Павел Писарев е доктор на социологическите науки. Работи в областта на социологията и политологията. Публикувал е статии и книги по проблемите на европейската културна интеграция, между които: „Еврокултурата”, „Електронната култура”, „Американският културен империализъм” и др. Бивш генерален директор на Българската национална телевизия, зам.-главен редактор на сп. „Понеделник” и председател на международна фондация „Г. Димитров”.
През последните хубави дни на септември бях за няколко дни в Приморско. Около малкото хотелче, в което отседнах, е израснал цял квартал от хотели, някои от които суперголеми и луксозни. Като попитах, ще имат ли клиенти, строи се по цялото Черноморие, ми отговориха, разбира се, нали влизаме в Европейския съюз. Същия отговор получих и в Панчарево, където мой съсед, собственик на ресторант „Персийски залив”, го събори и вдига многоетажен хотел ресторант. Ще имам клиенти от Евросъюза, казва той. Сигурно ще идват да ловят риба в езерото или да карат воднии ски. Тези двама предприемчиви българи наистина са с убеждението, че г-жа Кунева и г-н Оли Рен водят преговори за набиране на клиенти за техните хотели. Еуфорията е всеобща. От президента и министър-председателя до собствениците на гаражните магазинчета в квартала, които пък ги гонят страхове, че навлизащите с бързина на европейски скоростни влакове вериги от супермаркети ще ги направят излишни.
Вече е ясно, че България хвана последния влак и ще бъде приета в Европейския съюз на 1 януари 2007 г.
Всички добре съзнават – и в страната, и в Брюксел, че България е много далече от средните европейски стандарти. На нашата дипломация и администрация й трябваха неистови усилия, за да убеди брюкселската Комисия и европейските правителства, че сме не по зле подготвени за Съюза от предишния набор от страни -членки. И това е така. На нас ни бяха необходими цели десет години, за да се стегнем що-годе за приемането, а сега ще трябват десетилетия, за да стигнем средните показатели на брюкселските статистики.
България горчиво осъзна, че не само е малка, но и най-бедната страна в Европа заедно с Албания. А защо беше приета? Защото без нея не може да завърши европейският процес на Балканите. Защото с България и Румъния се затваря кръгът около Сърбия, Македония, Черна гора и Хърватска, които засега ще чакат до решаването на косовския въпрос. А по-нататък разширението ще върви до границите на Русия. Но това след години – първо трябва да се приеме европейската конституция, да се изясни уредбата на Съюза, да се смелят и преглътнат всички новоприети страни от последните две разширения. Така че, готова неготова, България е приета и какво, че решението има политически привкус, оказва се, че и ние сме нужни на Съюза, както и той на нас.
Приемането на България в Европейския съюз е исторически акт, най- важното събитие през новата ни история. Ние сме включени изцяло в европейския процес, започнал след Освобождениет, прекъсван на няколко пъти от войни, въстания, преврати и революции. На 1 януари 2007 г. тържествата в България ще бъдат големи. Славяните сме емоционални. Сигурно ще бият камбаните на църквите, поповете ще произнасят молитви, радостта ще е голяма, политиците ще си разчекнат устата от усмивки и приказки по телевизионните екрани и всеки от тях ще изкарва своите заслуги най-големи. И може би с право.
Приемането на България, първата славянска, източноправославна и бивша социалистическа страна, най-близка до Съветския съюз, е съществен елемент от края на многовековното разделение на Европа – най-напред на Западна, Римска и Източна Византийска империя, после на източноправославна и католическа Европа, по-късно, след Октомврийската революция и Втората световна война, на два лагера разделени от “желязната завеса”, Студената война и берлинската стена. Слага се край на разпокъсаните враждуващи Балкани, барутният погреб на Европа, който само през миналия век е избухвал двадесетина пъти по време на войни, въстания, преврати, революции.
Най-напред България трябваше аргументирано да представи своите историко-културни основания да бъде приета за неотменима част от европейската цивилизация. България естествено влиза в ЕС като една от най старите европейски страни не само по своите географски очертания. Тя е основана като държава през 681 г. след сключване на договор с Византия, която я признава. Българите са играли роля в изграждане на европейската култура. Всеки един от големите символи на Европа – Акрополът, Амфитеатърът, римският път и терми, кръстът са част от българската ценностна система, към която има и още един – Тракийската гробница, придобиваща все повече световна известност и признание след откриване на учудващи със своето изящество златни съкровища, датирани няколко хиляди години преди новата ера. България е духовният център на Кирило-Методиевата цивилизация на източните славяни, на тяхната писменост, на говорния език, признат тогава от папа Урбан Първи като трети език и писменост наред с латинския и старогръцкия. След обявяването на християнството като основна религия в държавата през 864 г., както и на Кирило-Методиевата писменост от Симеон през 893 г. като държавна, българите са имали не само държава, но и библия на свой език, много преди французи, германци или англичани. Монасите от манастира на Умберто Еко преписват тайната книга на богомилите – катарите и албигойците в Европа разрушили европейския монизъм, от български на латински. Такива факти от своята история в различни области има всеки един европейски народ и тяхното изтъкване не е израз нито на комплекси, нито на високо самочувствие.
