пазара трябва да бъдат разрешени само ако се вземат предвид постиженията на науката и технологиите и се гарантират мерки за сигурност, недопускащи никакви директни или косвени, незабавни или проявяващи се със закъснение дългосрочни кумулативни отрицателни ефекти върху околната среда и човешкото здраве.

Биоетичен принцип. При вземане на управленски решения, свързани с управлението на ГМО, да се имат предвид не само благосъстоянието на хората, но и благосъстоянието на всички живи организми, интегритетът и уязвимостта на човешката природа, всички живи организми и околната среда като цяло.

Принцип на взимането на решение за всеки отделен случай. Разрешаването на дейности с ГМО в една затворена система, тяхното преднамерено разпространение в околната среда и предлагането на ГМ продукти на пазара да се извършва така, че решенията да се взимат за всеки отделен случай във връзка с възможни негативни ефекти върху околната среда и човешкото здраве.

Принцип на постепенността. Въвеждането на ГМО в околната среда може да се осъществи по начин, при който преднамереното разпространение на ГМО в околната среда или предлагането на пазара да става постепенно и само при условие, че е осигурено високо равнище на сигурност на предишен етап на разпространение, което позволява преминаването в следващ етап. В този смисъл преди предлагането на даден продукт на пазара да се проверят възможните негативни ефекти при преднамерено разпространение на ГМО в ограничени контролирани зони.

Принцип на проследяемост. На всеки етап от разпространението на продукти на пазара, тяхното проследяване трябва да бъде гарантирано.

Принцип на отговорност. Всеки човек, който се занимава с ГМО в една затворена система, преднамерено разпространява ГМО в околната среда или предлага продукти на пазара, носи отговорност за вреди, произтичащи от дейността му.

Принцип “Причинителят плаща”. Всеки човек, който се заминава с ГМО в една затворена система, преднамерено разпространява ГМО в околната среда или предлага продукти на пазара, трябва да покрие всички разходи, произтичащи от необходимите мерки за сигурност при управление на ГМО, както и разходите по намаляване и предотвратяване на последиците от негативни ефекти.
Принцип на задължителните допълнителни предпазни мерки. Държавата трябва да предприеме мерките за намаляване или предотвратяване на последиците от негативните ефекти, причинени от дейности с ГМО в една затворена система, преднамерено разпространение на ГМО в околната среда и предлагането на продукти на пазара, ако юридическо или физическо лице, извършващо дейности с ГМО, не може да бъде идентифицирано, а последиците от неговата дейност не могат да бъдат смекчени или предотвратени по друг начин.

Принцип на обществеността. Обществеността има право да бъде информирана относно управлението на ГМО, както и да бъде включена в процеса на издаване на разрешения в съответствие с този закон.