„И какво от това – ми каза един американски професор, когото заведох да разгледа Боянската църква, в която има ренесансови стенописи отпреди Джото, Америка няма манастири с многовековна давност, но е най-могъщата страна на света.”
Да, разбира се, какво от това? България сега е бедна, изостанала страна на последните места в европейските статистики по всички основни икономически, здравни, социални и други показатели. Страна с нисък авторитет. Но все още със съхранени остатъци от значителен стопански опит и традиции. Ако вземем данните от края на осемдесетте години на миналия век, ще се види, че по производство и износ на електрокари, компютри, запаметяващи устройства, оръжие, цинк, олово, електроенергия, домати, грозде, сирене, по брой на лекари и зъболекари, образование -12 години за средните училища и превъзходни висши учебни заведения, културни институти музеи, театри, галерии, по жилищна площ на човек от населението, средна продължителност на живота и смъртност детска и обща, България е в първите места на Европа.
Тогава стопанството страдаше от други тежки недостатъци на държавната централизирана планова икономика, типични за съветския тип тоталитарна обществена система. Сега стопанството е сринато – и промишлеността, и земеделието.
България най-зле от всички други страни от бившия съветски блок извърши своя преход към пазарната икономика от капиталистически тип. Сега по всички показатели страната е на последни места в Европа. Годишният национален доход е около една трета по-нисък от 1990 г. , а работната заплата през 1989 г. – 100, през 2005 г. е едва 55.6. Процентът на бедните с доход под 2.15 долара на човек на ден е по данни на Световната банка, у нас – 7.9, а в Унгария и Полша – 1.3 и 1.2. По покупателна способност сме в една група заедно с Кения, Тайланд, Иран. Почасовата ставка на един работник през 2004 г. е била средно 0.73 долара, а на инженер 1.43, което е повече от десет пъти по-ниско заплащане в ЕС. Правителствата са принудени от Световната банка да провеждат жестока рестрективна политика.
Приходите в държавния бюджет през 2003 г. от косвени данъци превишават тези от преките 2.18 пъти, а през 2006 г. този коефициент достига 4.2 пъти. Няма друга държава в света, в която наследствата над 150 000 евро да са освободени от наследствен данък независимо от размера на наследството. Това стана със специален закон, предназначен да облагодетелства един човек, бившия монарх-дете на България, г-н Сакскобургготски, премиер на страната. С парламентарно мнозинство бе приет закон, според който той получи земи и гори, превръщащи го в най-крупния земевладелец в Европа. При това земи, които не му принадлежат като физическо лице, тъй като те са собственост на короната т.е. на държавата.
Списъкът на икономическите и социалните негативи на българската действителност е дълъг и тъжен. Той съдържа и други данни – страна с най- ниска продължителност на живота в ЕС, най- висока смъртност, най-висока заболеваемост, на първо място по инфаркти например.
България трябваше да посочи сериозни аргументи за приемането й в ЕС. Освен историко-културната и европейска идентичност, с която е неоспорима, но все пак трябваше да се защитава, като пречка се изтъкваха икономическата изостаналост и бедност. Но нали досега непрекъснато бяха приемани по-бедни страни, не по-малко бедни, отколкото България сега. В предишните разширявания – през 1986 г. – с Испания и Португалия населението на общността се увеличи с 16.7 на сто, а БВП само с 8.4. При разширението с бившите социалистически страни, включително България и Румъния, населението нарасна с 27.9 на сто, а ВБП едва с 4.3. Не може да се отрече и това, че и в самия ЕС има например в Италия, Испания, Гърция и др. страни обширни райони на неразвитост, изостаналост и бедност спрямо средните показатели на общността и че въобще проблемът за бедността и особено за новите бедни продължава да е болезнен. Около 10 процента от Общността живеят в бедност. Пречка пред приемането на България бяха и белезите на тоталитаризъм, аргументите, свързани с недалечното й минало, като страна, близка до Съветския съюз. Но нали със същия печат на историята влязоха и други страни членки. А и невинаги е имало през миналия век демокрация и в Германия, Италия, Испания, Португалия,Гърция.
България през последните 15 г. измина труден период, за да се подготви за приемането й в ЕС – разграждане на тоталитарната система, заменянето й с вече функционираща парламентарна демокрация и демократични свободи според критериите на Европейския съюз, въвеждане на пазарно стопанство и приватизация, а през последните години реализиране на висок икономически растеж, достигащ през 2006 г. до 8 % и снижаване на безработицата до 9%. Това са безспорни резултати на правителството на Симеон Сакскобургготски и особено на сегашното правителство на Сергей Станишев. Сега България ще трябва да покрие с бързи темпове всички изисквания, за да се включи в европейското семейство и в ония области, в които още не отговаря на критериите.
Шест задачи ни поставя Европейската комисия. България трябва:
1. Пак да промени конституцията си, за да гарантира напълно съдебната независимост;
2. Да прилага ефективно новия Гражданско-процесуален кодекс;
3. Да увеличи професионализма и ефективността на съдебната система;
4. Да ограничи и разследва корупцията особено по високите етажи на властта и независимо от партийната оцветеност;
5. Да я спира на ниво местна власт и по границите;
6. Да приложи стратегия за борба с организираната престъпност, насочвайки се към конфискация на собствеността на бандитите и в прането на пари.
Освен промени в областта на правосъдието и вътрешния ред Брюксел поиска създаване на интегрална система за контрол в земеделието. Има сериозни изисквания за подобряване на санитарния контрол и въздухоплаването. Всяка задача, поставена от Брюксел, ще бъде под контрол и отчет на правителството през шест месеца. Това не са предпазни клаузи, а „съпътстващи мерки”. Ако на 1 март 2007 г. някоя от поставените задачи не е изпълнена, ще бъдат задействани предпазни клаузи. Те могат да бъдат в три сфери – икономика, вътрешен пазар и правосъдие. Тези мерки комисията може да взима във всеки момент през първите три години. Може да има и финансови санкции – рязане на пари от еврофондовете. Така че България,”влизайки в рая”, ще трябва да се пази от грехопадение, ще трябва да се пази от изкушението на Сатаната да изяде ябълката. Излиза че ”съпътстващите мерки” са скрита форма на предпазните клаузи. Какво означават тези брюкселски формулировки в наше време, когато войните се наричат „мироопазващи акции”. Но ние, които знаем, че брюкселското зеле се нарича различно в различните страни и на това сме доволни. Защото, ако не брюкселско зеле, в противен случай ще ядем ряпа.
Най-широката психологическа нагласа на българската общественост сега с приемането в ЕС е, че в България ще потекат реки от мед и масло. Бият се тъпани, надуват се гайди. Правителството, което оправдано съсредоточи всичките си усилия да осигури приемането, направи много малко, за да информира обществото какво ще стане след това. Няма визия какво ги очаква хората след 1 януари 2007 г.
А ние влизаме в общността в труден за нея период. Отхвърлена бе европейската конституция, а това стопира основни процеси на интеграцията. Степента на интеграция в Северна Америка е много по-висока от тази в ЕО. Ако 1980г. се вземе за основа, индексът на интегрираност между САЩ и Канада през 2000 г. е над 12, а в ЕО е само 4. Ако през периода 1990 -1993 г. търговията вътре между страните членки е 54.9 на сто от цялата им външна търговия, то през периода 1999 – 2004 той е спаднал на 52.3 процента. През последните години индексът на икономическото развитие на САЩ е висок – 4.2 през 1998 г. и 4.4 през 1999 до 3.6 през 2005 г. и 3.5 през2006 г., а в ЕО е нисък – от 2.8 и 1.4 и 2.1 през съответните години и е спадал до 0.8 през 2001 г. и през 2003 г. Близо десет години на икономически застой в общността. Това е причината и за високата безработица, която за зоната на еврото за периода 1998 – 2005 е от 10.2 до 9 на сто, докато в САЩ тя се движи от 6.2 до 5.1 на сто. Еврозоната изостава и в други важни области в научното и технологичното развитие, в нивото на висшето образование и особено в производителността на труда, която преди десетина години се приближаваше до тази в САЩ , а сега разликата все повече се увеличава и достига да 15 %.
В България господства еврооптимизмът, но още сега се шири и евроскептицизмът. През 2007 г. страната ще бъде при всички положения донор, а не реципиент. От държавния бюджет ще излязат 640 млн. Лв. вноска за членство в Евросъюза и ще отпаднат загуби от ДДС около 500 млн. лв., всичко над 500 млн. евро. Срещу това ще получим възможност да ползваме от фондовете на съюза около 1.5 милиарда евро, ако представим и бъдат приети проекти. Обаче както се посочва от правителствени източници, страната няма капацитет да усвои повече от 20% от предоставените фондове, т.е. около 300 млн. евро. При това в повечето случаи тези проекти ще се възлагат на европейски фирми, а българските ще бъдат подизпълнители. Освен това ни грозят и други рискове. Механизмът ще действа подобно на третия закон на Нютон – на всяко българско бездействие ще следва равно по сила и обратно по посока европейско противодействие. Ако до 1 март 2007 г. не заработи разплащателната агенция за обещаното финансиране на селските стопани, ще бъде спряна една четвърт от обещаните 867 млн. евро през следващите три години. Допълнително от бюджета ще има разходи за съфинансиране на проекти – около 600 млн. евро. Първите години в джоба на българина няма да влезе кой знае какво. Напрежението ще продължи да нараства през първите три години, това е очевидно. Страховете се усилват сред дребните производители и собственици на малки магазини, производствени единици, малки ферми, мандри и кланици, винарски изби нерентабилни ферми и т.н. Падането на митническите бариери ще засили вноса на стоки в България, в която навлизат големите европейски търговски вериги. Разбира се, има и положителни процеси. В България идват и сериозни европейски инвестиции, вече достигнаха 2 млрд. евро годишно, както и дребни, например има над десет хиляди продажби на вили и апартаменти в курортните райони на страната, в селата и градовете на граждани на Евросъюза предимно от Англия и този процес ще продължава. По селата бабите учат английски, ”тенкю” замени българското благодаря.
Страховете на евроскептиците са свързани с евентуалната нова вълна на емиграция. Достигната е критичната точка на отлив на работна ръка и в страната се чувства в различни области липса на висококвалифицирани работници и кадри, особено в диапазона 25-40-годишна възраст. България остана без водопроводчици, а полските не се интересуват от българския лев. Липсват компютърни специалисти и програмисти, лекари в някои специалности, медицински сестри, добри строители, научните институти са изпразнени от млади кадри. Всички, които знаят добре английски, немски, френски или испански и са с добра диплома и квалификация, напускат страната. Досега това са около един милион души, от които половината с висше и средно специално образование или висока квалификация. Като се има предвид, че израстването на едно дете до студент магистър струва не по-малко от 200 000 евро, може да се направи сметка какво досега сме дали и какво ще получим от Евросъюза. Както казват българите – кон за кокошка. Пред страната стои въпросът не само да спре този отлив, но и да започне да връща част от емигриралите, които с придобитите в Европа образование, опит и нов манталитет ще спомогнат за промяната в България. Защото известно е, че през 60-те години Франция и Германия бяха наводнени от испанци, португалци, гърци, които по-късно се върнаха в страните си. Засега емигрантите имат заслугата че изпращат около 1 милиард евро годишно на своите семейства в България. Само в страните на Евросъюза се учат 35 хиляди български студенти, което е изключителна придобивка за България. Спирането на емиграцията към Европа, Канада и САЩ и връщането на вече напусналите страната е важен проблем за България поради опасния демографски срив. По прогнози на българските икономисти страната ще стигне показателите на средноразвитите европейски страни след около 30 години. Ако не се задържи през това време населението, младите генерации, в страната, под въпрос е бъдещето на българската нация.
Влизането на България в Европейския съюз поставя началото на сериозни народопсихологически процеси, свързани не само с изискванията за висока трудова и гражданска дисциплина, за съобразяване с общоприетите правила на съвременния бизнес – спазване на срокове, договори, зачитане интересите на партньора, коректност и други. Много по-сериозни промени ще настанат в отношенията между българите – славяни, източноправославни с балкански традиции, историческо съзнание и памет и огромното море на западноевропейския католически и протестантски, англосаксонски, латински и нордически свят. Истината е, че ние не се познаваме толкова добре, колкото е необходимо за съжителстване в една общност. Има и много наследени от най- далечното и по-близко минало предразсъдъци. Различията и враждите между Източна и Западна Европа са вековни. Те започват от политическото разделение на Римската империя. Следва Църковният събор през ХІ век, който разделя християните на източноправославни и католици.
Кръстоносните походи повечето от които минали с огън и меч през България, също са оставили следи. Древният хронист е оставил запис за смъртта на Бодуен Първи, водач на кръстоносен поход, убит от българския цар Калоян – източен варварин ”и преди да го хвърли в пропастта Калоян се отнесе към Балдуин като към жена”. В по-нови времена българските трагедии са свързани с Берлинския договор, който веднага след освобождението на България от турско робство я разделя на свободна нова държава и обширни райони с българско население, върнати на султана. Следва ново откъсване на български земи през 1919 г. с Ньойския договор. Парижкият договор от 1947 г., с който приключи за България Втората световна война, не призна страната за съвоюваща, въпреки че през последните седем месеца от военните действия българите участваха с 400-хилядна войска и дадоха 30 000 убити и ранени. С Ялтенските споразумения България бе откъсната от Европа, започна процес, който доведе до Студената война, двата лагера и Берлинската стена. Само през миналия век България участва в две балкански и две световни войни. Български войски са били на територията на Гърция и Румъния, Турция и Сърбия, а сръбски и румънски войски – на българска. След двете световни войни Англия и Франция са участвали във военни контролни окупационни мисии в страната, на два пъти германски войски са били на българска територия. София е подлагана на жестоки бомбардировки от английски въздушни сили през Втората световна война. Българският фашист капитан Кочо Стоянов уби английския майор Франк Томсън, изпратен в България като командир на английска военна мисия на страната на 30 000 български партизани. Днес името на разстреляния след революцията Кочо Стоянов стои изписано със златни букви в центъра на София на мемориала в памет на зверствата на комунистите.
Сега тези исторически драми и неблагоприятни страници на историята ще трябва да се заменят в народното съзнание с нов цивилизационен прочит, отговарящ на изискванията на ХХІ век за диалог на цивилизациите. Не би трябвало историята да се промени със заличаване на фактите, защото съществува фолклор и художествена литература, посветени на тях. Необходим е нов, разумен прочит на историята, и ако някога е било така поради различни причини, сега нещата са коренно променени. Да се направи така, както постъпиха европейските народи, въпреки Жана Дарк, въпреки Вердюн, Хитлер и Петен. Новите български поколения ще растът в дух на европейския Ренесанс, този от миналото и този днес.
Приемането на България в ЕС ще даде ход на значителни за България политически процеси. В страната няма никакви условия за връщане назад. Изминаха близо двадесет години от падането на берлинската стена, израсна едно ново поколение – тези до 35 години са българите на бъдещето, първото българско поколение на европейската интеграция. Те вече се чувстват, играят своята роля за нов цивилизационен прогрес.
Този процес ще има своите измерения. На страната е необходим нов политически елит, който да не се вторачва в миналото, а да гледа в бъдещето. Ръководствата на политическите партии ще претърпят промени, които ще заменят конфронтацията с диалог, с алтернатива. Сегашната етническа партия на българските турци, допринесла сериозно за етническия мир в страната, ще има бъдеще, ако се превърне в партия на всички етноси, ако включи в своите редици и ръководство нови хиляди българи, което тя и прави. В Евросъюза тя няма бъдеще като партия на турци в България, защото във Франция няма арабска или негърска партия, нито в Германия – турска. Партията на г-н Сакскобургготски ще престане да носи неговото фамилно име, защото всички в България се убедиха, че няма никакви нагласи за реставрация на монархията. Тази партия, получила преди пет години абсолютно мнозинство на парламентарни избори, сега няма необходимия минимум поддръжка, за да влезе в парламента. Българската десница в лицето на демократичните сили, които започнаха прехода преди 17 години, сега е разбита и разединена. В страната се оформят условия за нова десница. В левицата ще трябва естествено да слязат от сцената политическите лица от края на „социалистическото” време и началото на прехода. Те също стават вече излишни. На България предстои да решава нови исторически задачи –преодоляване на бедността, модернизация на страната, достигане на европейските показатели на развитие, работа за запазване на нейната идентичност за нов разцвет на културата, на образованието и науката, за развитие на гражданското общество.
Присъединяването на България в Европейския съюз е най-големият и успешен политически и цивилизационен проект по времето на третата българска държава, създадена преди 130 години, когато е освободена от турско потисничество. Изпълнението на този проект ще бъде смисъл и съдържание на живота на българите през първата половина на ХХІ век. С него те ще дадат своя принос в развитието на европейската цивилизация в условията на информационната ера и глобализма. България ще бъде модерна, богата, висококултурна държава и нация на Европа в семейството на страните членки на Европейския съюз.
